№ 170
гр. Благоевград , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500015 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от С. Д. К., с адрес в
Благоевград, ул. „П.“ №9, ет.5, ап.25 против решение №907828 от
07.10.2020г., постановено по гр.д. №57/2019г. по описа на Благоевградския
районен съд. В нея се поддържа, че съдебният акт е неправилен и необснован,
тъй като съдът не е съобразил неизпълнението на задължението на кредитора,
установено в чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Поради това счита, че цесията не е произвела
действие по отношение на длъжника и той не дължи изпълнение на новия
кредитор.
Възразява също, че тъй като не е обезсилена издадената заповед за
изпълнение в заповедното производство, настоящото исково производство е
недопустимо.
Обосновава неправилност на атакувания съдебен акт с необсъждане на
оплакванията в отговора на ИМ за наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за стоков кредит.
Особеният представител на ответницата иска отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
1
Ответникът по въззивната жалба „О.Ф.“ ЕАД е депозирал отговор на
същата, в който излага доводи за несъстоятелност на оплакванията в нея.
Иска въззивният състав да потвърди първоинстанционния акт.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди събрания доказателствен материал,
достигна до следните фактически констатации :
Видно е от договор за стоков кредит № 65773, сключен на 28.11.2014г.
между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и С. Д. К., като кредитополучател, че
има за предмет кредит в размер на 2099,00 лева ( за закупуване на стоки
и/или услуги, продавани от „Техномаркет България“ АД - Телевизор Самсунг
- 1 бр. на цена от 2099 лв. Угонвореният срок за издължаване на кредита от 18
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като същият е усвоен
еднократно, безкасово по сметка на търговеца. Договорено е погасяване на
кредита да става чрез разплащателна сметка с месечни вноски за главница и
лихва, дължими на всяко 5-то число от месеца, съгласно погасителен план
„Приложение № 1“ към Договора и при олихвяване с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 23,9 %
годишно или 0,0664 % на ден.
Неразделна част от договора са и ОУ на Банката.
Съобразно погасителния план, неразделна част от Договора за стоков
кредит от 28.11.2014г., срокът за издължаване на кредита е 28.05.2016г.
Установява се от приетото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя
горепосочената сума и тя е усвоена изцяло.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че кредиторът е
депозирал заявлениеза издаване на заповедза изпълнение срещу дължника и в
полза на заявителя е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 9067 от 20.11.2015г. по ч.гр.д. 2422/2015г. на
БлОС. Със заповедта е разпоредено на длъжника С. Д. К., с ЕГН **********
да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД , следните суми: сумата от 2802,08
лв. , представляваща неиздължена сума по Договор за стоков кредит № 65773
2
от 28.11.2014г. , от която: 2099,00 лв. – главница; 487,73 – неплатена редовна
лихва за периода от 28.11.2014г. – 17.11.2014г.; 95,35 лв. – лихвена надбавка
за забава за периода 06.12.2014г. – 17.11.2015г. и 120,00 лв. – дължими такси
и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 2099,00 лв.,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК – 20.11.2015г. до окончателното изплащане, както
и разноските по заповедното производство от 56,04 лв. за заплатена държавна
такса и сумата от 328,07 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Видно е от Договор за покупко-продажба на вземания, сключен
12.05.2016г. - след образуване на заповедното производство, че „Банка ДСК”
ЕАД, е прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви на „О.Ф.“
ЕАД. Предмет на договора е и вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от длъжника
С. К., като кредитополучател по Договор за стоков кредит от 28.11.2014г.,
съгласно приемно – предавателен протокол от 09.06.2016г., в който
вземането е описано под № 5112. То е индивидуализирано по вид , номер,
дата и размер, според които белези изцяло съвпадащ със сключения договор
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата.
Установява се от писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД
до „О.Ф.” ЕАД, че прехвърлянето на вземанията по горния договор е
осъществено.
С изрично пълномощно “Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да
изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя С.К., което „О.Ф.“ ЕАД е направила, но
няма данни да е връчено. Уведомление с идентично съдържание е приложено
към ИМ и е връчено на особения представител на ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
предоставения съгласно процесния договор кредит в размер на 2099 лв. е
усвоен в пълен размер на датата на сключване на договора по разплащателна
сметка на „Т.“ ЕАД, по която „Банка ДСК“ ЕАД е превела сумата с основание
за превода – „автоматично усвояване, РOS – Кредит №35773“.
Категорична е констатацията на експерта, че длъжникът не правил
погасявания на задълженията си. Установил е също, че към датата на
3
подаване на заявлението в счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД
задълженията на ответницата са отразени като предсрочно изискуеми,
считано от 24.07.2015г., поради забава в плащанията повече от 90 дни.
Крайният извод на вещото лице е, че по договора е останала
неиздължена цялата главница в размер на 2099лв., а за периода, претендиран
в исковата молба – от 05.01.2016г. до крайния срок на падежа на главното
задължение – 28.05.2016г. размера на възнаградителната лихва е от 37,13 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага
следните правни изводи:
Материално правното основание на иска е чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Безспорно е, че източникът на облигационното
отношение между страните е договор за кредит, по който ищецът е придобил
качеството кредитор в резултат на цедиране в негова полза на вземането по
договора от 28.11.2014г. от първия кредитор. От доказателствата се установи,
че той е изпълнил задължението си като кредитодател и е предоставил реално
заемната сума, като я е превел на дружеството „Т." ЕАД за закупуване на
телевизор от С. Д. К., т.е. извършено е финансиране на покупката на
ответницата от „Банка ДСК“ ЕАД. Така последното е изпълнило
задължението си по договора за кредит.
От своя страна ответницата в качеството на кредитополучател е
следвало да погаси получената като главница сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, на 18 равни месечни вноски. Първата е била с падеж
на 05.12.2014г., а последната на 28.05.2016г., като не е платена нито една от
вноските от длъжника. В резултата на това е останало непогасено цялото
задължение за главница в размер на 2 099лв. Падежът на същото е настъпил,
поради изтичане на срока на договора към 28.05.2016г. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установи, че това задължение не е
погасено от кредитополучателя към първия му кредитор „Банка ДСК“.
Към датата на предявяване на иска, С.К. дължи плащане на тази сума по
силата на договор за цесия от 12.05. 2016г., сключен между първоначалния
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.“ ЕАД, на второто дружество – цесионер.
Настоящият състав не споделя възражението на ответницата, че искът
4
срещу нея е неоснователен защото тази цесия не й е съобщена. Съобщаването
съдът приема, че е реализирано с връчването на препис от ИМ и приложеното
към нея изрично писмено съобщение за прехвърлянето на вземането, предмет
на делото. Следва да се отбележи, че новият кредитор е упълномощен с
договора да съобщи на длъжника, че е сключен договор за цесия.
Заедно с това, възражението за неуведомяване за реализираната цесия
следва да се разглежда в контекста на твърдения за изпълнение на задължения
от длъжника. При допуснатото от ответницата пълно неизпълнение, тя не е
била поставено от кредиторите в положение на неяснота на кой кредитор да
изпълнява. В изложения смисъл е установена и непротиворечива съдебна
практика на ВКС.
Съдът счита, че именно вземането, предмет на настоящия иск, е предмет
и на договора за цесия, защото то не е индивидуализирано като вземане по
заповед за изпълнение, а като такова формирано и възникнало от договора за
стоков кредит №№ 65773 от 28.11.2014г.
Категорично не може да бъде споделено и възражението на особения
представител на К., че задължението за заплащане на главницата по договора
за кредит е погасено по давност. Не е конкретизирано към кой момент
ответницата счита, че е изтекъл давностният срок, но в случая погасителната
давност за задължението за главница е започнало да тече от изтичането на
срока на договора - 28.05.2016г., поради което към момента на депозирането
на ИМ – 10.01.2019г., тя не е изтекла.
По претенцията за осъждане на ответницата да заплати възнаградителна
лихва, въззивният състав приема, че тя се дължи до крайния срок на договора,
както и че същата се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б.“в“
от ЗЗД за периода преди 10.01.2016г. Ето защо е дължима от 11.01.2016г. до
28.05.2016г. включително и е в размер на 35, 08лв.
По изложените съображения Благоевградският окръжен съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд.
С оглед изхода от въззивната проверка, въззивницата следва да бъде
5
осъдена да заплати на въззиваемото дружество разноски за настоящата
инстанция в размер на 426, 15лв. за особения представител и 300лв.
юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №907828 от 07.10.2020г. по гр.д. №57/2019г. по
описа на БлРС.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, с адрес в Благоевград, ул. „П.“ №9,
ет.5, ап.25 да заплати на "О.Ф." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
И.М. - изпълнителен директор, и Е.К. - прокурист, разноски за настоящата
инстанция в размер на 426, 15лв. за особения представител и 300лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6