П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД НО, 5-ти
състав
На двадесети май две
хиляди и двадесета година
в публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. ПАВЕЛ ПАНОВ
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: Б.Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от с
ъ д и я т а Н.Ч.Д№1467 по описа за 2020г.
На именното повикване в 11.30 часа се явиха:
По повод
обявеното от Н.С.на Р.Б.на 13.03.2020г. извънредно положение във връзка с
разпространение на инфекцията COVID-19
от 13.03.2020г. и съобразно заповеди на Председателя на СГС
№РД-08-1707/16.03.2020г. и №РД-08-1866/08.04.2020г., настоящото съдебно
заседание се осъществява чрез онлайн видео-връзка чрез програмата SKYPE като се провежда в 73 съдебна зала на СГС, а осъденият Е.Р.М. - р.пр., доведен
от Затвора – Бургас се
намира в Затвора
- София.
Явява се адв.Д.К. - определена за служебен защитник на осъдения от САК.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначен като служебен защитник адв.К..
ЗАЩИТАТА: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема
защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид
задължителния характер на защитата, изявленията на осъдения и адв.К. и на осн.
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9
от НПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ
на осъдения Е.Р.М..
НАЗНАЧАВА адв.К. от САК
за служебен защитник на осъдения Е.Р.М..
ЗАЩИТАТА: Да се
даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн.
чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва:
Е.Р.М.
- роден на ***г***, с адрес по местоживеене:***, с основно образование, с ЕГН:**********,
осъждан.
СЪДЪТ на осн. чл.274
от НПК разясни правата на осъдения и другите страни в настоящето производство.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
ЗАЩИТАТА:Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда,
секретаря и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл.275 от НПК.
ЗАЩИТАТА:Нямам искания по реда на чл.275 от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ след като
констатира, че са изпълнени изискванията на чл.271-чл.275 и на осн. чл.276 от НПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с молба за групиране на наложените на осъдения Е.М. наказания по
влезли в сила съдебни актове и за определяне на едно общо най-тежко наказание
помежду им. ПРОЧЕТЕ СЕ.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам
делото за изяснено от фактическа и правна страна.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам
искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283
от НПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да постановите съдебен акт, с който да уважите молбата на подзащитния
ми по посочените от него аргументи. В случай, че намерите, че е възможно
приложението на чл.27, ал.1 от НК, моля да бъде приложен. Деянието по присъдата
на Кралския съд във Великобритания, е било осъществено след като осъдения е бил
осъден на „лишаване от свобода“ с влязла присъда преди да е изтърпяно това наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата на осъдения е неоснователна и моля да я
оставите без уважение. Считам, че не са налице предпоставките по чл.23, ал.1,
вр. чл.25, ал.1 от НК за извършване на групиране на последното осъждане с
предходните такива.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Ако може да ми се уважи молбата.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е образувано по повод подадена молба от осъдения М. за групиране на
наложените му на наказания по влезли в сила съдебни актове и за определяне на
едно общо най-тежко наказание помежду им.
Представителят на СГП счита, че не са налице основания за извършване на
групиране на наказанията по влезлите в сила спрямо осъдения съдебни актове,
доколкото след последната влязла в сила присъда е извършено групиране и отделно
от това последното осъждане се явява в условията на опасен рецидив.
В съдебно заседание осъденият и неговия защитник поддържат искането за
образуване група от наказания и определяне на едно общо най-тежко.
След като се запозна с материалите по делото и
въз основа на закона, СЪДЪТ установи от фактическа и правна
страна следното:
Осъденият Е.Р.М. е роден на ***г***, с
адрес по местоживеене:***, с основно образование, с ЕГН:**********.
Същият е осъждан с влезли в сила съдебни акта,
подробно описани в служебно изисканата от съдията-докладчик справка за
съдимост.
С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по отделните дела
и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, СЪДЪТ намира, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания по влезлите
спрямо него в сила съдебни актове.
Според съдържанието на материалите по делото,
последното осъждане на М., което прави компетентен настоящия съд, е по Н.Ч.Д.№2859/2018г. по описа на СГС, НО,
5-ти с-в, по което с Определение от 19.11.2018г. на осн. чл.457, ал.3 от НПК
е приета за изпълнение Присъда на
Кралския съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по дело №Т20137158, в сила от 24.06.2013г. С цитирания чужд
съдебен акт М. е осъден на наказание
„Доживотен затвор“ за престъпление по английското право,
съответстващо на такова по чл.116,
ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК на РБългария, извършено на 21.02.2013г. На осн. чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е определено наказанието „Доживотен
затвор“ да бъде изтърпяно при първоначален „специален” режим. На осн. чл.457, ал.5 от НПК е приспаднато времето, през което осъденият е бил предварително задържан,
считано от 21.02.2013г., както и времето, през което е търпял наказанието
„Доживотен затвор“ в Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано от
24.06.2013г. и в Затвора - София, считано от 18.12.2017г. до влизане на
определението в сила. С Определение на САС, НО, Определението на СГС е изцяло
потвърдено с определение на САС, НО, 6-ти възз. с-в. С решение №89/09.07.2019г.
по КНД№358/2019г. по описа на ВКС, определението на СГС е изменено по реда на
възобновяването в частта относно наказанието „Доживотен затвор“, което следва
да изтърпи М., като е постановен
минимален срок от 28 /двадесет и осем/ години, след изтичането на който може да
бъде разглеждано искане за условно предсрочно освобождаване. В останалата част
искането за възобновяване на осъдения е оставено без уважение.
Предходното осъждане на М. е по НОХД№952/2010г. по
описа на РС - Шумен, по което е осъден с влязъл в сила на 27.12.2010г. съдебен акт за престъпление
по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено на 21.08.2007г. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, търпимо при
първоначален „строг“ режим.
Според обективираното в справката от МП ГД
„ИН“ осъденият М. *** на
18.12.2017г. като с начало 20.12.2017г. е започнал за търпи наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, наложено му по
НОХД№952/2010г. по описа на РС – Шумен, изтърпяно до 22.08.2018г. като след
тази дата е започнал изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор“. Понастоящем
лицето се намира на територията на Затвора – Бургас, считано от 01.04.2019г.
Видно от отбелязаното в справката съдимост и
бюлетина към него, присъдата по НОХД№952/2010г. по описа на РС - Шумен, е
влязла в сила на 27.12.2010г., а
деянието по последното осъждане на Б.,
извършено на територията на чужда държава, е от 21.02.2013г., т.е деянието по второто осъждане е извършено след
като е имало влязъл в сила съдебен акт, което изключва възможността за
приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Доколкото няма други осъждания след цитираното последно по Н.Ч.Д.№2859/2018г.
по описа на СГС, НО, 5-ти с-в, още повече предвид вида на определното наказание
– „Доживотен затвор“, липсват и основания за извършване на групиране.
Липсват процесуални предпоставки за групиране на по-рано наложени наказания
на осъдения, тъй като за същите е реабилитиран, и освен това са изтърпени
изцяло, вкл. и по НОХД№952/2010г.
по описа на РС – Шумен. Не са налице и основания за приложение на чл.27, ал.1 от НК, тъй като
второто наказание е „Доживотен затвор“, а не „Лишаване от свобода“.
Това налага депозираната от осъдения Б.
молба да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъдения Е.Р.М. за определяне
на общо най-тежко наказание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд по
реда на гл.21 от НПК.
ПРЕПИС от протокола с
настоящето определение след влизането му в сила да се изпрати на Затвора -
София за сведение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
ЧЛЕНОВЕ:1......................................
2........................................
СЕКРЕТАР:..........................................