Определение по дело №22808/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40800
Дата: 8 октомври 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110122808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40800
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110122808 по описа за 2024 година
На 25.09.2024г. по делото е постъпила молба от ответника Р. М. А., с която
заявява, че книжата до нея са получени от М. А. – лице, което не живее от години на
нейния адрес и не й ги е предало. Ответницата узнала съвсем случайно за
образуваното дело след като била извършена справка по три имена и ЕГН в СРС на
20.09.2024г. Счита, че изложеното представлява особено непредвидено обстоятелство
за пропускането на срока за отговор на исковата молба и моли за възстановяване на
същия, като прилага и отговор на исковата молба.
Насрещната страна твърди, че липсват доказателства относно твърденията на
молителя, а и същите били нелогични. Счита, че не следва да се възстановява срока за
отговор на исковата молба.
Съдът намира следното:
Съгласно чл. 64, ал. 2 и 3 ГПК, страната, която е пропуснала установения от
закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако
докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее. Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от
съобщението за пропускането му.
В практиката на ВКС /Определение № 279/11.06.2015г. по ч. гр. д. №
2661/2015г., I ГО, Определение № 68/19.02.2016г. по ч. гр. д. № 241/2016г., III ГО,
Определение № 480/26.06.2023г. по ч. т. д. № 498/2023г., II ТО и много други/ е
разяснено, че молбата за възстановяване на срока не подлежи на разглеждане, когато е
подадена извън 1-седмичния срок по чл. 62, ал. 3 ГПК, който пък започва да тече от
момента, в който страната узнава, че не е извършила процесуалното действие.
Например, когато в мотивите на даден съдебен акт се съдържа изложение, че
съответното действие не е извършено.
В случая, съдът е изготвил определение № 28835/16.07.2024г. по чл. 140 ГПК, в
което е обективиран и проект на доклад. В него ясно е посочено, че ответниците
(включващо и Р. А.) не са подали отговор на исковата молба. На 24.07.2024г. Р. А. е
получила лично призовката си за насроченото открито съдебно заседание, към която е
приложен и препис от това определение. Освен своята призовка /л. 81/, същата е
получила призовките и за останалите трима ответници /л. 78-80/. От това може да се
изгради категоричен извод, че най-късно на тази дата същата е узнала както за
воденото производство спрямо нея, така и за обстоятелството, че не е подала отговор
на исковата молба в установения срок. Ето защо и при съобразяване константата
1
практика на ВКС, именно от този момент е започнал да тече срокът за подаване на
молба за възстановяване, който е изтекъл на 31.07.2024г. Депозирането на такава молба
едва на 25.09.2024г. (ден преди откритото съдебно заседание и почти два месеца след
узнаването, противно на твърденията за „случайния“ характер на узнаването) е много
след този краен срок, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид че молбата се оставя без разглеждане, не е необходимо произнасянето да бъде
в открито съдебно заседание, което се изисква само при произнася по съществото на
същата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 300984/25.09.2024г., подадена от
Р. М. А., за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2