Решение по дело №10031/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                                                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 149

                                               гр.Габрово, 07.07.2020г.

                                      В   И  М  Е  Т О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети юни през двехиляди и двадесета година, в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

         При секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия Големанова т.д.№31 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.).

         В исковата молба се твърди, че на 06.12.2014г. около 09:20ч. сестрата на ищцата – И.В.К., пострадала при ПТП. Същата пътувала на задната седалка по средата между други двама пътници, в лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с peг. № ***, управлявано от водача Д.П.С.. Водачът управлявал описаното МПС с несъобразена скорост, при мокра пътна настилка, в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в посока от град Варна към град Шумен по път А-2 със скорост над 120км/ч. Участъкът от платното за движение бил с дупки. На километър 387 на автомагистрала „Хемус", водачът забелязал, че по пътя има неравност и с цел да я избегне предприел опит да „обкрачи" дупката с автомобила си. Поради движението с висока скорост, която не намалил преди, гумите на автомобила попаднали в дупка с широчина 1 м. При навлизане в дупката на описания пътен участък, гумите на лекия автомобил се спукали и на принципа на махалото автомобила се завъртял неколкократно и се блъснал в мантинелата в дясна пътна лента от автомагистралата. При завъртането се отворила задната врата на лекия автомобил, а задната седалка в средната й част, където пътувала пострадалата И.К., както и задната седалка вдясно, се счупила под въздействието на инерционните и ротационните сили и пътничката К. „излетяла" от автомобила, като изпаднала през задната му врата и се ударила с главата в мантинелата на автомагистралата в дясното пътно платно. В следствие на описаното ПТП И.К. е получила тежка съчетана черепно- мозъчна травма с характер на открита и проникваща, контузия на гръдния кош и белия дроб, остра дихателна недостатъчност. Протичането на черепно-мозъчната травма било съпътствано от тежки усложнения. Първоначално пострадалата била приета в Противошокова зала на МБАЛ „Света Анна" в дълбока кома. Поради тежка дихателна недостатъчност е интубирана в противошоковна зала и поставена на изкуствена белодробна вентилация. В спешен порядък са извършени необходимите за травматичен болен изследвания. Проведено е оперативно, медикаментозно и антибиотично лечение. Предвид тежкото коматозно състояние на пострадалата била провеждана ежедневна рехабилитация. Поради тежките усложнения, получени при ПТП и въпреки провежданото лечение, при пострадалата се появили значителни усложнения. Липсата на ефективно дишане се дължало основно на увреда в дихателния център в продълговатия мозък. Поради тежкото й състояние с ЕР на ТЕЛК, издадено от МБАЛ „Света Марина" ЕАД - гр.Варна на пострадалата И.В.К. е определена 100% ТНР след преглед и освидетелстване. На 28.09.2016 г. пострадалата постъпила в реанимация в ОАИЛ при МБАЛ „д-р Тота Венкова" АД - гр.Габрово със затруднение във функционирането на трахеостома. Същата продължавала да бъде в състояние на „будна кома" на изкуствена белодробна вентилация, с квадрипареза и нужда от постоянни интензивни грижи в лечебното заведение. Направени били няколко опита за преминаване към собствено дишане, които останали без ефект. В хода на лечението персистирали и се задълбочили усложненията от страна на мозъка. В резултат на всички травматични увреждания от тежката черепно-мозъчна травма и усложненията, които настъпили от тях на 09.04.2017г. пострадалата починала в болницата в Габрово, без да излезе от коматозното състояние.

         По случая е образувано досъдебно производство №514 по описа на РУ Провадия, по което било установено, че причината за ПТП е избраната от водача на лекия автомобил несъобразена скорост и допуснатото от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП при управление на увреждащото МПС. Същото е прекратено с постановление за прекратяване на ДП от 14.10.2015г. на Районна прокуратура - Провадия, поради изявление на настойника на пострадалата към онзи момент, с което същата е заявила по реда на чл.343, ал.2 от НК, че не желае водачът да бъде наказван.

         Преди ПТП пострадалата е била в пети курс в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" град Варна и следвала по специалност дентална медицина, като по време на следването е била един от най- добрите студенти.

         В резултат на настъпилата смърт на своята сестра, ищцата претърпяла неимуществени вреди, които трудно можели да се опишат. Приживе отношенията между двете сестри били основани на изключителна близост. Същите израстнали заедно в едно семейство и били неразривно свързани с дълбока духовна и емоционална връзка, каквато рядко се срещала между две сестри. Приживе починалата била морална опора на своята по малка сестра - ищцата, която се е допитвала за всичко до нея. Двете били неразделни до навършване на пълнолетие, излизали са навсякъде заедно, споделяли са своите мечти, стремежи и са живеели в разбирателство. По голямата сестра оказвала подкрепа на ищцата при овладяване на учебния материал, помагала й е с напътствия й съвети не само в учението, но и относно бъдещата й социална реализация. През 2014г. ищцата също била приета да учи висше образование в гр.Плевен и била в първи курс по специалност кинезитерапия. През цялото следване двете сестри поддържали ежедневни контакти помежду си и са споделяли всички свои трудности, проблеми и радостни събития в живота си. След като И.К. пострадала при процесното ПТП и е изпаднала в дълбоко коматозно състояние, ищцата я посещавала при всяка възможност с цел да й помага при лечението, като се принудила да прилага и знанията си като кинезитерапевт с надежда да й помогне със съвместните усилия на лекарите и своите родители. През цялото време ищцата силно се надявала сестра й да подобри състоянието си, но за съжаление след близо две години и половина тя е починала. Със смъртта й била прекъсната завинаги градената с години дълбока духовна и емоционална връзка между двете сестри, която е разрушена по особено мъчителен начин и за двете. Живота на ищцата бил коренно променен след тежката загуба на сестра й. Болката от нейната ненавременна и мъчителна загуба се отразила крайно неблагоприятно върху психиката на ищцата и оставила незаличим белег в съзнанието й. Тази болка щяла да я преследва до края на жизнения й път. След смъртта на своята сестра ищцата отложила плановете за личния си живот, вкл. за сключване на брак. От ПТП до деня на смъртта на сестра й, ищцата търсила контакти с лечебни заведения в България и чужбина, рехабилитарори и лекари - специалисти, които да помогнат на сестра й да я изведат от състоянието, в което се е намирала след пътния инцидент. Твърди се, че кошмара от случилото се преследвал ищцата ежедневно.

         За увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска отговорност съгласно полица №02114001387642 със ЗД „Бул Инс".

         Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 100 000лв. -обезщетение за търпените и търпими от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сестра й, ведно с законните лихви върху тази сума, считано от 09.04.2017г. до окончателното й изплащане.

         В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът твърди, че не била налице вина само у водача на лек автомобил марка "Рено", модел "Меган Сценик", с рег. № ***. Основната причина за настъпване на ПТП-то са множеството дупки по пътя и неизпълнение на задължения на Агенция пътна инфраструктура, конституирана като трето лице - помагач в производството.

         Налице било съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан, от страна на пострадалото лице И.К.. Лицето само се било поставило в завишен риск от настъпване на по-тежки последици за живота и здравето му, возейки се в автомобил, като съзнателно не е поставило обезопасителен колан. Непоставянето на обезопасителен колан от страна на пострадалото лице било безспорно установено в производството за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди. Оспорва първоначалния момент, от който се претендира законна лихва върху исканото застрахователно обезщетение. Твърди и че предявените претенции са силно завишени. Прави възражение за редуциране на дължимото обезщетение до размера, посочен в §96, ал.1 от ПЗР на КЗ.

         Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

         В депозираният по делото отговор от третото лице –помагач на страната на ответника се оспорват предявените искове. Счита, че основна вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила, в който е пътувала сестрата на ищцата. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП в конкретния пътен участък било въведено временно ограничение на движението с пътни знаци А1, В26(90км/ч), Т1 (500м), Т14, дублирани в средна разделителна ивица, в двете посоки поставени на 500м преди съоръжението, както и пътни знаци А15, В26(70км/ч), Т14, дублирани в средна разделителна ивица в двете посоки, поставени на разстояние 250м. от съоръжението. Пътните знаци били поставени на процесния участък през м.ноември 2009г. Максимално допустимата скорост при мокра пътна настилка в конкретния участък била 70км/ч. От твърденията в исковата молба било видно, че пътната настилка била мокра, което означавало спазване на всички предупредителни знаци, които следвало да бъдат съобразени при тези метеорологични условия. Предвид изложеното водачът на автомобила го управлявал със скорост значително надвишаваща максимално допустимата и без да отчете атмосферните условия и състоянието на пътя, което било проява на неправомерно поведение от негова страна и причина за настъпване на ПТП и последвалия го трагичен резултат. Освен това установено било, че пострадалата била без поставен обезопасителен колан, въпреки, че автомобила бил оборудван с такъв, което водело до извода за съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. Твърди се и че АПИ няма отношение към настъпилото ПТП, тъй като вината била изцяло на водача на МПС-то.          За поддържане на процесния участък от пътя АПИ имала сключен договор с ДЗЗД Североизток груп. На процесния участък през 2014г. било извършено изкърпване със студена смес и с гореща асфалтова смес. Тези ремонтни дейности били извършени и приети през м.юни и м. септември. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените от третото лице-помагач разноски.

 

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

         Не е спорно между страните по делото, че на 06.12.2014г. около 09:20ч. сестрата на ищцата – И.В.К., пострадала при ПТП, като пътник за задната седалка по средата между други двама пътници в лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с peг. № ***, управлявано от водача Д.П.С.. В следствие на инцидента И.К. получила множество тежки увреждания, като била изпаднала в кома. С ЕР на ТЕЛК, издадено от МБАЛ „Света Марина" ЕАД - град Варна на пострадалата И.В.К. е определена 100% ТНР след преглед и освидетелстване. На 28.09.2016г., поради влошаване на състоянието пострадалата постъпила в реанимация в ОАИЛ при МБАЛ „д-р Тота Венкова" АД - гр.Габрово, където на 09.04.2017г., починала без да излезе от коматозното състояние. По случая е образувано досъдебно производство №514 по описа на РУ Провадия. Същото е прекратено с постановление за прекратяване на ДП от 14.10.2015г. на Районна прокуратура - Провадия, поради изявление на настойника на пострадалата към онзи момент, с което същата е заявила по реда на чл.343, ал.2 от НК, че не желае водачът да бъде наказван. За увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска отговорност съгласно полица №02114001387642 със ЗД „Бул Инс".

         Страните по делото не спорят и относно факта, че ищцата е сестра на покойната И.К..

         От заключението на съдебно- техническата експертиза неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано  и от показанията на св.С. се установява, че причина за възникване на процесното ПТП е неравност на пътното платно (дупка) с ширина около 1м. и преминаване през нея на левите гуми на автомобила. Вещото лице, въз основа на събраните по делото доказателства, е установило, че в момента на настъпване на ПТП е било облачно, имало е лека мъгла и настилката е била мокра. Скоростта на автомобила непосредствено преди навлизане в дупката е около 114км/ч. Минималното надлъжно разстояние необходимо на лекия автомобил да заобиколи от ляво дупката в пътното платно без да изгуби устойчивост е 102,7м., което ще бъде изминато от него за 3,23с.

          След попадане в дупката автомобила левите гуми остават без налягане и джантите се деформират, поради което автомобила е загубил устойчивост и е започнал занасяне наляво и надясно без отлагане на следи. Когато е на разстояние около 32м. преди окончателното си установяване започнал движение на дясно с отлагане на следи. При това движение дясната му част напуска пътното платно и се удря в крайпътната мантинела, като автомобила започва въртеливо движение обратно на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос. Това води до удар на задната му част в металния винкел за закрепване на мантинелата, при което се отваря задната пета врата. От удара рязко нараства импулса на силата действащ върху пътниците в автомобила, при което се пречупват на зад средната и дясна задни седалки, като пътника от задната средна седалка(И.К.) изхвръква през задната врата, а пътника от дясната задна седалка се измества назад и остава в багажника на автомобила. В това време автомобила продължава въртеливото си движение, при което предната му броня се откача от ляво. В случай, че на пътното платно не е имало неравност водача е нямало да предприеме действията, които е предприел и е нямало да се стигне до тези поражения на автомобила, ротацията му, удара в мантинелата и изпадане тялото на пострадалата И.К..

         От заключението на техническата експертиза и представените по делото извадки за поставените пътни знаци на АМ Хемус в района на възникване на процесното ПТП (района на кв.387) се установява, че на км.389 + 713 са били поставени следните пътни знаци А15, В26(с ограничение на скоростта 90км/ч), Т14 и Т1, а на км.389+424 - знаци А15, В26(с ограничение на скоростта 70км/ч) и Т14.

         От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата И.К. е пътувала в средата на задната седалка на автомобила и е била без поставен предпазен колан, което е било и причината същата да изпадне от превозното средство. Лек автомобил Рено Меган Сценик на задната средна седалка е оборудван с двуточков предпазен колан. В заключението си вещото лице установява, че в случаите, когато инерционната сила действаща на пътника седял на задната средна седалка действа назад, то двуточковия предпазен колан не се натоварва. В настоящият казус при ротацията на автомобила действащите центробежни сили и удара в мантинелата на задната част на автомобила върху пътника е действала сила насочена към задната част на МПС, при което предпазния колен за пътника седящ на средна задна седалка не може да задържи тялото му. Вещото лице е достигнало до извода, че дори пострадалата сестра на ищцата да е била с поставен предпазен колан, при тези удари и движения на автомобила, е щял да се получи същия резултат. Поради изложеното следва да се приеме, че поради неспазване на императивните разпоредби на закона и непоставяне на предпазния колан е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, но същото е в изключително минимален размер, който съдът преценява на 10%.

         Предвид изложеното съдът намира, че основната причина за настъпване на процесното ПТП е попадане на левите колела на автомобила в неравност(дупка) на пътното платно.

         Съдът обаче счита, че вина за настъпване на инцидента има водачът на автомобила. Същият се е движел по АМ Хемус и не е управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената. Безспорно малко преди зоната на възникване на инцидента са били поставени пътни знаци ограничаващи скоростта на движение (В26), но същите са били поставени заедно със знак Т14- "при сняг и зимни условия"(указващ времето на действие на ограничението на скоростта, въведено със знак В 26), т.е. ограничението на скоростта е било само при наличие на сняг и зимни условия, каквито в настоящия случай не са били налице. Следва да се отбележи и че в този момент пътната настилка е била мокра. От показанията на св.Д.С. (водач на автомобила) се установява, че на платното за движение преди мястото на инцидента имало и други неравности, а участъка от пътя не бил сигнализиран със съответния пътен знак. При наличието на тези обстоятелства водачът е следвало да съобрази скоростта си с влажната настилка и неравностите по пътя, като управлява автомобила със скорост позволяваща му да го овладее при наличие на препятствие. Ако беше сторил това е щял да има възможност да предотврати възникването на инцидента. С оглед изложеното съдът намира, че поведението на водача е било неправомерно и същият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП.

         Поради изложеното съдът приема, че ответното дружество следва да отговаря за вредите причинени при управление на застрахованото при него със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" МПС, в което при възникване на процесното ПТП е пътувала пострадалата сестра на ищцата.

         От показанията на свидетелката М.К. и В.К. - родители на ищцата и пострадалата се установява, че от деца двете сестри били много привързани една към друга и непрекъснато се търсели. И. била пример за по-малката си сестра - ищцата по делото и често й помагала и учила с нея. След като И. заминала да учи във Варна през уикендите се прибирала в Габрово, а когато ищцата започнала да учи в Плевен почти всеки уикенд отивала при кака си. Ищцата била избрала да учи медицинска специалност по примера на сестра си. Свидетелите К. установяват, при инцидента пострадалата И.К., св.С. и още трима техни приятели и колеги пътували, за да празнуват 8 декември. Установяват и че след инцидента всяка седмица от петък до неделя ищцата, която учела за физиотерапевт, отивала в болницата при сестра си провеждала й рехабилитационни процедури и я раздвижвала. През цялото време докато сестра й била в кома ищцата и семейството таяли надежди да се оправи. След като състоянието на И. се влошило ищцата, която в този момент била на 19 години, престанала да излиза, престанала да празнува 8 декември, вече не била безгрижно момиче, а се затворила в себе си.

         Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

         От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата и починалата й сестра са имали дълбока и емоционална връзка, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между сестри. Нормално е по-малката сестра да е силно привързана към по-голямата, но съдът счита, че израз на съществуващата силна връзка между двете е обстоятелството, че ищцата се е ориентирала професионално и е започнала да учи в област близка до тази на сестра си, както и че през целия период на престоя на И. в болнични заведения ищцата всяка седмица след приключване на учебните си занимания е била неотлъчно до кака си, на която е провеждала физиотерапевтични процедури и гимнастика, с надеждата да състоянието на пострадалата да се подобри. Емоционалната връзка между тях е била трайна и дълбока, като след инцидента и изпадането на сестрата в кома, както и след смъртта й за ищцата са настъпили сериозни психологични травми (затворила се в себе си, престанала да празнува 8 декември и др.). Съдът намира, че обстоятелството ежеседмично да гледаш своята сестра в безпомощно състояние и да се опитваш на й помогнеш да се възстанови и върне към живот е изключително тежка травма за едно 18-20 годишно момиче(каквото е била ищцата към този момент), което ако не изпитваше такава силна привързаност не би могло да издържи на напрежението и не би могло да прояви такава силна упоритост в опитите си да помогне пострадалата да се възстанови.

         При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът следва да вземе предвид тежестта на претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие загубата на близък роднина – пострадалата, която е нейна сестра. Следва да се отчете и силното отрицателно въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищеца, поради близките отношения, които е имал със нея, докато е била жива, помощта и подкрепата, от която се е лишил вследствие нейната смърт. Следва да се вземе предвид и младата възраст, на която сестрата на ищеца е изгубила живота си, като и обстоятелството, че самата ищца е била на изключително млада възраст, което безспорно е засилило и изострило емоционалната и психична травма на ищеца.

         Възражението за редуциране на дължимото обезщетение до размера, посочен в §96, ал.1 от ПЗР на КЗ, а именно до размер на 5000лв., е неоснователно.

         По отношение на претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се приложи критерият за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Разпоредбите на чл.499 вр. с чл.493а от КЗ, вр. с §96, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КЗ са неприложими в случая, тъй като процесното застрахователно събитие е от 20.12.2014 г., когато е в сила отменения КЗ, действал до 01.01.2016г., а посочените норми са от 07.12.2018г. и имат действие само занапред-публикувани са в Държавен вестник бр.101/2018г. Действително претенцията по настоящото дело е заявена при действието на новия КЗ, но в отношенията между страните е приложим КЗ(отм.), който не предвижда ограничения като тези в §96, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КЗ.

         Като съобрази изложеното по-горе, съдът приема за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 30 000лв. Този размер следва да бъде намален, предвид приетия 10% принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, при което на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27000лв.

         Върху посочената сума се дължи законната лихва, считано от датата на увреждането-09.04.2017г.(датата на смъртта на сестрата на ищцата), а не от датата на възникване на ПТП, тъй като увреждането на ищцата настъпва със смъртта на сестра си, а не с възникването на ПТП, при което е пострадала сестра й. В случая законната лихва върху обезщетението се дължи от деня на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В разглеждания случай искът е с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и мораторната лихва се дължи от датата на непозволеното увреждане, като не следва да се прилагат разпоредбите на действащия към настоящия момент КЗ относно лихвата.

         Предявения иск за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Съобразно уважената част от иска ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 54лв.-разноски по делото. Следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г. сумата от 1340лв.-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 1080лв.-държавна такса, в полза на съда, както и 5лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената ДТ.

          Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 3384,28лв.-разноски по делото, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

         На осн. чл.78, ал.10 ГПК на третото лице -помагач по делото не се следват разноски по делото.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 да заплати на С.В.К., с ЕГН *** сумата от 27000(двадесет и седем хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на сестра й И.В.К., починала в резултат на увреждания, получени от ПТП настъпило на 06.12.2014г., ведно със законната лихва от 09.04.2017г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в следствие смъртта на сестра й И.В.К. за горницата над уважения размер, като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 да заплати сумата от 1080лв.(хиляда и осемдесет лева)- държавна такса, по сметка на ОС Габрово.

         ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 да заплати сумата от 5лв.(пет лева)- държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената държавна такса, по сметка на ОС Габрово.

         ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 да заплати на С.В.К., с ЕГН *** сумата от 54лв.(петдесет и четири лева) - разноски по делото.

         ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 да заплати на адвокат Л.Г.Г., от АК П., с ЕГН *** и личен № *** сумата от 1340лв.(хиляда триста и четиридесет лева)- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         ОСЪЖДА С.В.К., с ЕГН *** да заплати на ЗД "БУЛИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 сумата от 3384,28лв.(трихиляди триста осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки)-разноски по делото.

         Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Агенция "Пътна инфраструктура".

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :