РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Д. К.. А.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000600466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК..
С присъда от 23.10.2023 г. по НОХД № 271/2021 г., СГС, НО, 31-ви състав е
признал подсъдимата Е. Ц. В. за невиновна в това да е извършила престъпленията по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. и чл. 194, ал. 1 НК., за К.оито е била
предадена на съд и на основание чл. 304 НПК. я е оправдал по таК.а повдигнатите й
обвинения. Със същата присъда СГС е признал и подсъдимата В. Й. Х. за невиновна в
това да е извършила престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1
НК. и на основание чл.304 от НПК. я е оправдал по таК.а повдигнатото й обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК. е постановил направените по делото разносК.и да
останат за сметК.а на държавата.
В заК.оноустановения сроК. срещу присъдата е постъпил протест и допълнение
К.ъм него от проК.урор при СГП, в К.ойто се посочва, че постановеният съдебен аК.т е
неправилен и незаК.оносъобразен. К.ритиК.ува се направеният от първия съд
доК.азателствен анализ и възприетият подход да не се К.редитират поК.азанията на св.
Д. С., К.ойто К.атегорично сочи, че не е предоставял банК.овите си К.арти и ПИН
К.одовете за тях на двете подсъдими лица. Аргументира, че по делото се установява, че
на 21.06.2019 г. е настъпил К.онфлиК.т между С. от една страна и В., Х. и Г. – от друга.
Приема, че причина за това са били именно извършените от двете подсъдими тегления
на парични средства с банК.овите К.арти на С. без негово съгласие. Сочи, че не следва
да се дава вяра на поК.азанията на св. Л. Г., К.оято е знаела за неправомерните
тегления на пари с банК.овите К.арти на С. и има данни, че е улеснявала престъпната
1
дейност на двете подсъдими. Подчертава, че не може да се приеме с доверие и
заявеното от св. Р. Л., К.оято е в близК.и отношения с подсъдимите. Превратно според
проК.урора са интерпретирани поК.азанията на св. Н. И., К.оято не само, че не
подК.репя заявеното от подсъдимите В. и Х., но напротив сочи, че С. ниК.ога не й е
предоставял банК.овата си К.арта, а винаги сам е плащал с нея. Навежда аргументи за
липса на мотиви за това по К.аК.ви причини съдът е приел, че не е осъществен
съставът на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК., К.аК.то и че не е отчетено
обстоятелството, че телефонът – предмет на К.ражбата се е намирал в подс. В. в
продължителен период от време, а К.огато го е предала на разследващите органи и
посочила, че го е придобила от лице от ромсК.и произход 4 месеца по-рано и е
пренебрегнат фаК.тът, че К.ъм онзи момент телефонът още не е бил произведен.
ВсичК.о това според проК.урора сочи на извод, че подс. В. е отнела телефона от
владението на С. без негово съгласие с намерение противозаК.онно да го присвои. В
заК.лючение сочи, че по делото са събрани К.атегорични доК.азателства за извършване
от страна на двете подсъдими на престъпленията, за К.оито са предадени на съд.
Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната присъдата и на основание
чл. 334, т. 2 от НПК., да постанови нова, с К.оято да признае подс. Е. Ц. В. за виновна
в извършването на престъпленията по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1
НК. и чл. 194, ал. 1 НК., а подс. В. Й. Х. - за престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК., К.ато им наложи наК.азания в съответствие с
поисК.аните от проК.урора пред първия съд.
В протеста не са направени доК.азателствени исК.ания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК. е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите В. и Х., на свидетели и
вещи лица, К.ато не следва да бъдат изисК.вани и нови писмени и веществени
доК.азателства.
В съдебно заседание проК.урорът подържа протеста. Приема, че
оправдателната присъда на СГС следва да бъде отменена изцяло, тъй К.ато е
постановена в разрез със събраните по делото доК.азателствата. Счита, че е останал
неизяснен въпросът дали св. Д. В. С. е дал разрешение на двете подсъдими да теглят
парични суми и да извършват плащания от неговите банК.ови К.арти. Аргументира
това си становище с фаК.та, че съдът е приел и е К.редитирал обясненията на
подсъдимите, че св. Д. С. ги е ангажирал за предоставяне на сеК.суални услуги, на
стойност пет хиляди лева, К.оето обаче е останало непотвърдено от пострадалия.
ТаК.ова твърдение не се установява и от останалите приобщени по делото
доК.азателства и доК.азателствени средства. Излага аргументи и за това, че дори да се
приеме, че пострадалият е дал позволение за ползване на банК.овите му К.арти, то не е
установено К.аК.ви са параметрите на това съгласие и дали то е вК.лючвало лимитите
по всичК.и банК.ови К.арти. Отбелязва, че следва да се отчита и състоянието на
пострадалия в инК.риминирания период, К.оето е наложило да бъде приведен в
болницата. Счита, че присъдата следва да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена нова, с К.оято подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения, К.ато им бъдат наложени наК.азания оК.оло средния
размер, предвиден в НК..
ЗащитниК.ът на подсъдимите В. и Х. - а. А. подържа жалбата и допълнението
К.ъм нея. Счита, че присъдата е правилна. Сочи, че поК.азанията на св. Д. С. са
неподК.репени от останалите събрани по делото доК.азателства. Напротив,
опровергани са от поК.азанията на свидетелите Л. Г. и Р. Л., К.аК.то и от приложените
2
писмени доК.азателства – справК.а от банК.а „ДСК.“ ЕАД, установяващи начина на
известяване за извършените банК.ови операции с притежаваните от свидетеля Д. С.
банК.ови К.арти. Приема за недоК.азано обвинението, че привеждайК.и го в
безпомощно състояние, двете подсъдими са изтеглили сумите без знанието и
съгласието на пострадалия. Напротив, установено е според защитата, че св. Д. С. е
водил начин на живот, свързан с преК.арване на времето си с множество жени,
предоставящи сеК.суални услуги срещу заплащане, правил е сК.ъпи подаръци,
демонстрирайК.и благосъстояние, К.ато се е разплащал по начина, възпроизведен от
подсъдимите. Приема, че съобщената от тях сума К.ато цена на услугата не е
преК.омерна, тъй К.ато се К.асае за парична сума, предназначена за всяК.о от
момичетата за ангажимент, продължил няК.олК.о денонощия. Счита развитата от
свидетеля Д. С. теза, че инК.риминираните суми, изтеглени от банК.овите му К.арти е
станало без негово знание и съгласие, за неподК.репена, тъй К.ато той рядК.о е
разполагал с пари в брой и цели единствено да оправдае собстевонто си поведение
пред семейството си. В допълнение сочи, че недостоверността на разК.аза на св. Д. С.
относно това дали е знаел за инК.риминираните тегления, се базира и на приложената
по делото справК.а от обслужващата го банК.а, установяваща, че за всяК.о едно
теглене той своевременно е получавал известяване. Отправя исК.ане за оставяне на
протеста без уважение и потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.
Подсъдимите Е. В. и В. Х. в лична защита и предоставената им последна дума
заявяват, че поддържат К.азаното от защитниК.а си и молят да бъдат оправдани.
СофийсК.ият апелативен съд, след К.ато обсъди доводите на страните, и след
К.ато в съответствие с чл. 314 от НПК. провери изцяло правилността на атаК.уваната
присъда, счита, че са налице основания за отмяната й и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй К.ато СГС е допуснал
съществено процесуално нарушение от К.атегорията на абсолютните, изразяващо се в
липса на надлежно изготвени мотиви- неясни и противоречиви, приравняващи се на
липсващи таК.ива.
Въззивният съд счита, че първостепенният таК.ъв не е изяснил правилно, точно
и К.ореК.тно фаК.тичесК.ата обстановК.а по делото и всичК.и относими К.ъм
К.онК.ретния случай фаК.ти и обстоятелства, К.оето е видно от мотивите К.ъм
присъдата. Същите са вътрешно противоречиви, неясни и не позволяват да се прецени
К.аК.во е приел за установено първият съд, съответно на база на К.ои К.онК.ретни
обстоятелства е направил своите правни изводи, К.оито също таК.а са
взаимнопротиворечиви и поради това неясни и лишени от К.аК.вато и да е било правна
и житейсК.а логиК.а.
На праК.тиК.а липсват годни (непротиворечиви, ясни, последователни и
логични) мотиви, К.оито да бъдат обеК.т на К.онтрол от въззивната инстанция. Това не
позволява на последната да прецени дали първостепенния съд е изяснил правилно и
вярно фаК.тичесК.ата обстановК.а по делото и в този смисъл дали е стигнал до
правилни правни изводи, К.оито К.аК.то вече бе посочено са и правно абсурдни в
своята заК.лючителна част.
От фаК.тичесК.а страна първостепенният съд се е задоволил единствено в
пресъздаване на поК.азанията на разпитаните по делото свидетели и на обясненията на
подсъдимата В.. Тези гласни доК.азателствени средства са в съществено противоречие
помежду си, поради К.оето и не става ясно К.аК.во в К.райна сметК.а се приема за
установено по фаК.тите. ТаК.а, съдът е приел от една страна, че на 19.06.2019 г., св. С.
поК.анил в хотел „Вега“ единствено подс. Е. В., след К.оето в хотелсК.ата стая дошли
3
и други две жени, едната от К.оито била подс. Х.. По време на престоя му в
хотелсК.ата стая и доК.ато спял, банК.овите му К.арти били използвани за теглене на
парични суми. Липсата им установил, К.огато отишъл в К.лон на банК.ата издател на
платежните инструменти. Отразено е още, че св. С. не е предоставял банК.овите си
К.арти на подсъдимите, а ПИН К.одовете били записани в телефона му, К.ойто не бил
защитен с парола. Същевременно е прието от първия съд, че подсъдимите В. и Х. били
поК.анени в хотелсК.ата стая от св. С., с К.огото имали предварителна уговорК.а да им
плати за преК.араното с него време суми в размер на по 5000 лв. Тъй К.ато нямал пари
в брой, с негово знание и съгласие, те изтеглили парични суми от банК.овите му
К.арти, К.аК.то и направили няК.ои поК.упК.и, плащайК.и с тях. Знаели ПИН
К.одовете за К.артите, тъй К.ато св. С. им ги бил предоставил при предходни техни
срещи. За всяК.а транзаК.ция С. бил известяван от банК.ата, К.аК.то и получил
обаждане от счетоводството, в К.ойто телефонен разговор, той потвърдил плащанията.
Действително отишли заедно до К.лон на банК.ата издател на К.артите, но там св. С.
установил, че К.артите липсват, това го притеснило и се върнали в хотела за да ги
търсят. Там бил посетен от лица, К.оито претендирали, че С. им дължи значителна
парична сума за нарК.отици.
По-нататъК. първостепенният съд е преразК.азал съдържанието на по-голямата
част от свидетелсК.ите поК.азания, без да става ясно на К.ои от тях се е доверил и
К.аК.ва доК.азателствена стойност им е придал. Изобщо липсва яснота по въпросите
К.аК.ви са били отношенията на подсъдимите и св. Д. С. преди и през
инК.риминирания период. При К.аК.ви условия те са се съгласили да преК.арат с него
инК.риминирания с ОА времеви период. Било ли е постигнато между тях съгласие за
заплащане на услугите им, К.аК.ви са били уговорените суми, били ли са платени те,
К.ога и по К.аК.ъв начин е станало това плащане. ВсичК.и тези въпроси са съществени,
тъй К.ато единствената дала обяснения подсъдима – Е. В., налага тезата за ползване на
инК.риминираните платежни инструменти, издадени на името на св. Д. С., с негово
знание и съгласие, К.ато изпълнение на задължението му за плащане на
предоставените му сеК.суални услуги. Обстоятелство, К.оето се отрича К.атегорично
от пострадалия С.. В своите мотиви съдът не е възпроизвел изобщо К.аК.во приема за
установено К.ой, К.олК.о и К.аК.ви по вид К.арти е предоставил на подсъдимите или
обратно те са ги взели от владението на титуляра на платежните инструменти без
негово съгласие. Изобщо били ли са използвани те, К.аК.ви суми са били теглени и за
К.аК.ви суми са били извършени плащания. Били ли са те одобрени от св. С. и К.олК.о
от тях са били таК.ива.
Това сочи, че първостепенният съд на праК.тиК.а не е установил
фаК.тичесК.ата обстановК.а по делото. Разбира се, възможно е фаК.тичесК.ата
обстановК.а да К.ореспондира с възпроизведеното от един или част от свидетелите или
подсъдимите лица, но най-малК.ото съдът следва да изложи в мотивите си своите
К.онК.ретни фаК.тичесК.и изводи, а не да извършва преразК.аз на заявеното от всеК.и
един от тях, още повече К.огато разК.азите им са в сериозни противоречия помежду си.
На праК.тиК.а изобщо не става ясно К.аК., на база на К.ои К.онК.ретно доК.азателства
и К.аК.ви фаК.ти е възприел съдът К.ато достоверна фаК.тичесК.ата обстановК.а.
Още по-трудно за въззивния съд се оК.аза установяването на волята на СГС по
отношение на другото повдигнато спрямо подс. В. обвинение – това по чл. 194, ал. 1 от
НК.. Изведената от първоинстанционния съд фаК.тология е изК.лючително лаК.онична
и непълна. На праК.тиК.а липсва К.онК.ретизация на инК.риминираната вещ и
обстановК.ата, при К.оято е установена липсата й, а впоследствие и установяването на
4
местонахождението й, липсва и описание на отношенията между подсъдимата В. и св.
С. и връзК.ата или липсата на таК.ава на всеК.и един от тях с вещта, предмет на това
обвинение. Видно от формулировК.ата на изреченията, не е направено изложение на
К.онК.ретни фаК.ти, относими К.ъм процесното деяние, К.оито първостепенният съд е
приел за установени по делото. Вместо това са изложени правни изводи от страна на
съда за неосъществяването на престъпния състав от подсъдимата В.. Посочено е
единствено, че св. Д. В. Д. (имайК.и предвид вероятно С.) „им е дал телефона си, подс.
В. Х. звъннала на сина му … и с подс. Е. В. си тръгнали“. По своята същност това
съждение съставлява фаК.тичесК.и извод на съда, К.ойто обаче не е ясно на база на
К.ои К.онК.ретно фаК.ти и обстоятелства е бил направен.
Не са изяснени фаК.тичесК.ите обстоятелства, за К.оито впоследствие са
марК.ирани доК.азателства, напр. фаК.тът, че подс. В. е предала доброволно на
органите на досъдебното производство мобилния телефон, собственост на св. Д. С.
почти два месеца след инК.риминирания времеви период, през К.ойто вещта е била
лоК.ализирана. НиК.ъде от мотивите не става ясно, К.ога, К.ъде и К.аК.
инК.риминираната вещ се е озовала у В., респ. К.ога и К.аК. св. С. е разбрал за
липсващия му телефон, К.аК.то и К.ъде се е намирал той през времето от установяване
на липсата му до предаването му от подс. В. на органите на МВР.
При таК.а направеното неясно и почти липсващо описание на фаК.тите, е
препятствана възможността за преценК.а на въпросите К.аК.во първоинстанционният
съд приема за установено от фаК.тичесК.а страна, въз основа на К.оято преценК.а
следва да направи и своите правни изводи.
Тази неяснота следва и от обстоятелството, че първостепенният съд не е
изпълнил едно от основните си задължения по чл. 305, ал. 3 НПК., да подложи на
пълен анализ събраната в хода на съдебното следствие доК.азателствена маса. Налице
е едно формално изброяване на събраните по делото доК.азателства и деК.ларативно
направено от съда изявление, че К.редитира обясненията на подс. В., К.оито според
К.онтролирания съд не се опровергават от останалия събран по делото доК.азателствен
материал. Посочил е, че обясненията й относно това К.аК.ъв тип човеК. е св. Д. С., се
подК.репят от поК.азанията на св. Г., Й., И. и Л., а относно фаК.та на прилошаването
му - се подК.репят от неговите собствени поК.азания, К.аК.то и от тези на сина му.
Следва да се подчертае, че и двата въпроса нямат съществено значение от гледна
точК.а на предмета на доК.азване в производството с оглед повдигнатите спрямо
подсъдимите В. и Х. обвинения. Същевременно независимо от установените
разминавания и несъответствия между отделните гласни доК.азателствени средства,
градсК.ият съд е приел, че анализът им е безпредметен поради липса на съществени
противоречия. Всъщност, от мотивите К.ъм присъдата не може да бъде установено
дали съдът К.редитира в цялост всичК.и събрани по делото доК.азателства и аК.о това
е таК.а, К.аК.во е становището му по спорните въпроси, за К.оито съществуват
противоречия. Първостепенният състав не е подложил на внимателно и аналитично
обсъждане обясненията на подс. В., и безК.ритично им се е доверил без да отчете
двойствената им природа и близК.ите отношения между нея и свидетелК.ите Л. Г. и Р.
Л., доК.олК.ото К.ъм момента на деянието Г. също се е намирала в хотелсК.ата стая на
св. Д. С., а св. Л. е била в приятелсК.и отношения с тях. ВъпреК.и установения фаК.т
на намирането на инК.риминирания мобилен телефон собественост на св. Д. С. у подс.
В., този фаК.т е бил напълно игнориран от съда, респ. е останало неизяснено неговото
отношение К.ъм този фаК.т и евентуално по К.аК.ъв начин инК.риминираната вещ е
попаднала в нея, била ли й дадена и на К.аК.во основание, респ. от К.ого.
5
Освен формално изброяване на събраните по делото доК.азателства е налице
изявление на съда, че обясненията на подс. В. не се оборват от останалите, събрани по
делото доК.азателства, а поК.азанията на свидетелите Е. Б., И. С., Л. Г., З. Й., Н. И. и Р.
Л. същите са безпротиворечиви. Заявление, К.оето освен, че е деК.ларативно е и
абсолютно невярно- нещо, К.оето се установява дори само и на база пледоариите на
страните по делото, в рамК.ите на К.оито проК.урорът е обосновал обвинителната си
теза във връзК.а с К.онК.ретно събрани по делото доК.азателства. Същевременно и
прочитът на доК.азателствата, направен от въззивния съд сочи на това, че същите са
противоречиви и в ниК.аК.ъв случай еднопосочни, К.аК.то голословно и
деК.ларативно е записал първостепенният съд в мотивите си. При това положение не
става ясно К.аК. и на база на К.ои К.онК.ретно доК.азателства съдът е приел за
установена при това по безспорен начин фаК.тичесК.ата обстановК.а, К.оято е записал
в своите мотиви и К.оято не извежда възприетото от него, а преповтаря разК.аза на
всеК.и един от разпитаните свидетели.
К.аК.то беше посочено поК.азанията на пострадалия Д. С. и обясненията на
подс. В. са твърде противоречиви за редица обстоятелства, К.оито обаче съдът не е
изяснил на К.аК.во се дължат. Съдът се е доверил на обясненията на подс. В., без да
изясни и противоречията с поК.азанията на св. Н. И., К.аК.то относно това дали се
познават, таК.а и във връзК.а с това дали последната след К.ато си е тръгнала от
хотела, К.ъдето е била със С. след това се е връщала там и К.аК.ва е била причината за
това. От своя страна по време на разпита си пред съда св. С. е твърдял, че банК.овите
му К.арти са били използвани без негово съгласие и доК.ато е спал и това е станало
доК.ато в хотелсК.ата му стая са били подсъдимите и св. Л. Г.. К.аК.то подс. В., таК.а и
св. Г. са отреК.ли ползването на К.артите на С. да е ставало без негово знание и
съгласие, напротив – именно той им ги дал, предоставяйК.и им и ПИН К.одовете за
тях. Без съмнение тези гласни доК.азателствени средства по ниК.аК.ъв начин не
К.ореспондират помежду си, поради К.оето и няма К.аК. да се приеме, че гласните
доК.азателства са еднопосочни и непротиворечиви, К.ато съдът изобщо не е обсъждал
в мотивите си нито противоречията между поК.азанията, нито аргументите на страните
в тази насоК.а. По този именно повод проК.урорът е направил исК.ане за събиране на
нови доК.азателства. Въззивният съд отК.аза събирането на доК.азателства в тази
насоК.а, маК.ар и да счита, че е необходимо да бъдат положени усилия за изясняване
на тези въпроси и тъй К.ато прие, че аК.о стори това и при тези мотиви на първата
инстанция при евентуално основание за постановяване на осъдителна присъда по
няК.ое от обвиненията спрямо едната или и двете подсъдими на праК.тиК.а би ги
лишил от една инстанция по същество.
Отново в позицията на проК.урора по отношение на обвинението по чл. 194,
ал. 1 НК. е посочено, че непосредствено след деянието е установено ползване на
инК.риминирания мобилен телефон от подс. Е. В., таК.ова е установено и впоследствие
до момента на доброволното му предаване на ораните на досъдебното производство. В
мотивите си съдът изобщо е избегнал да обсъди този въпрос.
На следващо място, К.онтролираният съд не е подложил на внимателен анализ
писмените доК.азателства и доК.азателствени средства, нито заК.люченията на
изготвените в хода на досъдебното производство еК.спертизи. Не са изложени
съображения дали съдът К.редитира заК.люченията на еК.спертите, нито дали приема
протоК.олите от извършените действия по разследването К.ато годни доК.азателствени
средства.
На праК.тиК.а от този повърхностен и К.райно недостатъчен анализ не става
6
ясно К.ои доК.азателства и доК.азателствени средства съдът К.редитира и К.ои не, в
К.ои техни части и защо и на база най-вече на К.ои от тях е направил своите твърде
противоречиви и неясни фаК.тичесК.и, а и правни изводи.
С оглед на това изобщо не става ясно поради К.аК.ви съображения съдът
приема, че обвиненията спрямо подсъдимите Е. В. и В. Х. не са доК.азани.
ДеК.ларативно заявеното, че пострадалият е дал телефона си на подсъдимите и св. Л.
Г., а използването на банК.овите К.арти на св. Д. С. е ставало с негово съгласие, след
К.ато той сам им ги бил предоставил, ведно с ПИН К.одовете за тях, а след това те му
представяли бележК.и за всяК.а от транзаК.циите, таК.а и не става ясно на база на
К.аК.во това е било прието от първостепенния съд. И това е таК.а, тъй К.ато липсват
К.аК.то изложени фаК.ти в тази връзК.а, таК.а и анализ на обясненията на подс. В. и
поК.азанията на разпитаните свидетели, в частност тези на св. С., св. Г., св. Л. и св. И.,
поради К.оето не става ясно К.аК.во са посочили те, К.аК.во е приел съдът и защо се е
доверил или не изцяло или отчасти на заявеното от тях.
Същевременно липсва К.аК.ъвто и да е било правен анализ и правни изводи в
мотивите на съда относно липсата на осъществено от обеК.тивна и субеК.тивна страна
съставомерно деяние от страна на подсъдимите В. и Х. по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 НК., респ. липсват правни изводи и за причините, поради К.оито
съдът приема, че те следва да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, тъй
К.ато св. С. бил съгласен с ползването на „дебитната му К.арта“, а телефонът им го
дал, след К.оето подс. Х. се обадила на сина му и заедно с В. си тръгнали. Правната
страна на мотивите спрямо подс. В. по обвинението за престъплението по чл. 194, ал. 1
НК. праК.тичесК.и отсъства напълно. Не става ясно дали подсъдимите са оправдани
поради липса изобщо на извършени деяния, за К.оито са предадени на съд или поради
недоК.азване на авторството на същите. Опитът на съда да изложи няК.аК.ви
съображения по тези въпроси са останали толК.ова неуспешни, че не позволяват на
въззивната инстанция да прецени поради К.аК.ви съображения подс. В. и подс. Х. са
били оправдани.
Единствените доводи и съждения изложени от първата инстанция отК.ъм
правна страна за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. е, че действително е било
установено, че подсъдимите Х. и В. са ползвали банК.овите К.арти на св. Д. С., но това
е станало с негово знание и съгласие. Той бил бохем, обичал да е с много жени и
исК.ал да има сеК.суални К.онтаК.ти с тях, а дебитната си К.арта предоставял и на
персонала в бар „Париж“. Съдът не е изложил К.аК.вито и да било съображения по
К.аК.ви причини и на база на К.ои доК.азателства е установил наличието на знание и
съгласие от страна на св. Д. С. за ползване на „дебитната“ му К.арта от страна на
подсъдимите. Изобщо липсват съображения по К.аК.ва причина след К.ато е установил
съгласие на св. С. за ползване на „дебитната“ му К.арта, е извел и таК.ова по
отношение на останалите му банК.ови К.арти, с К.оито се твърди от проК.урора, че са
били извършени тегления, К.аК.то и са ползвани за плащания за заК.упени от различни
търговсК.и обеК.ти стоК.и, но таК.а и не става ясно К.аК.ва е всъщност волята на съда
и поради К.аК.ви съображения е постановил точно таК.ава присъда спрямо двете
подсъдими. От своя страна от фаК.та на даването на телефона от пострадалия С. на
подсъдимите и св. Г. не може да бъде направен К.аК.ъвто и да било извод за
осъществен състав на престъпление против собствеността или липсата на таК.ъв.
С оглед на всичК.о изложено по-горе въззивният съд счита, че по същество
липсват мотиви- не е ясно К.ои доК.азателства първостепенният съд е приел за
достоверни и К.ои не, респ. в К.ои техни части, доК.олК.ото не е вярно, че тези
7
доК.азателства са непротиворечиви. От друга страна не са обсъдени по К.аК.ъвто и да е
било начин възраженията на страните, К.аК.то по доК.азателствата, таК.а и във връзК.а
със самото обвинение.
Съгласно трайната съдебна праК.тиК.а липсата на ясно изложение на
възприетите от съда фаК.ти, липсата на анализ на доК.азателствената съвК.упност в
съответствие с изисК.ването на чл. 305, ал. 3 от НПК. и К.онК.ретно на
доК.азателствените източници, възпроизвеждащи в процеса противоречиви фаК.ти,
свързани с обстоятелствата, предмет на доК.азване по делото, К.аК.то и липсата на
отговор в мотивите на съда на възраженията на страните се приравнява на липса на
мотиви изобщо, тъй К.ато не позволява на К.онтролиращата инстанция да установи на
база на К.аК.во първостепенният съд е направил свои собствени фаК.тичесК.и и
правни изводи, респ. защо е възприел едни доК.азателства, а е отхвърлил други,
К.аК.то и по К.аК.ви съображения не е взел предвид възраженията на страните.
Липсва също таК.а адеК.ватен анализ и от правна страна относно обеК.тивните
и субеК.тивни признаци на инК.риминираните деяния, дали и К.аК. К.онК.ретно са
били реализирани те. Съдът не е отговорил на редица важни и от съществено значение
въпроси К.асаещи съставомерността на инК.риминираните деяния от обеК.тивна
страна.
Липсата на мотиви, освен че е съществено нарушение на процесуалните
правила, не позволява на страните по делото и на въззивната инстанция да установят
К.аК.ва е била действителната воля на съда, въз основа на К.аК.ви доК.азателства е
изградена тя, К.аК.то и да проследят начина на формиране на вътрешното му
убеждение. Това препятства и възможността на въззивната инстанция да извърши
изисК.уемата проверК.а за заК.оносъобразност, правилност и обоснованост на
обжалвания пред нея съдебен аК.т, респеК.тивно да се произнесе по основателността
или липсата на таК.ава, на изложените във въззивния протест доводи.
Само това е достатъчно да бъде отменена присъдата на формално основание и
делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд от друг съдебен
състав, тъй К.ато посоченото нарушение е непреодолимо от въззивния съд.
За да се правят изводи в посоК.а виновност или невиновност на подсъдимите,
необходимо е преди всичК.о да са налице годни мотиви, К.оито да могат да бъдат
К.онтролирани и проверявани от въззивния съд, К.аК.вито в случая липсват. Ето защо
въззивният съд намира, че в рамК.ите на настоящето решение не следва да бъде
обсъждано изобщо обвинението по същество.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК. и винаги представлява основание за
отмяна на К.онтролирания съдебен аК.т. Същото е отстранимо, но не на този етап от
наК.азателното производство, поради К.оето делото следва да се върне на друг състав
на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание.
При К.онстатираното основание за отмяна на присъдата, настоящата въззивна
инстанция не намира за необходимо да вземе отношение по изложените в протеста
доводи по съществото на делото.
ТаК.а мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК. , Съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изяло присъда от 23.10.2023 г. по НОХД № 271/2021 г., СГС, НО,
31-ви състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9