Решение по дело №30694/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12037
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20221110130694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12037
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110130694 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Г. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 от
ЗВ, вр. чл. 79, ал.1, пр. ЗЗД, срещу ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК *********,
с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от Васил
Тренев и Мишел Деберг, за признаване за установено, че ищецът Г. Г. С. не дължи на
ответника „Софийска вода“ АД сумата 564,70 лв., представляваща цена на услуги за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
24.08.2018 г. – 24.04.2019 г. по партида с клиентски номер **********.
Ищецът Г. Г. С. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът претендира заплащане на сумата 564,70 лв. за периода
24.08.2018 г. – 24.04.2019 г. по партида с клиентски номер **********, които счита за
недължими, тъй като няма качеството потребител, поради това, че не е сключил
договор с ответника, както и че ответникът е нарушил закона при отчитане и
разпределяне на количеството вода. В евентуалност твърди, че вземането е погасено по
давност. При тези твърдения иска съдът да установи недължимост на посочената по-
горе сума.
Ответникът „Софийска вода“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете с твърдения, че ищецът е потребител на ВиК
услуги като собственик на процесния имот, както и че сумата за процесния период е в
размер на 377,97 лв. Твърди, че задълженията са формирани по показания на
монтирани четири индивидуални измервателни уреда, и поради неизпълнение на
предписание за тестване в лицензирана лаборатория и/или подмяната им с нови и
пломбирането им с пластмасови пломби, считано от 18.06.2020 г. разходът е таксуван
на база брой обитатели. Твърди, че давността е прекъсната е извършени частични
плащания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Софийска вода“ АД.
Представени са Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
1
от 28.04.2021 г., издадена по ч.гр.д. №22984/2021 г. по описа на СРС, 128 с-в срещу
ищцеца Г. Г. С. за доставена питейна вода за същия имот, която е обезсилена с
Определение от 23.09.2021 г. по същото дело и Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.09.2019 г., издадена по ч.гр.д. №46065/2019 г. по
описа на СРС, 55 с-в, срещу ищеца Г. Г. С. за доставена питейна вода за същия имот,
която е обезсилена с Определение от 09.12.2019 г. по същото дело
По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и професионално изготвено. Вещото лице е
изчислило размера на задължението по клиентски номер **********, за имот с адрес:
гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 11, вх. А, ет. 4, ап. 24 по издадени фактури за периода
от 26.11.2018 г. до 24.04.2019 г., а именно - 377,97 лв., от които 372,14 лв. главница и
5,83 лв. лихви. Фактурите от 24.08.2018 г. до 24.10.2018 г. са изцяло погасени,
фактурата от 26.11.2018 г. е частично погасена с дължим остатък 89,39 лв. главница.
Плащанията са постъпили съответно на 13.04.2022 г. в размер на 200 лв., с което са
погасени задължения по фактури от м.7.2018 г. (главница 47,09 лв. и лихви 99,03 лв.) и
частично фактура от м.8.2018 г. (43,16 лв. главница и 10,72 лв. лихва), на 14.05.2022 г.
в размер на 150 лв., с които са погасени задължения за м. 8.2018 г. (13,34 лв. главница);
м. 9.2018 г. (49,44 лв.); м.10.2018 г. (44,74 лв. главница и 0,11 лв. лихва) и частично за
м.11.2018 г. (41,88 лв. главница и 0,49 лв. лихва).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. От приложените към делото заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК (л. 56 и л. 58 от делото) се
установява, че ответното дружеството претендира заплащане на процесните суми от
ищеца, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска в посочения
размер.
Ответникът „Софийска вода” АД не е ангажирал доказателства по делото,
съответно не е установил поставените в негова доказателствена тежест обстоятелства
за основанията, на които претендира това вземане от ищеца – наличието на
облигационна връзка с ищеца по доставка на ВиК услуги. По отношение на качеството
потребител, респективно съществуването на облигационна връзка между страните
съдът изрично е указал на ответника с определението по чл. 140 ГПК, че същият не
сочи доказателства, като въпреки това ответникът не е предприел съответни
процесуални действия за да докаже този факт. Искането му за отделяне като безспорно
това обстоятелство не е споделено от съда, видно от доклада по делото, тъй като в
исковата молба този факт не е признат от ищеца, и от друга страна със становището,
подадено на 12.09.2022 г. ищецът изрично е потвърдил, че оспорва качеството си на
потребител на питейна вода, като собственик или титуляр на вещно право на ползване
върху процесния имот. Именно поради тази причина, в тежест на ответника съдът е
указал, че следва да докаже съществуването на облигационна връзка между страните,
въз основа на която е доставил питейна вода в претендираните количества. В хода на
делото не са ангажирани доказателства за съществуването на облигационната връзка.
Дори да се приеме, че ищецът има качеството потребител, като собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, до който е доставяна
питейна вода, то процесните вземания са погасени по давност, поради изтичането на
кратката 3-годишна давност. В случая 3-годишния срок за фактурата от последния
месец на процесния период – 24.04.2019 г. е станала изискуема с изтичането на 30 дни
от датата на издаване на фактурата (чл.33, ал.2 от общите условия), т.е. на 24.05.2019
г., следователно три годишния давностен срок за тази сума е изтекъл на 24.05.2022 г.
Ответникът не е представил доказателства за обстоятелства прекъсващи или спиращи
давността за вземането, доколкото видно от приложените доказателства издадените
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК са били обезсилени.
Съдът не споделя тезата на ответника, че направените от ищеца частични плащания
2
прекъсват давността, тъй като представляват признание. Не би могло да се приеме, че
частичното плащане представлява признание, от една страна, защото всяка една
фактура се издава за отделна доставка на питейна вода, респективно всяка фактура
представлява отделно основание, и плащането или признанието на дължимостта на
сумите по определена фактура не е равносилно на признание на задължение за други
доставки, извън периода на платената фактура. От друга страна, недоказаната
облигационна връзка, респективно качеството потребител на ищеца, е самостоятелна
пречка да се направи извод за признание на дълга въз основа на направеното плащане,
доколкото същото може да е направено от действителния потребител на питейна вода в
процесния имот.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен
и следва да се бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, такса за
превод на държавната такса в размер на 1,55 лв. Процесуалният представител на ищеца
– адв. С. Д. е поискала и присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца. Съдът като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и цената на иска, намира, че на процесуалният представител
на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Г. Г. С. , ЕГН
**********, с адрес: ********** № 23Б, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 79, ал.1, пр. ЗЗД срещу
ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от Васил Тренев и Мишел Деберг, че ищецът Г. Г.
С., ЕГН **********, с адрес: ********** № 23Б, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, представлявано от Васил Тренев и Мишел Деберг, сумата 564,70 лв.,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води за периода 24.08.2018 г. – 24.04.2019 г. по партида с клиентски
номер **********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от Васил Тренев и Мишел Деберг ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: ********** № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 51,55 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от Васил Тренев и Мишел Деберг ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С. Й. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис - партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3