№ 616
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503265 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав е признато за установено по
исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, срещу О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г.
Ж., Г. Л. М., Р. И. М., при участието на трето лице помагач на страната на ответника
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.София, че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е
собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. № 409, находящ се в гр.София, р-н
„***“, кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“, целият с площ 809 кв.м., при
съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни новопроектирани улици и ПИ №
289, по силата на закона – чл. 10, ал. 2 Закон за Българската академия на науките
/ЗБАН/, считано от влизането му в сила - 19.10.1991г., към която дата БАН е
стопанисвал процесния имот, предоставен му от държавата, на основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба вх. №
50442/09.06.2020 г., депозирана от ответника Г. Л. М.. Същият намира, че решението е
неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и е необосновано, поради което моли да бъде отменено и да бъде
отхвърлен иска на БАН срещу него. Поддържа, че по делото не били събрани
категорични доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че
процесният имот за периода 1945 г. до 1991 г. е бил предоставен за стопанисване на
БАН. От представения АДС се установявало само, че на БАН е отстъпено ползването
само на сгради, но не и на държавна земя. Не бил годен акт за предоставяне правото на
ползване и стопанисване и представената Заповед № 445/06.08.1974 г. за изменение в
регулацията. Противоречал на закона извода на съда, че това изменение имало
непосредствено отчуждително действие, тъй като към този момент имотът вече е бил
държавен и не можело повторно да бъде отчужден. След като не било установено, че
1
имотът е предоставен за ползване и управление на БАН по надлежния ред, то не
можело да се приеме и, че са настъпили последиците на чл. 10, ал. 2 ЗБАН.
Следователно, към момента на влизане в сила на реституционните закони имотът се
намирал у държавата, поради което реституционният ефект на ЗВСОНИ произвел
действието си в полза на ответниците.
Ищецът Българска академия на науките е депозирала отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба на Г.М..
Поддържа, че от събраните доказателства се установявало безспорно, че към 19.10.1991
г. БАН и по-точно Институтът по микробиология стопанисвал процесния имот и към
момента се владеел изцяло от БАН. Той попадал в имот, който със Заповед №
1268/11.03.1952 г. на МКСБ се отреждал за БАН в местност Гео Милев и в него било
реализирано строителство до средата на 80-те години на миналия век за нуждите на
БАН. От 1952 г. БАН владее и стопанисва целия комплекс на БАН. БАН станала
собственик на процесния имот през 1991 г. на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, което било
пречка за реституция на имота, като оспорва твърдението на жалбоподателя, че
предоставянето за стопанисване следва да стане с нарочен акт. Позовава се на
непосредствено отчуждително действие на регулационния план. Сочи още, че с
представения по делото АДС се установявало, че БАН ползва не само сгради, но и земя
около 250 дка. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Депозирана е и въззивна жалба вх. № 58454824.06.2020 г. от ответниците О. Ч. Я.,
П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Ц. Ж., Е. Б. В., Б. Е. В., Б. Е. В., А. Е. В. – последните четирима
като наследници на Е. А. В., В. В. Г. и Ц. В. Д.. Жалбоподателите се оплакват, че
първоинстанционното решение е постановено при наличие на съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Съдът
не съобразил, че в отговорите на исковата молба правилно е посочено, че отреждането
или преотреждането, съгласно утвърдената регулация, на имот отчужден по
ЗОЕГПНС, не може да има повторен отчуждителен ефект. Незаконосъобразно съдът
приел, че е доказано право на собственост по чл. 10, ал. 2 ЗБАН, тъй като със
заповедта на МКСБ от 11.03.1952 г. държавният вече имот не бил надлежно предаден
на БАН за стопанисване и управление. Неправилен бил изводът на съда за
незаконосъобразност на заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. и изводът, че поради това
не са налице предпоставките на ЗВСОНИ за реституция. Поддържат още, че
собствеността на ищеца не е доказана и на евентуалното основание – давностно
владение – не се установявал период по-дълъг от 10 години, в който БАН да е владял
процесния имот. Моли да бъде отменено обжалваното решение и предявеният иск –
отхвърлен.
Въззивната жалба на жалбоподателите Г. Ц. Ж., Е. Б. В., Б. Е. В., Б. Е. В., А. Е. В.
– последните четирима като наследници на Е. А. В., В. В. Г. и Ц. В. Д. е върната с
определение от 11.03.2021 г. и като необжалвано, това определение е влязло в сила.
С решение № 265108/28.07.2021 г. на СГС, І-4 състав е оставена без уважение
молба на Българската академия на науките за поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав, като в същото като ответници се
впишат и лицата Е. Б. В., Е. А. В., В.В. Г. и Ц. В. Д. с мотиви, че пропускът на съда да
се произнесе по исковете срещу някои от ответниците не съставлява грешка, а
непълнота на решението, а освен това посочените лица не фигурирали и в доклада по
делото, като БАН не възразили по доклада.
Българската академия на науките е депозирала въззивна жалба против решението
по чл. 247 ГПК с оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Съдът не взел предвид всички доводи на БАН, а се
позовал само на липсата на възражение по доклада. Ищецът иска да бъде отменено
2
решението по чл. 247 ГПК и да бъде уважена молбата им за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав.
Отговор на въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК е депозирало само
третото лице помагач Столична община с доводи за нейната неоснователност.
По въззивната жалба срещу решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба БАН са твърдели, че целият терен на БАН, част от който
е процесният имот пл. № 409, бил предоставен на БАН по силата на регулационен
план, утвърден със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното
стопанство и благоустройството. С посочената заповед се утвърждавала регулацията
на кв. 170 /стар 175/ и се отреждал парцел II за БАН в м. „Гео Милев“ – София /бивш
терен за студентско общежитие/. В отредения за БАН имот, съгласно скицата към
заповедта, попадал и имот с пл. № 255, бивша собственост на В. /В./ Г. /Г./ С..
Процесният ПИ пл. № 409 бил част от имот стар пл. № 255, кв. 162, по РП на м. „Гео
Милев“, м. „Комплекс БАН – IV-ти км“. Впоследствие със Заповед № 445/06.08.74 г.
на СГНС, на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ, вр. чл. 80, т. 2 ППЗТСУ се приело изменение
на регулацията на кв. 170, м. „Гео Милев“ – София, като двата парцела по предходната
заповед /Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и
благоустройството/, били обединени в един, съгласно приложената към заповедта
скица. Процесният ПИ № 409 бил нанесен в кадастралната основа на основание
Заповед № РД-09-21/31.01.2001 г. на Кмета на р-н „***“ – СО с площ 809 кв/м.
Ищецът е твърдял, че имотът ПИ пл. № 409 бил възстановен в полза на ищците
като наследници на В. /В./ Г. /Г./ С. със Заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. на Кмета на
Р-н „***“ – СО, към който момент същият не бил собственост на държавата, а на БАН,
на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, както и застроителното мероприятие, за който същия
бил отреден - изграждане на „Комплекс БАН – IV-ти км“ било фактически
реализирано към същата дата, поради което и не са били налице предпоставките за
възстановяване на цитираната реституционна разпоредба. Върху предоставения терен
бил изграден най-големият комплексен научен център на БАН, в който освен
многобройни сгради са налични и обекти на прилежаща инфраструктура – дворни и
междублокови пространства, зелени площи, комуникации – подземни и
надземни. Процесният имот бил част от тях и се явявал обслужващ терен и част от
реализираното мероприятие, без да е налице възможност да се образува самостоятелен
парцел. Поддържал е, че в терена са изградени Институти по експериментална
морфология, патология и антропология с музей, по микробиология, по математика и
информатика, по механика, по информационни и комуникационни технологии, по
металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ с Център
по хидро и аеро – динамика, Национален институт по геофизика, геодезия
и география и др. Процесният имот бил разположен в оградената територия на
3
Вивариумите на БАН в санитаро-хигиенната зона на масивна едноетажна сграда с пл.
№ 289 от кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“, гр.София, в която се
помещавала Лабораторията по патогенни микроорганизми /Вивариум 1/ на Института
по микробиология към БАН, където се намирал Департамента по инфекциозна
микробиология, в който се работело с патогенни щамове и токсини на ООИ /особено
опасни инфекции/. В близост до имота била изградена трупна яма, в която се
депонират използвани постелъчни и други отпадъци от животни, забранени за
изхвърляне по общия ред. Трупната яма била построена за да се обслужват
вивариумите още през 50-те години. За сградата на Вивариум 1 имало издаден АДС №
6450/05.11.1969 г. на СГНС – Ленински районен народен съвет – София. Целият
терен м. „Комплекс БАН – IV-ти км“ с обща площ 250 000 кв/м се водел в счетоводния
баланс на БАН и академията декларирала земята и заплащала данъци.
В непосредствена близост до Вивариум 1 се намирал Вивариум 2, където се
отглеждали самите опитни животни.
В условие на евентуалност ищецът е твърдял, че е собственик на процесния ПИ
с пл. № 409 по давност, чрез владение осъществявано от 1952 г. до момента. Ето защо,
считано от 22.11.1997 г., когато влязла в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, до
предявяване на иска била изтекла изискуемата по закон придобивна давност.
Ответниците О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Л. М., Р. И. М. са оспорвали иска.
Оспорвали са твърдението, че имотите в м. „Комплекс БАН – IV-ти км“ са придобити
от ищеца на соченото придобивно основание (чл. 10, ал. 2 ЗБАН), тъй като не били
предоставени за ползване на БАН. В полза на академията за периода от 1945 г. до 1991
г. от държавата било предоставено само стопанисването на построените в държавните
имоти сгради. По силата на чл. 39 ЗПИНМ /отм./ приложената улична регулация имала
пряко отчуждително действие само за имоти, които към онзи момент били собственост
на частни лица. Когато в тази регулация попадали имоти, които вече били отчуждени
по реда на ЗОЕГПНС /отм./, какъвто е процесният, по отношение тях утвърдената
улична регулация и отреждането или преотреждането на имата за нуждите на
държавно предприятие или организация като БАН нямало
повторен отчуждителен ефект. В този случай предоставянето на ползването на имота
следвало да се извърши с нарочен административен акт на титуляра на правото на
собственост, какъвто акт съществувал само за сградите на БАН, например на
новопостроената сграда Вивариум 2 – за отглеждане на опитни животни - АДС №
6450/05.11.1969 г. на СГНС – Ленински районен народен съвет – София. Подобни
актове относно земята липсвали, поради което не можело да се приеме, че
стопанисването на ПИ е предадено надлежно на академията, респ., че последната ги е
придобила на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН.
Поради това ответниците считат, че при влизане в сила на
ЗВСОНИ процесният имот е бил държавна собственост и реституцията настъпила по
силата на закона. Постановена била Заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. на Кмета на
гр.София, с която в полза на наследниците на В. /В./ Г. /Г./ С., бил отписан от актовите
книги за държавна и общинска собственост и било предадено владението върху
недвижим имот: част от имот с площ 790 кв.м., очертани със син контур на
приложената скица, неразделна част от заповедта, в м. „Студентски град – 4ти км.“,
имот пл. № 255, а върху останалата част от имота били построени масивни сгради и
били прокарани улици.
Твърдели са още, че в резултат на регулационни изменения и обединение на два
парцела в един, процесният имот, който е част от по големия парцел II е отреден не на
БАН, а на нейния надзорен орган – Комитета за наука, технически прогрес и висше
образование, поради което към 19.10.1991г., когато е влязъл в сила ЗБАН имотът е бил
4
стопанисван от Министерство на образованието и науката, а не от БАН, поради което
академията не би могла да придобие имота на соченото основание, по силата на чл. 10,
ал. 2 ЗБАН.
Възразявали са и, че имотът е празен и не се ползва от академията и тя не е
осъществявала фактическа власт върху него. Освен това БАН не е могла да
придобие процесния имот по давност, тъй като давностен срок е могъл да тече едва
след 21.05.1996 г., когато с чл. 7 ЗДС е отпаднала забраната за придобиване по давност
на имоти представляващи частна държавна собственост. Не били налице и останалите
предпоставки за придобиване на собствеността по давност – за твърдения период БАН
не е владяла имота като свой, а дори да е упражнявала владението не е било явно,
недвусмислено, не е демонстрирано пред държавата и ответниците, като реституирани
собственици.
Заявили са, че ако се приеме, че БАН е придобил имота по силата на чл. 10, ал. 2
ЗБАН възразяват, че впоследствие академията е загубила правото си на собственост и
към момента няма качеството на собственик, тъй като имотът бил придобит по давност
през периода след 21.06.1995 г., когато била постановена Заповед № РД-57-550, чрез
присъединяване на владение осъществявано първоначално от наследниците на В. /В./
Г. /Г./ С., които установили владението си, като завладели имота, а впоследствие
считано от 2004 г. владение било упражнявано и от ответниците О. Я. и П.Я., които го
придобили по давност през 2015 г. след закупуването му от наследниците на В. /В./ Г.
/Г./ С..
Третото лице помагач на страната на ответниците Столична община е изразило
становище за неоснователност на исковете.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетели и е изслушано заключение на СТЕ. Пред въззивната
инстанция допълнително са представени писмени доказателства и е изслушано
заключение на СТЕ. От така събраните относими към спора доказателства се
установява следното:
От Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 3290 (317)/03.09.1949 г. се
установява, че от Н. И. С. е отчужден по реда на ЗОЕГПНС (отм.) имот – дворно място
в с. ***, м. „***“ от 1000 кв.м. при граници: проф. М., И. Г. и път.
От Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 3291(318)/03.09.1949 г. се
установява, че от Н. И. С. е отчужден по реда на ЗОЕГПНС (отм.) имот – нива в
Слатина – София, м. „***“ от 1000 кв.м., при граници: път, С. Б. и Д. Б..
От Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 899/03.09.1949 г. се
установява, че от Н. И. С. е отчужден по реда на ЗОЕГПНС (отм.) имот – дворно място
в Слатина, м. „***“ от 2 250 кв.м., при граници: Н. П., С. Б. и Д. Б., и път.
Отчуждаването на посочените три имота по ЗОЕГПНС е удостоверено и с
удостоверение от 13.03.1954 г., издадено от Червенковски районен народен съвет.
Със Заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. на кмета на гр. София е наредено да се
отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Слатина актове №№
894 (318) и 899 (319)/03.09.1949 г. и да се предаде на наследниците на Н. И. С. – К.
владението върху следния недвижим имот: част от имот, с площ около 790 кв.м.,
показан със син контур по приложена скица, която е неразделна част от заповедта, в м.
„Студентски град – IV-ти км., имот пл. № 255. Върху останалата част от имота са
построени масивни сгради и са прокарани улици.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти с движима вещ и интелектуален
продукт № 169, т. III, рег. № 5036, дело 495/14.07.2004 г. на нотариус М. К., М. Б. Г. и
М. С. Г. са прехвърлили на О. Ч. Я. и П. И. Я. ½ ид.ч. и на Г. Л. М. ½ ид.ч. от
5
собствените си 3/16 ид.ч. от два поземлени имоти единият от които ПИ, находящ се
вгр. ***, район ***, целият с площ от 809 кв.м., представляващ съгласно скица ПИ №
409 от кв. 9 от регулационния план на м. „Комплекс БАН – IV км.“
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159, т. III, рег. № 08834, дело
0518/21.05.2015 г. на нотариус В. Б., Г. Л. М. и Р. И. М. са продали на съсобственика си
О. Ч. Я. собствените си 9/96 ид.ч., придобити по време на брака им, а именно: ПИ,
находящ се в гр. ***, район ***, целият с площ от 809 кв.м., представляващ съгласно
скица ПИ № 409 от кв. 9 от регулационния план на м. „Комплекс БАН – IV км.“
Със Заповед № 445/06.08.1974 г. е изменена регулацията на кв. 170, м. „Гео
Милев“, като два парцела: І за студентско общежитие и ІІ за БАН се сливат в един
парцел и същият се отрежда за Комитета за наука, технически прогрес и висше
образование и БАН.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по чл. 10, ал. 2
ЗБАН № 28, т. I, рег. № 4333, дело № 312/15.07.2003 г. на нотариус К. Б., БАН е
призната за собственик, на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на следния недвижим имот:
Дворно място (Терен на Научния комплекс на БАН – IV километър), находящо се в гр.
София, СО, район „***“, с площ около 250 000 кв.м., съставляващ съгласно Заповед №
1268 от 11.03.1952 г. на МКСБ парцел II, отреден за БАН от кв. 170 по плана на гр.
София, кв. Гео Милев, при съседи: ул. „Шипченски проход“, ул. „Христо Чернопеев“,
парцел I, отреден за „Студентски общежития“, бул. „Цариградско шосе“, Околовръстна
ж.п. линия.
През 2010, г., 2012 г. и 2014 г. БАН е декларирал като собствен описания в
нотариалния акт от 2003 г. имот с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти.
Представени са строителни книжа за обекти – Вивариуми – проекти от 1953 и
1959 г., позволителен билет от 1959 г., информационни карти за три вивариума,
Удостоверение № 1003/05.11.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж Вивариум
и др., от които е видно, че същите се ползват от Институт по микробиология при БАН.
С АДС № 6450/05.11.1969 г. е обявен за държавен имот, находящ се в кв. Гео
Милев, комплекс „Институтски сгради на БАН – IV км., като относно бивши
собственици е посочено, че е отчужден и изплатен на бившите собственици целия
терен от около 250 000 кв.м. в кв. Гео Милев - IV км. Актуваният имот представлява
новопостроена сграда на един етаж през 1958 г., служеща за вивариум за животни, в
която се помещават лаборатории, клетки за животни. Имотът е предоставен за ползване
на БАН.
По делото са изслушани две заключения на СТЕ, изготвени от вещото лице С.Б.,
неоспорени от страните . В заключението, изслушано пред СГС вещото лице е
посочила, че със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на регионалното
строителство и благоустройството и въз основа на чл. 29 от ЗПИНМ (отм.) е утвърдена
регулацията на кв. № 170 в м.“Гео Милев“ и е извършено отреждането на парцел І за
студентско общежитие и парцел ІІ за БАН. Имотът описан в н.а. № 28/15.07.2003 г. на
нотариус К. Б. е идентичен с парцел II за БАН от кв. 170 по цитираната заповед. Със
Заповед № 445/06.08.1974 г. е изменена регулацията кв. 170 м. „Гео Милев“, като двата
парцела - парцел І за студентско общежитие и парцел ІІ за БАН се сливат в един нов
парцел, отреден за Комитет за наука, технически прогрес и висше образование и БАН.
След съвместяване границите на парцели I и II от кв. 170 с границите на имот пл. №
255 от стария КП, респ. границите на процесния имот пл. № 409, а съгласно КК имот с
идентификатор № 68134.704.409 се установява, че последният изцяло попада в
парцел II за БАН от кв. № 170 в м.“ Гео Милев“, респ. в имота описан в н.а. №
28/15.07.2003 г. на нотариус К. Б.. На скицата приложение 1 към СТЕ подробно,
6
графично и в цвят са отразени границите на парцел II, на имота по н.а. № 28/15.07.2003
г. на нотариус К. Б. и процесния имот, по релевантните планове и карти. В
заключението подробно са описани и индивидуализирани с идентификатор по
Кадастрална карта на р-н „***“, изградените в бившият парцел II за БАН, в кв. № 170 в
м.“ Гео Милев“, създаден съгласно Заповед № 1268/11.03.1952 г. сгради на научни
заведения – 21 броя. Съгласно кадастрален регистър функционалното предназначение
на изброените сгради е „сграда за научна и проектантска дейност“. За имотите с
идентификатори №№ 68134.704.592 и 68134.704.597, на територията на които се
намират сградите, в КР е въведен начин на трайно ползване - „за обект: комплекс за
научна и проектантска дейност“.
Видно от заключението на вещото лице, комплексното мероприятие, за което е
отчужден имота - изграждане на комплекс институтски сгради на БАН, е изпълнено.
Върху целият терен, предмет на отчуждаване по регулационния план от 1952 година е
налице комплексно застрояване, като върху същия се намират различни сгради и
съоръжения на БАН. Строителството на сградите на цитираните научни заведения в
парцел II за БАН, в кв. № 170 в м.“ Гео Милев“ е реализирано в периода след 1952 г.,
до средата на 80-те години на миналия век, т.е. след изменение на регулацията със
Заповед № 445/06.08.1974 г., по силата на която парцел І за студентско общежитие и
парцел ІІ за БАН се сливат в един нов парцел I, отреден за Комитет за наука,
технически прогрес и висше образование и БАН, в кв. № 170 в м.“ Гео Милев“. Т.е.
основното застрояване по двете заповеди, за парцели II за БАН и I отреден за Комитет
за наука, технически прогрес и висше образование и БАН, е реализирано изцяло
съобразно предвиждането на плановете, одобрени с двете заповеди от 1952 г. и 1974 г.
Действащият план за местността от 2000 г. не е приложен, т.к. до момента
предвижданията му не са реализирани.
Вещото лице е пояснила, че Вивариумите представляват част от комплекс от
шест масивни едноетажни сгради, проектирани през 1953 г. като обект „Обори към
института по експериментална медицина при БАН“. Строителството им е реализирано
в края на петдесетте години на миналия век. Сградите и оградата на определения им
прилежащ терен са попълнени в кад. лист 480 от стария КП, съобразно
Приложение № 2 към заключението. Обособеният в тези граници имот е без
планоснимачен номер.
За нуждите на Института по микробиология към БАН са предоставени за
ползване югозападните три сгради, описани в приетите информационни карти като
вивариуми - павилиони с №№ 1, 2, 3. Североизточните три сгради се ползват от
института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН.
Вивариум /Павилион 1/ съответства на сграда с пл. № 289 по КП/1973 г., а по
действащата КК и КР – на сграда с идентификатор № 68134.704.597.8, с функционално
предназначение „сграда за научна и проектантска дейност“. Понастоящем в тази сграда
се намира департаментът по инфекциозна микробиология /предишно наименование
„лаборатория по патогенни бактерии“/. Състои се от лаборатории и обслужващи ги
помещения.
Вивариум /Павилион 2/ съответства на сграда с пл. № 287 по КП/1973 г., а по
действащата КК и КР – на сграда с идентификатор № 68134.704.597.6, с функционално
предназначение „сграда за научна и проектантска дейност“. Понастоящем се ползва
като вивариум за дребни опитни животни, разделен на стерилна и нестерилна части.
Вивариум /Павилион 3/ съответства на сграда с пл. № 288 по КП/1973 г., а по
действащата КК и КР – на сграда с идентификатор № 68134.704.597.9, с функционално
предназначение „складова база и склад“. Понастоящем североизточната част от
сградата се отдава под наем, а останалата част се преустройва в лаборатория за
7
химични и биотехнологични процеси.
Върху терена, който се ползва от института по микробиология са изградени още:
Събирателна трупна яма, в която се депонират използвани постелъчни и други
отпадъци от животни, забранени за изхвърляне по общия ред. Ямата е нанесена в КК с
идентификатор № 68134.704.597.17. Бивш сеновал, който се е ползвал за
отглеждане във вивариумите на едри опитни животни, каквито вече не се отглеждат.
Постройката е нанесена в КК с идентификатор № 68134.704.597.15. В имота с
идентификатор по КК № 68134.704.409 съгласно кадастъра на подземни проводи
преминават трасета на топлопровод, непроходим кабелен колектор, канал
за смесителна канализация, топлопроводи др., канализационна тръба, силнотокова
подземна линия за ниско напрежение с три кабела.
Естеството на мероприятието, за което е отчужден имота - изграждане на
институтски комплекс за нуждите на БАН предполага изграждане върху терена на
множество сгради, постройки и съоръжения, които са обособени, но структурно и
функционално свързани, служещи за осъществяване на обща дейност и за нуждите на
конкретно лице. С оглед на горното наличието на свободни площи в терена, които не
са застроени със сгради не може да обоснове извод за липса на започване на
строителството или за нереализиране на отчуждителното мероприятие.
Границите на процесния имот с пл. № 409 по КП и с идентификационен №
68134.704.409 са материализирани само в частта, в която съвпадат с
материализираните граници на терена, предоставен за ползване на института по
микробиология при БАН. В сегашния КП тези граници не са нанесени, но в
предишни КП от 1950 г. и 1973 г. са нанесени и означени с условен знак за ограда
границите на терена, върху който през 50-те години на миналия век е построен
комплекс от 6 сгради (обори). Оградата е показана със синя линия в Приложение № 1
към заключението и с прекъсната синя линия на комбинираната скица Приложение №
3. Вещото лице е установила при огледа, че оградата съществува и сега, като е видимо
стара. През 2014 г. теренът около Павилиони №№ 1 и 2 е ограден с временна вътрешна
ограда от бетонови колове и стоманена мрежа, с цел предотвратяване на кражби, както
и предпазване на хората и околната среда от разпространяване на използваните
патогенни бактерии в Павилион 1. Тази ограда е показана с лилава прекъсната линия в
Приложение 3.
Според вещото лице процесният имот с пл. № 409 представлява празно,
незастроено място с площ 810 кв.м., заето частично от дървесна растителност, като
имотът попада изцяло в оградения терен, описан по-горе.
В заключението, прието пред въззивната инстанция вещото лице Б. е посочила
след подробен анализ на всички действали през годините КК и РП, че имот пл. № 255
от кад. лист 480 по стария КП на с. Слатина, - м. Вадата, изработен преди 1950 г. е
идентичен с: 1. Имота по т. 2 от нот. акт № 42/1918 г.; 2. С двата имота, завзети с Акт
№ 894 и Акт № 899 от 03.09.1949 г. и следователно, процесният имот, представляващ
възстановената със Заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. част от имот с пл. № 255, е
частично идентичен с: 1. Имота по т. 2 от нот. акт № 42/1918 г. и с двата имота, завзети
с Акт № 894 и Акт № 899 от 03.09.1949 г.
По делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят Х. М. Н. е посочил, че работи в Института по микробиология при
БАН от 01.02.1984 г., като в момента е директор на института. Познава комплекса на
БАН на 4-ти километър. Той граничи с бул. „Цариградско шосе“ от едната страна, а
срещуположната е ул. „Шипченски проход“, където е трамвайната линия. Знае за кой
имот се води делото. Той е една част от имота на академията, която се ползва от
института по микробиология и по-точно от департамента по инфекциозна
8
микробиология, където работи свидетелят. Този департамент е обособен в една зона,
тъй като там се работят опасни инфекции, достъпът е ограничен, работи се с опитни
животни и участъкът е много добре заграден. Имотът е собствен на БАН и е заграден
от четири страни. Този имот е с граници ул. Акад. Г. Бончев, паркинг и оранжерия
откъм бул. „Цариградско шосе“, зала „Арена Армеец“ и от задната страна е ползвател
Института по експериментална морфология. Описва подробно сградите в имота. Сочи,
че Вивариумите имат два входа и метални ограждения от четири посоки. Единият вход
е от страната на департамента, т.е., от първата постройка, там е метална врата и там се
влиза. Тази врата се заключва с катинар в края на работния ден. През другия вход се
влиза с магнитна карта и достъпът е много ограничен. От двете граници има ограда и
от двете няма, защото това е все имот на БАН. Оградата е на Вивариумите, на цялата
принадлежаща на института площ. Там постоянно има хора, работят 15 човека. Не е
виждал трети лица, освен при ремонти. След предявяване на Приложение № 3 към
заключението на вещото лице Б. свидетелят посочва трите сгради, оцветени в жълто и
обозначени като павилиони. Казва, че целият имот, очертан в синьо и ограден, е на
академията. Мястото, където са трите оцветени в жълто сгради, находящи се в
очертания в синьо терен, е на института. Останалата част от оградения имот е на
института по експериментална морфология. Границата между двата имота, ползвани от
двата института, е по линията на имота, посочен като № 409. Оцветените в жълто
сгради са наречените от свидетеля Вивариуми. Знае, че и другите посочени сгради в
другата част, също са вивариуми. Сочи, къде са входовете, които съдът отбелязва с
точки А и Б върху скицата (А е под павилион 8, а Б е точно на границата на очертания
имот 409). Вход Б е с магнитни карти. През имота има стара ограда, която разделя
оцветения в синьо имот на две и отделя вивариумите на института по микробиология
от останалата част. През 2012 г. направили нова ограда от вход Б до края на третия
павилион, финансирана от института. Частта върху скицата, оградена с черни линии и
означена с № 409 в момента я косели и ползвали тревата за сено за животните заедно с
цялата зона на оцветените в жълто сгради. Имот № 409 не е ограден.
Свидетелят А. С. Г. е посещавал института по микробиология още към 1952 г. и
след това, защото баща му работел там. Самият свидетел бил директор на института
четири мандата до 2012 г. В момента продължава да работи там, има докторанти.
Познава много добре комплекса на БАН. Там където са павилионите има много
солидна ограда, затваря комплекса от югоизток. В института има три павилиона, от
които към единия има вход в тази ограда. Там се намира департамента по инфекциозна
микробиология. Има още два павилиона за дребни и за по-едри животни. Всички
отивали до вивариума през единствения вход, който е пред павилиона по
експериментална патология. Междувременно била изградена телена ограда, която
отделила участъка, по вътрешна улица, перпендикулярна на ул. „Г. Бончев“. Знае кой е
спорният имот, това е една малка ливада, която е разположена между металната ограда
и между блока за опасни инфекции и лабораторни животни. Теренът се стопанисва
откакто института е там, някъде от 1952 г. След като му е предявено Приложение № 3
към заключението на СТЕ свидетелят сочи, че спорният имот е този, очертан в черно и
с № 409. Имотът бил ограден от две страни с ограда и метална мрежа. Металната
мрежа била сложена, за да не влизат хора. Първата ограда била поставена от БАН и
ограждала целия комплекс. Другата солидна ограда, металната мрежа я направил
институтът, за да не влизат хора. Тя отделя института по микробиология от института
по експериментална морфология. Докато той бил директор до 2012 г. никой не идвал
при него да предявява претенции към имота. Имотът 409 сега го косят и ползват
тревата за животните, като това го правят от отдавна. Институтът финансирал
вътрешната ограда и тя била направена докато свидетелят бил директор, в периода
1994 г. – 2011 г. Оградата откъм ул. „Г. Бончев“ я знае от към 1952 г.
9
Свидетелят Т. М. Х. е заявил, че знае за кой имот се води делото и го е виждал за
първи път, когато го връщали на Г., бащата на Н. през 1995 г. Имотът не е голям, около
700-800 кв.м. Около него имало институт с къщи, ниски сгради. От другата страна има
ограда, път и сгради. В имота има трева и дръвчета. След 1995 г. свидетелят ходел в
имота веднъж годишно да взема тревата, защото имал кози. Десет години след 1995 г.
заградили мястото с циментови колове. Знае, че имотът е на Г., защото той го познава,
познава и наследниците му, вижда се с тях. Те го насочили там да взима тревата. Знае,
че не наследниците са заградили имота, а друг, но не го познава. Свидетелят сочи още,
че оградата на имота е на ул. „Акад. Г. Бончев“. По линията на имота има път и в един
момент по него била сложена ограда с мрежа и не можело да се влезе. Свидетелят
влизал в имота откъм пътя, но после там сложили мрежа. Никой не му пречел да влиза
докато не се сложила ограда. Другата ограда била до ъгъла на имота и като заобикалял,
свидетелят можел да влезе, където бил пътя за коли, но после сложили ограда и той не
можел да влиза. След 2005 г. не взимал трева, само ходил до види имота. По-рано
отворили оградата, за да може свидетелят да влиза да взема трева, но после пак
сложили ограда.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира от
правна страна следното:
БАН, в качеството му на ищец, е предявил пред първата инстанция обективно
евентуално съединени установителни искове за собственост, като иска от съда да
установи спрямо ответниците със сила на пресъдено нещо, че е придобил право на
собственост върху процесния имот по силата на закона - на основание чл. 10, ал. 2
ЗБАН, а в случай че този иск бъде отхвърлен, иска съдът да признае, че ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в полза
на ищеца придобивна давност при непрекъснато владение на имота в периода от 1952
г. насам. За да бъдат уважени така предявените петиторни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът следва главно и пълно да докаже, че е придобил правото на
собственост на твърдяното от него деривативно основание (трансформация на правото
на стопанисване и управление в право на собственост по чл. 10, ал. 2 ЗБАН), респ. на
оригинерно придобивно основание (изтекла в негова полза придобивна давност).
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗБАН трансформирането на правото на стопанисване и
оперативно управление в право на собственост настъпва по право, като за установяване
материалната легитимация на ищеца той следва да докаже по несъмнен начин следните
юридически факти: 1) държавата да е била собственик на имота и 2) държавата да е
предоставила на БАН правото на стопанисване и оперативно управление на имота
преди влизане в сила на ЗБАН от 1991 г., както и че към датата на влизане в сила на
ЗБАН БАН все още стопанисва имота.
Няма спор относно придобиването на процесния имот от държавата в средата на
миналия век, но е спорно как е станало то (чрез отчуждаване по ЗОЕГПНС (отм.) или
по ЗПИНМ (отм.) чрез одобряване на дворищно-регулационен план). Спорно е изцяло
и наличието на втората предпоставка, а именно дали към момента на влизане в сила на
ЗБАН от 1991 г. държавата е била предоставила процесния имот за стопанисване на
БАН.
От представените Акт за завземане на недвижим имот за държавен №
3291/03.09.1949 г. и Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 899/03.09.1949
г. се установява, че от Н. И. С. са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС (отм.) два имота в с
. Слатина, м. Вадата с обща площ 3 250 кв.м. От заключението на вещото лице Б.,
изслушано пред въззивната инстанция се установява, че процесният имот е частично
идентичен с тях, т.е., следва да се приеме за установено, че този имот е отчужден по
реда на ЗОЕГПНС (отм.) през 1949 г. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗОЕГПНС (отм.)
10
отчуждените по този закон имоти стават държавна собственост и се предоставят за
стопанисване и управление на съответния градски общински народен съвет.
Следователно, процесният имот е отчужден по реда на ЗОЕГПНС (отм.) и предоставен
през 1949 г. за стопанисване и управление на съответния градски общински народен
съвет.
Не може да се приеме, че имотът е предоставен за стопанисване на БАН чрез
отреждането му за нейните нужди посредством Заповед № 1268/11.03.1952 г. на
министъра на комуналното стопанство и благоустройство, чрез която е утвърдена
регулацията на кв. 170 и парцел II е отреден за БАН (в който парцел според първото
заключение на вещото лице Б. попада процесния имот). Несъмнено, съгласно чл. 39
ЗПИНМ (отм.), при чието действие посочената регулация е утвърдена, има
непосредствено отчуждително действие към 1952 г. В случая обаче такова действие не
е породено, тъй като имотът вече не е бил на физическо лице, а държавен след
отчуждаването през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС (отм.) и няма как повторно да
настъпи ефектът на отчуждаването, съответно, отреждането не може да се зачете като
предаване на отчуждения имот за стопанисване на лицето, за чиито нужди е отреден,
съобразно чл. 37 ЗПИНМ (отм.)
Няма нито твърдения, нито данни след 1952 г. теренът, предназначен за нуждите
на БАН, да й е бил предаван по установения в ПНИ (отм.) или по НДИ (отм.)
впоследствие (Заповедта на главния директор на дирекция „Архитектура и
благоустройство“ при СГНС, с която се одобрява регулационен план също не е годна
да произведе посочените последици). Според Решение № 69 от 3.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 7512/2013 г., II г. о. предоставянето за стопанисване, което чл. 10, ал. 2 ЗБАН
визира следва да стане по реда, предвиден в чл. 15 от ПДИ (отм.), чл. 94 във вр. с чл. 2
НДИ (отм.) и отменените разпоредби на ЗС. След 1949 г. в сила е бил Правилникът за
държавните имоти. Съгласно чл. 33 вр. 29 от него предаването на отчуждения имот за
стопанисване на БАН е следвало да стане с разрешение на МС по доклад на
председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, който е стопанисвал
имота. Такова разрешение не е представено по делото.
Следователно, не може да се приеме, че към момента на влизане в сила на ЗБАН
през 1991 г. теренът, в който се включва процесния имот, е предаден на БАН за
стопанисване по установения ред, съответно – по отношение на него не е настъпила
трансформацията на собственост по чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Имотът е останал държавна
собственост.
След като към 1992 г., когато е влязъл в сила ЗВСОНИ, имотът е бил държавна
собственост, то не е имало пречки да настъпи неговия реституционен ефект
(настъпващ по силата на закона) по отношение наследниците на лицето, от което
имотът е бил отчужден, на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. В случая наследниците на
Н. И. С., от която имотът е отчужден, са придобили собствеността върху имота чрез
реституция през 1992 г.
Искът за собственост на посоченото основание – чл. 10, ал. 2 ЗБАН е поради
посоченото неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че по делото се установяват
предпоставките на чл. 79 ЗС относно придобивната давност, изтекла в полза на ищеца.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години”. В чл. 68 ЗС
владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
11
време. Придобивната давност има два елемента: обективен – фактическа власт през
определен период от време и субективен елемент – намерение да се свои вещта като
своя.
За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от
собственика) и спокойно (според теорията означава то да не е установено с насилие,
както и да не е поддържано с насилие). По въпроса за елементите на фактическия
състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в
тях и изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на
владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика (напр.
Решение № 262 от 29.11.11 год. по гр. д. № 342/11 ІІ г.о.) е прието, че такова изискване
съществува, но само в хипотезата на съсобственост – когато съсобственикът твърди да
е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо
да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати
претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на
заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота
като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои
имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на
установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че
владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва
да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на
чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си,
т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази
фактическа власт (така и Решение № 88/27.07.2016 г. по гр.д. № 661/2016 г. на ВКС, II
г.о.)
По делото няма данни кога точно БАН са получили фактическата власт върху
процесния имот (като не е спорно, че БАН я упражнява в момента) като част от
отредения за техни нужди парцел II в кв. 170. Несъмнено обаче такава фактическа
власт БАН е упражнявал вече към 1984 г. чрез Института по микробиология върху
онази част от терена, която е оградена със синя линия в приложение към първото
заключение на вещото лице Б. и в която част попада процесния имот пл. № 409. Това се
установява от показанията на свидетеля Н., които са логични и безпротиворечиви, а и
достоверни предвид обстоятелството, че същият, в качеството на директор към 1984 г.
и работещ там и към момента е имал непосредствено наблюдение върху дейността на
БАН в имота. Така той е посочил, че оградата в района на Вивариумите е поставена
още преди 1984 г. и съществува и до днес, като допълнително три от вивариумите са
отделени с телена ограда от останалите сгради, които са на друг институт. Че оградата
е от дълго време свидетелства и другия свидетел Г., който знае, че още през 1952 г.
БАН поставили оградата, като неговите показания не противоречат на тези на
свидетеля Н.. Той също заявява, че в периода 1994 г. – 2011 г. е била поставена и
телената ограда, отделяща Вивариумите на Института по микробиология от останалата
оградена част, като нейното предназначение било да не влизат външни хора и е била за
сметка на института. Техните показания съответстват и на посоченото от вещото лице
Б., че парцел II в кв. 170 е отреден за нужди на БАН през 1952 г., а Вивариумите са
били проектирани през 1953 г. и построени в същия парцел II до края на 50-те години
на миналия век, като в стария кадастрален план фигурират и сградите, и оградата,
която ги огражда. Входовете на оградения имот са два – един с магнитна карта и един,
който се заключва с катинар. Следователно, установява се, че след 1984 г. и към
момента теренът, където се намират Вивариумите на БАН и процесният имот, е владян
от БАН, същият е ограден и достъпът до него за трети лица – ограничен, като няма
данни завладяването да е станало по скрит начин или чрез насилие, или това владение
12
да е поддържано чрез насилие. Съобразно презумпцията по чл. 69 ЗС БАН владее за
себе си, като не са събрани доказателства, опровергаващи тази презумпция.
Свидетелите сочат още, в подкрепа на горното, че процесният имот е обслужващ
по отношение на сградите, като същият освен, че е в ограденото от БАН място,
фактически се стопанисва от Института по микробиология при БАН, като се коси и
тревата се използва за храна на опитните животни от вивариумите. Там ежедневно
влизат и преминават около 15 служители на БАН. Не се установява ответниците или
трето лице да е отнемало фактическата власт на БАН върху процесния имот в нито
един момент след 1992 г. Посещенията на имота от свидетеля Х. веднъж годишно в
периода 1995 г. до 2005 г., след който момент достъпът му е бил ограничен от
поставената нова телена ограда, не представляват действия на отнемане фактическата
власт от БАН, нито действия по смущаване упражняването на фактическата власт от
БАН. Свидетелят Г. сочи, че докато той е бил директор на Института по
микробиология при БАН четири мандата до 2012 г., никой не е предявявал претенции
към имота. Доказателства за такива претенции и не са събрани. Владението на БАН
след 1984 г. и до момента следователно е явно, непрекъснато и несмущавано.
Следва да бъде посочено, че предвид нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ правно
значение има упражняването на фактическа власт от влизането в сила на тази норма на
23.11.1997 г. насетне. Както бе посочено обаче, по делото се установява, че БАН, чрез
Института си по микробиология, е упражнявал фактическа власт към посочения
момент и до завеждане на делото, или повече от 18 години. Или, приложимият 10-
годишният давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС (доколкото не може да се приеме, че
ищецът е добросъвестен владелец и спрямо него не е приложима кратката 5-годишна
давност) е изтекъл още през 2007 г., много преди депозиране на исковата молба.
Налице е и субективният елемент от една страна поради неопровергаване
презумпцията на чл. 69 ЗС, а от друга, защото се установява, че ищецът е демонстрирал
собственическо отношение и намерение да владее имота като свой – теренът на
Вивариумите, ползвани от институти на БАН е заграден и достъпът до него е
ограничен с две врати, които се заключват – едната с катинар, а другата с електронен
достъп. Намерението на ищеца се установява и посредством обстоятелството, че през
2003 г. академията се е снабдила с титул за собственост на имот, в чиито граници
попада и процесния имот. Ето защо, евентуалният иск за собственост на основание
изтекла придобивна давност в периода 23.11.1997 г. – 23.11.2007 г. следва да се
признае за основателен.
Поради достигане от двете инстанции до различни крайни изводи,
първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск следва да бъде
отменено и искът за собственост на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН – отхвърлен. Следва
обаче да бъде уважен искът за собственост на основание придобивна давност.
По въззивната жалба срещу решение № 265108/28.07.2021 г. на СГС, І-4
състав.
Посочената въззивна жалба е неоснователна, предвид следното:
Исковата молба действително е предявена и против ответниците Е. Б. В., Е. А.
В., В.В. Г. и Ц. В. Д.. С крайното решение обаче СГС не се е произнесъл по исковете
срещу тях, което се установява както от мотивите на решението, в което те не са
посочени като ответници, така и от диспозитива, където същите не фигурират сред
лицата, срещу които искът е уважен. Този пропуск на съда не представлява очевидна
фактическа грешка, доколкото такава е налице само, ако отразеното в диспозитива не
съответства на волята на съда, изразена в мотивите на решението. В случая такова
несъответствие не е налице. Налице е пропуск на съда да се произнесе по част от
субективно съединените искове, който пропуск е могло да бъде отстранен само по реда
13
на чл. 250 ГПК чрез допълване на решението. Такова искане не е правено от ищеца
или ответниците в срока по чл. 250 ГПК и това процесуалното опущение не може да
бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции, решението по чл. 247
ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има въззиваемият.
Той е доказал разноски за особен представител в размер на 680 лева, които му се
дължат изцяло. Претендирал е и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева,
но предвид правната и фактическа сложност на въззивното производство настоящият
състав определя такова по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265108/28.07.2021 г. на СГС, І-4 състав.
ОТМЕНЯ решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав, с което е признато за
установено по исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, срещу О. Ч. Я.,
П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Л. М., Р. И. М., че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е
собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. № 409, находящ се в гр.София, р-н
„***“, кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“, целият с площ 809 кв.м., при
съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни новопроектирани улици и ПИ №
289, по силата на закона – чл. 10, ал. 2 Закон за Българската академия на науките
/ЗБАН/, считано от влизането му в сила - 19.10.1991 г., към която дата БАН е
стопанисвал процесния имот, предоставен му от държавата, на основание чл. 124, ал. 1
ГПК и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ срещу О. Ч.
Я., П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Л. М., Р. И. М., за признаване за установено, че БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. №
409, находящ се в гр.София, р-н „***“, кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“,
целият с площ 809 кв.м., при съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни
новопроектирани улици и ПИ № 289, по силата на закона – чл. 10, ал. 2 Закон за
Българската академия на науките /ЗБАН/, считано от влизането му в сила -
19.10.1991 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА
НАУКИТЕ, срещу О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Л. М. и Р. И. М., че БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. №
409, находящ се в гр.София, р-н „***“, кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“,
целият с площ 809 кв.м., при съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни
новопроектирани улици и ПИ № 289, на основание изтекла придобивна давност в
периода 23.11.1997 г. – 23.11.2007 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Л. М., Р. И. М. да заплатят на
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ сумата 680 лева – разноски пред САС и
200 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответниците – Столична община.
14
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15