№ 1072
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3668 от 23.06.2021г., постановено по гр.дело № 5160/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 20 състав, Н. Х. Н. е осъден да плати на „Юробанк
България” АД, както следва: на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, сумата 72 877,44 швейцарски франка, равняващи се на 44 905,44 евро по
курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото към 11.09.2008 г. -
частичен иск от сумата от 115 123,18 швейцарски франка – главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г., ведно със
законната лихва, считано от 18.04.2018г. до окончателното плащане; на основание
чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата 180 лева - разноски за
връчване на нотариални покани, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
9283,42 лева – разноски по делото.
Въззивна жалба е подадена от „Юробанк България” АД, чрез пълномощника
адв. Х. И., против решението на СГС, в частта, с която Н. Х. Н. и осъден да плати
на „Юробанк България” АД, на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-
во ЗЗД, сумата 72877,44 швейцарски франка, равняващи се на 44 905,44
евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото към
11.09.2008г. - частичен иск от сумата от 115 123,18 швейцарски франка – главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018г. до окончателното плащане,
вместо сумата 72 877,44 швейцарски франка, частичен иск от 115 123,18
швейцарски франка-главница по договор за кредит от 01.09.2008г.,по актуалния
1
курс на швейцарския франк към еврото. Жалбоподателят смята, че съдът
неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че
по сключения между страните договор за банков кредит кредитополучателят е
получил равностойността в швейцарски франкове на сумата 74 00 евро по курс
„купува” на банката за швейцарски франк към евро, актуален към датата на
усвояване на кредита. Сочи, че съдът неправилно е приел и, че
кредитополучателят не е усвоил кредита от сметката, по която е преведена сумата
120 096 швейцарски франка, а го е усвоил от друга сметка, по която банката е
превела сумата в евро, след като служебно я е превалутирала по курса си
швейцарски франк/евро към датата на усвояване. Оспорва извода на съда, че
клаузата на чл. 6, ал.2 от договора за кредит според която потребителят поема за
своя сметка всички вреди от промяната на курса на швейцарския франк спрямо
еврото, тоест поема съществен валутен риск, е неравноправна. Поддържа, че след
като потребителят-кредитополучател се е задължил да погасява получената в заем
сума в определена валута, в случая швейцарски франк, то в негова тежест е както
загубата при промяна на курса, така и ползата, ако курсът се промени така, че да
са му необходими по-малко средства за снабдяване с швейцарски франкове.
Смята, че рискът от възможната промяна в покупателната стойност на процесната
валута на пазара, е извън контрола на страните по сделката и се носи, както от
кредитополучателя, така и от кредитодателя. Жалбоподателят оспорва и изводите
на СГС, че клаузите на чл. 3, ал.5 и на чл. 12 от договора са изготвени
предварително от банката, както и изводите, че сключените към договора за
кредит допълнителни споразумения, представляват уговорки върху непозволен
договор. Сочи, че преоформянето на банковата сделка се осъществява не чрез
прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им
посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка, тоест към
датата на подписване на допълнителните споразумения, кредитополучателят е
получавал допълнителни суми от банката, с които е погасявал падежиралите, но
неплатени на падежа вноски. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде
отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго,
с което ответникът да бъде осъден да плати на банката сумата 72 877,44
швейцарски франка, равняващи се на сума в евро по актуалния курс на банката за
швейцарски франк/евро. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Н. Х. Н., чрез
пълномощника адв. М.К., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за
правилност и обоснованост на решението в атакуваната част.
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1, ГПК от
активно легитимирана страна в процеса, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с
искова молба, уточнена с молба от 30.04.2019г., с която против Н. Х. Н., са
2
предявени искове с правно основание чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да
плати на банката сумата 72 877,44 швейцарски франка – частичен иск от сумата
115 123,18 швейцарски франка – главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата 180 лева - платени такси за връчване на нотариални покани.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2008г. страните са сключили договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г., по силата на
който Банката предоставила на ответника кредит в размер 74 000 евро по курс
„купува“ на банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на сумата 30 000
евро по курс на банката „купува“ за швейцарския франк към еврото, в деня на
усвояване на кредита - за покупка на недвижим имот-апартамент № 22, намиращ
се в гр. *** на ул. *** № 59-63 и равностойността в швейцарски франкове на 44
000 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франк към еврото в деня на
усвояване на кредит, за други разплащания. Сочи се, че крайният срок за
погасяване на кредита бил определен на 240 месеца, считано от датата на
усвояване на отпуснатите в договора суми, като изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит било обезпечено с договорна ипотека
върху недвижимия имот, учредена с н.а. акт № 94, том V, peг. № 4268, дело №
847/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 189 от Нотариалната камара.
Твърди се, че на 11.09.2008г. банката изпълнила задължението си по
договора, видно от приложеното към исковата молба банково бордеро, според
което, на тази дата по банковата сметка на Н.Н. била преведена сумата 120 096
швейцарски франка.
Ищецът твърди, че на 16.10.2008г. сключил договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, по силата на който прехвърлил на „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД всички вземания по процесния договор, заедно с
обезпеченията, като кредитополучателят бил уведомен за извършеното
прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 05.03.2010г. и с
нотариална покана от 28.02.2018г.
Твърди, че на 05.03.2010г., на 23.03.2011г., на 08.05.2012., на 06.06.2013г. и
на 04.07.2014г. били сключени допълнителни споразумения към договора за
банков кредит, представляващи неразделна част от него, като съгласно т. III от
допълнителното споразумение от 05.03.2010г., и чл. 3 и чл. 5 от останалите
допълнителни споразумения, съществуващите и непогасени просрочия и
начислени за периодите на облекчение договорни лихви, били реструктурирани
към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателят
дал своето съгласие. Сочи, че в следствие на така извършените капитализации,
размерът на задължението достигнал до 120 401,62 швейцарски франка. Твърди
също, че в чл. 4 от споразумението от 04.07.2014г., страните постигнали съгласие
да се въведе 12-месечен период на облекчено погасяване по сделката и през този
период кредитополучателят да погасява кредита на равни месечни погасителни
вноски в размер 605 швейцарски франка всяка вноска. Посочва, че за този период
били приложими облекчени лихвени условия, като действащият Базов лихвен
процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в съответната валута бъде намален
3
с 0,64 пункта, а след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия
размер на дълга, се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,14 пункта (чл. 5 от
споразумението).
В исковата молба се твърди, че според чл. 3, ал. 3 от договора, при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта; по силата
на чл. 4 от договора кредитополучателят дължал на банката и комисионна за
управление на кредита, платима ежемесечно, в размер на 0,03 % процента върху
размера на непогасената главница, според чл. 10, т.3 отговарял и за разноските,
свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по
предоставеното обезпечение, като дължал на банката и месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, по силата на чл. VIII от допълнително
споразумение от 05.03.2010 г.
Ищецът твърди също, че на 23.12.2016г. с договор за цесия „Българиън
ритейл сървисиз“ АД му прехвърлило обратно всички вземания, произтичащи от
договора за кредит, заедно обезпеченията и принадлежностите, като за това
прехвърляне кредитополучателят бил уведомен с нотариалната покана от
28.02.2018г.
Банката твърди, че поради неплащане на погасителната вноска с падеж
15.02.2015г., упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, като уведомила за това ответника с нотариалната покана от 28.02.2018г.
С уточнителаната молба от 30.04.2019г. Банката сочи, че ответникът й
дължи следните суми: 115 123,18 швейцарски франка–главница по договора за
кредит от 01.09.2008г.; 27 732,43 швейцарски франка – договорна лихва; 1934,27
швейцарски франка – такси; 229,63 швейцарски франка– застраховки и сумата 180
лева – нотариални такси. Предвид това ищецът иска да бъде осъден ответникът да
му плати сумата 72 877,44 швейцарски франка – частичен иск от сумата 115
123,18 швейцарски франка – главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата 180 лева - платени такси за връчване на нотариални
покани.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Н. Х. Н. оспорва
предявените искове. Ответникът не оспорва, че на 01.09.2008г. е сключил с
банката договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г.,
но сочи, че сумата по кредита му била платена в левове, погасяването на кредита
също било уговорено в левове, като задължение за плащане на вноските във
франкове не било договаряно. Предвид това смята, че искането на Банката за
заплащане на франкове е неоснователно. Според ответника договорът за банков
кредит и сключените допълнителни споразумения към него са нищожни, по
смисъла на ЗЗП, тъй като противоречат на чл. 143 от него. Уточнява, че са
нищожни, като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и
4
ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора, тъй като дават възможност на банката в своя
полза произволно да изменя БЛП, като компонент на лихвата, без да се
съобразява с каквито и да е посочени в договора основания и обективни
критерии. Смята, че тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя. Поддържа, че използваната от банката методология за изчисляване
на БЛП не съдържа ясни и конкретни формули за установяване и изчисляване на
лихвения процент, нито се съдържат ясни и конкретни правила според които при
промяна на съответния финансов индекс, респ. валутен курс, ще се формира
новият БЛП. Ответникът сочи, че с подписването на допълнителните
споразумения от 05.03.2010 г., 23.03.2011 г., 08.05.2012 г., 06.06.2013 г. и
04.07.2014 г., банката е поставила ответника в неравноправно положение. Твърди
също, че не бил уведомен за договора за цесия от 16.10.2008г., като не оспорва,
че е сключил петте допълнителни споразумения с цесионера „Бългериън ритейл
сървисиз” АД. Поддържа, че клаузите на петте анекса са неравноправни, тъй като
му налагат, в качеството му на потребител, явно по-тежки условия от основния
договор за кредит, тъй като това е станало чрез капитализиране на лихвите и
превръщането им в нова главница, което на практика означавало начисляване на
лихви върху лихви и тъй като клаузата за „облекчен ред” за погасяване била
подвеждаща, защото именно в резултат от нейното прилагане се стигнало до
неколкократно увеличаване размера на задължението. Предвид това ответникът
смята, че по този начин му бил наложен нов погасителен план, с вноска в размер
почти два пъти по-висока от тази, която била първоначално уговорена. Сочи, че за
него била налице обективна невъзможност да плаща анюитетни вноски, тъй като
не разполагал с информация за техния размер. В отговора на исковата молба се
поддържа също, че целият риск от промяната в курса на валутата се поемал от
кредитополучателя, което, като потребител го поставяло в неравноправно
положение, създавало значително неравновесие между интересите на страните по
договора и влизало в съществено противоречие с принципите на
добросъвестността. Ответникът оспорва твърденията на Банката за настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит, като сочи, че нотариална покана не
му била връчена, разписката за връчване не била оформена надлежно и лицето, на
което е била връчена покана, не я е предало на ответника.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че процесният договор за
кредит е сключен след изрично писмено искане на ответника, с което последният
заявил и какъв продукт желае да ползва. Оспорва като неоснователни
възраженията на ответника относно приложимите лихви, като сочи, че в
настоящото производство не се претендира вземане за лихви. Сочи, че оспорените
от ответника клаузи са индивидуално договорени и потребителят е имал
възможност да влияе на съдържанието им. Оспорва твърденията на ответника за
наличието на неравноправни клаузи, като твърди, че посочените от ответника
клаузи попадат в изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Сочи, че
съгласно чл. 28, ал. 1 от процесния договор, страните по него са се съгласили, че
във всеки един момент, банката има право да прехвърли вземанията си, като
ответникът е бил уведомен за извършените договори за цесия. Поддържа също, че
по силата на допълнителните споразумения, ответникът дал своето съгласие,
оправомощил е и е упълномощил банката служебно да преоформи
съществуващите просрочия чрез натрупването им към редовната главница. Така
5
общият размер на кредита се увеличил до посочената сума 120 401,62
швейцарски франка.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 01.09.2008г. са сключили договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41494/01.09.2008г., по силата на който ищецът
като кредитодател е следвало да предостави на ответника, като кредитополучател
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер равностойността в швейцарски
франкове на 74 000 евро по курс „купува” на банката за швейцарския франк към
евро в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски
франкове на сумата 30 000 евро по курс „купува” на банката за швейцарски франк
към евро, в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот-
апартамент № 22 в гр.*** на бул. *** № 59-63 и равностойността в швейцарски
франкове на сумата 44 000 евро, която се усвоява за други разплащания. В чл. 1,
ал. 5 от договора е посочено, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на
банката се формира от официлния курс „продава“ на евро към лева на банката,
разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на
банката.Според чл. 2, ал. 1 от договора разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се ползва от
него при условията на ал. 3 и ал. 4, а в чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува” за швейцарския франк
към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването и се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. Посочено е,
че с подписването на договора кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на
описаните действия.
Според чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,00 пункта; посочено е, че
към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в
швейцарски франкове е в размер на 5 %. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените за него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите
салони, а договорените в договора надбавки не се променят.
В чл. 5 от договора е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към
договора; според чл.6, ал.1, кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план (Приложение № 2) към договора, представляващ неразделна
6
част от него, а съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Посочено
е, че в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен
във валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“, за което кредитополучателят
с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката.
Предвидено е в договора-чл. 12, ал. 1, че банката запазва правото си по време
на действието му да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по
кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 20, като е посочено, че измененията в Тарифата
и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и
са задължителни за страните по договора. Според чл. 12, ал. 2 за промените по
чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите
салони и на интернет страницата й.
Според чл. 21, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на
Банката. Обяснено е в чл.22, че превалутирането се определя като промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се
приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към българския
лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит, а в чл. 23, ал.2 кредитополучателят е декларирал, че
изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-чл.23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Според чл. 18, ал. 1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем, а в чл. 18, ал. 2 е посочено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
7
На 11.09.2008г. страните са подписали Приложение № 1 към договора за
банков кредит от 01.09.2008г., според което, към датата на усвояване на кредита,
приложимият курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото е
1,622909, като определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит по чл. 1 от договора е в размер 120
096 швейцарски франка.
Страните не спорят, че на 11.09.2008г. сумата 120 096 швейцарски франка е
постъпила по разплащателната сметка на Н. Х. Н. в „Юробанк България” АД.
Представено е в първоинстанционното производство банково извлечение от
разплащателна сметка на Н. Х. Н. в Юробанк България АД, от което се
установява, че на 11.09.2008г. сумата 120 096 швейцарски франка е превалутирана
служебно от банката, като получените средства в размер 74 000,45 евро са
прехвърлени по сметка на кредитополучателя в тази валута, при курс CHF/EUR –
1,622909.
Няма спор пред въззивния съд, че на 16.10.2008г. Банката е прехвърлила с
договор за цесия на „Бългериън ритейл сървисиз” АД своите вземания по
договори за кредит, в това число и вземанията по процесния договор от
01.09.2008г.
Няма спор и че между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и Н. Х. Н. са
сключени пет допълнителни споразумения към договора за банков кредит от
01.09.2008г., като с допълнителното споразумение от 05.03.2010г. страните са
констатирали, че към 05.03.2010г. задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит от 01.09.2008г. са в общ размер 116 488,67 швейцарски
франка, от които 116 037,41 швейцарски франка – редовна главница и 451,26
швейцарски франка – редовна лихва. Посочено е, че кредитополучателят се
съгласява сумата 116 488,67 швейцарски франка да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница (чл. ІІІ), както и че кредитополучателят ще
ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг, съгласно
Погасителен план, при фиксирана годишна лихва в размер 6,75 % (чл. ІV). В чл. V
от споразумението е предвидено, че след изтичане на облекченото погасяване,
непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП
(който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, намален с 0,16
пункта. С допълнителното споразумение от 23.03.2011г. страните са констатирали,
че към датата на подписването му задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит са в общ размер 116 057,71 швейцарски франка – редовна
главница и са постигнали съгласие, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен
период на облекчено погасяване на дълга, през който се наислява фиксирана
годишна лихва в размер на 7,04 %, като през периода на облекчено погасяване,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски в размер 720
швейцарски франка. Според чл. V след изтичане на облекченото погасяване,
непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП
(който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, намален с 0,16
пункта. Представен по делото е и погасителния план към допълнителното
споразумение, според който в периода от 15.04.2011г. до 15.04.2012г., вноските са
в размер 720 швейцарски франка всяка, а след този период в размер по 990,75
швейцарски франка.
8
Според допълнителното споразумение от 08.05.2012г. към датата на
подписването му задълженията на кредитополучателя по договора за банков
кредит HL41494/01.09.2008 г. са в размер 115 530,75 швейцарски франка- редовна
главница; 6,23 швейцарски франка – просрочена главница и 0,10 швейцарски
франка – просрочена лихва. Посочено е, че всички плащания се преоформят
служебно от кредитора, чрез натрупване по редовната усвоена и непогасена част
от главницата. Уговорен е и гратисен период със фиксипана годишна лихва 7,04%
и равни месечни погасителни вноски в размер 720 швейцарски франка. С
допълнителното споразумение от 06.06.2013г. страните са констатирали, че към
06.06.2013г. задълженията на кредитополучателя по договор за кредит са в размер
114 847,77 швейцарски франка - редовна главница; уговорен е 12-месечен период
на облекчено погасяване на дълга, през който се начислява годишна лихва в
размер равен на действащия БЛП за този вид кредити, намален с 1,2 пункта, като е
уточнено, че през този период дългът ще се погасява на равни месечни вноски в
размер 550 швейцарски франка, а след изтичането на периода на облекченото
погасяване, непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен
на БЛП (който не подлежи на договаряне) на банката за този вид кредити, плюс
договорна надбавка в размер на 0,2 пункта.
Според допълнителното споразумение от 04.07.2014г. задълженията на
кредитополучателя са в размер на 115 059,64 CHF - редовна главница, отново е
уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който се
начислява годишна лихва в размер равен на действащия БЛП за този вид кредити,
намален с 0,64 пункта и че през този период дългът ще се погасява на равни
месечни вноски в размер 605 швейцарски франка, а след изтичането му,
непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП
(който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, плюс договорна
надбавка в размер на 0,14 пункта.
На 23.12.2016г. е сключен договор за цесия между „Бългериън ритейл
сървисиз” АД, като цедент и „Юробанк България” АД, като цесионер, по силата
на който цедента е прехвърлил на банката вземането си договора за кредит,
сключен с ответника Н. Х. Н..
Установява се от представените писмени доказателства, че изпратената на
28.02.2018г. от „Юробанк България“ АД и „Бългериън ритейл сървисиз “АД до
Н.Н. нотариална покана, с която двете дружество уведомяват Н. за прехвърлянето
на вземането е получена на 28.03.2018г. от майка му С. Н. Н.. В нотариалната
покана е посочено, че поради „неиздължаване на погасителната вноска с падеж
15.02.2015г. „Юробанк България” АД обявява цялото задължение, към 20.02.2018
г. в общ размер на 143 364,78 швейцарски франка за незабавно изискуемо.
В първоинстанционното производство са допуснати и приети основно и
допълнително заключение на ССчЕ, изготвени от вещото лице Р. С., според
които, съгласно отразяванията в извлечението от разплащателната сметка в
швейцарски франкове с IBAN:*** с титуляр ответника Н.Н. на 11.09.2008г. по
тази сметка е постъпила сумата 120 096 швейцарски франка с основание
„усвояване на кредит”.
Вещото лице е установило анализирайки отразените плащания по кредита,
9
отчетени по разплащателната сметка на кредитополучателя, че направените
месечни погасителни вноски включващи главница и възнаградителна лихва са 76
на брой, платени изцяло до вноски с падеж 15.01.2015г. включително;
допълнително са платени частично 532,29 швейцарски франка–от месечна вноска
за възнаградителна лихва с падеж 15.02.2015г., от общо дължим размер на вноска
за лихва 605,00 швейцарски франка. Изчислено е, че общият размер на погасените
вноски за възнагратилна лихва е 49 852,11 швейцарски франка, от които – 49
552,82 швейцарски франка платена възнаградителна лихва и 299,29 шв.франка
погасена възнаградителна лихва чрез капитализация (колона 3 на приложение 1
от основното заключение).
В откритото съдебно заседание експертът Р. С. е обяснил, че
преструктуриране на кредит означава промяна в условията и начина на погасяване
на кредита, а капитализиране означава погасяване на просрочено задължение с
определен размер и едновременно увеличаване на усвоената главница със
съответния размер на просроченото задължение.
В допълнителното заключение на ССчЕ, вещото лице е установило, че
посоченият в чл. 1, ал. 5 от договора, курс на Банката е кръстосан – крос курс-
според чл. 1, ал. 5 курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се
формира от официлния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на
официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката и се
формира, като курс „продава“ на евро към лева се раздели на курс „купува“ на
швейцарски франк към лева. Посочено е, че по данни на ищеца, търговските
валутни курсове на лева - за швейцарски франк и за евро от 11.09.2008г. са както
следва: търговският курс „продава“ на лева за еврото е 1,9595 лева за 1 евро;
търговският курс „купува“ на шв.франк към лева - 1,2074 лева за 1 шв. франк.
Формираният кръстосан валутен курс на банката е 1,622909 шв.франка за 1 евро.
Използвайки метода на формиране на кръстосания валутен курс на ищеца,
посочен в чл. 1, ал. 5 на договора за кредит, експертът е изчислил действащия
кръстосан валутен курс на банката, по данни от търговските валутни курсове на
банката, на лева – за шв.франк и еврото, за периода от 11.09.2008г. до датата на
исковата молба 18.04.2018г. Установено е, че валутният курс на швейцарския
франк за еврото е започнал да намалява, съобразно валутния курс на шв.франк за
евро от датата на усвояване и превалутиране на кредита по чл.2 на процесния
договор за кредит-11.09.2008г., който е бил – 1,622909 шв.франка за 1 евро.
Намаляването на курса на франка за еврото е в резултат от увеличение на
валутния курс на лева за шв.франка, участващ при формиране на кръстосания
курс. Обяснено е, че на практика, нивото на курса на лева за шв.франк се е
доближило до нивото на курса на лева за еврото.
Според Приложение 1 към допълнителната ССчЕ, кръстосаният валутен
курс на банката от 1,622909 шв.франка за 1 евро на 11.09.2008г. трайно е
намалявал (например на 1,057462 шв.франка за 1 евро на 25.03.2015 г.), като е
последвало увеличение (например на 1,186093 шв.франка за 1 евро на
19.02.2018г.).
Експертът е установил също, че в периода от датата на сключване на
договора 01.09.2008г. до датата на исковата молба 18.04.2018г. възнаградителната
10
лихва, която банката е прилагала по кредита, е била увеличавана или намалявана,
както следва: към 01.09.2008 г. и към датата на усвояване на кредита -11.09.2008
г., ГЛП е бил 6,00%; считано от 15.10.2008 г. до 15.11.2008 г., ГЛП е бил 7,04 %;
от 15.11.2008 г. до 15.03.2010 г., ГЛП е бил 7,00 %; от 15.03.2010г. до 15.04.2011г.,
ГЛП е бил 6,75 % - според допълнителното споразумение от 05.03.2010г., с което е
договорен 12-месечен период с фиксирана лихва 6,75%; от 15.04.2011 г. до
10.05.2012 г., ГЛП е 7,04 % - съгласно доп.споразумение от 23.03.2011г., с което е
договорен 12-месечен период с фиксирана лихва 7,04%; от 10.05.2012 г. до
15.06.2013г., ГЛП е 7,04 % - съгласно доп.споразумение от 08.05.2012 г., с което е
договорен 12-месечен период с фиксирана лихва 7,04%; от 15.06.2013г. до
15.07.2014г., ГЛП е 5,75 % - съгласно доп. споразумение от 06.06.2013г., с което е
договорен 12-месечен период с равни месечни вноски от по 550 шв. франка, всяка;
от 15.07.2014 г. до 15.08.2015 г., ГЛП е бил - 6,31 % - съгласно доп. споразумение
от 04.07.2014 г., с което е договорен 12-месечен период с равни месечни вноски от
по 605 шв. франка, всяка; отт 15.08.2015г. до 18.04.2018 г., ГЛП е бил 7,09 % -
съгласно чл.5 на доп.споразумение от 04.07.2014 г. в частта, касаеща периода след
изтичане на 12-месечния период на облекчено погасяване.
Вещото лице е изчислило, че при прилагане определения в договора курс на
швейцарски франк към евро, респ. на евро към швейцарски франк и при
прилагания от банката размер на годишната лихва, неплатеният остатък за
главницата е в общ размер 115 123,18 швейцарски франка, от които просрочена
главница 15 543,58 швейцарски франка и остатък от редовна главница – 99 579,60
швейцарски франка.
Според допълнителното заключение по ССчЕ и Приложение № 4 към него, в
случай, че се приложи определения в договора курс на швейцарския франк към
еврото, респ. на еврото към швейцарския франк, посочен в приложение № 1 към
договора (л. 12 от делото) и в случай, че се приложи годишна лихва, посочена в
договора в размер 6 % - за целия период, без да се вземат предвид допълнителните
споразумения, и в случай, че не се вземат предвид капитализациите на лихвите по
допълнителните споразумения, дължимите суми по процесния договор са, както
следва: неплатен остатък за главница в общ размер на 101 012,66 швейцарски
франка, включващ: просрочена главница в размер 20 584,66 шв.франка по
неплатени 51 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 15.01.2014г.
до 18.04.2018г. (колона 14 на приложение 4 към допълнителната ССчЕ); остатък
по редовна главница – 80 428,00 шв.франка към 28.03.2018г., съгласно изчисления
остатък по колона 3 на приложение 4; неплатена възнаградителна лихва – 23
938,79 шв. франка, за периода 15.12.2013г. до 28.03.2018 г. (колона 15 на
приложение 4).
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Д. В. Р. твърди, че от 2006 г. работи в „Юробанк България“
АД, като касиер, а в момента работи като ръководител сектор. Сочи, че при
отпускането на ипотечен кредит банката задължително запознава клиентите с
продукта, предоставя им преддоговорна информация, която остава в клиента и
когато той прецени се пристъпва към разглеждане на искането му. Твърди, че
клиентът може да поиска промяна на условията, да обясни какво желае, като
банката приема искането му и пристъпва към разглеждането му. Обяснява, че
11
допълнително споразумение към договора за кредит се подписва, по желание на
клиента и след подадено искане към банката, искането се изпраща в централното
управление, подготвя се анекс, който се подписва. Свидетелката твърди, че не си
спомня за договор с Н.Н., че не й е известно дали е предлагано превалутиране на
договорите сключени в швейцарски франкове и дали тези договори са били по-
изгодни през 2008г., тъй като тогава е била по „майчинство“.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
В случая е безспорно установено, че е налице валидна облигационна връзка
между Банката-кредитор и кредитополучателя Н.Н.; че банката е изпълнила
задължението си по договора за банков ипотечен кредит от 01.09.2008г. за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя- сума в размер 74 000
евро по курс „купува” на банката за швейцарски франк към еврото в деня на
усвояване на кредита и че на 11.09.2008г. сумата 120 096 швейцарски франка е
постъпила по разплащателната сметка на ответника. Безспорно е и
обстоятелството, установено от заключенията на ССчЕ, че на 15.02.2015г. е
извършено последното плащане по договора за кредит, с което частично е
погасена месечна вноска за възнаградителна лихва с падеж 15.02.2015г., поради
което Н. е неизправната страна по договора за кредит от 01.09.2008г.
Следователно още към месец май 2015г. (с неплащането на три месечни
погасителни вноски, съгласно чл.18, ал.2 от договора за кредит) за Банката-
кредитор несъмнено е възникнало правото да се позове на предсрочна
изискуемост.
С оглед данните по делото и редовността на връчването на нотариалната
покана, отправена от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и „Юробанк България”
АД до ответника Н.Н., цедентът „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД по договора за
цесия от 23.12.2016г. е уведомил ответника за прехвърлянето на вземането към
цесионера „Юробанк България” АД на 28.03.2018г., удостоверено от нотариуса с
рег. № 621 на Нотариалната камара, върху нотариалната покана с рег. № 1431,
том1 № 144 от 28.02.2018г. и разписката на връчителя от 28.03.2018г.
Не се спори и, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила от
28.03.2018г. -датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост, тъй
като към този момент са били налице и обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивната жалба на ищцовата банка относно основателността
на направените от ответника възражения за нищожност на клаузите на договора,
даващи право на банката да променя лихвения процент по кредита, клаузите
относно възлагането на валутния риск на потребителя и относно нищожността на
сключените допълнителни споразумения.
Процесният договор за ипотечен кредит е сключен на 01.09.2008г. поради
което приложим към момента на възникване на облигационното правоотношение
между кредитора и кредитополучателя е Законът за кредитните институции в сила
от 01.01.2007г. Към датата на сключване на договора е действал и Законът за
12
защита на потребителите, който е влязъл в сила на 10.06.2006г.
С правилото на чл.58 ЗКИ е въведено изискване при отпускането на кредит,
банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва -
методиката за изчисление на лихвата. Предвид това базовият лихвен процент е
съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва
възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването
на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив.
Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение
за ползвания финансов ресурс - чл.430, ал.2 ТЗ и представлява стойността на
заетия капитал за определен период от време. Съществуват два основни начина за
определяне на нейния размер: първият начин – фиксирането й като точно
определен процент за целия период на договора и втори начин - променлива
лихва, която се състои от два компонента-базисно /реферативно/ лихвено равнище
– динамичен компонент, доколкото лихвената стойност на капитала зависи и се
променя с промяната на определени икономически условия и надбавка /марж/ над
него – постоянен и неподлежащ на промяна компонент. Съгласно чл.147, ал. 1
ЗЗП основанията за изменение на „цената” на банковата услуга
(възнаградителната лихва) следва да бъдат уговорени ясно и разбираемо за
средния потребител.
Следователно „цената” на заемния ресурс трябва да бъде изрично
установена, а обективните критерии, при които се поражда потестативното право
на банката едностранно да изменя нейния размер (вкл. чрез увеличението на
лихвената ставка), трябва да бъдат изчерпателно изброени. Предвид изложеното,
САС приема, че в самия договор за ипотечен кредит е следвало безусловно и
изцяло да се уговорят всички разходи, които кредитополучателят има/ще направи
във връзка с отпуснатия кредит и погасяването му.
Когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна
конкретна информация как банката може едностранно за промени цената на
доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката,
включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът
не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП-в този смисъл решение № 95 от 13.09.2016 г. на т.д. № 240/2015 г. на ІІ
ТО.
Законът за защита на потребителите обявява за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя - чл. 143 ЗЗП, като примерно изброява
редица типични случаи, измежду които и клауза, която позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание - т. 10 или клауза, която дава право на търговеца
да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение
13
с цената, уговорена при сключването на договора - т. 12. Същевременно, от
забраните по чл.143, т.10 и т.12 са предвидени изключения по отношение на
доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесния договор за
банков кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП. Изключенията са уредени в чл. 144 ЗЗП.
Както е посочил и състава на СГС, цитирайки практиката на ВКС-решение № 424
от 02.12.2015г. по гр.дело № 1899/2015г. на IV ГО, при тълкуване разпоредбите на
чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва да се приеме за
допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: обстоятелствата, при настъпването на които може
да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в Общите
условия към него; тези обстоятелства следва да са обективни-да не зависят от
волята на кредитора – определянето им или прилагането им да не е поставено под
контрола на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно
описана в договора или Общите условия (чл.144, ал.4 ЗЗП), т.е. да е ясен начина
на формиране на лихвата; при настъпването на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва.
Преценени през призмата на посочените изисквания процесните клаузи
даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент не отговарят
напълно на тях. Действително, в чл. 3, ал.1 е предвидено, че годишният лихвен
процент се образува от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
шв.франкове плюс надбавка 1 %, но в договора никъде не е посочен алгоритъм
или правило, по което се определя базовия лихвен процент и компонентните от
които е образуван; не са посочи и обективните критерий въз основа на които може
да се промени БЛП; отсъства и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които
принципно биха били основание за промяната. Следователно, банката е
обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на дискреция (право
на автономна преценка) да променя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя
счете за целесъобразна. По този начин се накърнява принципът на
добросъвестност, който е основополагащ в частноправните отношения при
упражняване на породените от договора субективни права. В решение №
205/07.11.2016г. постановено по т.д № 154/2016г. на І Т О на ВКС е посочено, че
уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на БЛП,
при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да
се променя до пълното погасяване на задълженията по кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза,
изключението по чл. 144, ал.. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо.
Предвид изложеното, въззивният съд напълно споделя становището на
състава на СГС, че клаузите от договора, даващи право на банката едностранно,
без посочване на точно определени критерии да променя лихвата по кредита въз
основа на промяна на приет от банката БЛП са противоправни, а и от там
нищожни, като противоречащи на закона.
При установената нищожност на тези клаузи, при определяне на дължимата
от кредитополучателя възнаградителна лихва по кредита, следва да се съобразят,
14
както е отбелязал и съставът на СГС, уговореният първоначален размер на лихвата
- 6%, съгласно чл. 3 ал. 1 от договора, според който БЛП е 5 % + надбавка от 1
пункта.
Подписаните пет допълнителни споразумения не променят направения
извод. Обсъди се, че в тези споразумения към договора за кредит са посочени
размерът на дълга, към съответната дата, така както той е определен от кредитора
според нищожните договорни клаузи и са определени едностранно от банката
лихвени проценти въз основа на неравноправните клаузи в първоначалния
договор, без посочване на правила и методика за промяната им. Относно
приложението на чл. 366 от ЗЗД е формирана практика на ВКС в решение №
146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, I ТО, с цитираното и от състава на
СГС решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на І ТО на ВКС и др., в
които е прието, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 от ЗЗД. Посочено е, че
нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията
между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без
неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва, и
че първоначалният договор има действие между страните както относно размера
на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на отделните погасителни
вноски.
По отношение на въпроса налице ли е капитализиране на лихви,
уговорено в сключените допълнителни споразумения:
Според становището на Банката, изразено във въззивната жалба,
допълнителните споразумения са подписани по искане на кредитополучателя и
отговарят на изискванията на Наредба № 9/03.04.2008г. на БНБ, като в случая
преоформянето на кредита не се изразява в прибавяне на просрочени задължения
към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на
допълнителни суми по банковата сметка.
С обсъдените допълнителни споразумения от 05.03.2010г. и от 05.08.2012г.
действително е посочено, че с тях се цели да се постигнат облекчени за длъжника
условия по разплащане на дълга, поради финансови затруднения, но с
уговореното в тях, на практика се постига увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. В
случая, въззивният съд намира, че с тези споразумения не се постига облекчаване
изпълнението на задълженията на длъжника, а се утежнява неговото състояние
чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху
които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Предвид това,
уговорките в допълнителните споразумения към договора за кредит, за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради това са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. с чл.
10, ал. 3 от ЗЗД -решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г.
на ВКС, II ТО. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или
15
в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на
лихва върху лихва е допустимо само между търговците. В настоящия случай,
ответникът е физическо лице, а отделно от това, липсва приета от БНБ Наредба по
смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. В решението на ВКС е посочено още и, че
преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г.(отм.) за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал. 3 ЗЗД”. Разяснено е, че
предмет на регулация в чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.) на БНБ е дефиниране на
преструктурирането на рискови експозиции (носещи риск от загуби), между които
попадат и кредитите, и условията за това. В нито една от разпоредбите на чл. 13
от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради
което Наредба № 9 от 03.04.2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл.
10, ал. 3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви.
Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да
се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл. 13 от
Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови
затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да
се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице
при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения
за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва, както е
сторено в конкретния случай. Не се установи по делото, твърдението на
жалбоподателя, банката да е отпуснала на кредитополучателя допълнителни
средства за погасяване на просрочените задължения, а се установи категорично, че
е налице в посочените споразумения капитализиране на лихви, присъединени към
главницата.
По отношение на клаузите, касаещи поемането на валутния риск:
Според съдържанието на договора за банков кредит, кредитополучателят
получава равностойността в швейцарски франкове на 74 000 евро по курс
„купува” на банката за швейцарски франк/евро в деня на усвояването. Обсъдените
писмени доказателства-банково бордеро, приложение № 1 към договора,
извлечението от разплащателна сметка, както и изводите на ССчЕ водят до
извода, че по банкова разплащателна сметка с титуляр Н.Н., банката първоначално
е наредила сумата 120 096 швейцарски франка, които след това служебно е
превалутирала на сума в размер 74 000 евро, поради което въззивният съд приема,
че кредитополучателят е усвоил кредита в евро по курс на банката „купува” за
швейцарски франк/евро 1,622909 към датата на усвояване.
С оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗЗП, оспорваните клаузи от договора
за кредит, касаещи поемането на валутния риск, следва да се тълкуват заедно една
с друга и ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства,
свързани със сключването на договора-кредитът се предоставя в швейцарски
франкове, като действителното му усвояване е в евро, доколкото както вече се
изтъкна преведените от банката първоначално 120 096 швейцарски франка
служебно са превалутирани от нея и са прехвърлени като 74 000,45 евро по еврова
сметка на кредитополучателя; към момента на подписване на договора БЛП за
16
швейцарския франк е в рамер 5% - чл. 3, ал.1, тоест цената на кредита-
възнаградителната лихва, се формира въз основа на БЛП за кредити в швейцарски
франкове; няма спор, че към датата на сключване на договора валутният курс
„купува” на банката към еврото е 1,622909; погасителните вноски в погасителните
планове са посочени в швейцарски франкове.
Макар на банката да е разрешено принципно и същата да има право да
извършва сделки с чуждестранна валута, съгласно разпоредбите на ЗКИ,
договорът за банков кредит в чуждестранна валута не представлява договор за
покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни
парични преводи в чужда валута. Договорът за кредит не е ценна книга, нито е
сделка с финансови инструменти (решение № 95/13.09.3016 г. по т.д. № 240/2015
г. на ВКС, II ТО), а цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал.
3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и
допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането
на валутния риск.
Процесната договорна клауза на чл. 6, ал. 2 и относимата към нея клауза на
чл. 23, ал. 1 относно превалутирането при погасяването на кредита по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към лева/еврото и поемането на
валутния риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към лева/еврото не отговарят на изискването за яснота и
разбираемост. Ответната банка не е предоставила на кредитополучателя преди
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация,
която би му позволи да извърши разумна преценка относно икономическите
последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си
задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите
си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. Посочената в
договора възможност за промяна на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването
им, не води до извод, че потребителят е достатъчно информиран по смисъла на
тълкуването на горепосочените правни норми, дадено от СЕС и ВКС.
Уговорената в чл.21, ал.1, от договора възможност за кредитополучателя да
поиска превалутиране на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно
в български лева или евро също не защитава в достатъчна степен правата му на
потребител, тъй като предвижда дължимостта на комисионна и обвързаността с
валутен курс, едностранно определен от банката. Отделно от това потребителят не
е защитен от тази клауза, тъй като упражняването на правото на превалутиране е
предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредотополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден за кредитополучателя валутен курс.(решение №
384/29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на II ТО на ВКС). Доколкото не е
установено кредитополучателят да получава дохода си във валутата по договора,
може обосновано да се заключи, че погасяването на задълженията за месечните
вноски ще се извършва в местната валута - лева.
Анализът на цитираните разпоредби на ЗЗП и конкретната договорна
регламентация сочи, че простото деклариране от страна на потребителя, че му е
17
известно, че промяната във валутния курс може да доведе до негативна промяна и
до повишаване размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, както
и че разбира икономическите последици и е съгласен с настъпването им, не може
да се счете за достатъчно. Това е така, тъй като не са ангажирани доказателства,
нито се твърди, че направената в договора декларация от икономически по-
слабата страна е била подплатена с информираност за очакваните прогнози в
дългосрочен план, предвид продължителността на договора за кредит, относно
котировките на швейцарския франк или осведомяването за варианти за
предотвратяване на негативния ефект, посредством застраховането или
употребата на други финансови инструменти. Банката, като по-силната по
правоотношението страна и професионалист със специфична компетентност,
освен че е следвало да предостави на кредитополучателя възможност да направи
информиран избор дали да встъпи в съглашението, като му даде достъп до
експертни данни за очакваното движение на валутния курс, е следвало по ясен и
разбираем за средния потребител начин да очертае отражението, което една
потенциална промяна на курса, при обезценяване на националната валута, би
имало върху конкретния размер на вноските по кредита.
Ето защо следва да се приеме, че цитираните клаузи относно поемането на
валутния риск не са индивидуално уговорени, неравноправни са и поради това
нищожни. В този смисъл в решение № 67 от 12.09.2019г. на ВКС по т.д. №
1392/2018г., решение № 295 от 22.02.2019г. на ВКС по т.д. № 3539/2015 г.,
решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 2520/2016 г. и решение № 294
от 27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 1599/2017г. се приема, че въз основа практиката
на СЕС, ВКС еднозначно сочи, че „неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП”.
Настоящият състав на въззивната инстанция, като съобрази констатираната
нищожност на клаузите в допълнителните споразумения, водещи до анатоцизъм,
неравноправния характер на клаузите в договора за промяна едностранно от
банката на базовия лихвения процент, който участва при формирането на
възнаградителната, както и неравноправния характер на клаузите относно
поемането от страна на кредитополучателя на валутния риск, приема, че
задължението на ответника следва да бъде изчислено при първоначално
уговорените условия по договора – ГЛП 6.0 % и при курс на швейцарския франк
към евро, определен в договора при усвояването на сумата (1 щвейцарски франк
за 1,622909 евро)
Според обсъдените заключения на ССчЕ, неплатеният остатък за главница
по процесния договор е в общ размер 101 012,66 швейцарски франка, от които
просрочена главница – 20 584,66 швейцарски франка, формирана от 51 броя
неплатени месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 15.01.2014г. до
18.04.2018г., и остатък по редовна главница – размер на 80 428,00 шв.франка към
18
28.03.2018г. Предвид това, предявеният частичен иск за сумата 72877,44
швейцарски франка – частичен иск от сумата 115 123,18 швейцарски франка–
главница по договор за кредит от 01.09.2008г., е основателен и следва да бъде
уважен, като ответникът следва да бъде осъден да плати на Банката сумата
72 877,44 швейцарски франка, равняващи се на 44 905,44 евро по курс „купува“
на банката за швейцарския франка към еврото към 11.09.2008г.-датата на
усвояване на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в атакуваната част следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3668 от 23.06.2021г., постановено по гр.дело №
5160/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19