Решение по дело №694/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 423
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 30 май 2018 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20182100500694
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V -             423                                    30.05.2018 год.                               гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                   пети въззивен граждански състав

на тридесети май                                            две хиляди и осемнадесета година ,

в закрито заседание в следния състав:

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА            

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 694 по описа за 2018 година  , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК .

Съдът е сезиран с жалба вх. № 05659 / 21.03.2018 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ , подадена от М.И.Г. , ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20128000400483 , срещу действията на ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ обективирани в съобщение изх. № 4883 / 06.03.2018 год. , в частта относно дължими от М.И.Г. , ЕГН ********** такси и разноски по изпълнително дело № 20128000400483 . Жалбоподателката твърди , че неправилно ЧСИ след прекратяване на делото по молба на взискателите е определил дължими от нея такси и разноски по изпълнението  . Твърди се , че обжалваните действия на ЧСИ са в противоречие с чл.79 от ГПК , вр. чл.433 от ГПК . Твърди се , че с оглед основанието за прекратяване на изпълнителното дело и опрощаването на задължението от взискателите, разноските за незаплатени авансови такси следва да бъдат възложени на взискателите . Евентуално се твърди , че посочените суми по т.3,4,5,9,10 и т.31 от ТТР към ЗЧСИ са недължими , тъй като от една страна не са обосновани – за тях не са издадени счетоводни документи , а от друга – ЧСИ е начислил такси и разноски за действия , които не са извършени или не са били необходими . Изрично е възразено и срещу начислената от ЧСИ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ , твърди се, че липсват платени суми от длъжника , върху които да се начисли такава такса. Направено е искане за отмяна на обжалваните действия на ЧСИ .

С жалба – допълнение , вх. № 07501 / 11.04.2018 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ , подадена от М.И.Г. , ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20128000400483 , е направено искане  за отмяна на  действията на ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ обективирани в съобщение изх. № 6481 / 28.03.2018 год. , в частта относно дължими от М.И.Г. , ЕГН ********** такси и разноски по изпълнително дело № 20128000400483 , така , както са съобщени със съобщение изх.№ 4883 / 06.03.2018 год. , с изключение на таксата по т.26 от ТТР към КЧСИ . Жалбоподателката твърди , че правилно ЧСИ е посочил в съобщението , че таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е недължима , но е възразено по дължимостта на останалите начислени такси и разноски , по съображенията изложени в първоначалната жалба .

Постъпило е становище от ЧСИ Ивалина Божилова , рег. № 800 , с *** , в което са описани извършените по изпълнителното дело действия , изложени са съображения за  неоснователност на жалбите , направено е искане за оставяне на жалбите без уважение .

Бургаският окръжен съд във връзка с подадените жалби и като взе предвид събраните по делото доказателства , намира следното:

С разпоредбата на чл.435 , ал.2 , т.7 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва разноските по изпълнението . С т.2 от ТР от 10.07.2017 год. по т.д. № 3 / 2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието , че на обжалване  по реда на чл.435 , ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител , в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението . На л.355 от изпълнителното дело е приложено постановление за приемане на разноски от 23.02.2018 год. , с което ЧСИ е определил и приел следните дължими незаплатени авансови такси към момента на издаване на постановлението , съгласно ТТР към ЗЧСИ и направени разноски : 36 лв. с ДДС – такса за 6 бр. справки по т.3 , 72 лв. с ДДС – такси за връчвания – 6 бр. съобщения и уведомления по т.4  , 96 лв. с ДДС – такси за връчвания – 4 бр. съобщения и уведомления по т.5 , 54 лв. с ДДС – такса за прилагане на 3 бр. запори по т.9 , 162 лв. с ДДС – такса за налагане на 9 бр. възбрани по т.10 , 102,32 лв. с ДДС –приети допълнителни разноски съгласно т.31 по раздел VІ, 403,85 лв. – дължима пропорционална такса по т.26 , 26 лв. – разноски за държавни такси  /справки ИКАР , БНБ,АВ-СВ-РС-Бургас , АВ-СВ-РС-Ямбол / . Посочено е , че приетите такси и разноски са дължими от длъжника съгласно чл.79 от ГПК.

Липсват данни ЧСИ да е връчил препис от постановлението за разноски на длъжника , но с посочените в основната и допълнителна жалби съобщения , ЧСИ е съобщил на длъжника за дължими от него такси и разноски по изпълнението . Тъй като изпратените от ЧСИ до длъжника по изпълнителното дело съобщения изх. № 4883 / 06.03.2018 год. и изх. № 6481 / 28.03.2018 год. са актове на съдебния изпълнител, в които се определят размерите на задълженията на длъжника за разноските по изпълнението , то съгласно приетото по т.2 от цитираното по-горе тълкувателно решение , всяко едно от двете съобщения подлежи на обжалване . Ето защо съдът приема , че жалбите са подадени срещу актове на ЧСИ , за които е предвидена възможност за обжалване ,  в сроковете по чл.436 , ал.1 от ГПК , от легитимирано лице ,  поради което СА ДОПУСТИМИ .

Разгледани по същество , жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ .

Изпълнително дело № 20128000400483 , по описа на ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ е образувано по молба на взискателите С.Т.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН ********** срещу длъжника М.И.Г. , ЕГН **********, за събиране на парични вземания на взискателите срещу длъжника , основани на представен изпълнителен лист от 02.04.2012 год. по гр.д. № 9144/ 2010 год. по описа на Бургаския районен съд .

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.02.2013 год. Последвали са действия по принудително изпълнение върху имущество на длъжника , включително публична продажба на идеална част от недвижим имот собствен на М.Г. , чрез възлагане на имота на взискателите  /постановление за възлагане от 04.10.2013 год. – л.240 / .

При проследяване на хронологията на направените разноски и извършените плащания от ЧСИ и взискателите по изпълнителното дело , става ясно , че ЧСИ е издал общо шест сметки за начислени такси и извършени разноски – на л.75, л.130, л.154, л. 239, л.244 и л.326 . Данни за плащания от страна на взискателите по изпълнителното дело , включително за авансово дължими такси се съдържат на листи , както следва : л.90,л.93,л.127,л.128,л.129,л.155,л.238,л.242-243. Последните плащания от страна на взискателите са съгласно разпределение от 24.09.2013 год. /л.190/ , извършено на осн. чл.495 от ГПК . По разпределението ЧСИ е начислил такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 462,24 лв. , като са начислени и авансови такси  съгл. ТТР към ЗЧСИ , дължими по изпълнителното дело до момента на разпределението в общ размер на  386,40 лв. Тези суми са разпределени като привилегировани в полза на ЧСИ и са внесени от взискателите- л.242-243 от делото .

Става ясно , че начислените с обжалваните действия на ЧСИ разноски и такси в тежест на длъжника не се отнасят за разноски и такси направени и дължими до момента на разпределението  , а се отнасят за разноски и такси , за които се твърди , че са направени и дължими след извършването му . След плащането удостоверено на л.242-243 от делото , липсват данни взискателите да са извършвали плащания на дължими авансови такси . Налице са данни за извършени плащания от ЧСИ в полза на трети лица – за пощенски разходи ,  за скици , за удостоверение за наследници и др.

С молба от 23.02.2018 год. взискателите С.Т.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН ********** са поискали прекратяване на изпълнителното производство , поради погасяване на дълга , на основание чл.433 , ал.1 , т.2 от ГПК .

С постановление от 06.03.2018 год. на ЧСИ изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128000400483 е прекратено /л.359/.

С постановление за приемане на разноски от 23.02.2018 год.  ЧСИ е определил и приел следните дължими незаплатени авансови такси към момента на издаване на постановлението , съгласно ТТР към ЗЧСИ и направени разноски : 36 лв. с ДДС – такса за 6 бр. справки по т.3 , 72 лв. с ДДС – такси за връчвания – 6 бр. съобщения и уведомления по т.4  , 96 лв. с ДДС – такси за връчвания – 4 бр. съобщения и уведомления по т.5 , 54 лв. с ДДС – такса за прилагане на 3 бр. запори по т.9 , 162 лв. с ДДС – такса за налагане на 9 бр. възбрани по т.10 , 102,32 лв. с ДДС –приети допълнителни разноски съгласно т.31 по раздел VІ, 403,85 лв. – дължима пропорционална такса по т.26 , 26 лв. – разноски за държавни такси  /справки ИКАР , БНБ,АВ-СВ-РС-Бургас , АВ-СВ-РС-Ямбол /. Постановлението не е връчено или съобщено на длъжника . Приетите разноски по постановлението обаче , са съобщени на длъжника със съобщение изх. № 4883 / 06.03.2018 год.  / л.361 /, в което е посочено , че се дължат следните суми по ТТР към ЗЧСИ :

30 лв. – такса по т.3 / за 6 бр. справки / , 60 лв. – такса по т.4  /за връчвания – 6 бр. съобщения и уведомления /  , 80 лв. –  такса по т.5  /такси за връчвания – 4 бр. съобщения и уведомления / , 45 лв.  – такса по т.9 / за прилагане на 3 бр. запори / , 135 лв. – такса по т.10 /за налагане на 9 бр. възбрани / , 85,27 лв.- такса по т.31 / приети допълнителни разноски съгласно т.31 по раздел VІ /, 87,05 лв. – ДДС , 26 лв. – разноски за държавни такси и 403,85 лв. –такса по т.26 .

С молба от 28.03.2018 год. / л.403/ взискателите по делото са уточнили пред ЧСИ , че не са получавали парични суми от длъжника , а молбата за прекратяване е подадена поради опрощаване на задължението .

След получаване на молбата със съобщение изх. № 6481 / 28.03.2018 год. /л.404/ ЧСИ е уведомил длъжника , че пропорционалната такса описана по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в съобщение изх. № 4883 / 06.03.2018 год.  е недължима , но са дължими останалите такси и разноски описани в съобщението , а именно : 30 лв. – такса по т.3 / за 6 бр. справки / , 60 лв. – такса по т.4  /за връчвания – 6 бр. съобщения и уведомления /  , 80 лв. –  такса по т.5  /такси за връчвания – 4 бр. съобщения и уведомления / , 45 лв.  – такса по т.9 / за прилагане на 3 бр. запори / , 135 лв. – такса по т.10 /за налагане на 9 бр. възбрани / , 85,27 лв.- такса по т.31  /приети допълнителни разноски съгласно т.31 по раздел VІ /, 87,05 лв. – ДДС и 26 лв. – разноски за държавни такси .

С оглед изложеното по-горе и направените възражения от жалбоподателката , съдът намира , че се установиха обстоятелства , относно наличието на хипотези на изключение от общото правило , че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника .

По делото не е приложена издадена от ЧСИ сметка , която да съответства на така посочените в съобщенията дължими суми . Последната сметка издадена от ЧСИ е за сумата от общо 113 лв. с ДДС – дължими авансови такси от взискателите / л.326 / , но не може да бъде направен извод за идентичност на сумите посочени в сметката и тези по обжалваните съобщения . В разпоредбата на чл.79 от Закона за частните съдебни изпълнители е поставено изискване за събиране на таксите по изпълнението да се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Ето защо за определяне на вида , характера и размера на дължимите авансови такси по смисъла на т.29 от ТТР към ЗЧСИ  , съдът следва да вземе предвид изготвените от ЧСИ сметки по чл.79 от ЗЧСИ . Поради липсата на издадена съответна на съобщенията сметка от ЧСИ , не става ясно кога са направени посочените разходи описани в съобщенията и за кои плащания извършени от ЧСИ се отнасят . Възраженията на длъжника в този смисъл са основателни .

Съгласно разпоредбата на чл.79 , ал.1 , т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника , освен в случаите , когато делото се прекрати съгласно чл.433 , освен поради плащане , направено след започване на изпълнителното производство . Не се спори по делото , а и се установява от молбата на взискателите до ЧСИ , че в периода , за който са начислени разноските и таксите съгласно обжалваните съобщения , не са налице плащания от страна на длъжника за погасяване на дълга , тъй като задълженията на длъжника към взискателите са били опростени . Явно опрощаването включва и направените по изпълнителното дело разноски от взискателите за заплатени от тях авансови такси, тъй като взискателите не са направили искане за възлагане на тези разноски в тежест на длъжника .  Ето защо съдът намира , че в случая на осн. чл.79 , ал.1 , т.1 от ГПК, направените разноски от ЧСИ за такси дължими авансово от взискателите , но невнесени от тях , не са за сметка на длъжника , поради което неправилно са му възложени с обжалваните съобщения .  

От друга страна не се установи разноските направени от ЧСИ и неплатени авансово от взискателите да са за приложени изпълнителни способи . Това дава основание да се приеме за основателно и възражението на длъжника , че е налице хипотезата по чл.79, ал.1 ,т.3 от ГПК , съгласно която , разноските за изпълнението са за сметка на длъжника , освен в случаите , когато разноските са за изпълнителни способи , които не са приложени .

По смисъла на т.11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС , когато длъжникът не отговаря за таксата, тогава ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата.

Към момента , за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ , която е била възложена в тежест на длъжника съгласно първото връчено съобщение , не се оспорва от страна на ЧСИ , че не е дължима от длъжника , именно защото поради извършеното опрощаване от страна на взискателите на дълга на длъжника , не е налице събрана сума , върху която да се начисли тази такса .

Ето защо съдът намира , че в случая се установиха твърдените от длъжника обстоятелства , които изключват възлагането върху него на разноските по изпълнението , посочени в съобщенията , поради което жалбите като основателни следва да бъдат уважени . Действията на ЧСИ по възлагане на разноски и такси в тежест на длъжника , обективирани в обжалваните съобщения са извършени в нарушение на чл.79 от ЗЧСИ и чл.79 от ГПК , и като незаконосъобразни следва да бъдат отменени от съда.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,

 

                                               

 

Р       Е       Ш      И :

 

 

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Ивелина Божилова , рег. № 800 на КЧСИ обективирани в съобщение изх. № 4883 / 06.03.2018 год. и в съобщение изх. №6481 / 28.03.2018 год.  , относно дължими от М.И.Г. , ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20128000400483 , такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ , по изпълнително дело № 20128000400483 , както следва :

30 лв. – такса по т.3 / за 6 бр. справки / , 60 лв. – такса по т.4  /за връчвания – 6 бр. съобщения и уведомления /  , 80 лв. –  такса по т.5  /такси за връчвания – 4 бр. съобщения и уведомления / , 45 лв.  – такса по т.9 / за прилагане на 3 бр. запори / , 135 лв. – такса по т.10 /за налагане на 9 бр. възбрани / , 85,27 лв.- такса по т.31 / приети допълнителни разноски съгласно т.31 по раздел VІ /, 87,05 лв. – ДДС , 26 лв. – разноски за държавни такси и 403,85 лв. –такса по т.26 .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.              2.