О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 13.08.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен
граждански състав
На 13 август
2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз.ч.гр.д. № 442 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е по
чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба
от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД гр.
София, ЕИК-********* против определение № 1406/30.06.2020 г.
постановено по гр.д. № 4399/2018 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено
производството по делото по отношение на предявения иск по чл.422 от ГПК за
сумата 2708,62 лв. – договорно възнаграждение и за сумата 3254,85 лв. за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги претендирани
въз основа на договор за потребителски кредит № **********, сключен с Я.В.Д..
Желае отмяната на определението като неправилно и незаконосъобразно, а делото
да бъде върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане на исковете и произнасяне по същество на спора.
Частният жалбоподател счита, че съдът
неправилно е приел, че не може да си предяви осъдителна претенция, ако същата
не е предявена с първоначалната искова молба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД срещу Я.В.Д.. След исковата молба и
по указание на съда, дружеството е уточнило, че са посочени по размер и
основание всички вземания, които са включени в цената на иска, с оглед което
част от установителната претенция е изменена в
осъдителна. Размерът на цялото предявено и конкретизирано с исковата молба
вземане съвпада с това по заповедта и съдът дължи произнасяне по същество.
Всички претендирани задължения по ДПК № **********
произтичат от неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника Д. и
след като са възникнали от едно и също основание няма пречка съдът да ги
разгледа. Съобразно дадената от чл.214 от ГПК възможност на ищеца същият е
направил изменение на иска си като в една част е претендирал преминаване от установителен към осъдителен иск, което не е недопустимо, а
съдът не е приел изменението и е прекратил производството в тази му част.
ЯОС след като се запозна с
частната жалба, изложените в нея оплаквания, както и с приложеното гр.д.№
4399/2018 г. по описа на ЯРС, намира, че жалбата е допустима – депозирана е в
срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество частната жалба се преценя за неоснователна.
Производството по гр.д.№ 4399/2018
г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на „Профи
кредит България” ЕООД – гр. София против Я.В.Д. *** с искане да бъде прието за
установено съществуване на вземане в полза на дружеството от страна на длъжника
Д. в размер на 9659,16 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Твърденията са, че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по договора да изплаща вноските по договора и да върне заетата
сума, поради което дружеството е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№
1723/2018 г. по описа на ЯРС. В заявлението по т.9 е посочено, че паричното
вземане е в размер на 9659,16 лв. – главница, неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит № **********. Други вземания – за договорни лихви,
пакет допълнителни услуги и други, не за заявени. ЯРС е уважил искането на заявителя по чл.410
от ГПК като е издал заповед за изпълнение № 1041/10.05.2018 г. за сумата 9659,16
лв. - главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението и разноски по делото: 193,18 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС
е приключил делото по същество, но е възобновил производството като е оставил
исковата молба без движение и е указал на ищеца да посочи размера и вида на
вземанията си формиращи сумата 9659,16 лв. /главница, лихви, пакет допълнителни услуги и др./,
както и да довнесе ДТ върху всяко вземане след приспадане на вече внесената. С
молба вх.№ 18116/13.11.2019 г. „Профи кредит
България” ЕООД е уточнило, че общо неизплатеното задължение по договора е в
размер 9659,16 лв. и включва отделни неизплатени задължения, както следва:
главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер 3695,68 лв.;
договорно възнаграждение в размер 2708,62 лв. и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер 3254,86 лв. Впоследствие ищецът е депозирал молба
вх.№ 3503/25.02.2020 г., в която заявява, че поддържа иска и предвид
направеното уточнение желае да се приеме частично изменение на иска от установителен в осъдителен като съдът постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответницата Д. дължи на „Профи
кредит България” ЕООД неизплатена главница в размер 3695,68 лв. – вземане по
договор за потребителски кредит № **********, законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и присъждане на разноски направени в установителното и заповедно производство и да осъди
ответницата да заплати на ищеца задължения, възникнали от договор за
потребителски кредит № **********, представляващи: договорно възнаграждение в
размер 2708,62 лв. и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер 3254,86 лв.
С атакуваното определение
ЯРС е постановил, че не приема направеното изменение на иска, направено от „Профи кредит България” ЕООД и е прекратил производството по
делото в частта на предявения иск по чл.422 от ГПК да бъде прието за
установено, че Я.В.Д. дължи на дружеството договорно възнаграждение в размер
2708,62 лв. и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер 3254,86
лв. въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1723/2018 г. Съдът е приел, че с така
направеното изменение ищецът въвежда друго основание, от което произтича
вземането, което е различно от това, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Предявяването на осъдителен иск може да бъде само в условията на
евентуалност и то при завеждане на исковата молба, което не е сторено от ищеца
и за това не е приел изменение на иска. Предмет на заявлението и заповедта е
едно единствено задължение – главница, а не както по-късно е посочено и
договорна лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги, което прави
недопустимо произнасянето на съда, тъй като вземането в тази част е различно от
това, което по заповедта.
Въззивният съд намира за правилно определението, с
което е прекратено производството по делото в частта на предявения установителен иск за договорно възнаграждение в размер
2708,62 лв. и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер
3254,86 лв. въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1723/2018 г. Настоящият съд споделя становището, че исковата молба
по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред
заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. Неоснователни са
възраженията на частния жалбоподател, че за да е налице идентичност на
вземанията по заповедното и исковото производство, е достатъчно претенциите да
произтичат от един договор. Вземането се определя от вида, естеството му, определящо
възникването, изискуемостта, погасяването му, въобще съществуването му. Това,
че в заповедното производство се търси главница в размер 9659,16 лв., обуславя организирането на защитата на
длъжника дали да възрази срещу това вземане. Самият образец на заявлението
изисква вземанията да се разграничават по вид, като се съдържа самостоятелна
графа „лихви“. При подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и по-горе се
посочи заявителят е записал, че претендира само и единствено главница по
договор за потребителски кредит в размер 9659,16 лв.
като не е посочил други вземания в т.9, нито е описал произхода на вземането в
т.12 по различен начин. Предвид това е недопустимо изменение на
основанието на иска, както е прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Предвид това е
недопустим установителен иск по чл.422 от ГПК за
вземания, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд. Тъй като
главницата е била предмет на заявлението искът по чл. 422 от ГПК за нея е предявен
за по-малък размер –за 3695,68 лв., но е
допустим, тъй като едно и също вземане е предмет и на двете производства.
Другите две вземания, формиращи общата искова сума от 9659,16
лв. не са били предмет на заповедното производство. Ищецът е могъл да
претендира вземанията с евентуално съединен осъдителен иск, предявен с исковата
молба, съгласно посоченото ТР на ВКС или да ги предяви в самостоятелно исково
производство.
След като искът за вземането на ищеца
за разликата над 3695,68 лв. до 9659,16 лв. е недопустим и производството по него се
прекратява, заповедта в тази й част следва да бъде обезсилена от исковия съд,
съобразно т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това не е сторено от
районния съд, поради което при връщане на делото съдът следва да се произнесе
по реда на чл.250 от ГПК.
С оглед изложеното частната
жалба се преценя за неоснователна, а атакуваното определение като правилно
следва да бъде потвърдено и делото бъде върнато на ЯРС за продължаване на
производството.
На основание изложеното, ЯОС
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 1406/30.06.2020 г. постановено по гр.д. № 4399/2018 г. по описа на ЯРС в
частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД гр. София, ЕИК-*********
иск по чл.422 от ГПК за сумата 2708,62 лв. – договорно
възнаграждение и за сумата 3254,85 лв. за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги претендирани въз основа на договор за
потребителски кредит № **********, сключен с Я.В.Д..
ВРЪЩА делото
на ЯРС за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК съобразно мотивите на настоящото
определение и за продължаване на производството по делото.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.