№ 662
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107679 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника „Вива кредит”
ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените в
полза на ищеца разноски. Посочено е, че съдът неправилно е присъдил адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за два иска, като приел за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В дадения на насрещната страна срок за отговор ищецът не се е възползвал от
правото си на становище.
Постъпила е и молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението
от процесуалния представител на ищеца, в която е посочено, че съдът не е взел предвид
обстоятелството, че ищецът е представляван безплатно от адвоката на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Неправилно е осъдил ответното дружество да заплати адвокатско възнаграждение
на ищеца, вместо на неговия процесуален представител адвокат Д.М..
В дадения на насрещната страна срок за отговор ответникът не се е възползвал
от правото си на становище.
Молбите са депозирани в определения от закона срок и са допустими.
Съдът намира, че действително е допуснал грешка в изписване на лицето, на
което се дължи заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Действително ищецът
е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказване на помощ на
материално затруднено лице. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА „съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати.“. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати не на ищеца, а на адв.
1
М. с оглед направеното искане адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
налага поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение в
горния смисъл.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, което съдът е
определил, и като взе изложените в молбата по чл. 248 ГПК доводи, настоящият съдебен
състав намира същата за основателна.
Адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на
ищеца, следва да бъде съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В производството са приети за
разглеждане два обективно съединени иска за прогласяване нищожност на две клаузи от
договор за кредит, които са неоценяеми. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана
в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение
№ 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №
292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно
съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове. Делото действително не се отличава с фактическа и правна сложност, не са
събирани множество доказателства, в съдебно заседание не са се явили представители на
страните. От значение в случая е и характерът на спора – искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
неравноправност на клаузи на договор за кредит, както и създадената многобройна и
константна съдебна практика по приложение на релевантните материалноправни и
процесуалноправни норми. Ето защо и молбата на процесуалния представител на ответника
по чл. 248 ГПК се явява основателна, като на процесуалния представител на ищеца следва
да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да бъде заплатено от ответника на адвоката на ищеца.
Поради това Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка във втория диспозитив на
решението, както и изменение в размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение, като същият следва да се чете вместо: „Осъжда „Вива кредит” ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Д.С.Д., да заплати на ИВ. Т.
Г., ЕГН **********, адрес: * сумата от 700 лева (седемстотин лева) за направени по делото
съдебно-деловодни разноски“,
по следния начин:
ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, представлявано от Д.С.Д., да заплати на ИВ. Т. Г., ЕГН **********, адрес: * сумата от 100
лева (сто лева) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Вива кредит” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Д.С.Д., да заплати на адвокат Д.В.
М. от АК – Пловдив с ЕГН **********, адрес: *, сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3