Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Ловеч, .............2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА 

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА  

                                                                ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА                                                                 

       

При секретаря Даниела Кирова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№72 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:                                                 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 412 от 06.11.2019г. постановено по гр.д. № 432 по описа за 2019 г.Районен съд - Троян, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187 от ЗМВР е осъдил  Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 426.55 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 484 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 27.05.2019 г. до окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 1 712.52 лева отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на Д.В.С., ЕГН ********** сумата 349.94  лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК Д.В.С., ЕГН ********** е осъден да плати на „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР 17.00 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.  На основание  чл.78, ал.6 от ГПК „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Троян държавна такса в размер на 57.06 лева, както и сумата 142.50 лева възнаграждение за изготвеното заключение по СИЕ.

Въззивна жалба против постановеното решение е постъпила от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, представлявана от Главен комисар Н.С.Н.- директор, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Н.Я., като въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Твърди, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР (ДВ, бр.53 от 2014 г.). Сочи, че мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно са изложени в отговора на исковата молба, като добавя и преглед на правната уредба. Позовава се на уредбата в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (отм.) (ЗМВР-2006 г.) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (ЗМВР-2014 г.).

Сочи, че в чл.199 и 200 от ЗМВР-2006 г. е регламентирана основната заплата: Нормата на чл.201 урежда заплащането на допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а тази на чл.202 ал.1 изплащането на допълнителни възнаграждения, като са изброени 5 вида възнаграждения, част от тях са приложими за системата на МВР (т.1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по чл.67 от Закона за държавния служител (ЗДСл): за прослужено време; за извънреден труд, за постигнати резултати. Съгласно чл.202, ал.2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР, като със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал.5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010г. в ал.1 е въведена т.5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено възнаграждение за държавните служители от МВР.

Въззивникът счита, че с новия ЗМВР, 2014 г. уредбата е реорганизирана - старите чл.201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178; обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и 3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл. 202. При проследената нормативна история се налагат два извода: законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР - 2006 г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл.

Сочи, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР, 2006 г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на Министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.

Възразява, че първоинстанционният съд не е мотивирал по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, като изложените мотиви са противоречиви и непоследователни, а направените изводи са обосновани едновременно с прилагането на НСОРЗ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година.

Съдът не е взел под внимание, че  продължителността на дневния и нощния труд по ЗМВР е еднаква и е в размер на 8 часа. Смята, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, съгласно което: „Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл.136, ал.3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл.140, ал.1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Смята, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Въззивникът прави извод, че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ и получените часове в повече, при преизчисляването на дневния и нощен труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Смята, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР е регламентирана специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Въззивникът възразява и че е налице съществено разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза, която е следвало да отговаря на неправилно формулирани въпроси.

Въззивникът обобщава, че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд.

Моли да бъде постановено с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно обжалваното решение. Моли и за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззиивната жалба.

С въззивната жалба не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.

За въззиваемият се явява адв.В.В. ***, който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, становището на страните, събраните пред първоинстанционния съд доказателства, приема за  установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд – Троян е сезиран с искова молба подадена от Д.В.С., ЕГН ********** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР с искане ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата 1 712.52 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски. Сочи, че за процесния период е работил на длъжността „старши пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Троян, като трудовата дейност е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 23.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.  Изтъква, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм  е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, който е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Ищецът се позовава на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в  дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащането на получените часове над тези установени за работното време. Сочи, че за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1488 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 213 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лева или за 213 часа труд му се дължи сумата от 1 712.52 лева. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 1 712.52 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода  от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че предявеният иск е недопустим, тъй като превръщането на нощните часове в дневни е установено единствено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а извънреден е трудът, който е действително отработен в повече, а не полученият след преобразуването му чрез коефициент с цел по-високото му заплащане. Освен това, ако съдът приеме иска за допустим, на основание чл.129, ал.2 от ГПК да остави исковата молба без движение, тъй като изложените фактически твърдения не са ясни и недвусмислени. Възразява, че в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. ЗМВР и нормативната уредба издадена на негово основание са специални закони, уреждащи специфичната материя свързана с правното положение на държавните служители работещи в Министерство на вътрешните работи. ЗМВР се явява специален закон по отношение на общата правна уредба приложима за държавните служители в администрацията. В случая в чл.187, ал.3 от ЗМВР е регламентирано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часово период. Подробно в отговора са посочени действащите разпоредби, въз основа на които е изплащан нощния труд, съответно извънредния труд.

Настоящата инстанция приема следната фактическа обстановка:

Съгласно Акт за встъпване в длъжност на 20.06.2012г., със заповед на Министъра на вътрешните работи № К-6627/18.06.2012 г. Д.В.С. е назначен на длъжност „стажант” в ОУПБЗН – Ловеч. Със Заповед  № 1983к-52/18.01.2018 г. ищецът е преназначен на младши изпълнителска длъжност „старши пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Троян към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, която длъжност изпълнява през процесния период от време.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала следното заключение: За времето от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил нощен труд по графици на дежурство, който е отчетен едномесечно и тримесечно. За периода от  м.май 2016 г. до м.септември 2016 г. отчитането и заплащането на положения нощен труд е ставало месечно, а за м.октомври, в. ноември и м.декември 2016 г. е тримесечно. За периода от 28.05.2016 г. до 31.12.2016 г. отработените нощни часове са 350. През 2017 г. отчитането и заплащането на положения нощен труд е ставало на тримесечия, като отработените нощни часове са 455. През 2018 г. отчитането и заплащането на положения нощен труд за периода от м.януари до м.юни е ставало на тримесечие, а за периода от м.юли до м.декември – месечно, като отработените часове са 543. За периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. отчитането и заплащането на положения нощен труд е ставало месечно. Общо за процесния период от време от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил нощен труд по графици за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период в размер на 1484 часа, като през това време  няма преобразуване на нощен към дневен труд. Експерта не е намерил през процесния период от време да има начисляване към заплатата на ищеца паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния труд към дневен, който е изчислил в размер на 1 426.55 лева.

При изложените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорен фактът, че между ищеца и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР през процесния период от време е съществувало служебното правоотношение – държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР статута на държавните служители по ал.1, т.1 се урежда с този закон.

Разпоредбата на чл.187 от ЗМВР подробно регламентира работното време и отпуските на служителите на МВР, като ал.2  предвижда за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено работно време, а ал.3 сочи как се изчислява работното време на държавните служители в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като по изключение се предвижда и 24-часова смяна. Предвидена е и работа на смени и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.6 и ал.7 се сочи как се заплаща извънредния труд и  до колко часа може да бъде полаган.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.

През процесния период са били издадени Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г./  и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./.

Съгласно чл.1 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, тя се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – в случая и за ищеца. В чл.2 е предвидено, че  нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време /извънредния труд/ не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР /70 часа на тримесечен период от време и 280 часа годишно/. Полагането на труд извън редовното работно време е въз основа на издадена заповед /чл.18, ал.1/  от съответното длъжностно лице.

С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е предвидено полагането на  труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа или и двете наредби регламентират начина на разпределяне на работното време и неговото отчитане.

В Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. се сочи, че при сумираното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетения период, се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, но нейното действие е не приложимо към процесния период от време.

Следва да бъде отбелязано, че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва съответна норма на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0,143. Липсата на норма, предвижда преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, не е пропуск, а възприето ново решение в издадените след това наредби в отчитането на часовете нощен труд. Така също следва да бъде съобразено, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на служителите, при което не може да се приеме, че нормативния акт съдържа непълнота, за да се приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Не е налице непълнота в специалната уредба, както е приел първоинстанционният съд и преизчислил работното време, като нощните часове са превърнати в дневни с коефициент 1.143.

При непълен нормативен акт съгласно чл.46, ал.2 от Закона нормативните актове, се прилагат разпоредбите относими до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, но такава непълнота при настоящия казус не съществува. За служебните правоотношения между ищеца и ответника е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано или по аналогия в случаите, след като е налице специална правна уредба - чл.142, ал.2 от ЗМВР.

Към процесния период от време са действали Заповед № 8121з- 663 от 5.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на ВАС /ДВ, бр.49/2017 г./, които са отменени със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. /ДВ, бр.98/8.12.2017 г./, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г., отменени със Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 г., но които са породили валидни правни последици, така както разпорежда нормата на чл.195, ал.1 от АПК. С цитираните заповеди са уредени размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

С оглед на регламентираните в чл.187 от ЗМВР разграничения отнасящи се до работа извън работното време до 280 часа, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, извънредния труд който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, следва да бъде направен извода, че ЗМВР изрично определя кой труд е извънреден и как се заплаща, а при полагане на нощен труд условията и редът се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съответно издава се заповед за изплащане на допълнително възнаграждение.

Въпреки посоченото от ищецът, че през процесния период от време е полагат извънреден труд, то при регламентираното работно време по чл.187, ал.3 от ЗМВР, не е доказано това твърдение.

От страна на първоинстанционният съд неправилно е разглеждано приложението на чл.140, ал.1 от КТ, където е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, при което приложимия коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен частично при деление на нормалната продължителност от 8 часа на денонощие към 7 часа. С изрично регламентираната в чл.187, ал.3 ЗМВР нормална продължителност на дневното и нощно работно време от 8 часа, както и уреденото съотношение с Наредба № 8121з-776 от 2016 г. на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд от 8 часа, равно на коефициент 1,  не може да се приеме, че положения от ищеца нощен труд следва да се преобразува в дневен, претендиран в исковата молба като „извънреден”, за да се уважи предявения иск. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР.

Въпреки направените от ищеца  твърдения за положен извънреден труд, за който се следва възнаграждение, в хода на производството не са събрани доказателства в тази насока или предявената искова претенция  на основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР се явява неоснователна и недоказана.

С оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и неговата обусловеност от уважаване на главния иск, неоснователен е и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава.

При изложените съображения  решението на Районен съд – Троян в частта, с която е уважен иска за сумата от 1 426.55 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 484 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., следва да се отмени като неправилно, както и в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на ищеца 349.94  лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Районен съд – Троян държавна такса в размер на 57.06 лева, както и сумата 142.50 лева възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Решението следва да се отмени и в частта, с която Д.В.С. е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР разноски по чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК  сумата 17.00 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. В останалата част решението е влязло в сила.

 При настоящия изход на спора следва на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 230.00 лева, представляващи платена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 30.00 лева и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП и чл.23, т.1 Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за всяка инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 412 от 06.11.2019г. постановено по гр.д. № 432 по описа за 2019 г. на Районен съд – Троян, в частта, с която на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187 от ЗМВР е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 426.55 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 484 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 27.05.2019 г. до окончателното й плащане; в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР  е осъдена да заплати на Д.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 349.94  лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК  по сметка на Районен съд – Троян държавна такса в размер на 57.06 лева, както и сумата 142.50 лева възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза; както и в частта, с която Д.В.С. е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР ОД на МВР разноски по чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК  сумата 17.00 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника адв.В. В.-***, със съдебен адрес *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.179, ал.1, вр. 187 от ЗМВР до размера на сумата от 1 426.55 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 484 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 27.05.2019 г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл.78, ал.3  и ал.8 ГПК да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР сумата 230.00 /двеста и тридесет/ лева представляващи платена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 30.00 лева и по 100 лева за всяка инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      1.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                      2.