Съдебното производство по
настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура Видин, с който е повдигнала обвинение против подсъдимия С.З.П., ЕГН ********** ***, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан,
със средно образование, шофьор във фирма „ Суит Лайф“ - София за това, че
като осъден с Решение № 27/
22. 06. 2014 год. по гражданско дело № 57/ 2015 г., влязло в законна сила на
28. 07. 2015 г. на PC- Кула, да издържа свой низходящ -
непълнолетното си дете Р.С.З., ЕГН **********,***, чрез нейната майка и законен
представител В.П.В., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си за
повече от две месечни вноски, а именно: за периода 10. 07. 2015 г. до
31.07.2015 г. - 0,71 месечни вноски в размер на 92,30 лв; за периода 01. 08.
2015 г. до 31. 12. 2018 год.- 41 месечни вноски по 130 лв. всяка, общо в размер
на 5330 лв. или неизплатената издръжка за целия период от 41,71 месечни вноски,
равняваща се на сумата от 5422, 30 лева /пет хиляди четиристотин двадесет и два
лева 30 ст/- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Подсъдимият, редовно
призован не се явява и не посочва уважителни причини за това. Съдът счете, че
няма процесуални пречки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия,
т.к., от една страна, на същия е повдигнато обвинение за престъпление, което не
е тежко по смисъла на закона и което не предпоставя задължителното му участие
при разглеждане на делото. На подсъдимия е връчен препис от обвинителния акт и
разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание по делото, с което
същият е уведомен, че делото може да бъде разгледано и решено в негово
отсъствие, при условията на чл.269 от НПК,
с което е изпълнена процедура по чл.247б, ал.1 НПК. На подсъдимия е назначен служебен защитник – адв. Н.В.
Миленова, която го представлява по делото.
Представителят на РП-Видин в
съдебно заседание поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния
акт. Излага
аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното
деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна
страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на
същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия, чрез налагане
на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от 4 години.
Служебно назначеният
защитник на подсъдимия пледира подсъдимият му да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение, тъй като намира
същото за недоказано, като алтернативно пледира, ако съдът приме, че
обвинението му е доказано, то да наложи на подзащитния и наказание в минимален
размер, с оглед наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чистото му
съдебно минало, както и обстоятелството, че подсъдимият П. е бил безработен
през инкриминирания период.
По делото няма конституиран
частен обвинител и граждански ищец.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият С.З.П. е роден на ***г., в гр. София,
с настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан. От
съжителството си със свидетелката В.П.В., с която са имали сключен граждански брак,
подсъдимият П. има родена дъщеря –
свидетелката Р.С.З.. С Решение 27/22.06.2014г. по гражданско дело 57/2015г. на
РС – Кула, влязло в законна сила на 28.07.2015г., бракът между свидетелката В.
и подсъдимия П. е прекратен с развод и е утвърдено споразумение между тях,
според което подсъдимият ще заплаща след развода издръжка на дъщеря си -
свидетелката Р.З., чрез своята майка и законен представител – свидетелката В.,
месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 10.03.2015г. Първоначално
подсъдимият изпълнявал добросъвестно задължението си като заплатил 4 месечни
издръжки в общ размер от 520 лв., но от месец юли 2015г. преустановил да
изплаща издръжката на дъщеря си, като за периода от 07.2015г. до 31.12.2018г. не е заплатил
издръжката на дъщеря си, която за този период е 41,71 месечни вноски на обща
стойност от 5422,30 лв. През същия период свидетелката Р.З. е отглеждана
и за издръжката и се е грижила единствено майка и – свидетелката В.. През
инкриминирания период, подсъдимият П. е имал сключени трудови договори с „
ТРАНС –ИТ“ ЕООД за периода 08.07.2015г. – 01.03.2016г.; с „ ДИ ТРАНС ВД“ за
периода от 19.05.2016г. до 01.09.2016г. и с „ ВЛАДИ АУТО“ ЕООД от 20.06.2017г.
до 01.08.2018г., не е имал регистрация в „ Бюро по труда“, както и не е бил социално
подпомаган.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите В.П.В.,
Р.С.З., които съдът кредитира, като ги намира за логични и последователни. Съдът
не игнорира обстоятелството относно възможността от заинтересованост на двамата
свидетели. В тази насока св. В. е категорична, че в началото след развода е
получавала няколко пъти чрез пощенски запис издръжка, за което обстоятелство е
представила и доказателства още с депозиране на жалбата си, с която е иницирала
наказателното производство, но е категорична, че за инкриминираният период нищо
не й е било заплащано от подсъдимия за издръжката на дъщеря и. Свидетелката Р.З.
също е категорична, че през инкриминирания период баща и не и е давал пари или
други вещи.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, макар съдът да намира, че по делото
няма счетоводна документация с фактическа сложност, която да налага
необоходимостта от специални знания и по делото може несъмнено и безспорно да
се установи инкриминираният период, с оглед
съдебното решение за прекратяването на гражданския брак между подсъдимия
и свидетелката П., с което е утвърдено споразумението и е фиксиран размерът на
издръжката от 130 лева справката от ДСИ Кула, документите, даказващи извършени
плащания от подсъдимия и свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели. В заключението на експертизата е установен периодът, до изготвяне на
експертното заключение, за който подсъдимият Покровнишики не е заплащал
дължимата издръжка на дъщеря си - от 10.07.2015г. до 30.06.2018г. и е изчислена
общата сума на неплатените вноски, която е в размер на 4642,26 лв. равняваща се
на 35,71 месечни вноски по 130 лв., което заключение съдът при постановяване на
присъдата си взема предвид и кредитира, като професионално и незаинтересовано
изготвено.
По делото няма налични
обективни доказателства от които да се установи, че месечните задължения през
този период са изплащани.
Съдът приема за относими и достоверни по
отношение изяснената по-горе фактология
и следните писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
съдебно следствие и прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 НПК– жалба от В.П.В., копие на Решение 27
от 22.06.2014г. на РС Кула, копие на потвърдително за паричен превод за сумата
от 390 лв. от дата 01.07.2015г. и копие на покана за получаване на паричен
превод от „ Български пощи“ от/л.6-9 от ДП/, Удостоверение от Държавен съдебен
изпълнител при РС – Кула/л.34 от ДП/, Удостоверение по декларирани данни изх. №
**********/13.06.2018г. на Община Кула/л. 35 от ДП/; Писмо със справка изх. №
6317/21.06.2018г. на НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Видин/л. 29 и 30 от
ДП/; Писмо със справка за подсъдимия с изх. № 28/12.06.2018г. на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията гр. Кула/л. 32-33 от ДП/; Писмо с изх. № 10-05-07-3381/12.06.2019г. на
Агенция по заетостта, Бюро по труда – гр. Кула/л. 27 ДП/; Писмо със справка за
подсъдимия с изх. № Т-100/22.06.2018г. на Агенция по вписванията/л. 28 от ДП/;
Справка от масивите на АИС КАТ – Видин рег № 953р-4072/19.06.2019г. на ОД на
МВР – Видин, сектор „ ПП“/л. 31 от ДП/; Справка за съдимост рег. №
38/069.04.2019г.; Предсъдебен доклад рег. № 2822/19.02.2019г. на ГДИН ОС”ИН” –
гр. София, сектор „ Пробация София – град“ /л 19-22 от делото/.
От Решение № 27/ 22. 06.
2014 год. по гражданско дело № 57/ 2015 г., влязло в законна сила на 28. 07.
2015 г. на PC- Кула се установява, че подсъдимият П. е осъден да
заплаща на детето си Р.С.З., чрез неговата майка В.П.В. месечна издръжка в
размер на 130 лв., считано от 10.03.2015г.
От показанията на
свидетелките Р.З. и В.В., от удостоверенията от държавен съдебен изпълнител при
РС – Кула, от приетите по делото служебни бонове за извършени парични преводи,
се установява, че през инкриминирания период подсъдимият П. не е извършвал никакви плащания за издръжка на детето си Р.З..
От цитираните от съда справки,
предоставени от Агенция по вписванията, Бюро по труда – гр. Кула, Община Кула,
ТД на НАП Велико Търново, офис Видин, ОД на МВР – Видин, сектор И“ ПП“ се
установява, че през инкриминирания период подсъдимият П. е имал сключени
трудови договори с „ ТРАНС –ИТ“ ЕООД за периода 08.07.2015г. – 01.03.2016г.; с
„ ДИ ТРАНС ВД“ за периода от 19.05.2016г. до 01.09.2016г. и с „ ВЛАДИ АУТО“
ЕООД от 20.06.2017г. до 01.08.2018г., не е имал регистрация в „ Бюро по труда“,
не е разполагал с недвижимо имущество и МПС.
От приетата по делото
справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.
На основата на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият С.З.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От събраните в хода на
досъдебното и съдебно производството доказателства по категоричен начин се
установява, че подсъдимият П. не е изпълнил задължението си по издръжка на своя
низходящ, своята дъщеря- свидетелката Р.З.
за повече от два месеца.
От обективна страна,
налице е влязло в сила решение, с което подсъдимият е осъден да плаща издръжка
на своето дете. Лицето, комуто
подсъдимият е осъден да заплаща издръжка, е негова дъщеря, т.е. низходящ и в
този смисъл е налице и другият признак от обективна страна на престъплението по
чл. 183, ал. 1 НК. От друга страна именно защото е осъден за заплаща издръжка
на свой низходящ, подсъдимият притежава особеното качество, изисквано по
състава на чл. 183, ал. 1 НК.
Престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От
обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие,
деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се
преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с
преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя
обстоятелства. Неплащането на издръжка е
престъпление, чието изпълнително деяние се състои в бездействие – да се предаде
определена парична сума в полза на правоимащото лице – в случая изпълнението на
това решение се осъществява чрез майката и законен представител. Задължението е
абсолютно, незаместимо и касае родово определени вещи, което изключва обективната
невъзможност за престирането им. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите, посочени в Семейния кодекс. В
настоящия случай за подсъдимия П. е възникнало задължението да заплаща издръжка
на своята дъщеря от 10.03.2015г. По делото по категоричен начин е установено,
че подсъдимият е заплащал дължимата издръжка за 4 месеца и е преустановил
плащането и. С оглед на посоченото, началният момент на деянието не е
посоченият с обвинителния акт 10.07.2015г., а е два месеца по – късно – 10.09.
2015г.
В
случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски за периода от 10.09.2015 г. до 31.12.2018 г. в общ размер 39, 71 месечни вноски на обща
стойност 5162,30 лв.
Неоснователни са възраженията на служебно назначения
на подсъдимия защитник относно обективната невъзможност на Подсъдимия П. да
заплаща присъдената издръжка в присъдения размер поради затрудненото си
материално положение. На първо място, видно от представената спраавка от ТД на
НАП Велико Търново, офис Видин, подсъдимият П. е бил трудово зает със сключени
трудови договори през по – голямата част от инкриминирания период, а през
останалата част не е се е заявил като безработен пред Бюро по труда. Безспорно
доказването на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183,
ал. 1 НК изисква положителното установяване на обективна възможност за изпълнение
на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжката. В конкретиката на случая, съдът намира, че не се
касае за наличието на пречки от непреодолим характер, дори напротив. По делото
не са събрани каквито и да било доказателства подсъмият да страда от някакво
заболяване или наличие на други пречки, които да го препятстват да работи и да
реализира доходи. Подсъдимият е в трудоспособна възраст. В съзнанието на дееца
са били ясно отразени обстоятелствата свързани с конкретният размер, който е
дължал като ежемесечна издръжка за непълнолетното си дете в целия инкриминиран
период за разглежданото престъпление, Правосъздаващото значение на решението, с
което е установено задължението за издръжка и неговия размер задължава страните
по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от
съда материално-правно положение. Дори и да е имал финансови затрудвения
подсъдимия в определен период, това обстоятелство не го освобождава дееца от
задължението да дава издръжка на непълнолетното си дете. Именно заради това,
докато не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима
на родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред
издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение.
За реализиране на
състава на чл. 183, ал. 1 НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние;
новото семейно или фактическо
съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и
финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка /в този смисъл Решение № 188 от 4.07.2011 г.
на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК/.
За ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя е изискуемо инкриминираното неплащане
на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра да е съзнателно.
Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на
съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат
/изпадането в забава/. Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл. 183, ал.
1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на
обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.
Подсъдимият е съзнавал вида и размера на
своето задължение - той е подписал утвърденото от гражданския съд споразумение.
В подкрепа на този извод е и осъщественото от него извънсъдебно плащане на четири
месечни вноски, но впоследствие е прекъснал тяхното изплащане. Въпреки това,
той е бездействал и не е плащал дължимите вноски. С оглед на изложените съображения
съдът приема, че престъплението от субективна страна е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 предл. първо от НК обективиран
в конкретните му действия – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
изразяващ се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра
на издръжката, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици,
изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целял настъпването им, като
неминуема последица от деянието си.
Подсъдимият П. е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.
По изложените съображения, съдът съгласно чл. 303, ал.
2 от НПК следва да признае за виновен подсъдимия П. за извършеното от него
престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
като обаче го оправдае отчасти относно това да не е изпълнил задължението си и
за месец юли и август 2015 г. и съответно измести началото на инкриминирания
период от 10.09.2017 г. и като изключи от общата сума на задължението по
повдигнатото обвинение размера на издръжката за тези два месеци, включена в
обвинителния акт в общ размер на 260 лв .
При индивидуализацията на
наказанието и наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл. 183, ал. 1 НК съдът съобрази следното:
Определяйки вида и размера на наказанието на
подсъдимия съдът се ръководи от правилата на чл. 57, ал. 1 и 2 НК, като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на
увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото,
както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. Съдът прие, че по отношение на
подсъдимия П. в настоящия случай са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства - позитивните характеристични данни, липсата на трудова заетост
през част от инкриминирания период, чистото съдебно минало и оказаното
съдействие на разследващите органи, като единствено отегчаващо обстоятелство
съдът намира, че дори когато подсъдимият е бил трудово зает не е изпълнил дори
частично задължението си да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, поради което съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и на
подсъдимия да бъде наложено алтернативно предвиденото наказане „ Пробация” при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес: два пъти
седмично за срок от 6 /шест/ месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца. Предвид
задължителния характер на първите две пробационни мерки по чл.42а, ал. 2, т. 1
и т.2, вр. с ал.4 от НК, съдът е обвързан с налагането им. Настоящият състав е
на становище, че с оглед характера на престъплението, тяхното прилагане за срок
от по 6 /шест/ месеца би изиграло своето поправително-възпитателно въздействие
върху подсъдимия. По отношение на първата пробационна мярка съдът прецени, че
подсъдимият П. следва да се явява и подписва при съответния пробационен
служител най-малко два пъти седмично.По-висок размер на така определените
пробационни мерки би затруднил значително подсъдимия да изпълнява ефективно
трудовите си задължения, доколкото същият е започна работа в гр. София, което
се установява от изготвения по делото предсъдебен доклад, а трудовата заетост
на подсъдимия е от изключителна важност, за да може да изпълнява задължението
си за изплащане на издръжка на дъщеря си.
Съдът намира, че така определеното наказание по вид и
размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия П. престъпление като деяние, степента на обществена опасност на
подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
По делото няма приобщени веществени доказателства,
поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.
По делото са направени разноски в размер на 46,92 лв.за
изготвена съдебно счетоводна експертиза, в хода на досъдебното произвоство,
поради което и с оглед признаване на подсъдимия за виновен на основание чл.189,
ал.3 от НПК с присъдата съдът постанови подсъдимият П. да ги заплати по сметка
на ОД на МВР - Видин.
Като причини за извършване на деянието съдът намира ниската
правна култура на подсъдимия, незачитане на родителските му задължения, както и
неизпълнение на влезлите в сила актове на съда.
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
24.04.2019г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: