РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен,
28.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№5183 по описа за 2020година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от “Т.Б.А.Б.”ЕАД-София
против Т.Н.В., за установяване, вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№8044/2019г. на ПлРС,
издадена в полза на ищеца по чл.410 от ГПК. Твърди се, че по заявление подадено
от Т.Б.А.Б.” ЕАД е образувано ч.гр.д. № 8044/2019 г„ по описа на Районен съд -
гр. Плевен, 5 с., по реда на чл. 417 от ГПК срещу Т.Н.В. ЕГН: **********. С
издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително
дело № 303/20 г. по описа на ЧСИ ***№ 814. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 23.09.2020 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.
415 от ТПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с
предоставената възможност, моли да се приеме за разглеждане настоящия иск.На
18.12.2017 г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №
********** (Приложение № 2) с ответника Т.Н.В. ЕГН: **********. На основание
така сключения Договор, „Т.Б.А.Б." ЕАД е предоставил сума в размер на
2275.45 лв.. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения
кредит- 2000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 128.80 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя
еднократната такса за оценка на риска в размер на 128.80 лв. се финансира от
Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 7. ал.2 от Договора, потребителския кредит за
общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова
сметка ***. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие е подписването на договора. В настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот в размер на 72.60 лв. и
застраховка „Безработица“ в размер на 74,05 лв. (Приложение 5). Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 2611,84 лв., която сума е
разсрочена на 11 погасителни месечни вноски 11 по 237,44 лв. Уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 28,46 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне
на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва. Длъжникът е преустановил плащанията, а считано от 25.11.2018 г.
процесния договор за потребителски кредит е падежирал.Към дата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК
(17.12.2019 г.), задължението на Т.Н.В. ЕГН ********** към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, по
Договора, е било в размер на 1209,55 лв. (1209,55 лв. главница). Отделно от
това, съгласно чл. 9. ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава
(лихва за просрочие), което към 10.12.2019г. е било в размер на 100,12 лв.Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Т.Н.В. ЕГН: **********,
в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № ********** от 25.11.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение
към „ТИ БИ АИ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за
сума в общ размер 1309,67 лв., от които: 1209,55 лв. главница, 100,12лв.-
обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 10.12.2019г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ТПК
(17.12.2019г.) до окончателното изплащане на задължението.Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 4560/17.12.2019г.
по ч. гр.д.№8044/2019г. по описа на ПлРС, за следните суми: изискуема главница
в размер на 1 209.55 лв., представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.12.2017г. по извлечение от счетоводните
книги към 10.12.2019г. ,обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода от 25.06.2018 г. до 10.12.2019 г.
в размер на 100.12 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 17.12.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както сумата от 26.19 лв. за деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
в редакцията му от ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Вземането произтича от следните
обстоятелства: извлечение от счетоводна книга на „Т.Б.А.Б.” ЕАД към дата
10.12.2019 г., издадено по Договор за потребителски кредит № ********** от
18.12.2017 г., сключен между „Т.Б.А.Б.” ЕАД, като кредитор и Т.Н.В., като
длъжник.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че ответникът е банкова институция, която по занятие отпуска
кредити чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.Безспорно между страните е обстоятелството,
че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Спорни по делото са
въпросите: наличието
на валиден договор между него и ответника, наличие на застрахователно правоотношение
и неговите характеристики, заплащане на застрахователя на вноските по
твърдяните застрахователни договори, съответствието на договорните уговорки с
изискванията на ЗПК и ЗПП, качеството си на кредитор за всеки един компонент на претенциите си,
предоставяне на сумата по кредита, ликвидност и изискуемост на вземането,
размера и периода на лихвите.
По делото е приет като доказателство
договор- оригинал за потребителски кредит№**********/18.12.2017год.От заключението
по направената СГЕ, във връзка оспорване автентичността на документа е
установено, че същият, както и всички
приложения са подписани от ответницата.При това положение, съдът приема, че е
налице сключен между страните договор, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника потребителски кредит в размер на общо на сумата 2611,84 лв. В чл. 7 ал.1
от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 2000 лв., като към
отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на
128.80 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид
заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер
на 128.80 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7. ал.2 от
Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се
превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато Потребителят е
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните
програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие е подписването на
договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка
„Живот в размер на 72.60 лв. и застраховка „Безработица“ в размер на 74,05 лв.
(Приложение 5). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлиза на 2611,84 лв., която сума е разсрочена на 11 погасителни месечни
вноски 11 по 237,44 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер
на 28,46 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил
плащанията, а считано от 25.11.2018 г. процесния договор за потребителски
кредит е падежирал Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответникът е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и че желае да бъде извършена
предварителна проверка на неговата платежоспособност с оглед сключването на
договор.Приобщен като доказателства по делото е и рамковия договор от 18.12.2017
г., сключен между страните по делото.Видно е от представените по делото
застрахователно удостоверение, за сключени застраховки Живот и Безработица, с посочена обща застрахователна
премия от 146,65в., подписано от страна на кредитополучателя.
Установява
се, от представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответника е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде
извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
По делото се установява и факта на
сключването на застраховките Живот и Безработица и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора за
кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация,
с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се
отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна
информация, не е основание за недействителност на договора.
За
да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1
т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.В исковата молба са изложени
обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор, поради
липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като
е направено искане за прогласяване на недействителност на договора на основание
чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. След изследване съдържанието на
договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора
за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
Видно
от договора е посочен лихвеният процент
по кредита, който е 28.46 % фиксиран годишен лихвен процент по заема,
представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия
период от договора, посочени са и условията за прилагането му и как се
изчислява - в чл.9, т.9.2 и т.9.3.
Действително
в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК
или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на
договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от
договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия
срок на договора, а именно 336,39 лева /разликата между общо дължима сума по
договора от 2611,84 лева и предоставения
кредит в размер на 2000 лева, такса комбо Живот 72,60, такса Комбо Безаработица
– 72,60 лева, такса за оценка на риска – 128,80 лева/, който размер е фиксиран
за целия период на договора.В чл.10 от договора е посочен общият размер на
всички плащания по договора , както и годишния процент на разходите на заема 47.45
% – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Претенцията
за прогласяване на недействителност на договора, основана на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че към договора липсва погасителен план също е неоснователна. Видно
от самия договор в чл.11, т.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който са
посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските,
периодичността на вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
На
следващо място в т.12 е уговорена възможността потребителят да получава при
поискване информация за всяка вноска с разбивка по пера.
Съдът
намира за неоснователен доводът на ищеца за нищожност на договора, тъй като
ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна
информация, като намира, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му,
които са били известни на ищеца към момента на сключването му.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от страна
на ищеца основания за прогласяване на недействителността на договора за заем и
същият е валидно сключен, поради исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По
възраженията за нищожност на клаузи, доколкото тяхното уговаряне в договора,
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, регламентиращ забрана да се
начисляват такси и разноски за услуги, които са свързани с усвояването и
управлението на кредита.
В
чл.19 е регламентирана възможност кредитополучателя да се възползва при желание
от негова страна от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие
за сключване на договора.
Видно
от представен по делото застрахователен договор от 18.12.2019г., ответникът е
сключил застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния договор
за кредит, със застрахователи ЗК „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД,
застраховащ/застрахован, с уговорена застрахователна премия от 146,65 лева,
платима еднократно. Този договор е сключен по искане на ответника, видно от
заявление-декларация , в което е маркирано съгласие за сключване на такъв
договор и заявлението е подписано от ответника.
В
чл.7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят
се възползва от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на
договора за кредит, кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия
да се превежда директно от кредитора на застрахователя или застрахователния
посредник.
Видно от договора за кредит застрахователните
премии са включени в размера на кредита. Същите формират общия размер на
кредита и са част от месечните вноски.
Така
уговорените вземания по клаузи с оглед техния характер и естество не
представляват такси по усвояване и управление на кредита, а са допълнително
предоставени услуги, поради което с тяхното уговаряне не е налице противоречие
с чл.10а, ал.2 ЗПК. Същите не следва да са включват към годишния процент на
разходите, доколкото не са предвидени като условие за сключване на договора.
Изрично в чл.19 от договора е посочено, че застраховката не е задължителна,
сключва се по желание на кредитополучателя и не е условие за сключване на
договора.
По отношение на шрифта: представения договор
и заявлението са сключени на шрифт 12, което се установява от назначената СТЕ.Договорът
за застраховка не сключен в предвидения по закон шрифт, но същото представлява
отделно правоотношение, в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт за него,
а и клаузата е инкорпорирана в основния договор, който е двустранно подписан от
страните.Поради изложеното, съдът приема, че тези клаузи не са опорочени и
следва да се приложат.
В хода на производството е изслушано
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страната. От
заключението на същата се установява, че: към датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК съобразно извършените плащания се дължи сумата по ИМ.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г.
относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 76,19лв., съобразно предявените претенции.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати
направени разноски в настоящето производство общо 1062лв. на ответника, а по
сметка на ПлРС 120лв. за СГЕ. Съдът с
определение от заседание от 10.06.2021г.-
л.103, е разпоредил на ВЛ по СГЕ да се изплати депозита от бюджета на съда,
която сума с оглед изхода на процеса,е дължима от ответника.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника Т.Н.В., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на
кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК*** и със
седалище и адрес на управление-***, представлявано от законните си
представители ***– изпълнителни директори,
изискуема главница в размер на 1 209.55лв., представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 18.12.2017г. по
извлечение от счетоводните книги към 10.12.2019г. ,обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 25.06.2018 г. до 10.12.2019г. в размер на 100.12 лв.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.12.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №4560/17.12.2019г. по ч.гр.д.№8044/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Т.Н.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК*** и със седалище и адрес на управление-***, сумата общо 1062лв., представляваща деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Т.Н.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД-гр.СОФИЯ, с
ЕИК*** и със седалище и адрес на управление-***, сумата общо 76,19лв. - разноски по ч.гр.д.№8044/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Т.Н.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ заплати по сметка на ПлРС сумата
120лв., направени разходи от бюджета за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :