№ 2217
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100508448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№20099700 от 19.04.2021г., постановено по гр.дело №14029/2019г. по описа
на СРС, ГО, 74 с-в е признато за установено, че Д. ИВ. Л. с ЕГН ********** дължи на „БНП
П..П.Ф. С.А.“ клон България ЕАД с ЕИК *******, на основание чл. 9 ЗПК, чл.79, ал.1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1158.27 лв.- главница по сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№CREX-11366250 и Приложение CARD-11624924/20.07.2015г. към него, ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2018г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на
328,86лв. за периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.06.2018г. по ч.гр.д.№35594/2018г.
по описа на СРС, 74 състав, като е отхвърлен искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата
от 58,79 лева- лихва за забава върху главницата за периода 10.11.2017г.- 11.05.2018г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца 77,79 лева разноски в заповедното производство и
692,62 лева разноски в исковото производство.
Срещу решението в частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д. ИВ. Л. чрез назначения му особен
представител адв.В.Т. Д. от САК. Жалбоподателят поддържа, че липсва настъпила
предсрочна изискуемост към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, но искът не следва да бъде уважен и
за вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене, тъй като
1
връчването на исковата молба не може да за ефект предизвикване на предсрочна
изискуемост. Твърди, че изводите на съда относно размера на усвоения и съответно-
дължим кредит са направени без обсъждане на възраженията на ответника. Моли решението
на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира
възнаграждение за особен представител.
Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция „БНП П..П.Ф.
С.А.“ клон България ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна. Излага съображения за правилност на решението в обжалваната му
част. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към изложените от СРС мотиви. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Сключването на договора за кредит, размерът на усвоените суми, направените от
ответника вноски и техния размер, както и дължимият остатък по пера- главница и лихва, са
установени от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по ССЕ.
Съгласно приложимите към процесния договор общи условия, при непогасяване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разходи за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора. Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване
на изявлението на кредитора от длъжника, което може да се установи с всички допустими
доказателства по ГПК. Предварителната уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост
без достигнало до длъжника изявление на кредитора не поражда действие. От събраните по
делото доказателства не се установява отправеното изявление от кредитора до длъжника за
обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми да е достигнало до длъжника преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 31.05.2018г. Исковата молба действително има характер на такова изявление
и предсрочната изискуемост настъпва с момента на връчването и, включително и по реда на
2
чл.47 от ГПК, в случая- на 16.10.2019г. Това обстоятелство обаче е без значение в случая,
тъй като към датата на провеждане на устните състезания в първата инстанция- 23.02.2021г.
е настъпил падежът на всички задължения по договора, включително за главница и лихва.
Видно от заключението на вещото лице по ССЕ, задълженията на ответника съответстват на
заявеното от ищеца със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. на ответника по
жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за
въззивната инстанция предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, по реда на
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Назначеният на въззивника Д. ИВ. Л. особен представител- адв.В.Т. Д. от САК, е
направил искане да му бъде определено и изплатено възнаграждение за въззивното
производство. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи
възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което
възнаграждение е винаги за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване
на делото в съответната инстанция. Заплатените от ищеца възнаграждение за назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител за всяка от инстанциите представляват
разноски по водене на делото, за извършването на които ищецът би могъл да поиска да бъде
възмезден от ответника по правилата на чл. 78 ГПК, според изхода от делото. Ако
производството в съответната инстанция е приключило без съдът да е определил
възнаграждение на особения представител, няма пречка този пропуск да се отстрани по реда
на чл. 77 ГПК – адвокатският хонорар да бъде изплатен на особения представител от
бюджета на съда, а загубилата страна да се осъди да възстанови тази сума в полза на
съдебната власт. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото,
като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид
работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от
него. С оглед материалния интерес по делото и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото /което се е развило в едно съдебно
заседание, като не са събирани доказателства/, настоящият съдебен състав приема, че на
адв.В.Т. Д. от САК следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева. Ето
защо възнаграждението трябва да бъде изплатено на особения представител от бюджета на
СГС, а загубилата страна – в случая жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
възстанови посочената сума в полза на съда.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20099700 от 19.04.2021г., постановено по гр.дело
№14029/2019г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Л. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 29,75лв.
(двадесет и девет лева и 75 стотинки)- държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Л. с ЕГН********** да заплати на „БНП П..П.Ф. С.А.“ клон България
ЕАД с ЕИК ******* на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева)
разноски във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв.В.Т. Д. от САК за осъществена защита като особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника Д. ИВ. Л. във въззивното производство в
размер на 150 лв., което да се изплати от бюджета на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Л. с ЕГН********** да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК сумата от 150лв. (сто и петдесет лева),
поета от бюджета на съда за изплащане на адвокатското възнаграждение на особения
представител на ответника във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4