№ 7298
гр. София, 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901743 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба с вх. номер № 59812/23.09.2022 г. на
К. П. Ж., за прогласяване нищожността на решение по т. 1, обективирано в
протокол № 40.4 от 19.09.2022 г. на Съвета на директорите на „Напоителни
системи“ ЕАД, за освобождаването му като управител на „Напоителни
системи“ ЕАД – клон Черно море, евентуално за отмяна на това решение,
като незаконосъобразно и неоснователно.
С разпореждане от 26.09.2022 г. на ищеца са дадени указания по реда на чл.
129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на нередовности на исковата молба по чл.
127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, чл. 128, т. 2 и чл. 130 от ГПК, като в едноседмичен
срок от съобщението бъде посочено кой е ответник по предявените при
условията на евентуалност искове, както и негов адрес за призоваване; да
бъдат изложени конкретни фактически твърдения за правния интерес на
ищеца от водене на производството, като бъде съобразено, че иск за
установяване нищожността на решение на управителния орган на акционерно
дружество може да бъде предявен от акционер на това дружество или от
трето лице, което има правен интерес от търсеното установяване. Доколкото
ищецът няма качество на акционер /дружеството, чийто управителен орган е
взел процесното решение, е еднолично акционерно дружество, с акционер
Министерство на земеделието, храните и водите, видно от вписванията в
Търговския регистър/, то ищецът трябва да изложи конкретни фактически
твърдения за правния си интерес да предяви иска за прогласяване на
нищожност, съответно да посочи конкретно какво гарантирано от закона
негово субективно право е нарушено с атакуваното решение на съвета на
1
директорите. Ищецът следва да изложи и конкретни фактически твърдения,
които да бъдат подведени под хипотезата на нищожно решение на
управителен орган на акционерно дружество, тъй като изложените от него
твърдения са единствено за противоречие на взетите от СД решения с
разпоредби на закона, но не и за нищожност на тези решения, съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение Nо 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на
ОСГК на ВКС, като представи доказателства за довнесена държавна такса в
размер на 50 лева. По отношение на евентуалния иск по чл. 71 от ТЗ – за
отмяна на решението на СД, на ищеца е указано да посочи откъде извежда
процесуалната си легитимация да предяви този иск.
Тези указания са съобщени на ищеца на 15.12.2022 г., като в рамките на
предоставения от съда срок е постъпила молба, подадена по пощата на
22.12.2022 г., с вх. № 89711/23.12.2022 г., с която е уточнен ответникът по
исковете - „Напоителни системи“ ЕАД и е посочен негов адрес за
призоваване, като са представени и доказателства за довнесена държавна
такса от 50 лева. Посочено е, че правният интерес на ищеца от предявяване на
иск за нищожност на процесното решение на СД на ответното дружество е
обусловен от обстоятелството, че в качеството му на управител на клон -
Черно море притежава редица субективни права, с източник сключения с
ответното дружество договор за управление на клона, които права са
нарушени с атакуваното решение. Не излага конкретни фактически
твърдения, съответни на искането му за прогласяване нищожността на
решението на управителния орган на акционерно дружество, а посочва
единствено, че става дума за липса на валидно решение на СД. Счита, че
притежава процесуална легитимация по чл. 71 от ТЗ, като трето лице с правен
интерес да поиска отмяната на решението.
При изложените в първоначалната искова молба и уточнени в молбата от
23.12.2022 г. фактически твърдения и отправено към съда искане, настоящият
съдебен състав намира, че предявените от ищеца искове са процесуално
недопустими. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са
следните:
Оспореното в настоящето производство решение по протокол № 40.4 от
19.09.2022 г. на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД касае
вземането на решение за освобождаване на управител на клон на
дружеството. Това решение е от компетентността на управителния орган на
2
едноличното търговско дружество – арг. от чл. 21, ал. 1, т. 11 от обявения в
Търговския регистър устав на дружеството. Ищецът, в качеството му на
освободен управител на клон на ответното дружество, няма правен интерес от
предявяване на заявения иск за прогласяване нищожността на решението на
Съвета на директорите, обективирано в протокола от 19.09.2022 г. Правният
интерес от предявяване на установителен иск е налице, ако същият е заявен
от лице, чието правно положение се засяга и зависи от атакуваното решение.
В случая последиците от това решение се отразяват пряко единствено в
правната сфера на дружеството, като вземането на това решение е от
компетентността на управителния орган на дружеството и формираната от
него воля да вземе такова решение не може да бъде повлияна от поведението
на освободения управител на клона, спрямо когото това решение е произвело
ефект от момента на неговото вземане. Ищецът може да иска от съда защита
на свои права, произтичащи от прекратения с решението на Съвета на
директорите договор за управление на клона /при изложените от Ж.
твърдения, че процесното решение нарушава негови субективни права, част
от съдържанието на този договор/, но такъв иск за защита на имуществените
му права, произтичащи от възникналото въз основа на договора за
управление мандатно правоотношение, не е предявен. Ищецът не разполага с
гарантирано от закона право да участва в управлението на търговското
дружество, съответно управлението на клоновете на това дружество, поради
което същият не разполага с право да иска установяване нищожността на това
решение, доколкото това решение не нарушава негово членствено право.
Следва да се отбележи още, че от съдържанието на исковата молба не може
да се обоснове извод, че е предявен иск за нищожността на решението на
съвета на директорите, обективирано в процесния протокол. Дадената от
страната правна квалификация не обвързва съда, а последният има
задължението сам да даде такава, съобразявайки изложените обстоятелства и
отправено към него искане. В случая се твърди, че решението е нищожно /без
да се излагат конкретни твърдения за наличието на основания за нищожност,
съответни на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002
г. на ОСГК на ВКС, по т. д. № 1/2002 г., кои основания водят до нищожност
на решението на колективен орган на търговско дружество/. Изложените от
Ж. твърдения в исковата молба за вземане на решението в нарушение на
императивни разпоредби на закона не са основание да се приеме, че с нея се
3
предявява иск за нищожност на решението на Съвета на директорите.
Съгласно т. 1 на тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС,
квалифицирането на решенията на търговското дружество като нищожни е
допустимо само по критериите на Търговския закон. Погрешно е разбирането,
че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на
повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Решенията на ОС на дружеството
нямат характер на сделка по смисъла на ЗЗД, съответно спрямо тях са
неприложими установените в ЗЗД хипотези за нищожност на сделките.
Решенията на ОС са задължителни единствено за членовете на дружеството,
включително и за тези членове, които са участвали при тяхното приемане, но
изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които
не са участвали в ОС, на което е прието дадено решение. То е резултат от
волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при
които има изискване за съвпадащи си волеизявления. Съгласно
Тълкувателното решение нищожно е липсващото /невзето/ решение, което,
обаче, е отразено като съществуващо в протокола или решение, което е взето
извън пределите на компетентност на органа, определена от закона и
учредителния акт. В случая Ж. по същество не излага никакви фактически
твърдения за нищожността на атакуваното решение. Горецитираното
тълкувателно решение на ВКС изрично се посочва, че вземането на
решенията в нарушение на повелителните разпоредби на закона или устава
не обуславя нищожност на приетите решения, а се отразява върху тяхната
законосъобразност и пътят на защита е чрез предявяване на иск по чл. 74 от
ТЗ или 71 от ТЗ /когато решението е взето от орган на дружеството, различен
от върховния такъв/. В случая Ж. не разполага с активно процесуална
легитимация да предяви такъв иск по чл. 71 от ТЗ, тъй като няма качеството
на акционер.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените, при условията на
евентуалност, искове са недопустими, съответно исковата молба следва да
бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. №
4
59812/23.09.2022 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1743/2022 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази
искова молба съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба, пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5