Решение по дело №3044/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 976
Дата: 4 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330203044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. Пловдив , 04.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330203044 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.Т. против Наказателно постановление № 21-6207-000248/17.02.2021 г.,
издадено от К.Ц.К. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
(шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се
сочат конкретни пороци. Моли се същото да бъде отменено. С допълнителни
мотиви към жалбата, приложени на лист 12-13 от делото, се твърдят
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), при издаването на НП
и при описанието на нарушението, които да са ограничили правото на защита
на жалбоподателя. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В
съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 21986 от
29.04.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното
постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати
1
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и
вината му да са категорично доказани. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.А.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 06.04.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 08.04.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.01.2021 г. в 16:30 часа в гр. Съединение, на ул. „Кирил и Методий“
срещу № 13 жалбоподателят А.А.Г. управлявал лек автомобил „Мерцедес
S430“ с рег. № ***. Автомобилът бил с временна регистрация, чийто срок на
валидност бил до 29.08.2020 г. По същото и време и на посочения пътен
участък свид. Й.П.П. – *** изпълнявал служебните си задължения по контрол
за безопасност на движението. Свидетелят П. спрял за проверка лекия
автомобил „Мерцедес S430“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Г.. В
хода на проверката свидетелят установил, че срокът на валидност на
временната регистрация на автомобила бил изтекъл на 29.08.2020 г. На място
свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение против
жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел.
В акта свидетелят записал, че нарушението било извършено на
17.01.2020 г., а като дата на съставяне отбелязал единствено месец януари
2021 г, но без посочване на конкретен ден от месеца. Така съставеният АУАН
бил предявен на жалбоподателя Г. и му бил връчен препис. Жалбоподателят
отказал да подпише акта, но въпреки това този му отказ не бил удостоверен
чрез подписа на свидетел.
След като препис от АУАН бил вече връчен на Г., свид. П. извършил
поправка в съдържанието му, като вписал, че актът бил съставен на
17.01.2021 г., като добавил числото „17“ пред месеца и годината на съставяне,
а относно датата на извършване на нарушението върху последната цифра „0“,
описваща годината, била изписана цифрата „1“ и така датата била поправена
от 17.01.2020 г. на 17.01.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
2
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Й.П.П.. От тях се установяват
две групи релевантни по делото обстоятелства - констатациите при
извършената проверка и обстоятелствата по съставянето на АУАН. На първо
място от свидетелските показания съдът установява, че регистрационните
табели на автомобила, управляван от жалбоподателя, са били с изтекъл срок
на валидност към датата на проверката. Последното обстоятелство свидетелят
изяснява, че е установил от талона за регистрация на автомобила, както и от
датата, посочената на самата регистрационна табела. Относно съставянето на
акта за установяване на нарушение свид. П. потвърждава авторството му,
както и това на извършените поправки в съдържанието му. Установява се още
от свидетелските показания, че актосъставителят не помни кога са извършени
поправките, дали това е направено в присъствието на жалбоподателя, а ако не
- дали му е връчван препис от поправения АУАН. Показанията на свид. П. се
ползват с доверие от съда като добросъвестно дадени, от незаинтересован по
делото свидетел, възприел известните му обстоятелства като очевидец в хода
на извършената проверка и при изпълнение на служебните си задължения.
От връчения на жалбоподателя Г. препис от акт за установяване на
административно нарушение серия АА, бл. № 606984 (лист 14 от делото) се
установява, че в него за дата на извършване на нарушението е вписана датата
„17.01.2020 г.“, а за дата на съставянето му е посочено единствено „01.2021
г.“.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А.А.Г. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
23.02.2017 г., валидно до 23.02.2027 г. и с налични 25 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в НП време и място – на 17.01.2021 г. в 16:30 часа в гр.
Съединение, на ул. „Кирил и Методий“ срещу № 13, жалбоподателят Г. е
управлявал лек автомобил „Мерцедес S430“ с рег. № ****, с временна
регистрация със срок на валидност до 29.08.2020 г. Съгласно глава трета, чл.
22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
3
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства според срока на валидност
регистрацията е постоянна и временна, като последната е с определен срок на
валидност над 3 месеца. Съгласно чл. 26 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. при
временната регистрация срокът на валидност се нанася в свидетелството за
регистрация, а регистрационният номер е със съдържание, както при
постоянната регистрация. В конкретния случай по делото се установява, че
срокът на валидност на регистрацията е бил до 29.08.2020 г., а проверката е
извършена на 17.01.2021 г.
Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, не може
да бъде санирано едва в съдебната фаза на процеса и обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В последното за дата на извършване
на нарушението е посочена 17.01.2021 г. В приложения по преписката АУАН
отново фигурира тази дата, но е видно, че цифрата 1, използвана при
изписването на 2021 г. като годината, през която е извършено нарушението, е
изпълнена върху друго съдържание, наподобяващо цифрата „0“.
Същевременно на лист 14 от делото е приложен и приет като писмено
доказателство оригиналът на връчения на жалбоподателя препис от АУАН.
Изпълнен е върху документ от същата серия и със съвпадащ бланков номер
(серия АА и № 606984), съставен е от свид. П., против жалбоподателя Г. и
съдържанието му кореспондира с екземпляра от АУАН, приложен по
преписката, с единствени разлики, че в преписа за жалбоподателя като дата
на извършване на нарушението е посочена „17.01.2020 г.“ без поправка на
годината, а като дата на съставяне на АУАН е изписано само „01.2021 г.“. При
тези факти по категоричен начин се установява по делото, че от една страна
във връчения на жалбоподателя препис от АУАН като дата на извършване на
нарушението е посочена 17.01.2020 г., а от друга - в издаденото и обжалвано
наказателно постановление е приета различна дата на нарушението -
17.01.2021 г., която е предявена на жалбоподателя за пръв път едва с
връчването на екземпляр от постановлението, с което вече му е наложено
наказание за деянието с различна дата.
При липсата на изрични правила за отстраняването на грешки в
съдържанието на АУАН, то с оглед целите на настоящото производство от
решаващо значение за извода за допуснато същественото процесуално
нарушение е обстоятелството, че по начина, по който е процедирал
актосъставителят, не е охранено и гарантирано правото на защита на
жалбоподателя. С АУАН се предявява своеобразното административно
обвинение на нарушителя, поради което наказателното постановление ще
бъде незаконосъобразно, ако с него наказание бъде наложено за нарушение,
извършено на различна дата от посочената в акта, т.е. за деяние с различни
4
признаци от обективна страна. Следователно за охраняване правото на
защита е трябвало актът с поправено съдържание /в което датата на
извършване на нарушението е коригирана на 17.01.2021 г./ да бъде предявен и
препис от него да бъде връчен на жалбоподателя преди издаването и
връчването на НП. Ако актът с поправеното съдържание не е връчен на
жалбоподателя или това е направено едновременно с връчването на
наказателното постановление или след него, то извършването на поправката
би загубило смисъл, тъй като жалбоподателят ще узнае за действителните
фактически параметри на деянието едва след като вече е наказан за него с
НП. В тази връзка от момента на съставянето и предявяването на АУАН за
лицето, срещу което той е съставен, възникват определени процесуални
права, гарантирани от закона. Предоставянето на възможността да бъдат
упражнени тези права представлява част от общото право на защита, като
лицето би могло да прави възражения и да сочи нови доказателства. След
като се внася промяна във фактическата рамка на обвинението – твърди се
нарушението да е извършено на различна дата от първоначалната, то следва
процедурата по предявяване на обвинението и предоставяне на срок и
възможност за възражения и сочене на доказателства също да бъде
повторена. Това е така, защото издаването на наказателното постановление
при наличието на съставен АУАН не е обвързващ императив за
административнонаказващия орган, а е дейност по правоприлагане. Тази
дейност трябва да е заключение на един състезателен процес, в който
страните да могат да участват съгласно предоставените им от процесуалния
закон права. По тези съображения липсата на доказателство за възможността
жалбоподателят да участва в процеса и да се защитава срещу същото
обвинение, по което е наказан с НП, в настоящия случай представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
За извършените поправка и дописване в съдържанието на АУАН
/поправката засяга годината, през която е прието да е извършено
нарушението, а дописването се изразява в попълването на конкретна дата –
17, от месец януари на 2021 г., през която е съставен актът/ по делото се
установява от показанията на свид. П. да са извършени именно от него.
Категорично доказано е обаче и че поправката и дописването не са направени
преди да е приключило съставянето на акта, а след неговото предявяване и
след връчването на препис на жалбоподателя. Щом препис от акта, носещ
подписите на актосъставителя и на свидетеля, е връчен на жалбоподателя,
приложен на лист 14 от делото, то категорично доказано е, че поправките са
извършени след предявяването на акта със сгрешеното и непълно
съдържание. Така например видно е, че поправка е извършена и при
отбелязването на годината от датата на съставянето на акта, като
първоначално е вписана 2020 г., но върху последната цифра „0“ е изписана
единица и годината е поправена на 2021 г. Тази поправка обаче фигурира
освен в екземпляра от АУАН, който е приложен по преписката, така също и в
екземпляра, връчен на жалбоподателя, което доказва, че е направена преди
5
връчването на акта. В този смисъл поправките, които се наблюдават
единствено в приложения по преписката АУАН, но не и в преписа на
жалбоподателя, по необходимост са направени след връчването на този
препис. Съвсем отделен въпрос е, че при извършването и на поправката,
която е преди предявяването и връчването на АУАН, отново липсва надлежно
удостоверяване на нейния автор, датата на извършването й и присъствалите
лица.
В случая актосъставителят се е опитал да отстрани констатираните по-
късно пропуски в съдържанието на акта за установяване на нарушението, но е
сторил това при недопустимо изключване на участието на жалбоподателя и в
пряко нарушение на процесуалните правила. Щом се внася промяна в
съдържанието на АУАН и то относно неговото съществено съдържание, това
трябва да бъде извършено при спазване на общите правила за начина, по
който се съставят този вид актове. Поправката не следва да се извършва
тайно. Както при изпълнението на всеки друг реквизит на АУАН, необходимо
е било поправката да бъде направена в присъствието на свидетел, както и на
нарушителя, който да бъде поканен за това действие. Лишаването на
жалбоподателя от възможността да участва и да узнае за извършената
поправка в същественото съдържание на АУАН е ограничило правото му на
защита, а процесуалното нарушение следва да се отнесе към категорията на
съществените.
Начинът, по който е процедирано, се явява в пряко противоречие и с
изведените в съдебната практика правила за действие от страна на
контролните и на административнонаказващия орган в подобни ситуации.
Съгласно Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д. № 334/2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив поправки и дописвания без да
има изрично отбелязване на причината, която е наложила това, и без те да са
внесени и в двата екземпляра на АУАН са недопустими. С издадения
АУАН се слага началото на административнонаказателното производство,
поради което същият следва да е написан ясно и да не съдържа съмнения, в
която и да е част. Изписаните дати се явяват част от съдържанието на акта,
поради което поправянето им представлява съществено процесуално
нарушение. Касае се за извършена поправка върху АУАН, за която не се
установява да е извършена със знанието на жалбоподателя и без да е
посочено от кого, а не просто за грешка, която е санирана с наказателното
постановление, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН. В този смисъл е и Решение № 329 от 13.02.2019 г. по к.а.н.д. №
3652/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, съгласно
което с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение, поради което тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити. За да бъде извършена поправка в АУАН, е
следвало първо да се посочи нейният автор, след което жалбоподателят да
6
бъде призован, като му се предяви наново АУАН с извършената
поправка, като по този начин ще се отстрани порокът на официалния
свидетелстващ документ, какъвто е АУАН. В настоящия случай тези
изисквания за законосъобразно процедиране от актосъставителя не са
спазени, а вместо това поправката и дописването са извършени тайно, без
участието и уведомяването на жалбоподателя. По този начин, когато е
получил препис от наказателното постановление и вече е бил наказан, той за
пръв път е узнал действителните фактически параметри на деянието. Наказан
е за деяние, по което дотогава не се е защитавал.
Ако поправка засягаше несъществена нередовност на АУАН, която би
могла да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, то ирелевантно би
било кога и дали въобще жалбоподателят е уведомяван за такава поправка в
съдържанието на акта. Датата на извършване на нарушението обаче е
съществен реквизит, който пряко е свързан с възможността за адекватно
упражняване на правото на защита и такава нередовност не може да бъде
преодоляна по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Недопустимо е с НП деецът да бъде
наказан за различно деяние от това, за което дотогава се е водил процесът, а
щом датата на извършването му е различна, то ще се касае именно за ново
деяние, по което лицето не се е защитавало. Трайна и непротиворечива е
съдебната практика, че различната дата на извършване на нарушението в
АУАН и в НП винаги представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказания и обуславя отмяна на
наказателното постановление.
Изложените съображения относно незаконосъобразно извършената
поправка в съдържанието на АУАН в частта за датата на извършване на
нарушението са относими и досежно направеното допълване на акта относно
датата на неговото съставяне. Това отново е задължителен реквизит на АУАН
съгласно чл. 42, т. 2 от ЗАНН. При съставянето на акта актосъставителят е
посочил единствено месец януари на 2021 г. Конкретната дата от месеца, на
която е съставен актът, отново е вписана след неговото предявяване на
жалбоподателя Г., в отсъствието на последния и без по делото да се доказа
жалбоподателят да е бил поканен или уведомен за това действие. Така се е
стигнало до различно съдържание между АУАН, въз основа на който е
издадено наказателното постановление, и екземпляра, който е бил връчен на
жалбоподателя.
Всяка от поправките е извършена без да е отбелязано кой е нейният
автор, датата, на която е направена, както и присъствалите лица, като за да
бъде надлежно осъществена, поправката е трябвало да бъде удостоверена с
подписа на лицата, които първоначално са подписали акта за установяване на
нарушението.
В заключение основателно е и възражението за съставяне на АУАН в
нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая
7
в графата за подпис на нарушителя е изписано изявлението „не“, но негов
подпис не фигурира. При тези факти отказът на нарушителя да подпише акта
е трябвало да бъде удостоверен по изрично предвидения за това ред в
процесуалния закон. Следва да се отбележи, че в бланката на АУАН има
нарочно предвидено поле, в което да се впишат имената и адресът на
свидетеля на отказа и последният да положи своя подпис. Въпреки това актът
е съставен без такъв свидетел. Ако е съществувало непреодолимо затруднение
за актосъставителя да осигури свидетел на отказа, макар и актът да е съставен
в населено място и през светлата част на денонощието, то е могло за свидетел
на отказа да бъде използван свидетелят по акта, но дори това не е сторено.
Няма задоволително обяснение, нито се установява извинителна причина за
неспазването на императивните процесуални правила на ЗАНН. Съставянето
на АУАН при отказ на нарушителя да подпише акта, но без свидетел на
отказа е самостоятелно съществено процесуално нарушение, което не може
да бъде санирано на фазата на обжалване пред съд на наказателното
постановление.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде
отменено.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 6-
гръб от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав
намира за основателно. Тъй като санкцията има имуществен измерител към
нея приложение намира правилото по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приложима в случая е хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, която
гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лева - 300 лева.
Следователно претендираните от жалбоподателя разноски надвишават
минималния размер, но същевременно делото не разкрива завишена
фактическа или правна сложност, разгледано е в едно открито съдебно
заседание, с разпитан един свидетел, като са констатирани процесуални
основания за отмяна на наказателното постановление, направили излишни
проверката за обоснованост, за съответствие с материалния закон и за
доказаността на нарушението. Съдът взе предвид и материалния интерес по
делото – глоба от 200 лева. По тези съображения настоящият съдебен състав
8
намери възражението на въззиваемата страна за основателно. Заплатеното
възнаграждение за адвокат е прекомерно и в полза на жалбоподателя следва
да се присъди по-нисък размер на разноските, а именно 300 лева, който е
съобразен с правилото по чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като искането не бъде
уважавано за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400
лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000248/17.02.2021 г.,
издадено от К.Ц.К. – ***, с което на А.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на А.А.Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9
10