Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение от ... година по гр.д. № .../... година Районен съд - гр.Велико Търново съответно е признал за незаконно и е отменил уволнението на Н. Ш. Ш. със заповед № . от ... година на Изпълнителния директор на Д. Ф. " З." - гр.С.; възстановил е Н. Ш. Ш. на заеманата преди уволнението длъжност " главен експерт" в ДФ" З.", Областна дирекция - гр.Велико Търново, отдел "..."; осъдил е ДФ" З." - гр.С. да заплати на Н. Ш. Ш. сумата 5195,72 лева , представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от ... година до ... година, ведно със законната лихва при забава, считано от влизане в сила на решението до окончателното и изплащане и е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска в останалата му част за разликата над 5195,72 лева до 6531,84 лева; осъдил е ДФ " З." да заплати на Н. Ш. Ш. сумата 1088, 64 лева, представляваща неоснователно удържано от работодателя обезщетение по чл.221,ал.2 КТ; осъдил е ДФ " З." да заплати съответно на Н. Ш. Ш. заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по делото в размер на 397,72 лева съразмерно на уважената част на исковете, а по сметката на ВТРС - ДТ в размер на 307,82 лева и 40 лева възнаграждение за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която предявените от Н. Ш. Ш. искове по чл.344,ал.1,т.т. 1, 2, и 3 КТ , и чл.55,ал.1 ЗЗД са уважени, е ответникът ДФ" З." - гр.С., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си ДФ" З." развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната от него част. Твърди, че за налагане на дисциплинарното наказание са установени два срока : двумесечен от откриването на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, при което откриване на нарушението означава неговото узнаване, получаване на факти за неговото извършване и на съществените му белези от лицето или органа, който има дисциплинарна власт да го накаже. Посочва, че в качеството на работодател на ищцата е изпълнителният директор на ДФ " З.", който е узнал за извършеното системно нарушение на трудовата дисциплина от проверка от компетентния отдел от структурата на ДФ " З.", проведена във връзка с чувствителна информация относно констатирани нередности, извършени от служители на ДФ " З." при изпълнението на техни служебни задължения. Ето защо, твърди във въззивната си жалба фондът, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са спазени преклузивните срокове за налагането на атакуваното от Ш. дисциплинарно наказание. Посочва, че разглеждайки спора по същество, съдът съвършено неправилно е достигнал до извода, че тежестта на извършеното нарушение не е такава, че да обоснове налагането на най- тежкото наказание - " уволнение". Твърди, че от депозираните по делото свидетелски показания става ясно, че за периода ... - ... година Н. Ш. е допуснала на работното си място нееднократно присъствие на трето лице / И.Т./ , което е имало достъп до документи, които са били предоставени на ищцата по делото по служба и които последната е следвало да обработи в определени срокове, като по този начин Ш. не е изпълнила вменените и с длъжностната характеристика трудови задължения - т.6, изречение 3 и т.11 от цялостното задължение за опазване на конфиденциалност на информацията, станала и известна при и по повод изпълнение на служебните и задължения. Това неизпълнение, твърди ДФ" З.", по съществото си представлява основание по чл.190,ал.1,т.7 КТ за дисциплинарно санкциониране на ищцата. Посочва, че съдът е извършил своята преценка, без да обсъди и вземе предвид представените по делото писмени доказателства, а именно снетите в хода на извършената проверка от компетентния отдел обяснения от служителите на ДФ " З." - ОД - Велико Търново относно потвърденото и от тримата нееднократно присъствие на И.Т. в работното помещение на ищцата в рамките на работното и време, както и достъпът и до служебна информация. Посочва, че в свидетелските показания на Д.С. и М.О. никъде не е заявено, че присъствието на И.Т. е било единствено и само в обедната почивка на ищцата, при което дори последната не твърди това. Твърди, че по отношение работата и служебните качества на ищцата, съдът неправилно и необосновано е преценил, че нееднократното присъствие на трето лице в работното време на ищцата не е повлияло особено на осъществяване на работния процес, поради което е счел Н. Ш. за изряден служител и въз основа на това е отсъдил, че дисциплинарното наказание се явява несъразмерно тежко. Твърди, че установените при проверката преди налагане на дисциплинарното наказание множество нарушения обосновават извод за многократно и продължително нарушаване в периода до проверката от страна на ищцата на трудовите и задължения по длъжностна характеристика и вменените и с декларации задължения за конфиденциалност и предотвратяване на конфликт на интереси, с оглед на което, твърди ДФ" З." , наложеното на Ш. наказание "уволнение" е съответстващо по тежест на допуснатите от нея нарушения на служебните и задължения като главен експерт в Областна дирекция - гр.Велико Търново .Моли решението, като порочно в обжалваната от фонда част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции на Н. Ш. Ш. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени направените от него по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата Н. Ш. Ш. заема становище, че въззивната жалба на ДФ " З." - гр.С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на ДФ" З." - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Н. Ш. Ш. основава исковите си претенции по делото съответно на чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 КТ, и на чл.55,ал.1 ЗЗД , като претендира да бъде признато за незаконно уволнението и със заповед № ... от ... година на ДФ " З." - гр.С. и същото да бъде отменено; да бъде възстановена на предишната работа; фондът да бъде осъден да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за срок от 6 месеца, в размер на 6531,84 лева / след допуснатото в съдебно заседание на ... година увеличение на първоначално предявената претенция в размер на 6048 лева / и да и заплати удържаната без основание съгласно чл.221,ал.2 КТ сума в размер на 1088,64 лева . По делото е безспорно установено, че със заповед № ... от ... година на ДФ " З." - гр.С. трудовият договор между фонда и Н. Ш. Ш. е прекратен с наложено със заповедта на последната дисциплинарно наказание „ уволнение” на основание чл.186 и чл.187,т.10, във връзка с чл.190,ал.1,т. 7 и ал.2, във връзка с чл.189,ал.1 КТ за това,че за периода ... г. - ... г. Н. Ш. е допуснала до работното си място трето лице / И.Т./, което е имало достъп до документи, които са били предоставени на Н. Ш. и които последната е трябвало да обработи, респективно - до заявления на земеделски стопани, с които същите изразяват воля за кандидатстване пред ДФ" З." - Разплащателна агенция, с цел получаване на финансово подпомагане, с което Н. Ш. е нарушила трудовата дисциплина, като не е спазила разпоредбата на т.3 от декларацията за конфиденциалност , която лично е подписала. За да уважи предявените от Н. Ш. Ш. искове с постановеното от него решение в обжалваното му от ДФ" З." част, Районният съд е приел, че наказанието не е наложено в предвидения с чл.194,ал.1 КТ двумесечен срок от откриване на нарушението, респективно - че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко. Тази инстанция, този състав, напълно споделя оплакванията на ДФ" З." досежно срока за налагане на наказанието, респективно - че разпоредбата има предвид узнаване на нарушението от органа, разполагащ със съответната дисциплинарна власт да накаже работника за това нарушение. В конкретния случай докладната записка до изпълнителния директор на ДФ" З. " / л. 24 от първоинстанционното дело/ за извършените от Н. Ш. нарушения, в това число и за това, за което и е наложено атакуваното от нея дисциплинарно наказание, е от ... година, а заповедта е от ... година, което налага извода, че наказанието е наложено в предвидените за това с чл.194,ал.1 КТ срокове. Правилни обаче са изводите на Районния съд досежно съществото на спора, при което съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща съгласно чл.272 ГПК. Правилно ДФ " З." излага във въззивната си жалба, че при проверката преди налагането на дисциплинарното наказание са установени и други нарушения на Н. Ш., посочени в докладната записка от ... година. Наказанието обаче е наложено само и единствено за това,че Ш. е нарушила т.3 от попълнената от нея декларация за конфиденциалност, респективно - че се е задължила да пази отговорно и поверително всяка информация или документи, предоставени и или изготвени от нея при изпълнение на служебните и задължения, която не следва да става достояние на трети лица. Вярно е ,че констатираните и посочени в докладната записка от ... година други две нарушения - оказването на конкретна помощ в изготвянето на проект, по който бенефициент е И.С.Т., след което го е одобрила като втори главен експерт и използването на служебния компютър за лични цели, се отличават със своята тежест и характер с оглед чувствителността на обществото ни към подобен род прояви. Тези нарушения обаче са неотносими към наложеното на Ш. дисциплинарно наказание, тъй като, видно от заповедта от ... година, наказанието и е наложено само и единствено за това, че за периода ... г. - ... година е допуснала до работното си място трето лице / И.Т./, което е имало достъп до документи, които са били предоставени на Н. Ш. и които последната е трябвало да обработи, респективно - до заявления на земеделски стопани, с които същите изразяват воля за кандидатстване пред ДФ" З." - Разплащателна агенция, с цел получаване на финансово подпомагане, с което Ш. е нарушила трудовата дисциплина, като не е спазила разпоредбата на т.3 от декларацията за конфиденциалност , която лично е подписала. Доказателства по делото обаче в тази насока не са представени. Нещо повече: В обясненията си от ...година / л.19/ Д.Г.С., гл.експерт в отдел - ПСМ - В. е заявила: "Не съм установила нейно самостоятелно присъствие там/ има се предвид на Ивелина Тумбева/ , както и нейн достъп до компютърната техника в кабинета." В обясненията си по повод извършената проверка преди докладната записка от ... година Г.Р. и М.О. не са категорични , че са установили И.Т. да работи и да има достъп до "... заявления на земеделски стопани, с които същите изразяват воля за кандидатстване пред ДФ " З." - Разплащателна агенция с цел получаване на финансово подпомагане.В показанията си в съдебно заседание пред първата инстанция на ... година Д.С. е категорична: " Не съм виждала И. да работи на компютъра на колегата, нито на компютъра на ищцата / Н. Ш./.Не съм виждала И. да пипа преписките в кашоните. Не съм я виждала да работи с документи, с които работи ищцата.Не съм виждала И. да има достъп до документите на ищцата.".В този смисъл са и показанията на свидетеля М.О. , депозирани в същото съдебно заседание, а именно: " И. беше седнала на моето работно място. Видях, че компютърът ми е включен.Тя не работеше на него. Не ползваше компютъра ми. Беше седнала на работното ми място.Не съм видял да ползва компютъра ми. Не съм я виждал / И. Т./ да работи със служебни документи.". В тази връзка Районният съд правилно е посочил, че доказателствената тежест за установяване на извършеното от Н. Ш. нарушение, за което и е наложено дисциплинарното наказание, тежи върху работодателя. Ето защо, след като последният не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за извършеното от Н. Ш. нарушение, за което и е наложено атакуваното от нея дисциплинарно наказание "уволнение", съдът правилно е приел, че същото е незаконно и като такова го е отменил. Що се касае до исковете на Н. Ш. да бъде възстановена на предишната работа и да и бъде заплатено обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението, следва да се има предвид следното: Тези претенции предпоставят незаконно уволнение и неговата отмяна. Наличието на тази предпоставка е достатъчно основание за възстановяването на работника на предишната работа. За заплащането на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ е необходимо още работникът или служителят да е останал без работа порÓди незаконното му уволнение, т.е. да съществува причинна връзка между оставането без работа и уволнението. В конкретния случай е установено,че за времето от ... година до ... година Ш. е останала без работа поради уволнението и с процесната заповед, поради което съдът правилно с обжалваното решение и е присъдил дължимото и за това време съгласно чл.225,ал.1 КТ обезщетение. След като уволнението на Ш. е незаконно и подлежи на отмяна, удържаната и на основание чл.221,ал.2 КТ сума се явява удържана на отпаднало основание, поради което следва да и бъде върната/ заплатена/ от ДФ"З.". По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на ДФ" З. " е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната от фонда част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова в тази му част същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.2 ГПК ДФ" З." следва да бъде осъден да заплати на Н. Ш. Ш. сумата 300 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд - гр.Велико Търново от ... година по гр.д. № .../... година в обжалваната му част. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. ОСЪЖДА ДФ" З." - гр.С., бул. "Ц. Б. ІІІ" № ..., да заплати на Н. Ш. Ш. , с ЕГН *, от гр.Велико Търново, ул."Т. Т." № ..., сумата 300 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |