Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ............./………………………г.,
гр. В.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – В., седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание от трети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа докладваното от съдия М.Иванова-Даскалова
адм. дело №3060 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „А. Х.“ЕООД-гр.В. с ЕИК ********* срещу Ревизионен акт №Р-03000318003993-091-001/04.07.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП – В.,
в частта, потвърдена с Решение №220/07.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП
гр. В. при ЦУ на НАП, с който са му установени задължения за корпоративен данък
по ЗКПО за 2017г. в общ размер на 9000лв. главница и 1537,35лв. лихви.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на РА поради издаването му в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Неправилно органите по приходите преобразували финансовия резултат на дружеството за 2017г. в посока
увеличение със сумата от 90000лева. Твърди, че разходът е документално
обоснован и не е фиктивен разход, с който да е манипулиран финансовия резултат,
поради което следвало да участва при определяне на данъчната основа за облагане
по ЗКПО. Той бил осчетоводен от „А. Х.”ЕООД като разход за външни услуги,
представляващ възнаграждение по лицензионен договор за търговска марка от
01.04.2016г., подписан с Транскомерс S.А. Тръст
Кампъни Комплекс, остров Аджелтайк Маджури, Република Маршалови острови. "А.
Холдинг"ЕООД било заявител на национална марка „ALDO“ (графично представяне-„без
резен“) - комбинирана с вх. №135392/19.01.2015г. На 14.06.2018г. заявката за
търговска марка „ALDO“ с вх.№ 132392 била
прехвърлена на "Транскомерс" S.А., като договора за прехвърляне на
заявката за търговска марка „ALDO“ с праводател
"А. Холдинг" ЕООД и правоприемник "Транскомерс" S.А. бил от дата
12.07.2017г. "Транскомерс"
S.А. сключило
договор за предоставяне на права за използване на търговската марка с „А. Х.“
ЕООД на 01.04.2016г. Процесният лицензионен договор сключен с "Транскомерс" S.A. през 2017г. за
неизключителен лиценз на търговска марка „ALDO“ бил действителен и представлявал
надлежно основание за изпълнение на поетите с него взаимни задължения между
страните. Производството по вписване на нормативно предвидени обстоятелства в
Държавния регистър към Патентното ведомство е охранително-регистърно и извън
компетенциите на държавния орган оставала преценката дали сключения лицензионен
договор е валиден или не. По всяко направено искане от страна на лицензодател
до административния орган да впише даден лицензионен договор, правомощията на
административния орган се заключавали единствено в проверка дали искането е
направено от оправомощено лице и дали е налице подлежащо на вписване
обстоятелство. Поради това липсата на вписване на договор не е основание да се
заключи, че не е налице сделка по този договор. Вписването на лицензионния
договор имало само декларативно действие, тъй като вписването не обуславяло
възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестявало. Самото вписване и
текстът на алинеята: „има действие по отношение на трети лица“ са израз на
охранителната функция на нормата. Поради това вписването имало основно значение
за противопостяването на договора към трети лица, и неговото действие пред лица
различни от страните по договора и давало възможността за претенции от
собственика на съответната марка по съдебен ред пред тези трети лица. Изводите на
органа по приходите, че извършеният разход е фиктивен, тъй като лицензодателят
не можел да предостави права, каквито няма, тъй като нямал регистрирана
търговска марка, както и поради това, че договорът за лизинг не е регистриран в
Патенто ведомство се определят като незаконосъобразни. В случая не се касаело
за извършване на обичайна "услуга", а за предоставяне на права „А. Х."
ЕООД да използва Търговската марка „ALDO“. Поради това за установяване на
"реалното изпълнение на услугата" следвало да се обследват всички
обстоятелства, касаещи реалното използване на Търговската марка. С оглед разпоредбите
на Регламент (ЕО) №207/2009 и действащия към момента Регламент (ЕС) №2015/2424
в сила от 23 март 2016г. жалбоподателят използвал търговската марка в основната
дейност на дружеството – търговия със стоки чрез верига супермаркети, носещи
името „А.“.
В жалбата се
визира чл.2 от ЗСч и се твърди, че чуждестранните юридически лица, които не са
регистрирани клонове и нямат място на стопанска дейност в Република Б. не се
считат за предприятия и за тях не са приложими изискванията на чл.6 от ЗСч. В
тази връзка по аргумент от чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗКПО документална обоснованост била
налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното
лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на
стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват
/платежни документи, общи условия, договори, споразумения, протоколи и други
документи, създадени във връзка с извършваната търговия/. Твърди, че осчетоводеният
през 2017г. разходи по договор за търговска марка с - "Транскомерс"S.А. е надлежно
осчетоводен на основание полученото на 30.04.2017г. "известие за
плащане" от "Транскомерс“ S.А.
Изложените от фактическа страна обстоятелства от ревизиращите органи не съответствали
на посочените правни норми, на основание на които била извършена корекция на
данъчната основа и определена по особения ред на облагане по чл.122 ДОПК, а
финансовият резултат на дружеството бил увеличен с 90 000лева. В РА било посочено,
че този разход не следва да се признава за данъчни цели, което при определянето
на данъчната основа би следвало да се отрази в корекция на разходите, а не в
увеличение на резултата. Освен това, при третирането на този разход, органите
по приходите пренебрегнали принципите на чл.З, ал.1 от ДОПК и чл.75, ал.1 от ЗКПО,
за разлика от третирането, което са направили по отношение на разхода по
фактура 0.00002/01.11.2017г. Твърди, че като са установили, че макар отчетен
през 2017г., този разход касае 2016г., органите по приходите са преобразували с
него финансовия резултат за 2016г. В случая, видно от административната
преписка, лицензионният договор е сключен през 2016г, през която ревизираното
лице е осъществявало търговска дейност. В този смисъл, дори да не е налице
основание за признаването му, корекцията на финансовия резултат следвало да се
извърши през 2016г., а не през 2017г.
В съдебно
заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата на изложените в
нея основания. В молба постъпила на 18.11.2020г. допълва, че според чл.1 от ЗМГО (отм.), този закон урежда
условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата,
произтичащи от нея, и защитата на тези права. Тълкуването на правната норма по
правилата на чл.46, ал.1 от ЗНА, както и граматическия и лексикалния й анализ сочели,
че законът урежда правата и защита, произтичащи от регистрация на марката и на
географските означения, а не правата от марката или от географките означения, т.к. в този случай, би следвало да се използва
множествено число и да се посочи „произтичащи от тях“. Законът
уреждал само правата и защитата, произтичащи от регистрацията на марката, а не
правата, произтичащи от самата марка, в смисъла й по чл.1 от закона, поради
което търговската марка можела да съществува и без да е заявена за регистрация,
като това не отменя съществуването й, а само не й дава защитата, която
предоставя регистрацията й по реда на ЗМГО (отм.). Доказателство за това, е
защитата, която ЗМГО (отм.) дава на собствениците на общоизвестна марка и
марка, ползваща се с известност /чл.50а/, като обосновава наличието на по-ранна
идентична общоизвестна марка, като основание за отказ от регистрация на заявена
търговска марка, при подадена опозиция, /чл.12 от ЗМГО (отм.)/ Съгласно чл.50а,
ал.2 от ЗМГО (отм.), определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с
известност се извършва от: Софийския градски съд по общия исков ред или от
Патентното ведомство при подадена опозиция или искане за заличаване на
регистрация. Изложеното обосновава извода, че законът дава защита и на тези търговски
марки, които не са регистрирани по реда на ЗМГО, като дори им дава приоритет,
пред заявените, ако макар и незаявени, марките са общоизвестни или се ползват с
известност. По изложените съображения изтъква, че регистрацията на търговската
марка не е предпоставка, обуславяща съществуването й и всяко лице, което
притежава такава, може да преотстъпва правата си по нея свободно, спазвайки
общите разпоредби на гражданското и търговски законодателство, без да е
обвързан от разпоредбите на ЗМГО. В този
смисъл договорите за преотстъпване на права по заявяване и ползване на марката
имат възможен и законен предмет и са действителни. Поради това претендира отмяна
на ревизионния акт и присъждане на разноските.
Ответникът –
Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В хода по
същество излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на РА.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция
„ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП в размер на 919,64 лева. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски.
След като разгледа оплакванията в жалбата, становищата
на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото, при
отчитане на приложимите правни разпоредли в рамките на задължителната проверка
по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, пред надлежния съд, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано
лице – адресат на акта, с който му се установяват допълнителни данъчни
задължения поради е допустима.
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318003993-020-001/11.07.2018г. /л.2 от адм. преписка/,
издадена отА. Ц. Б. в качеството й на Началник на сектор при ТД на НАП-В.. С
тази заповед е възложено извършване на ревизия на „А. Х.“ ЕООД-гр.В. с обхват
установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 26.05.2016г. до
31.12.2017г. и за ДДС за периода от 14.10.2016г. до 31.05.2018г. Със ЗВР е
указан срок на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР, което е извършено на 20.07.2018.
Със ЗВР е възложено извършването на ревизията на главен инспектор по приходите Йорданка
Николова, която е определена за ръководител на ревизията и ст. инспектор по
приходите Ж. Д.. Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03000318003993-020-002/15.10.2018г.
срокът на ревизията е удължен до 20.12.2018г. Със заповед №Р-03000318003993-023-001/04.12.2018г.
ревизията е спряна до приключване на ревизионните производства на основния
доставчик на „А. Х.“ ЕООД - „А. Р.“ ЕООД. Със заповед №Р-03000318003993-143-001/27.03.2019г.
ревизията е възобновена и е определен и нов срок за приключването й – 12.04.2019г.
/л.6-10 от преписката/.
Ревизиращите
изготвили ревизионен доклад /л.449-433 от преписката/, в който описали фактите
и обстоятелствата, които са установени при ревизията и направените въз основа
на тях изводи за счетоводството на дружеството, за приложимите разпоредбите свързани
за финансовите му резултати в проверяваните периоди, за правилността на декларираните
от него такива и дължимите данъци и за наличието на задължения за КД по ЗКПО и
за ДДС по ЗДДС за ревизираните периоди, които не са внесени в срок, респ. за
дължимите лихви за забава. На 07.05.2019г. доклада е връчен електронно на
дружеството. Срещу него на 21.06.2019г. дружеството подало писмено възражение /л.463
и следв. от преписката/, с което оспорило установеното задължение по ЗКПО и представило
нови доказателства – 16 броя приложения - /л.464-499 от преписката/.
Възраженията
и представените с тях документи са разгледани от ревизиращите. Възражението и
доказателствата за прехвърляне на търговската марка са преценени като
неоснователни. Възраженията относно непризнатия разход по фактура
№**********/01.11.2017г. издадена от „А. Р.“ЕООД за 2016г. счели за основателни
и установените разходи за 2016г. следвало да се коригират в увеличение със
сумата в размер на 10828,23лв. Производството е финализирано издадения Ревизионен
акт №Р-03000318003993-091-001/04.07.2019г. /л.507-500 от преписката/, с който на
„А. Х.“ ЕООД са установени дължими и невнесени в срок задължения за ДДС по ЗДДС
за данъчен период м.09.2017г. в размер на 17728лв. -главница и 3092.80лв. -лихви
и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер на 23800,37лв. -главница
и 5501,76лв.- лихви и за 2017г. в размер на 11450,66лв. -главница и 1537,35лв.-
лихви. РА е връчен електронно на дружеството на 16.07.2019г.
Срещу него ревизираното лице подало на
29.07.2019г. по курирер жалба до директора на дирекция „ОДОП“ подало до ответника
по настоящото производство жалба, с която оспорило установения с РА като дължим
за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г. корпоративен данък в размер на 9000лв.
и съответните лихви и не оспорило установената главница за КД в размер на
2450,66лв. - главница и съответните лихви.
Освен възраженията по допустимостта на производството по особения ред в
жалбата били оспорени непризнатите разходи за външни услуги на стойност
90000лв., осчетоводени в дебита на сметка 602 и в кредита на сметка 498 Други
дебитори, за който непризнат разход бил начислев корпоративен данък в размер на
9000лв. Поискали директора на
Дирекция „ОДОП“–В. при ЦУ на НАП да отмени установяването с РА на допълнителното
задължение за КД в размер на 9000лв. със съответните лихви за просрочие, което
е част от установеното задължение за КД за 2017г. в размер на 11450,66лв.-главница
и 1537,35лв.- лихви.
Решаващият
орган се произнесъл по жалбата с Решение №220/07.10.2019г., като отхвърлил
оспорването с нея като неоснователно и потвърдил Ревизионен акт
№Р-03000318003993-091-001/04.07.2019г. в оспорената от дружеството част. Решаващия
орган установил, че спора е за правилността на извода в РА, че не е обоснован и
не е документално доказан осчетоводеният от дружеството разход от 90 000лв. за
използване на търговска марка, въз основа на сключения лицензионен договор за
нея. Той отчел, че ревизираното лице не оспорва, че не притежава издадена
фактура за отчетения разход от 90000лв., поради което не притежава
разходооправдателен документ по Закона за счетоводството и чл.10, ал.1 от ЗКПО
и намерил за правилна преценката на ревизиращите, че разходът е документално
необоснован. Освен това отчел, че съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО притежателят на
право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от
стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата
територия на РБ. с лицензионен договор в писмена форма, който по силата на
чл.22, ал.5 от ЗМГО се вписва в държавния регистър по искане на една от
страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа
идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката
и регистровия й номер, срок на договора, скрепено с подписите и печатите на страните.
За такова вписване в държавния регистър на лицензионния договор Патентното
ведомство издавало удостоверение и съгласно чл.22, ал. 6 от ЗМГО от датата на
вписване в този регистър договорът за лицензия имал действие по отношение на
трети лица. Във връзка с тази правна уредба решаващия орган установил, че
представените от дружеството
свидетелство за регистрация на комбинирана марка рег. №
47361/11.03.2004г. и четири вписани договора за прехвърляне на правата върху
марката с удостоверенията прил. № 3, № 5, № 7 и №9 издадени от Патентно
ведомство на РБ. нямат връзка с лицензионния договор за търговска марка от
01.04.2016г. сключен между Транскомерс S.A. и „А. Х.“ЕООД за прехвърляне на
права върху марка, заявена с вх.№135392, която търговска марка не била
регистрирана, поради подадена опозиция. Решаващият орган заключил, че след като
марката не е регистрирана, нейният заявител няма право да преотстъпва лицензни
за разрешение на права за ползване на трети лица, включително и на „А. Х.“ ЕООД,
поради което отхвърлил като неоснователно и неподкрепено от доказателства твърдението
на ревизираното лице, че такова право му е било прехвърлено още при сключване
на лицензионния договор. Изводът, че лицензодателят по договора не е имал право
върху марката по време на сключването му и не е могъл да прехвърли такива на
лицензополучателя кореспондирал публично оповестената информация на сайта на
World Ip за актуални новини свързани с интелектуалната собственост, включително
за патентните, търговските марки и авторските права, според която жалбата на „А.
супермаркетс“ е отхвърлена, с което претенцията на супермаркети „Алди“ по
отношение на марката е била уважена изцяло.
Поради
извода за невъзможност Транскомерс S.A. да прехвърли права, каквито няма, решаващия
орган отхвърлил като недоказани и без значение в случая твърденията в жалбата
на ревизираното лице, че лицензодателя е отчел приходи от процесния договор. За
тази преценка е отчетено обстоятелството, че договора е с невъзможен предмет, а
и страните по него били свързани лица и лицензодателя е регистриран в държава
извън юрисдикцията на РБ.. Потвърдил извода на ревизиращите, че е налице
начисляване на възнаграждения или обезщетения за услуги, които не са
осъществени реално, което е хипотеза предвидена в на чл. 16, ал.2, т. 4 от ЗКПО.
За верността
на този извод било несъществено обстоятелството, че разходът е отчетен в данъчен
период 2017г. по ЗКПО, който е различен от датата на сделката и от периода на
извършване на икономическата дейност с марката- 2016г. След като бил разход без
документално основание и при отчитането му през 2016г., съгласно чл.26, т.2 вр.
чл.10 от ЗКПО не следвало да се признае за данъчни цели при определяне на
основата за облагане. Поради това неоснователно ревизиращото лице се позовавало
на счетоводна грешка с искане да бъде отстранена чрез признаване на разхода от
90000лв. за данъчната 2016г.
С тези мотиви решаващия орган намерил, че
следва да се потвърди РА в оспорената част, с която при определяне на данъчната
основа за облагане с корпоративен данък за 2017г., счетоводно отразеният разход
от 90000лв. не се признава за данъчни цели и с тази сума е увеличена данъчната
основа за облагане и е установен 9000лв. КД за довнасяне със съответната лихва.
По
оплакванията за неправилно определяне на данъчната основа по особения ред в
решението е постановено, че се касае за разходи регулирани от материалния закон
- чл.26, т.2 вр. чл. 10 от ЗКПО и като инстанция по същество, на основание чл.
155, ал. 1 от ДОПК, с оглед изяснената фактическа обстановка в пълнота приел,
че са налице основания за преобразуване на счетоводния финансов при спазване на
чл. 22, т. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1, чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за
2017г. със сумата от 90 000лв. и на основание чл. 77 от ЗКПО със сумата от
10828,23лв. по фактура № 20/01.11.2017 г. - разход отнасящ се и признат с РА за
2016г. Така и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК решаващия орган изменил основанията
за определяне и размера на данъчната основа за горепосочените финансови
периоди, от определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, на
определянето й по реда на чл. 22, т. 1 и чл. 23, ал.2, т.1, вр. с чл. 10, ал.1
и чл. 77 от ЗКПО и установил за 2017г.: деклариран СФР от задълженото лице -
печалба от 13553,27лв., като намерил за правилно увеличен с 90000лв. данъчен
финансов резултат след данъчно преобразуване и в резултат на счетоводно
отразеният разход от 90000,00лв., който не е признат за данъчни цели, потвърди
като законосъобразен РА с установените главници в размер на 11450,66лв., в т.ч.
9000лв., ведно с лихвите на основание чл.9 от ЗКПО, вр. 93 от ЗКПО в размер на
1537,35лв. за КД по ЗКПО за 2017г.
Решение
№220/07.10.2019г. в тази част, с която е потвърден РА е връчено на дружеството
и оспорено в срок с жалбата до съда, по повод на която е образувано настоящото производство.
От
представените с преписката писмени доказателства се установява, че за обективното
установяване на фактите и обстоятелствата от значение за ревизията, органите по
приходите са извършили процесуалните действия, описани в констативната част на ревизионния
доклад, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния
акт. За „А. Х.“ЕООД установили,
че основната му икономическа дейност е търговия на дребно в неспециализирани
магазини предимно с хранителни стоки и тютюневи изделия, като през ревизирания
период дружеството е осъществявало дейността си в супермаркет А. Х., находящ се
в гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, за периода от м.07.2016г. до м. 10.2016г.
Във връзка с ревизията на дружеството е връчено на 31.07.2018г. ИПДПОЗЛ с
изх. № Р-03000318003993-040-001/24.07.2018г., във връзка с което то подало молба
на 10.08.2018г. за продължаване на срока за представяне на изисканите
доказателства. С решение от 13.08.2018г. на основание чл.25 от ДОПК срокът бил продължен
до 27.08.2018г. В отговор били подадени документи по електронен път с няколко придружителни
писма за представяне на документи. Във връзка с връчено на 17.10.2018г. ИПДПОЗЛ
№Р-03000318003993-040-002/10.10.2018г. за представяне на документи и писмени обяснения,
са постъпили документи чрез електронната услуга на ИС Контрол с придружително
писмо от 23.10.2018г. Във връзка с ИПДПОЗЛ №Р-03000318003993-040-003/30.11.2018г.,
връчено на 03.12.2018г. е определен 14 дневен срок за представяне на документи и
декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за периодите 2016г.- 2017г., каквито не са
представени.
На основание чл.57 от ДОПК са изпратени искания
за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, както
следва:
Искане №Р-03000318003993-041-001/12.11.2018г. е до
Патентно ведомство на РБ., в отговор на което е получено Писмо вх. № 57087-2/27.11.2018г.,
ведно с приложения.
Искане № Р-03000318003993-041-002/ 29.03.2019г. е
до „А. Р." ЕООД, ЕИК *********, по което са получени документи и справки
по ел. поща в ТД на НАП-В. с вх. №16267/04.04.2019г.
Ревизиращите извършили анализ на събраните
документи. Установили, че са представени: фактура с предмет на доставката –
съгласно договор и възнаграждение, ведно със справка – приложение към нея, съдържаща
дата; документ с номера на фактури на доставчици; описание и стойност, с
приложени договор и фактурите на доставчиците, подробно описани в приложението
към фактурата. На основание чл.37 от ДОПК с Протокол № 1176453/29.03.2019г.
са приобщени документи, събрани в хода на извършвана насрещна проверка на „А. Х.“ЕООД,
приключила с Протокол за извършена насрещна проверка №П-03000318210559-041-001/11.01.2019г.
На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни
проверки на следните доставчици на ревизираното лице:
На „А. ХОЛДИНГ" ЕООД с ЕИК *********, резултатите
от която са отразени в Протокол № П-03000318173894- 141-001/19.10.2018г. към
който са приложени събраните доказателства. Представен е приемо-предавателен
протокол, в който са описани отдадените под наем оборудване и съоръжения,
предназначени за търговския обект на ревизираното дружество. Относно
придобиването е приложен дружествен договор на „А. Холдинг" ЕАД /универсален
правоприемник на „А. Холдинг" ЕООД/, съгласно който е придобито оборудването.
Посочените в договора активи са оценени от три независими вещи лица по реда на
ТЗ.
На „ДК Р. МАРКЕТ" ЕООД с ЕИК *********
резултатите от извършената насрещна проверка са отразени в Протокол №
П-03000318173898-141-001/07.11.2018г., ведно със събраните доказателства към
него. Представени са разчетно платежни ведомости ,подписани собствено ръчно от
назначените работници и служители със следните данни: длъжност, ЕГН, заплата,
допълнително трудово възнаграждение за професионален опит, нощен труд, Всичко
ФРЗ, начислени осигуровки – фонд пенсии, ДЗПО/УПФ, фонд безработица, здравни
осигуровки, общо заболяване, облагаема сума, ДОД, осигурителен доход, сума за
получаване, подпис. Сумите от разчетно-платежните ведомости отговарят на
сумите, посочени в представената Рекапитулациа, на база, на която е определена
договорената цена, посочена в издадената от ДК Р. Маркет ЕООД на А. Х. ЕООД
фактура.
На „ДК Р. ЛОЗЕНЕЦ" ЕООД с ЕИК ********* резултатите
от извършената насрещна проверка са отразени в Протокол №
П-03000318173891-141-001/07.11.2018г. ведно със събраните доказателства към
него. Извършен е анализ на събраните документи. Представени са разчетно
платежни ведомости, подписани собственоръчно от назначените работници и
служители. Сумите от разчетно-платежните ведомости отговарят на сумите, посочени
в представената Рекапитулация, на база , на която е определена договорената
цена, посочена в издадената от „ДК Р. Лозенец“ ЕООД на „А. Х.“ ЕООД фактура.
На „Б. Р. ХОЛДИНГ" ЕООД с ЕИК ********* резултатите
от от извършената насрещна проверка са посочени в Протокол № П-03000318183172-141-
001/ 13.11.2018г. ведно със събраните доказателства към него. Представени са Договори
за наем и фактури за платените наем и консумативи.
На „А. Р." ЕООД с ЕИК ********* резултатите
от извършената насрещна проверка са в съставен Протокол № П-03000318191442-141-001/
07.11.2018г. ведно със събраните доказателства към него.
На „А. Х.“ ЕООД е изготвено и връчено Уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000318003993-113-001/30.11.2018г., с което
дружеството е уведомено, че данъчната основа за облагане с Корпоративен данък
за периода 26.05.2016г. - 31.12.2017г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като е дадена възможност да предостави доказателства и да вземе
становище. Връчено е и Уведомление по чл.17 от ДОПК № Р- 03000318003993-139-001/30.11.2018г.,
с което се уведомява ревизираното лице за нормите, които касаят наказателната
отговорност за престъпленията, свързани с подправяне или използване на
неистински или преправени документи или с документи с невярно съдържание.
В хода на ревизията е установено, че в намаление
на счетоводната и данъчна печалба за 2017г. са отчетени разходи за външни
услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и в кредита на сметка
498 „Други дебитори“ на стойност 90000лв. Като основание за записване на
счетоводната операция от ревизираното лице е представен Лицензионен договор за
търговска марка от 01.04.2016г. Договорът е сключен между ТРАНСКОМЕРС S.А., Тръст Кампани Комплекс, остров Аджелтейк
Маджуро, Република Маршалови острови, в качеството му на лицензодател и „А. Х.“
ЕООД, в качеството му на лицензополучател. Съгласно договора, лицензодателят е
придобил правото и привилегията да използва търговската марка от изключителният
собственик на следната търговска марка и регистрация: „ALDO“, при което лицензодателят има право и власт да
предостави на лицензополучателя правото, привилегията и лиценза да използва
търговската марка върху или във връзка със стоките и/услугите, обхванати от
регистрациите. Съгласно клаузата в точка 3а от договора, като възнаграждение за
лиценза, лицензополучателят дава съгласие да плаща на лицензодателя по-високата
от двете: фиксирана лицензна такса в размер на 90 000лв. или лицензна такса от
10%, базирана на нетните продажби на лицензополучателя, начислявана върху
продажбата на продуктите, калкулирано на база на календарната година. Към
договора е приложен доклад от 02.04.2017г. със следните данни: „Компенсация
10%; Нетни приходи от продажби 620 180; стойност в лв. 62 018“. Във връзка
с осчетоводения разход в размер на 90000лв., освен горецитирания договор на
ревизиращите не е представен друг първичен счетоводен документ /фактура/, който
да дава основание за този счетоводен запис.
В отговор на искане, отправено по реда на чл.57
от ДОПК до Патентно ведомство на РБ. ревизиращите получили писмо вх. №57087-2/ 27.11.2018г.,
в което е посочено, че по национален ред е заявена търговска марка ALDO вх.№ 135392 от „А. Холдинг“ ЕООД; че на
14.06.2018г. заявката за търговска марка ALDO е прехвърлена на „Транскомерс“ S.А., Trust
Company Complex, Ajeltake road, Ajeltake Island, MH 96960 Majuro, Marshall Island.
Според отговора, т.к. марката не е регистрирана, нейният заявител няма право да
преотстъпва лицензии за разрешение на права за ползване на трети лица,
включително и на фирма „А. Х.“ ЕООД. Поради това нито „А. Х.“ ЕООД, нито
„Транскомерс“ S.А. са
вписани като ползватели на търговска марка с наименование АLDO.
Въз основа на събраните доказателства органите по
приходите извели фактическия и правен извод, че към датата на сключване на
лицензионен договор за търговска марка 01.04.2016г. лицензодателя не е имал
право за продажба и дистрибуция на продукти на територията на страната, както и
да използва търговската марка върху или във връзка с продукти, както и да
предоставя на лицензополучателя права, привилегии и възможността при продажба и
дистрибуция на територията на страната да използва процесната търговска марка
върху или във връзка с продукти. Органите констатирали, че дружеството няма документ-фактура,
въз основа на който да запише и обвърже разхода в счетоводството си. Липсвал
какъвто и да е друг писмен документ за основание и произход на начисления
разход, поради което е заключено, че сумата от 90000лв. неправилно и без
основание е отчетена в разходите, без за нея да е налице документална обоснованост.
Намерено е, че тя не е свързана с дейността на ревизираното лице и осчетоводяването
й е довело до необосновано намаление на счетоводния резултат за данъчна 2017г. в
нарушение на счетоводното законодателство и изискванията на ЗКПО. Отчитането в разходите
за 2017г. на процесната сума е намерено за направено в нарушение на принципа за
начисляване съгласно чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч, според който ефектите от сделки и
други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
отнасят, както и в нарушение на изискването за съпоставимост на разходите и
приходите.
При положение, че не е представено удостоверение
за вписване на лицензионен договор за използване на марка „ALDO“ словен с праводател „Транскомерс“ S.А и лицензополучател „А. Х.“ ЕООД и е
установено, че такъв не е вписан в патентното ведомство за сумата в размер на
90000лв. е прието, че неправилно и без основание отчетена в разходите, с което
е намален счетоводния финансов резултат за данъчна 2017г., в нарушение на
счетоводното законодателство и разпоредбите на ЗКПО.
В хода на съдебното производство са приети като доказателства: заверени за вярност копия на
пълен отчет на фискалната памет за м.10.2016г. от касовия апарат на магазин „А. Х.“ в гр. Несебър, ул.„С.“,
стопанисван от „А. Х.“ ЕООД, гр. В.,
Договор от 01.06.2016г., сключен между „А. Х.“ ЕООД и „А. Р.“ ЕООД и Анекс № 1
към този договор (общо 2 бр. л.), уведомително писмо от „А. Р.“ ЕООД от
21.05.2017г. относно т. ІІІ от договора от 2016г., справка за актуално
състояние на всички трудови договори към дата 24.02.2020г. на ДК „Р. Лозенец“ /ЕООД/ (2 бр. л.) разпечатана
от информационния масив на НАП; длъжностна характеристика на длъжност Мениджър
„Продажби“ в супермаркети „А.“; Договор
от 01.06.2016г., сключен между „А. Х.“ ЕООД и „А. Р.“ ЕООД ведно с Уведомително
писмо от 21.05.2017г. относно т.ІІІ от
договора; договор за предоставяне на рекламна площ от
30.05.2016г. между „Ди Ес Бус“ ЕООД и „П.
Б.“ ЕООД със снимков материал;фактури №0…1306/13.07.2017г., №0…1302/06.06.2017г.
и №0…1219/ 08.06.2016г. във връзка с договор от 30.05.2016г.;
доказателства за извършени разходи по
договор от 01.06.2016г., сключен между „А. Р.“ ЕООД и „А. Х.“ ЕООД, с опис на същите, в заверени
за вярност копия, вкл.префактурирани с фактура **********/30.11.2017г., а именно: фактури №№
0…144/30.08.2016г. и 0…136/12.07.2016г., 3 бр. снимки, фактури №№
0…237/28.07.2016г. и 0…264/11.08.2016г., снимки 5бр.; справка изх. №92-00-1157(3)/ 16.03.2020г., свидетелство
за регистрация на марка № 78763,
свидетелство за марка № 47361, писмо опозиция рег. № 1319501/29.02.2016г., заявка
за регистрация № 13592/19.01.2015г., пълномощно, Приложение № 1, Приложение №
2, писмо рег. № 583-6/09.03.2020г.; Удостоверение за актуално състояние на
„Транскомерс“ SA, Маршалови острови към 13.05.2017г., с апостил, с превод на
български език; генерално пълномощно от
„Транскомерс“ S.A. от 03.06.2015г., пълномощно от „Корпорация П.“ от
24.09.2015г., пълномощно от „П. Б.“ ЕООД и „Корпорация П.“, както и справка от Търговски регистър за „Б. Р.
Холдинг“ ЕООД, с предходно наименование П. Б., придружена от справки за:
История на наименованието на фирмата, История на едноличния собственик на
капитала, Учредителен акт на „П. Б.“ ООД от 15.12.2015г.; заверени за вярност копия на Удостоверение за актуално състояние на
„Транскомерс“ С.А. с Апостил на английски език и с превод на български език,
Официално искане за плащане от 30.04.2017г.
от „Транскомерс“ С.А. на английски
език и с превод на български език, Фактура (инвойс) № 359367/30.04.2017г. на английски
език, с превод на български език, списък на страните по Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове,
подписана в Хага на 05.10.1961г., актуална към м.12.2017г.
В хода
на съдебното производство по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Г. Т.
Г.за установяване предоставянето на рекламни услуги
във връзка с изпълнение на лицензионния договор и ползването на търговската
марка от ревизираното дружество. Свидетелят обясни, че „А. Х.“ стопанисвал
супермаркет на „Свети Влас“, срещу хотел „Х.“ през 2016г. По това време свидетелят работил в ДК „Р.
Лозенец“ на длъжност мениджър „Продажби“, като отговарял за заявките и обекта и
контролирал управителите - дали си въвеждат навреме документите, дали е чисто, персоналът
облечен ли е с облеклото, което е работно. Имал контролни функции и проверявал
дали работят витрините, дали работят рекламите, дали светят, в изправност ли е
всичко свързано с обектите, раздават ли се брошурите и дава ли се информация от
управителите за промоциите. Свидетелят отговарял за обектите на Южното
Черноморие, които обекти са към „А. супермаркети“ – верига супермаркети „А.“.
Всички обекти, които контролирал имали реклама на една и съща реклама „А.“,
изписана с латински букви – главни. В случая, за обекта на „А. Х.“, който е във
Свети Влас имало светеща реклама над
входа на магазина, която представлявала изписано с главни латински букви
в оранжев цвят А., отдолу пак на латински било изписано супермаркет.
Супермаркет било изписано със сини букви и изписаното с оранжеви букви А. било
като цяло на син фон. На много места имало надпис А. - на етикетите на стоките
с обявените цени било изписано А. с латински букви, на работното облекло на
персонала в обекта, на касовите ролки на гърба, по хладилни витрини, вътре в
магазина, по носещите колони вътре в магазина. Извън обектите по принцип имало поставени
указателни табели с надпис А., билбордове, автобуси брандирани с търговската
марка А.. Имало билбордове с обозначени текущите промоции в магазина, които се
поставяли по улиците. На фасадата по стъклата на магазина в Свети Влас имало
поставени фолиа с тази търговска марка, както и изображения на продукти, които
се продават в магазина. Имало брошура, торбички, брошури месечни, които служителите
раздавали на клиенти. На самия касов бон също била изписана марката. Униформите
също съдържали търговската марка „А.“. Правени били и рекламни кампании пред
магазините, където се раздавали рекламни материали – балони, свирки, шапки,
торбички с търговската марка А.. Имали и
интернет страница, и фейсбук страница, в която се обозначавали обектите с
работно време. Имали и служебни имейли, в които било изписано логото. Работели и
с електронни документи и с разпечатани с логото, бланки за заявки на хартия с логото
А.. Свидетелят виждал реклама на А. и на влакчета за туристи, които разхождат
туристите по алеите, и на спасителни постове по плажовете.
В съдебно заседание от 25.02.2020г. бе открито
производство по чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК по оспорване истинността на
лицензионния договор за търговска марка от 01.04.2016г., във връзка с което
жалбоподателят представи Удостоверение за актуално
състояние на „Транскомерс“ S.A., Маршалови
острови към 13.05.2017г., с апостил, с превод на български език и заверено копие на Протокол от събрание на Борда на
директорите на Транскомерс S.A., Маршалови
острови то 02.06.2015г., с апостил, на чужд език и
с превод на български език.
В съдебно заседание от 06.10.2020г. съдът прие за
установено между страните по делото, че представения по делото с превод
Протокол от събрание на Борда на директорите от 02.06.2015г. с апостил, в
заверено за вярност копие, е идентичен с оригинала, който се представи на
виждане и с оглед закопчаването със специален клипс на превода и 4-те листа от
документа, вкл.и апостила и поставените зелени печати на оригинала от агента,
вкл.на мястото на закопчаването, че секретаря В. С. на 03.06.2015г. е
представила именно наличното по делото копие на протокол на общото събрание на
дружеството от 02.06.2015г. с фигуриращи подписи на него за лицата Д. Р.–
директор и В. С. – секретар. С оглед на това, че този протокол в комплекта
документи заверени с апостил не е в оригинал и направеното оспорване именно на
този протокол от представителя на ответника с твърдения за неистинност на
съдържанието му и на автентичността на подписа на изп. директор, бе открито производство
по оспорване истинността на съдържанието на този протокол по чл.193 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК. С молба с.д. 13586/03.11.2020г. проц. представител на
жалбоподателя заяви, че във връзка с откритото производство по оспорване на
съдържанието на протокол от общо събрание на съвета на директорите на
Транскомерс С.А. от 02.06.2015г., не
разполага с оригинала на протокола, както и със сравнителен материал, съдържащ
в оригинал подписа на едноличния директор на дружеството Д. Д. Р., като във
връзка с оспорването заяви, че няма да прави други доказателствени искания.
Въз основа
на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата разгледана по същество, е
неоснователна.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и
е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи –
възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл.119,
ал.2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ,
постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда
от пороци, водещи до нищожност. В тази насока, в хода на съдебното дирене са
събрани доказателства, че лицата, издали и подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с
електронен подпис, имат валиден такъв, съобразно чл.13, ал.3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Атакуваният
по съдебен ред ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в
изискуемата от закона писмена форма по аргумент от чл.120, ал.1 от ДОПК, във
връзка с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, и обективира както фактическите основания на
органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното
лице, така и правните основания за издаване на акта. Установените публични
задължения са конкретизирани по основание, по размер и субект, с оглед на което
РА отговаря на изискванията за форма и съдържание на административните актове
от този вид.
При
извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по
приходите съществени нарушения на административно-производствените правила,
които да обосновават отмяна на РА. Ревизиращите са извършили редица процесуални
действия, подробно описани в РД, изискали са и са събрали допустимите, относими
и необходими доказателства за обективното установяване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, за проверката на обясненията на
управителя на дружеството. Проявили са активност при събирането и анализа на
представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало - в
чл.5 от ДОПК, обективност - в чл.3 от ДОПК и добросъвестност - в чл.6, ал.1 от ДОПК в административния, респ. в данъчния ревизионен процес.
При преценка
относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази
следното:
Между страните не е налице спор по
установените при ревизията факти, а по правните изводи направени въз основа на
тях. Основния спор и пред съда е свързан с правилността и законосъобразността на
приетото в РА и в решението на ответника, че осчетоводения от дружеството
разход в размер на 90 000лв. за д.п.2017г. за използване на търговската
марка по сключения лицензионен договор за търговска марка от 01.04.2016г. не е обоснован
и документално доказан.
Приложимите спрямо процесните отношения специални правила на ЗМГО от 1999г.
/отм. §.4 от ПЗР на ЗМГО ДВ бр.98/19г./ поставят изисквания към марката като
предмет на лицензионния договор. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМГО /отм./ правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от
подаване на заявката. Регистрацията се осъществява в производство, уредено с нормите
на чл.32 - 38ж на ЗМГО/отм./, като приключва с решение по заявката от държавен
експерт, респ. с решение по постъпила опозиция на състав по чл.38г от ЗМГО.
Правоимащи лица по смисъла на чл.38б от ЗМГО /отм./ могат да подадат опозиция
срещу заявена за регистрация марка, която подлежи на разглеждане в
производство, уредено с разпоредбите на чл.38г от ЗМГО. Във
вложения по-горе смисъл на разбирането
за търговска марка следва да се съобрази и Директива №89/104/ЕИО, според която
регистрацията на търговската марка в рамките на Общността следва да се
възприема като единствен способ за придобиването й, както и чл.6 на приетия
Регламент (ЕО) № 207/2009г. на Съвета. Поради това
следва да се прави разлика между понятията фактически притежател на търговската
марката и собственик на марката като само във втория случай е налице юридически
гарантирана защита при използването й в търговската дейност на носителя.
Безспорно е по делото наличието на заявка за регистрация на търговска марка /ТМ/ "ALDO"
- комбинирана в Патентно ведомство на РБ. от "А. Холдинг"ЕООД от
19.01.2015г., с №135392. Доказателства за приключило в полза на заявителя,
респ. на неговия правоприемник "Транскомерс"С.A. производство по регистрацията на
марката, не са представени както в хода на административното производство, така
и в съдебната фаза. При подадената опозиция срещу заявената марка и
постановеното спиране на производството пред Патентното ведомство, не са
представени доказателства за постановено решение по чл.38ж от ЗМГО /отм./,
което налага извод, че лицензодателят по договора от 01.04.2016г. не е
притежател на марката, предмет на договора, по смисъла на ЗМГО /отм./, както
към деня на сключването му, така и по-късно. Към момента на сключване на лицензионния договор
„Транскомерс“ S.А. не е притежавало дори правата върху заявката,
защото договорът с „А. Холдинг" ЕООД е сключен на 12.07.2017г. Следователно този договор е без достоверна дата, тъй като
прехвърлянето на заявката е вписано на 14.06.2018г. /л.60гр. от преписката/, а
и считано от 10.07.2017г. „А. Холдинг“ ЕООД е заличен от Търговския регистър
поради преобразуването му в „А. Холдинг" ЕАД. Само на базата на последния
факт, договорът от 12.07.2017г. се явява антидатиран.
Договорът като облигационна връзка обвързва лицензодателя със задължението
да предостави уговореното - ползването на марката като негов предмет, но това
задължение остава неизпълнено - лицензодателят не може да предостави права,
които самият той не притежава. Както изрично посочва в защитата си
процесуалният представител на жалбоподателя, позовавайки се на чл.10, ал.1 от ЗМГО/отм./,
правото върху марка се придобива чрез регистрация, но тази регистрация не се
изчерпва със заявяването, а е резултат на сложен фактически състав, който
приключва с решение по чл.38ж от ЗМГО /отм./, който в конкретния случай не е
осъществен. Обстоятелството, че лицензодателят не е притежател на правото,
предмет на договора, обуславя извода, че лицензионният договор не може да
прехвърли права и не може да прояви желаните от страните последици и лишава от
основание уговорената насрещна престация - възнаграждението от 90000лева.
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че вписването, предвидено в чл.590 на
Търговския закон и чл.22, ал.6 на ЗМГО /отм./ няма конститутивно действие по
отношение на лицензионния договор, но неговото правно значение е да осигури
защита на правата на страните по лицензионния договор спрямо трети лица. Тази
защита, която законът предвижда, в случая не може да бъде предоставена, след
като не е придобито правото, което тя би следвало да гарантира. Липсата на
регистрация на марката определя
правната ирелевантност на фактическото
ползване от дружеството на символите на заявената марка в дейността му.
Фактическото ползване не може да служи като основание за осчетоводения разход
при изричното позоваване на предоставено
право, предмет на договора за
лицензия от 01.04.2016г. Този договор, с конкретно посочения в него предмет - регистрирана
търговска марка "ALDO" е и основанието на жалбоподателя да твърди документална
обоснованост на разхода. След като ревизираното дружество черпи права от
търговската марка, заявена за регистрация на 19.01.2015г. и именно с оглед на
тази марка се твърди уговорено възнаграждението от 90000лева, неоснователни
са доводите за възможностите за ползване на една нерегистрирана, но общоизвестна
или ползваща се с известност марка.
По делото се
установява, че ревизираното дружество е ползвало фактически търговската марка
„ALDO“ в
икономическата си дейност, предвид събраните писмени и гласни доказателства,
които биха относими, ако финансовият резултат на дружеството е образуван при
хипотези на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО – документиране на разходи за услуги,
които не са действително извършени. Тъй като в случая преобразуването е
извършено на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, доказателствата и доводите на
страната във връзка с ползване на марката са неоснователни.
Лицензионният договор от 01.04.2016г. обвързва страните по него,
независимо, че към датата на сключването му лицензодателят не притежава права
върху заявката на марката, но като частен документ, дори и след прехвърлянето
на правата по заявката от "А. Холдинг" ЕООД на
"Транскомерс" С.A на 14.06.2018г., той не може да бъде противопоставен на
третите лица, включително на държавата чрез нейните институции. Самият лицензионен
договор не обективира реално осъществена стопанска операция, тъй като предметът
му не е индивидуализиран по начин, позволяващ недвусмислена идентификация на
правата, които се преотстъпват за ползване. В договора от 01.04.2016г. само е посочено, че
лицензодателят Транскомерс S.A., като изключителен собственик на
Търговска марка и регистрация „ALDO", предоставя на лицензополучателя неизключителен лиценз да използва
същата върху или във връзка с продуктите в РБ., както и върху опаковъчни,
промоционални и рекламни материали, свързани с това. Не е посочен нито номер на регистрацията, нито
номер на заявка, нито продуктите, за които се отнася - както например това е
сторено в договора между Транскомерс S.A. и „А. Холдинг" ЕООД от
12.07.2017г. Не става ясно за коя марка става въпрос - за регистрираната ТМ с резен
за „А. Супермаркетс“ ЕООД с №47361, по отношение на която е постановено решение
на СЕС или ТМ по заявка вх. №135392/19.01.2015г. в Патентното ведомство, срещу
която е подадена опозиция. От данните в Патентното ведомство на РБ е видно, че
марката е заявена като комбинирана-словна и изображение, поради което и в
контекста на гаранцията за произход, която марката предоставя на потребителите,
следва в лицензионния договор тя да бъде идентифицирана чрез
регистрираните/заявените словни и графични символи, така че да не позволява
объркване и да може да се отличи брандираните стоки/услуги от стоки/услуги с
друг произход. В случая в договора е посочено само словестното наименование,
което не позволява марката, предмет на договора, да се отличи от други вече
регистрирани/заявени марки. А в регистъра в Патентното ведомство, освен
процесната заявена, фигурират и две регистрирани /№00047361 и № 00078763/ с
наименование «ALDO», но с различно изображение. В този смисъл и доколкото не е установено
процесният лицензионен договор да документира реално осъществена сделка, то с
отчитането на процесния разход е допуснато отклонение от данъчно облагане.
На следващо място в хода на ревизионнното
производство от задълженото лице „А. Х.“ ЕООД не са представени никакви
доказателства относно извършването на този разход. Представения в хода на
съдебното производство инвойс от 30.04.2017г. е без достоверна дата, което поставя
под основателно съмнение неговото съществуване към датата посочена за дата на съставянето
му. Същият е съставен с цел да подкрепи защитната теза на страната. Като доказателство за основанието на
осчетоводяване на разхода от 90000лева, той не притежава и формална доказателствена
стойност, която да обвърже приходната администрация и съда. Официалното искане
за плащане до длъжника урежда отношения между свързани помежду си юридически
лица, но не доказва реално осъществена стопанска операция, която да е свързана
с дейността на търговеца.
Без доказателства за реално извършен разход, не би могло да се
приеме, че същият е правилно осчетоводен и не може да се признае за данъчни
цели по смисъла на ЗСч и чл.10, ал.1 от ЗКПО.
ЗКПО установява самостоятелно
изискване за документална обоснованост чрез чл.10, която предвижда, че
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован,
чрез първичен счетоводен
документ, който отразява вярно стопанските операции. Тази норма
кореспондира пряко с текста на чл.26, т.2 от ЗКПО. В случаите, когато разходите
не са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО, нормата на чл.26,
т.2 императивно отказва признаването на тези разходи за данъчни цели, както в
случая правилно са процедирали органите по приходите.
Допълнително следва да се посочи, че жалбоподателят
не успя да докаже, че договорът за лицензия от 01.04.2016г. е подписан от лице
с представителна власт за дружеството- лицензодател. Това обстоятелство е
опровергано от събраните по делото доказателства, според които лицензионният договор за търговска марка, сключен на 01.04.2016г.
е сключен преди учредителният акт на жалбоподателя от 16.05.2016г. и
търговската регистрация на дружеството на 26.05.2016г. Представеното пълномощно
от 01.04.2016г. /л.80 от делото/, с което Д.С.А. упълномощава Д. Й. Й. да
слючва сделки от името на нерегистрираното дружество „А. Х.“ ЕООД като документ
с недостоверна дата съдът приема, че е съставен с цел да подкрепи защитната
теза на дружеството. В тази връзка представеното генерално пълномощно от 03.06.2015г.,
по силата на което „Транскомерс“ S.А., регистрирано
в Република Маршалови острови, упълномощава Д.С.А. да представлява дружеството,
подписано от В. С. - секретар на дружеството не може да учреди представителна
власт на А., предвид следното. Видно от Удостоверение за актуално състояние на
"Транскомерс“ S.А. с апостил, дружеството е учредено
на Маршалски острови на 02.07.2012г. с дружествен №55729, с адрес: Тръст Къмпани Комплекс, Анджелтейк Роуд, остров Анджелтейк
Манджуро, Република Маршалови острови, със структура на капитала: 100 поименни
акции или на приносител, без номинална стойност, от които 100 поименни акции са
емитирани и неизплатени, със органи: Д. Д. Р. - едноличен директор, президент,
касиер, В. С. - секретар. От Протокол от събрание на директорите на
„Транскомерс“ S.А. от Маршалските острови, с вписана
дата и място на провеждане - 02.06.2015г. в 10.00ч. в Хонолулу, Хаваи,
представен с превод на български език, заверен от заклет преводач, с
удостоверение за подписа на преводача, извършено от МВР, дирекция „Консулски
отношения" на 12.06.2015г. /л.158-159 от делото/ е видно, че едноличният директор
и секретарят на компанията, всеки поотделно се оправомощават да изготвят и
предоставят генерално пълномощно на Д.С.А. от името на компанията. С оглед
представеното актуално състояние на „Транскомерс“ S.А. единствения извод, който се налага е, че секретарят на дружеството като
служител на дружеството подпомага в дейността му едноличния директор, като в
случая секретарят би следвало да подготви текста на пълномощното, а директорът
да го подпише. Секретарят не може самостоятелно да упражнява правомощията на
директора, без изрично оправомощаване от него, каквото в случая липсва.
По отношение на апостилът
следва да се отбележи, че той удостоверява
единствено нотариалното действие, извършено по отношение на подписа на лицето, подписалото
генералното пълномощно. Съгласно чл.5, ал.2 от Конвенцията за премахване на
изискването за легализация надлежно
попълнено, удостоверението по чл.3, ал.1 от Конвенцията (т.нар. „апостил“)
удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето,
подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката,
поставени върху документа. Следователно, апостилът няма отношение към
съдържанието на документа и същото подлежи на свободна преценка от страна на
съда.
Позоваването на чл.301 от ТЗ от процесуалният представител на жалбоподателя в писмените
бележки е неотносимо, тъй като спорният по делото въпрос не е действителността
на лицензионния договор, подписан без представителна власт, а дали е налице реално
предоставяне на права върху търговската марка. Тъй като в хода на ревизионното
производство ревизираното лице не се снабди и не представи доказателства, с
които да докаже верността на оспорените от ответната страна писмени доказателства,
създадените съмнения за верността на посочените в тях дати на създаването им се
явяват обосновани и тези доказателства не следва да се кредитират.
Предвид
изложеното, РА в частта с която е установен корпоративен данък за внасяне за
2017г. в размер на 9000лв.-главница е законосъобразен и няма основание за
неговата отмяна.
Предвид чл.175 от ДОПК, както и чл.1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и др. подобни държавни вземания, правилно са начислени лихви за
закъснение върху дължимите задължения, определени с РА. Видно от приложените
разпечатки, същите са правилно изчислени, поради което жалбата и в тази част е
неоснователна.
С оглед изхода на спора, своевременно
направеното искане на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.161,
ал.1, изр.3 от ДОПК жалбоподателят „А. Х.“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна Дирекция „ОДОП“– В. при ЦУ на НАП сумата от 846,12лева
за юрисконсултско възнаграждение, определена съобразно интереса по делото в
размер на 10 537,35лева и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. Х.“ ЕООД-гр.В.
с ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000318003993-091-001/04.07.2019г. на
органи по приходите при ТД на НАП – В., в частта потвърдена с Решение
№220/07.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП, с която
на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г.
в размер на 9000лв. главница и 1537,35лв. лихви.
ОСЪЖДА „А. Х.“ ЕООД-гр.В. с ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП сумата от
846,12лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и дванадесет стотинки/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република Б. в 14-дневен срок от съобщаването му с
касационна жалба по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: