Р Е Ш Е Н И Е

N 260002

град Дулово, 19. 01. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДУЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  наказателен състав,

          в  публично заседание на 21.10.2020год., в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

          при секретаря Нина Станчева

          разгледа докладваното от съдията АНД  N  71,

          по описа за 2020год. на Дуловски районен съд

          и за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „***” ООД, ЕИК : ***, представлявано от управителя А.П.Й.ЕГН : **********, чрез адвокат В.В. *** против наказателно постановление № 19-001111/04.03.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 141 ал. 5 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

          В жалбата сочи съображения за незаконосъобразност на наказателното  постановление – липса на доказателства за извършеното нарушение.

          Представителят на Наказващия орган  поддържа наказателното постановление.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

          На 29.01.2020год., в гр. Силистра по представени документи в ДИТ, св. Р.М.П., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Силистра, извършила проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия в обект – Газ-бензиностанция, намираща се в гр. Дулово ул.“Никола Петков“ № 27, обект на „***“ ООД гр. Силистра. От представената при проверката трудовоправна документация в ДИТ Силистра, се установява че между „***“ ООД и Т.Ю.Н.ЕГН ********** е сключен трудов договор № 117/02.04.2019г. по силата на който лицето изпълнява длъжността обслужващ газ-бензиностанция, по нормална продължителност на работното време и уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. В правилника за вътрешния трудов ред с със Заповед № 86/01.01.2019г. на управителя на Търговското дружество се установява сумирано изчисляване на работното време с определен тримесечен период на отчитане. Установява се, че в обекта е въведен двусменен режим на работа, както следва – дневна смяна от 07,30 до 19,30ч. и нощна смяна от 19,30ч до 07,30ч. При проверка на графиците за отработените смени през месеците септември и октомври се установило, че на 30.09.2019 година Т.Ю.Н.е отработил нощна смяна от 19,30ч до 07,30ч. на следващия ден 01.10.2019г., като същият ден е продължил отработването на смяната от 07,30ч до 19,30ч., тоест отработени са две последователни смени, без прекъсване от едно и също лице.

            Стъпвайки единствено на отчетните форми и представения график без да  изясни противоречията с гласни доказателства  св. Р.М.П. преценила, че търговецът работодател не осигурил на свидетеля Т.Ю.Н.междудневна почивка, поради което на 21.02.2020год. в качеството на работодател му бил съставен Акт за нарушение на чл.141 ал. 5 от Кодекса на труда. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с  чл. 414 ал.1 от КТ на „***” ООД  било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.  Съобразявайки последните съдът констатира :

 

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

          От разпита на Т.Ю.Н.в качеството му на свидетел на 21.10.2021г. се установява, че той работил последователно нощна и дневна смяна в два поредни дни – от 19,30ч  на 30.09. до 07,30ч. на  1.10.2019г и от 07,30ч. до 19,30ч. отново същия ден, като така била нарушена разпоредбата на на чл. 141 ал. 5 от КТ, според която „Забранява се възлагането на работата през две последователни работни смени“ и чл.152 от КТ, съгласно която работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. В показанията си в съдебно заседание той не отрича този факт, като пояснява, че това е сторил по собствено желание, тъй като искал на да посети автопазар в гр. Враца, като това е сторил по собствено желание, без да уведомява работодателя „***“ ООД. Считал, че размяната не нарушава работата в газ-бензиностанцията. Също така свидетеля уточнява, че не уведомява работодателя за размяна в графика, тъй като той не е съгласен на това. Показанията кореспондират с представения график от управителя на „***” ООД,  доказващ че на  горепосочените дати, е следвало да бъде на смяна. Размяната между двамата колеги, било в услуга на единия, който сам се отказал от правото си по чл.152 от КТ. Показанията му съответстват и на отчетните форми в проверявания обект.

            Съдът отбелязва, че именно графикът на работните смени е документът, който може и следва да удостовери надлежно пред контролните органи спазване на трудовото законодателство и по конкретно разпоредбите на  чл. 152 и чл. 141, ал.5 КТ, според която норма е забранено възлагането на работа през две последователни смени. Същият бил представен преди съставянето на акта, но свидетеля – актосъставител Р.П. незаконосъобразно го игнорирал. За да обоснове повдигнатото срещу дружеството-работодател обвинение актосъставителят, респ. АНО се  позовал единствено на представените документи от фирмата, като в АУАН и в НП, при описание на фактическата обстановка, липсва произнасяне по представения график, който е надлежния писмен документ за доказване разпоредбата на чл. 141 ал. 1 т. 5 и чл.152 от КТ.

          От друга страна по делото е безспорно установено, че работника е нарушил въведените от работодателя правила в организацията на работа, като е взел самоволно решение, без знанието и разрешението на работодателя, да се замени в процеса на труд със свой колега. Поради това съдът счита повдигнатото срещу „***” ООД, в качеството му на работодател, обвинение за възлагане на работа през две последователни работни смени на посочената в НП работник за необосновано, както и неправилно.

          С оглед  изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателното постановление се явява незаконосъобразно – необосновано и като такова следва да бъде отменено.

 

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1  ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 19-001111/04.03.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 141 ал. 5 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Силистренски административен съд.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :