№ 297
гр. София , 11.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. Н. А. срещу
определение № 260076 от 09.02.2021г. на КОС, постановено по н.ч.д. №
42/2021г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието шест месеца
„лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д № 1667/2021г. по описа на РС-
Дупница.
В жалбата се изразява недоволство от мотивите на съда, че не се бил
поправен.Твърди, че е награждаван в ОЗ „***“. ИСДВР Х. не била работила с
него в ЗООТ „***“. Не бил конфликтен, спазвал вътрешния ред и се ползвал
с доверие. Бил вярващ.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
М. Н. А. е осъждан по НОХД № 1015/13г. по описа на Дупнишки
районен съд за престъпление по чл.354в, ал.1 НК на 2 години лишаване от
свобода, което наказание е изтърпял за времето от 26.11.18г. до 01.10.20г.
Считано от тази дата е започнал да търпи приведено в изпълнение на
1
основание чл.68, ал.1 от НК по НОХД № 1667/2016г. по описа на Дупнишки
районен съд наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
„строг“ режим.
Видно от приложена по делото справка от Затвора гр.*** / л.17/ към
09.02.21г. има да изтърпи от това наказание 1 м. и 22 дни, след като
фактически е изтърпял 04 м. и 08 дни.
На 19.08.19г. режимът му е заменен от „строг“ на „общ“.
На 21.01.2020г. А. е преместен в ЗООТ „***“ към затвора гр.***.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен
от ИСДВР К. Х., първоначално изготвената оценка от среден ръст на риска от
рецидив - 43 т. е намален на 39 т. Впоследствие е завишен на 41 т. поради
извършено дисциплинарно нарушение - за открити у него медикаменти-
витамини за очи, поради получаването им по нерегламентиран в
общежитието начин, респ. е санкциониран със заповед от 01.09.2020г. с
„Писмено предупреждение“.
Проблемните зони въз основа, на които е планирана присъдата са:
„Емоционални проблеми“ и „Умения за мислене“.
А. е награждаван за подчертана дисциплинираност и др. със заповед
от 07.01.2020г. с удължено свиждане до 3 часа, и със заповед от 04.06.19г. с
„писмена похвала“. Има грамота за 2-ро място за участие в конкурс за
написване на есе.
Л.св. А. не е награждаван за престоя си в общежитието, считано от
21.01.2020г.
Назначаван е на работа, но понастоящем не работи. В тази връзка
изразеното в доклада от ИСДВР становище е, че при А. е налице колебливо
отношение към работата, който не е бил активен за депозиране на молби за
назначаване.
Според отразеното в доклада, в ЗООТ Агелов имал добро отношение
към служителите. Заемал среден социален статус в общността. Контактувал с
л.св. селективно. Имал пасивно поведение и предпочитание към
индивидуалните занимания, уединение и четене на литература. Взимал
2
участие в организираните мероприятия според интересите си.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора
СДВР не могат да се извлекат изводи, че л.св. А. за периода на престоя му в
МЛС, и в частност в ЗООТ „***“ е дал доказателства за своето поправяне,
каквито са наличието на добро поведение, положително отношение към
труда, стриктно изпълнение на разпореждания, съобразяване с дадени насоки
и съвети, снижена оценка на риска от рецидив и вреди, в достатъчна степен.
Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата не са
изпълнени. Обобщеното становище на инспектора е, че М.А. не е дал
категорични доказателства за условно предсрочно освобождаване и
кумулативно посочените в чл.439а от НПК предпоставки не са изпълнени.
Същият не е награждаван в общежитието; има действащо дисциплинарно
наказание, което било показател за липса на добро поведение и за склонност
към злоупотреба с доверие. Рискът от рецидив е завишен след констатирано
нарушаване на установените правила. Не е премината прогресивната система
за изтърпяване на наказанието, тъй като не е заменен режимът от „общ“ в
„лек“. Не е проследено поведението му в условията на свобода при ползване
на награда или на месечен отпуск по режим. Налице са затруднения да
предвижда последствия от действията си и да извлича поука от собствен
негативен опит, показателни за което били осъжданията му и наложеното и
действащо в момента дисциплинарно наказание.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на
Началника на Затвора гр.***. Същото е отрицателно, като главно се позовава
на експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа.
Посочено е, че не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл.36 от
НК.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Варирането на оценката за риска от
рецидив и от вреди, както и актуалността на всички, констатирани в
първоначалния доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е
постигната положителна промяна в способността му за анализ и адекватна
оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.
3
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения А., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в
плана на присъдата цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възраженията на жалбоподателя се концентрират около това, че
първостепенният съд не е извършил всестранно и пълно изследване на
обективната истина, а се бил предоверил на доклада на ИСДВР. За да остави
без уважение искането, първостепенният съд е отдал необходимото значение
на установените по отношение на А. зони с дефицит, като в тази връзка
правилно и законосъобразно е кредитирал съдържанието на изготвения във
връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по
чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован актуалният риск от рецидив от 41
т., завишен като последица от извършено нарушение. Посредством методите,
използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция,
компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на
посочените по-горе дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи, че
инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са
лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната
работа по отношение на лишените от свобода. Несъстоятелни и неподкрепени
с доказателства са доводите, свързани с личността на инспектор Х., която не
била изпълнявала задължението си да работи с лишените от свобода лица. В
тази връзка следва да се отбележи, че освен въз основа на личните си
впечатления, при даване на оценката си, инспекторите се базират и на
находящите се в затворническото досие документи. Напълно несъстоятелни
са и доводите за тенденциозно отношение към л.св. или неглежиране на
работата с него. Ето защо, настоящият въззивен състав не намира основание
да не възприеме мотивираното становище на администрацията, че процесът
на поправяне при л.св. А. е незавършен към момента.
Кюстендилски окръжен съд е съобразил съдебният си акт и със
съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7
от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от
НК. Верен по същество е изводът на КОС, че към настоящия момент
осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне,
поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му
4
наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на
осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите
на наложеното му наказание.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за
коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по
чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260076 от 09.02.2021г.
постановено по н.ч.д. № 42/2021г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5