№ 4177
гр. В., 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20243100501102 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 23709/22.03.2024 г., подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез юриск. Кр. З., против Решение №
490/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 8568/2023 г. по описа на ВРС, в
частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено
между страните, че ответникът А. Ж. С., ЕГН **********, гр. В., дължи на
ищеца следните суми: сумата от 12511,22 лева – представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № PLUS-
15155185, сключен на 09.08.2017 г.; сумата от 3007,15 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 20.02.2025 г.; сумата от
2982,03 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 16.02.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която осъдителните искове на дружеството
за присъждане на гореописаните суми са отхвърлено.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е
неправилно. На първо място, счита, че съдът неправилно приел за
недействителен процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, с аргументи, че в ГПР /годишен процент на разходите/ в размер на
11,40 % по договора били включени и плащанията по договора за застраховка,
както и че при изчислението на ГПР били отразени допусканията. Сочи, че
договорът за застраховка е отделно съглашение и съдържа общи условия,
които са различни от тези на потребителския договор. Твърди, че в ГПР не
следва да включва застраховката по кредита, тъй като застраховката не е
задължителна и не е поставена като условие за сключване на договора за
потребителски кредит. Въззивникът обуславя извод, че в §1, т. 1 от ЗПК
1
изрично са посочени случаите, при които застраховката се взема предвид при
определяне на ГПР, каквато хипотеза не била налице в настоящия случай. В
подкрепа на твърдението си излага, че потребителят би могъл да прекрати
договора за застраховка, без това обстоятелство да се отрази на
действителността на договора за потребителски кредит. В допълнение,
въззивникът посочва, че нито националният закон, нито Директива
2008/48/ЕО поставяли изискване към съдържанието на договора да се
определят компонентите на ГПР, тъй като съдържанието му е нормативно
определено. Оспорва извода на първоинстанционния съд за нищожност на
ГПР и на лихвения процент, като посочва разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с
което излага, че определените в процесния договор ГПР и ГЛП не надвишават
допустимите размери. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваните му части и постановяване на ново решение, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – А. Ж. С., чрез назначения особен представител
адв. С. З.-Амуджиева, депозира писмен отговор на въззивната жалба в
законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във въззивната жалба
основания и доводи за отмяна на оспореното решение. Посочва, че договорът
за застраховка бил поставен като условие за сключване на договора за
потребителски кредит, тъй като разходите за застрахователната премия били
изрично предвидени в договора за кредит като част от месечната погасителна
вноска. Счита, че уговорената в процесния договор застрахователна премия в
размер на 4725,00 лева е нищожна. Посочва, че в обжалваното решение
правилно е възприето становището за нищожност на ГПР и ГЛП поради липса
на яснота относно методиката при определянето им. На изложените в отговора
доводи отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Не са отправени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 23709/22.03.2024
г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
чрез юриск. Кр. З., против Решение № 490/16.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 8568/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено между страните, че ответникът А. Ж. С.,
ЕГН **********, гр. В., дължи на ищеца следните суми: сумата от 12511,22
лева – представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта с № PLUS-15155185, сключен на 09.08.2017 г.; сумата от
3007,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2020
г. до 20.02.2025 г.; сумата от 2982,03 лева – мораторна лихва за периода от
2
20.10.2020 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която
осъдителните искове на дружеството за присъждане на гореописаните суми са
отхвърлено..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.11.2024 г., от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – В.. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд В. на адрес: гр. В.,
ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – В.
Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – В..
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3