Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 24 февруари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария С.а, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 22 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на УМБАЛ „Медика Русе“
ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявана от управителя
И.Й., чрез адв. Х., срещу заповед за налагане на санкция № РД-09-10/05.01.2022
г., издадена на осн. чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от Национален рамков
договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г., с която на дружеството
е наложена санкция в общ размер 1800 лв., вр. чл. 287, ал. 3, т. 8 и чл. 287,
ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г.
В жалбата и в открито съдебно заседание се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочи
се, че нарушенията са формални и от тях не са настъпили вредоносни последици и
представляват маловажен случай по чл. 395, ал. 4 от НРД за МД 2018 г. и
по-точно § 1, т. 4, подт. 4.2., б. „в“ от ДР на НРД за МД за 2018 г., а част от
другите нарушения представляват технически грешки. Иска се отмяна на
административния акт в цялост. Претендират се разноски.
Ответникът – директор на РЗОК – Русе – в
писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. С. оспорва жалбата като
неоснователна и излага подробни съображения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на оспорващата страна за сумата над 360 лв.
При съвкупната преценка на данните по делото
настоящата инстанция установява от фактическа страна следното:
На 27.09.2021 г. от директора на РЗОК – Русе
и била издадена заповед № РД-09-1237 с която се възлага извършване на проверка
от 28.09.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл. на изпълнителя по договор №
180737/25.02.2020 г. на болнична медицинска помощ УМБАЛ „Медика Русе“ ООД.
Задачата на проверката е определена като контрол по изпълнение на сключените
договори с НЗОК във връзка с писмо с изх. № ЦУ на НЗОК № 11-02-531/23.09.2021
г. и вх. № РЗОК – Русе № 35-00-1452/23.09.2021 г. Със заповедта е определен и
екип, който да извърши проверката. Със заповед № РД-09-1592 от 30.11.2021 г. на
същия АО срокът на проверката е удължен до 08.12.2021 г.
Въз основа на проверката е издаден протокол
№ РД-13-909/06.12.2021 г. (л. 7-12). Проверката е установила извършени 9
нарушения – в 6 от случаите при изготвяне на епикриза в която задължителният
реквизит „терапевтична схема“ на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид
лекарства не съдържа вписан антибиотичния препарат Медаксон, който видно от медицинската
документация (декурзус, температурен лист и справка „Разход по ИЗ и по
материал“, изготвена от болничната аптека), е назначен и прилаган на ЗОЛ по
време на хоспитализацията като задължителна част от диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № 198. Посочено е, че констатираното обстоятелство съставлява
нарушение на чл. 287, ал. 3, т. 8 от НРД за МД 2018 г. вр. § 10 от ПЗР на НРД
за МД 2020-2022 г.
В 7-ми случай е констатирано, че в изготвена
епикриза не фигурира един от задължителните реквизити, а именно „придружаващи
заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10“ като в
случая същата не съдържа код Е 11 по МКБ 10 за диагноза „Неинсулинозависим
захарен диабет“ вписана като придружаващо заболяване, което представлява
нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г., вр. § 10 от ПЗР на НРД
за МД 2020-2022 г.
В 8-ми случай е констатирано, че в изготвена
епикриза не фигурира един от задължителните реквизити, а именно придружаващи
заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10“ като в
случая същата не съдържа кодове Е10 по МКБ 10 „Инсулинозависим захарен диабет“,
I 11 по МКБ 10 „Хипертонична
болест на сърцето“ и I50
по МКБ10 „Сърдечна недостатъчност“ за диагнози, вписани като придружаващи
заболявания, което представлява нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД
2018 г., вр. § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г.
В последния случай е констатирано, че в
изготвена епикриза не фигурира един от задължителните реквизити, а именно
придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10“
като в случая същата не съдържа кодове I 20 – I 25 по МКБ 10 „Исхемична болест
на сърцето и J 44 „Хронична
обструктивна белодробна болест“ за диагнози, вписани като придружаващи
заболявания, което представлява нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД
2018 г., вр. § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. Екземпляр от протокола е бил
връчен лично срещу подпис на управителя на дружеството на 06.12.2021 г.
От дружеството е бил подаден писмен отговор
на 14.12.2021 г. до директора на РЗОК –Русе по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО като е
поискано издаването на предписания и извършване на последващ контрол.
В следствие административният орган е издал
обжалваната заповед № РД-09-10/05.01.2022 г. с която се е позовал на
констатациите от извършената проверка, посочил е, че твърденията в подаденото
писменото становище не сочат на различен извод от установения чрез извършената
проверка. Посочено е, че нарушенията не представляват маловажен случай като за
всяко нарушение е наложил санкция под формата на финансова неустойка в размер
на 200 лв., при общ размер 1800 лв. Заповедта е била връчена на 05.01.2022 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от лице-адресат на административния акт за което същият се явява
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
По същество съдът преценява жалбата като
неоснователна.
Административният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, който гласи, че когато
лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от
него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.
3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава
заповед, с която налага санкция.
Съобразно ал. 4 лицето - обект на
проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК,
съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от
длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на
протокола по ал. 3. В случая обаче този срок е бил пропуснат, доколкото
протоколът е бил връчен на 06.12.2021 г., а писменото становище е било
депозирано на 14.12.2021 г., т.е. един ден след изтичане на срока за отговор.
Законът за
здравното осигуряване и НРД за 2018, респ. НРД за 2020-2022 не предвиждат
специална форма на заповедта за налагане на санкции, поради което е приложим
чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са изискванията на цитираната норма, заповедта
съдържа фактически и правни основания, посочени са последиците в случай на
липса на доброволно изпълнение, както и възможността за обжалване.
В
производството по издаването на заповед № РД-09-10/05.01.2022 г. не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Проверката е възложена на чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО Според чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, в редакцията му
към момента на извършване на проверката, служителите на НЗОК по ал. 2 могат да
извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на
НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК -
контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по
заповед на нейния директор или на територията на друга РЗОК по заповед на
управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния
случай, според издадената заповед, проверката е инициирана от директора на
РЗОК, т.е. възложена е в съответствие с приложимите процесуални правила.
За резултатите
от проверката е изготвен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал.
3 от ЗЗО, който е надлежно връчен на управителя на лечебното заведение,
съгласно направеното отбелязването в него. Дружеството е упражнило правото си
на възражение срещу констатациите в протокола, но това е
направено извън срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, поради което спорът не е бил
изпращан на арбитражна комисия, а директорът на РЗОК е упражнил правомощията си
по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното:
Наложени са санкции за две групи нарушения –
в първата група изпълнителят на договора е санкциониран за 6 нарушения при
случаи при изготвяне на епикриза в която задължителният реквизит „терапевтична
схема“ на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства не съдържа
вписан антибиотичният препарат Медаксон, който видно от медицинската
документация (декурзус, температурен лист и справка „Разход по ИЗ и по
материал“, изготвена от болничната аптека), е назначен и прилаган на ЗОЛ по
време на хоспитализацията като задължителна част от диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № 198. Посочено е, че констатираното обстоятелство съставлява
нарушение на чл. 287, ал. 3, т. 8 от НРД за МД 2018 г. вр. § 10 от ПЗР на НРД
за МД 2020-2022 г. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
административния акт в тази му част съдът намира за неоснователни. Съобразно
чл. 287, ал. 3, т. 8 от НРД за МД 2018 г. се предвижда, че при дехоспитализация
изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се
издава в три еднообразни екземпляра, като епикризата следва да съдържа изрично
посочени реквизити, сред които е и терапевтичната схема - задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ
вид лекарства. Нормата е императивна и урежда изчерпателно реквизитите на
епикризата като за терапевтичната схема законодателят изрично е предвидил, че
използваните в хода на лечението лекарства се вписват задължително. Не се касае
за маловажен случай, както твърди жалбоподателят.
Установените нарушения не представляват
маловажен случай по смисъла на чл. 408, ал. 4 от НРД МД 2020-2022 г., при който
наказващият орган може да не наложи наказание, като направи предписание за
отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложена санкция. "Маловажен случай"
по смисъла на § 1, т. 4.2 от Допълнителните разпоредби на НРД МД 2020-2022 г.
за болнична медицинска помощ е: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ
лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; в) технически
грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху епикризата.
Изброяването е изчерпателно и при преценката за законосъобразност на издадената
заповед съдът не може да тълкува разширително нормата. В процесния случай
извършените нарушения не попадат в обхвата на понятието "маловажен
случай". Не се касае и за механично „изпускане“ на вписване на
лекарствения препарат, доколкото нарушението е извършвано в различни и
несвързани помежду си времеви периоди, вкл. и в различни години – 20.02.2019
г.; 19.06.2018 г.; 05.07.2018 г.; 21.08.2018 г. и други.
По втората група нарушения: касае се за 3
нарушения с правна квалификация по чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г.,
вр. § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. – липса на задължителен реквизит –
описание на придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с
код по МКБ 10. Видно от самата разпоредба освен наименование на диагнозата
нормата изисква кумулативно и посочване на код по МКБ 10, какъвто в 3 от
нарушенията такъв липсва и тези факти не се оспорват от страните. Тези
обстоятелства настоящата инстанция не преценява като явна техническа грешка,
каквито доводи се излагат от оспорващия. В НРД МД 2020-2022 г., както и в
Закона за здравното осигуряване, не се съдържа легално определение на "техническа
грешка" (§ 1, т. 4.2., б. „в“ от ДР на НРД) , поради което и предвид
общите правила в АПК, съдът счита, че явната фактическа грешка представлява
несъответствие между формираната действителна воля на субекта и нейното външно
изразяване в писмения текст. В случая се касае за непълнота на реквизит в
разрез с изричната разпоредба на чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018. При
тълкуване на разпоредбата съдът приема, че придружаващото заболяване се
индивидуализира по тези два признака – изписване на наименованието на
заболяването и кодът по МКБ, респ. диагнозата/заболяването отразени в
официалния документ, се считат за безспорно констатирани при съвпадение на
двете части на реквизита. Както бе посочено по-горе дефиницията за „маловажен
случай“ включва точно определени обстоятелства, които отсъстват и в настоящата
хипотеза При преценката за законосъобразност на издадената заповед съдът не
може да тълкува разширително нормата на § 1, т. 4. 2. от НРД МД 2018 (респ.
аналогичната в НРД МД 2020-2022), поради което няма основание да се приеме, че
посочените в обстоятелствената част на заповедта нарушения по точки 6, 7 и 9 са
маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2. от ДР на НРД МД за 2020-2022 (в този
смисъл и решение № 1446/29.01.2020 г. по адм. д. № 6492/2019 г. на ВАС, VI отд.).
На следващо място административният акт се
явява мотивиран, същият описва нарушенията по време, място и съставомерност.
Административният орган се позовава на констатациите от извършената проверка,
отразени в протокол № РД-13-909/06.12.2021 г. като съобразно Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС мотивите могат да се съдържат и в
предходно издаден отделен документ.
Административният акт е издаден и в съответствие
с целта на закона. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно
нарушение на принципа за съразмерност при налагане на санкцията, установен в
чл. 6 от АПК, съгласно ал. 2 от който административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава, а според ал. 5
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Отчитайки
тежестта на нарушенията наказващият орган е наложил за тези случаи санкции в
минималния предвиден в чл. 402, ал. 3 на НРД МД 2018 г. размер в рамките на
посочения в нормата диапазон. Размерът на санкциите по всички позиции е
съобразен с тежестта на извършените нарушения и липсата на квалифициращи
признаци. В административния акт е отчетено, че нарушенията не са повторни.
Видно от разпоредбата на чл. 402, ал. 3 от
НРД за МД 2018 г. когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши
установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с
изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в
размер от 200 до 500 лв. Налага се извод, че правомощията на административния
орган се реализират при условията на обвързана компетентност, поради което за
него не съществува възможност да замени налагането на санкция с даването на
предписания.
Административният акт не страда от
визираните пороци, поради което жалбата следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Воден от горното и на осн. чл.
172, ал. 2, предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс
Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД срещу заповед за налагане на санкция № РД-09-10/05.01.2022
г., издадена от директора на РЗОК – Русе.
ОСЪЖДА
УМБАЛ „Медика Русе“ ООД със съдебен адрес ***, офис 4 да заплати на Районна
здравноосигурителна каса – гр. Русе сумата 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
СЪДИЯ: