Решение по дело №3512/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 174
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Блага Бозова
Дело: 20225530203512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Стара Загора, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20225530203512 по описа за 2022 година
Производството е чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на М. Г. П. от гр. София против
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 3319759 на ОД на МВР
- Стара Загора, с който й е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182
ал.1 точка 2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени същия.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява,
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за
отмяна на процесния електронен фиш и претендира направени по делото
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител. В писмено становище
(л.28 от делото) приложено към съпроводителното писмо, с което преписката
е постъпила в съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят
ползва правна помощ – възнаграждението на адвоката да бъде определено в
минимален размер
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в
жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания
електронен фиш /ЕФ/, приема за установено следното:
1
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е основателна.
На жалбоподателя М. П. е издаден електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3319759 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи
на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е
необходимо полагане на дата на електронния фиш/, за констатирано
административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, изразено в това, че на
22.07.2019 г., в 10:56 часа, в oбл. Стара Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5,
км.236+200, до отбивката на Летище-Стара Загора, управлява лек автомобил,
марка „АУДИ“, модел „А6“, с регистрационен номер № ***, в посока към гр.
Хасково, при ограничение от 50 км./ч. в населено място, заснето с АТСС
(ARH CAM S1), със скорост 70 km/h (отчетен километров толеранс от 3
km/h), при ограничение на скоростта за движение в населено място от 50
km/h, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 20 km/h) е
заснето с автоматизирано техническо средство № 11443b2.
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189
ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”), във
връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.“), за извършено нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h за движение в населено
място за всички видове превозни средства (с изключение на пътните превозни
средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е
съответно 45 km/h и 40 km/h).
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая автомобилът, при управлението на който е било
извършеното нарушението, не е собственост на жалбоподателя /лист 14 от
делото/, тъй като собственикът на МПС се е възползвал от предвидената в
чл.189 ал.5 от ЗДвП възможност, като в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ, е предоставил в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация /л. 17 от делото/ с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство /л. 19-20 от делото/.
ЕФ е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните
работи със заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 год. (л.24 от делото) съобразно
2
разпоредбата на чл.189 ал.4 изречение трето от ЗДвП („Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и
отговаря на императивните изисквания на чл.189 ал.4 изречение второ от
ЗДвП („Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане”).
По делото се установява, че при извършване на заснемане на
нарушението са спазени нормативните изисквания, по делото са представени
и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват
годността на техническото средство измерило скоростта.
Съгласно чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на
правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства
за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в
обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал.3 на цитирания член
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и
протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство
или система.
В конкретния случай става въпрос за нормативно установено
ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 km/h,
нарушението на което ограничение е било установено по описания по-горе
начин на 22.07.2019 г. в 10:56 часа, като от снимковия материал (извлечение
от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е бил управляван
процесният лек автомобил, е била 73 km/h /л.13 от делото/, което при отчетен
толеранс от 3 km/h прави 70 km/h, съответно – превишаването на
ограниченото е било с 20 km/h.
Жалбоподателят не оспорва, че по времето и на мястото, посочено в ЕФ,
е управлявал посочения лек автомобил с посочената в ЕФ скорост, като се е
движил по околовръстния път в посока от село Богомилово към град Стара
Загора и се включил след моста надясно в главния път. В случая е нямало
начин да разбира, че този пътен участък попада в границите на населеното
място, поради липса на указателна табела за това. Това възражение е
основателно. От изисканите от ОПУ-Стара Загора справка (л.42 от делото) се
установява, че към 22.07.2019 г. няма поставен пътен знак Д11 „Начало на
населено място“, указващ навлизане в населено място на движещите се по
3
околовръстен път от село Богомилово към град Стара Загора и слизане
надясно преди моста в посока град Хасково, т.е. преди мястото на извършване
на нарушението – ГП I-5, км.236+200. В тази връзка извършеното от
жалбоподателя нарушение не може да му бъде вменено във вина, тъй като не
е знаел, че се движи в населено място, за да съобрази скоростта си с
нормативно установеното му ограничение за движение в населено място. При
тези доказателства се налага несъмнен извод, че извършеното нарушение
(превишаване на максималната допустима скорост за движение в населено
място) не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя.
Ето защо, съдът приема, че конкретното административно наказателно
обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което ЕФ се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложи сума в размер на 480.00 лева, с вкл. ДДС, заплатена от
жалбоподателя на 12.12.2022 година, видно от приложените към делото
Договор за правна помощ, фактура и списък с разноски /л. 9-11 от делото/,
представляваща направени от жалбоподателя разноски за адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 3319759,
издаден от на ОД на МВР град Стара Загора, с който на М. Г. П., с адрес: г***
с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 точка 2
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Стара Загора да заплати на М. Г. П., с адрес
г*** с ЕГН **********, сума в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/
лева, с вкл. ДДС, представляваща направени по делото разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Решение № 174 от 27.04.2023 по наказателно дело №
20225530203512 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на М. Г. П. от гр. София против
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 3319759 на ОД на МВР
- Стара Загора, с който й е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182
ал.1 точка 2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени същия. В съдебно
заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на
процесния електронен фиш и претендира направени по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител. В писмено становище
(л.28 от делото) приложено към съпроводителното писмо, с което преписката
е постъпила в съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят
ползва правна помощ – възнаграждението на адвоката да бъде определено в
минимален размер
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в
жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания
електронен фиш /ЕФ/, приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е основателна.
На жалбоподателя М. П. е издаден електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3319759 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи
на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е
необходимо полагане на дата на електронния фиш/, за констатирано
административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, изразено в това, че на
22.07.2019 г., в 10:56 часа, в oбл. Стара Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5,
км.236+200, до отбивката на Летище-Стара Загора, управлява лек автомобил,
марка „АУДИ“, модел „А6“, с регистрационен номер № ***, в посока към гр.
Хасково, при ограничение от 50 км./ч. в населено място, заснето с АТСС
(ARH CAM S1), със скорост 70 km/h (отчетен километров толеранс от 3
km/h), при ограничение на скоростта за движение в населено място от 50
km/h, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 20 km/h) е
заснето с автоматизирано техническо средство № 11443b2.
1
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189
ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”), във
връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.“), за извършено нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h за движение в населено
място за всички видове превозни средства (с изключение на пътните превозни
средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е
съответно 45 km/h и 40 km/h).
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая автомобилът, при управлението на който е било
извършеното нарушението, не е собственост на жалбоподателя /лист 14 от
делото/, тъй като собственикът на МПС се е възползвал от предвидената в
чл.189 ал.5 от ЗДвП възможност, като в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ, е предоставил в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация /л. 17 от делото/ с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство /л. 19-20 от делото/.
ЕФ е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните
работи със заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 год. (л.24 от делото) съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.4 изречение трето от ЗДвП („Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и
отговаря на императивните изисквания на чл.189 ал.4 изречение второ от
ЗДвП („Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане”).
По делото се установява, че при извършване на заснемане на
нарушението са спазени нормативните изисквания, по делото са представени
и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват
годността на техническото средство измерило скоростта.
Съгласно чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на
правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства
2
за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в
обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал.3 на цитирания член
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и
протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство
или система.
В конкретния случай става въпрос за нормативно установено
ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 km/h,
нарушението на което ограничение е било установено по описания по-горе
начин на 22.07.2019 г. в 10:56 часа, като от снимковия материал (извлечение
от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е бил управляван
процесният лек автомобил, е била 73 km/h /л.13 от делото/, което при отчетен
толеранс от 3 km/h прави 70 km/h, съответно – превишаването на
ограниченото е било с 20 km/h.
Жалбоподателят не оспорва, че по времето и на мястото, посочено в ЕФ,
е управлявал посочения лек автомобил с посочената в ЕФ скорост, като се е
движил по околовръстния път в посока от село Богомилово към град Стара
Загора и се включил след моста надясно в главния път. В случая е нямало
начин да разбира, че този пътен участък попада в границите на населеното
място, поради липса на указателна табела за това. Това възражение е
основателно. От изисканите от ОПУ-Стара Загора справка (л.42 от делото) се
установява, че към 22.07.2019 г. няма поставен пътен знак Д11 „Начало на
населено място“, указващ навлизане в населено място на движещите се по
околовръстен път от село Богомилово към град Стара Загора и слизане
надясно преди моста в посока град Хасково, т.е. преди мястото на извършване
на нарушението – ГП I-5, км.236+200. В тази връзка извършеното от
жалбоподателя нарушение не може да му бъде вменено във вина, тъй като не
е знаел, че се движи в населено място, за да съобрази скоростта си с
нормативно установеното му ограничение за движение в населено място. При
тези доказателства се налага несъмнен извод, че извършеното нарушение
(превишаване на максималната допустима скорост за движение в населено
място) не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя.
Ето защо, съдът приема, че конкретното административно наказателно
обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което ЕФ се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложи сума в размер на 480.00 лева, с вкл. ДДС, заплатена от
жалбоподателя на 12.12.2022 година, видно от приложените към делото
3
Договор за правна помощ, фактура и списък с разноски /л. 9-11 от делото/,
представляваща направени от жалбоподателя разноски за адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
4