Решение по дело №7781/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 114
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20211110207781
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110207781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. ИВ. АНГ., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4171236,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г.,
в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са релевирани твърдения за недоказаност на авторството
на вмененото административно нарушение. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В допълнение са представени писмени бележки от
адв. С.С. от САК, с пълномощно по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 23.09.2020 г. в 20:14 ч. в гр. София, бул. „България“ № 118, с
посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към Околовръстен път, при
ограничение 70 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В 26, лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **** се движи със
скорост от 94 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно
от която собственик е търговско дружество „О´кей Супертранс“ АД.
Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1 № 11743c7 за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от
разстояние. Отчетено е превишение от 24 км/ч на разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък.
За констатираното нарушение бил издаден електронен фиш серия K
№ 3996677 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на лицето Д. Г. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
На 29.10.2020 г. свидетелят К. декларирал писмено пред полицейски
служител при ОПП СДВР по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че на посочените
време и място превозното средство е било управлявано от жалбоподателя
К.А., след което електронен фиш серия K № 3996677 е анулиран от ораните
2
на МВР.
Впоследствие, за процесното нарушение бил издаден оспореният
електронен фиш Серия К № 4171236 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на А.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена в периода
30.09.2019 г. – 01.10.20109 г. и е обективирана в протокол от 01.10.2019 г.
Изяснява се от постъпилата справка от СО, дирекция „Управление и
анализ на трафика“, ведно с представена схема за организация на движението,
че в процесния пътен участък е бил поставен пътен знак В 26, който въвежда
ограничение на скоростта за движение в населено място от 70 км/ч.
Видно от изисканата справка от търговско дружество „О´кей
Супертранс“ АД, ведно с приложени писмени доказателства, към датата на
твърдяното нарушение – 23.09.2020 г., 20:14 ч. лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **** е бил управляван от лицето
Радослав Георгиев Янков.
От показанията на свидетеля Д.К., дадени на етапа на съдебното
следствие, става ясно, че на 23.09.2020 г. превозното средство не е било във
владение на жалбоподателя А., тъй като същият не е работил при него към
посочения времеви момент.
Съгласно удостоверение, издадено от органите на 01 РУ СДВР, е
образувана преписка, в хода на която е установено, че спрямо А. да издадени
множество електронни фишове, в т.ч. оспореният в настоящото производство,
3
като е констатирана злоупотреба с личните му данни.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, справка от
търговско дружество „О´кей Супертранс“ АД, удостоверение от 01 РУ СДВР
и показания на свидетеля Д.К., които следва да бъдат кредитирани без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
4
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Л.П., което не е изгубило сила в обсъдената
част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически
изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
5
контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни
изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В
тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят
предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в
сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е
отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с
допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7
ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2
от Конституцията на Република България за следене, фотографиране,
филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на
гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение
в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е
пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на
останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Л.П., е изгубило сила в обсъдената част и не
следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на
неговото постановяване.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява, в корелация с
доказателствената съвкупност по делото, че подадената от свидетеля Д.К.
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е била с невярно съдържание, имайки
предвид, че към датата на твърдяното нарушение – 23.09.2020 г., 20:14 ч. лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **** е управляван от
лицето Радослав Георгиев Янков, а не от въззивника. Касае се за недопустима
6
злоупотреба с личните данни на жалбоподателя А., разкриваща признаците на
осъществен състав на престъпление от общ характер, в който смисъл са и
резултатите от извършената проверка от органите на 01 РУ СДВР, а това
обстоятелство мотивира извод, че юридическата му отговорност е ангажирана
при наличието на сериозен доказателствен дефицит, досежно авторството на
процесното административно нарушение.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде
отменен изцяло, поради отсъствието на фактически данни подкрепящи
констатациите на административните органи, че ползвател на лекия
автомобил е санкционираното физическо лице.
Имайки предвид, че в представеното пълномощно за процесуално
представителство от адв. С.С. от САК не е уговорено възнаграждение,
липсват и доказателства за реалното заплащане на такова, съответно не се
твърди правната помощ да е оказана при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона
за адвокатурата, то не следва да се присъждат разноски /в този смисъл вж. т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на
Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд,
докладчик-съдиите Е.Ч. И А.Б. приложимо в настоящия случай на
основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3
ЗАНН/.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4171236 издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя К. ИВ. АНГ., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, като
7
незаконосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8