Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.Слатина, 18.01.2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д. №
1084/2020 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила искова молба
от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК
*********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника В.М.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** за общата сума от 414,28 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от която: 205,73
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен
номер ********** и 208,55 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК
се установи, че ответника В.М.М. не
живее на посоченият в и.м. адрес.
С определение постановено в з.з. на 22.02.2021г.
съдът допуснал правна помощ на ответника В.М.М.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на
чл.47 от ГПК, под формата на процесуално представителство.
С определение № 260322, постановено в з.з. на 17.05.2021г.
съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.М.Ц.М. от ВрАК за особен
представител на ответника В.М.М.,
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 1084/2021г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на
РС-Б.Слатина.
В законоустановеният срок по
чл.131 от ГПК адв.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции на ищеца, като твърди, че липсва подпис на ответника върху
представените с и.м. писмени договори и общите условия на ищцовото дружество,
поради което не е ясно върху какви документи е положил подписа си.
На второ място прави възражение
относно неустойката, поради което същата се начислява при предсрочно
прекратяване на договора. По делото лисват данни ищеца да е уведомил ответника
за предсрочно прекратяване на договора, поради което счита, че исковете са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 443/2020г. на РС-Б.Слатина.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 443/2020г. на
РС-Б.Слатина срещу длъжника В.М.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** е издадена заповед № 250 от 24.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за общата сума от 414,28 лв., от която: 62.46
лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 22.01.2018г. за мобилен номер +359********* представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 143,27 лв. представлява неустойка за предоставено
за ползване устройство HUAWEI P 10 Lite Black договор за лизинг от 01.03.2018г., 52,47 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.05.2018г. за мобилен номер
+359********* представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 156,08
лв. представлява неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 2 Black
договор за лизинг от 23.05.2018г., за които има издадени фактури, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и
180,00 лв. адвокатски хонорар.
Препис от заповедта е връчен на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане от 14.09.2020
г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в
едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между В.М.М. и
мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от
01.03.2018г. с предпочетен мобилен номер ********** с избра абонаментен план
Тотал 24,99лв. С уговорен срок на
действие за 24 месеца – до 01.03.2020г. Абонатът на 01.03.2018г. е сключил и
Договор за лизинг, по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI P 10 Lite Black
за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна вноска вот 17,99лв. съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор с право на абоната след
изтичане на уговорения срок срещу заплащане на допълнителна сума от 17,99лв. да
придобие собствеността върху устройството. Абонатът се е възползвал от
предоставената му възможност и на 25.05.2018г. е сключил втори договор,
съгласно който е взел за ползване мобилен номер ********** с предпочетен
абонаментен план Тотал 20,99лв. с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС с уговорен срок на действие 24 месеца – до 25.05.2020г. Абонатът на
25.05.2018г. е сключил и Договор за лизинг , по силата на който му е
предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA 2 Black за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 1,99лв. съгласно уговорения
погасителен план по лизниговия договор с право след изтичане на уговорения в
договора срок да придобие собствеността върху устройството срещу заплащане на
допълнителната сума от 1,99лв.
Ответникът за отчетния период на потребление
от 01.06.2018г. до 20.09.2018г. не е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца дължимите месечни абонаменти съобразно ползваните услуги в размер общо на
472,60лв.
Съгласно чл.26 от Общите условия
на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75,
вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор „Теленор” и т.11 от договорите
за услуги, оператора е прекратил договорите
на В.М. и е издал крайна фактура № **********/01.11.2018г. с начислена
неустойка в размер на 862,87лв., от които претендира неустойка за предсточно
прекратяване на описаните по-горе договори в размер общо на 414,28лв.
Поради прекратяване на договора
за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на основание
т.12,ал.2 от ОУ приложени към договора за лизинг, дължимите месечни вноски за
предоставените мобилни услуги и мобилси устройства HUAWEI модел P10 Lite Black
и NOKIA
модел 2 Black са обявени за предсрочно изискуеми.
Ответника М. в качеството си на
потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й“. Дължимите, съгласно сключените договори
и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора, е
обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалните договори на В.М.М..
Съгласно сключените договори за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
тях. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите
условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план /програма/пакет.
От събраните по делото
доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение
между страните въз основа на сключените между тях договор за мобилни услуги и
договори за лизинг, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя
мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е
предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между
ищеца и ответника са уредени от сключеният между тях договори, от които са
произтекли насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не
се оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори
за заплащане в срок на предоставените услуги.
От представените преписи от горепосочените
договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, както и договорите
за лизинг се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния
период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на
действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и
задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.
Със сключване на процесните договори страните
са поели насрещни задължения, като основното задължение на В.М.М. е именно
заплащането на уговорената месечна абонаментна такса, което произтича пряко от
договорите. Ползваните от абоната услуги, които не са включени в месечния
абонамент, подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на
мобилния оператор, в случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.
При сключване на договор при
общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са му
били предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора,
със сключването му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да
се запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите
по договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като
се е възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието
на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят
надлежно доказа това обстоятелство чрез представената
„Декларация-съгласие" към договорите за мобилни услуги. Ответникът е
изразил съгласие с общите условия и е удостоверил, че е получил, запознал се е
и приема общите условия на дружеството-ищец в Декларация-съгласие приложена към
всеки един от договорите, приета и неоспорена от страна на същия.
Освен това в изпълнение на
изискванията на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите
условия на дружеството са публикувани на неговата интернет-страница, като това
задължение е насочено към предоставяне на постоянна възможност за лицата,
спрямо които те се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди,
така и след пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от
Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги
(ОУ), мобилни услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на
индивидуален договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за
неуредените в съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които
са неразделна част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от ОУ
потребителят се счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за
обвързан с тях от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на
услугите.
Ответницата В.М.М. към настоящия момент не е
изпълнила изискуемите и ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по
процесиите фактури, начислени на основание сключените договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, формирани като сбор от задълженията по всички фактури.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договорите, тъй
като не е заплатил на кредитора получените от последния мобилни услуги и
лизингови вноски. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е
извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар
и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват
предоставените услуги и претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за заплащането на
исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги и лизингови вноски. Ето
защо, тази сума се явява дължима. Предявеният установителен иск за тази сума се
явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното
изплащане й изплащане.
Ищеца претендира разноски в заповедното
производство в общ размер от 205,00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна
такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, както и 505.00 лв. разноски в исковото
производство, от които: 75.00 лв.
заплатена държавна такса, 180,00 лв. адвокатски хонорар
и 300.00 лв. за особен представител, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК, обективиран в
молба-становище.
Съгласно константната
практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника В.М.М.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 398/2020г.
по описа на РС-Б.Слатина в общ размер от 205 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса
и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на
процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника М. ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в
общ размер от 505.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв.
адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен
представител, съгласно
приложените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес *** , на основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 414,28 лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от
която: 205,73 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за мобилен номер ********** и 208,55 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 250/24.06.2020г.
по ч.гр.дело № 443/2020г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.
ОСЪЖДА В.М.М.,
с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София,
сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано
от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, направените деловодни
разноски по исковото производство по
гр.д.№ 1084/2020г. по описа на РС-Б.Слатина в общ
размер от 505.00 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 443/2020г.
по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 205.00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Йорданов)