О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в закрито заседание на 02.01.2019г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 2932/2018г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл.
АПК. Постъпила е жалба от Г.Х.Г. срещу заповед №3462/25.09.2018г. на кмета на
община Варна, с която е отказано разглеждане по същество на молба с
рег.№РД18012673ВН/22.06.2018г. на жалбоподателя относно откриване на
административно производство по отчуждаване на сгради с идентификатори
10135.2526.882.3 и 10135.2526.882.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна, район „Приморски“ ж.к.“Бриз“, м.“Свети Никола“.
В
жалбата се твърди, че за имота е налице действащ ПРЗ, одобрен със заповед
№Г-200/03.09.2004г. и за ж.к.“Свети Никола“ също има действащ ЗРП, одобрен със
заповед №Г-170/15.09.1993г. на кмета на община Варна. Правят се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Съгласно
чл.197 от АПК този вид актове могат да се обжалват пред съда в 14-дневен срок
от съобщаването им. Настоящата заповед е била съобщена на Г.Г. на 06.10.2018г.
видно от приложената обратна разписка. Жалбата е постъпила направо в съда 19.10.2018г.,
т.е. в законоустановения срок, от лице с активна процесуална легитимация, срещу
акт подлежащ на обжалване и пред надлежния съд, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Със
заповед №3462/25.09.2018г. на кмета на община Варна е отказано разглеждането по
същество на молба с рег.№РД18012673ВН/22.06.2018г. на Г.Х.Г., с която е
поискано издаване на индивидуален административен акт за започване на отчуждителна
процедура по отношение на сгради с идентификатори 10135.2526.882.3 и
10135.2526.882.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ж.к.“Бриз“,
м.“Свети Никола“ в район „Приморски“ на гр.Варна, одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК и последно изменена и допълнена
със заповед №КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна. Искането
на Г.Г. за започване на процедура по отчуждаване на двете въпросните масивна
сграда с гараж и складово помещение за
инвентар не е било разгледано по същество,
като кмета на община Варна е приел, че
актът за узаконяване №31/15.02.2005г., издаден от гл.архитект на район
„Приморски“ – Варна е незаконосъобразен, защото заявлението за узаконяване на Г.Г.
с вх.№ АУ-22Г-3/30.11.2004г. е било подадено извън срока по §184 от ПЗР на Закона
за устройство на територията /ЗУТ/. Изложеният
мотив в обжалваната заповед е неправилен и същата се явява незаконосъобразна до
степен налагаща нейната отмяна.
Изричният
отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него
искане за издаване на индивидуален или общ административен акт в производството
по раздел ІV на глава 10 на АПК, може да се основава единствено на следните
предпоставки: 1/ искането е недопустимо,
съгласно изискванията на чл.27 от АПК; 2/ искането има недостатъци по смисъла на
чл.30 от АПК - не е подписано и има съмнение дали то изхожда от посочения в
него гражданин или организация; 3/ налице са основания за прекратяване на
производството по реда на чл.56 от АПК. Обжалваната заповед не е обоснована с
нито една от изброените законови предпоставки.
В
разглеждания случай, административният орган е извършил недопустим инцидентен
административен контрол върху акт за узаконяване, който е влязъл в сила, за
което свидетелства и удостоверение за въвеждане на същите сгради в експлоатация
№113/29.06.2005г., издадено от гл.архитект на район „Приморски“ - Варна. На
основание ал.10 на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), актът за
узаконяване подлежи на обжалване по реда на чл.216 от ЗУТ пред началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район. Тоест,
кметът на община не се явява оправомощения по силата на закона компетентен
орган, пред който може да се обжалва акт за узаконяване. Предвиденият в чл.216
от ЗУТ специален ред за административно обжалване на този вид актове, които се
явяват част от понятието „строителни книжа“ - §5 т.36 от ДР на ЗУТ, изключва
възможността за оспорване по реда на общите правила по чл.81 от АПК пред непосредствено
по-горестоящия административен орган. По аргумент на по-силното основание, след
като кметът на общината не е оправомощен по реда на чл.126 от ЗУТ във връзка с
§184 ал.10 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да разглежда жалби срещу актове за узаконяване,
той не може и да извършва инцидентен административен контрол относно тяхната
законосъобразност. Според доктрината и трайната съдебна практика, върху
индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване /какъвто е актът за узаконяване/ не може да
бъде осъществяван инцидентен контрол за законосъобразност дори от съда.
Молбата
на Г.Г. с рег.№РД18012673ВН/22.06.2018г. трябва да бъде разгледана по същество, поради това,
че отговаря на изискванията за допустимост, посочени в чл.27 и чл.30 от АПК и
не са налице основания за прекратяване на административното производство по
реда на чл.56 от АПК.
При
разглеждането ѝ по същество, необходимо е административният орган да има
предвид следното:
Към
датата на приемане на ПУП-ПРЗ на
м.“Свети Никола“ с решение №2405-10 на Общински съвет при община Варна
по протокол №24/23, 24 и 30 юни 2010г.,
имот с идентификатор 10135.2526.882 вече е бил урегулиран поземлен имот
/УПИ/ V-882 въз основа на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №Г-200/03.09.2004г. на
зам.кмета на община Варна. Съгласно изискването по чл.16 ал.2 от ЗУТ, подробният
устройствен план по ал. 1 на чл.16 от ЗУТ се изработва на базата на кадастрална
карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра и
имотния регистър. Видно от представените извадки от кадастралната карта на
м.“Свети Никола“, сградите с идентификатори 10135.2526.882.3 и 10135.2526.882.4
са били нанесени в нея още при първоначалното ѝ одобряване със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК. Следователно, с ПУП-ПРЗ на м.“Свети Никола“ не е определен
новообразуван урегулиран имот за жалбоподателя, защото този план, макар и приет при условията на чл.16 ал.1 от ЗУТ, се явява за УПИ V-882 изменение на
действащия за него подробен устройствен план. Затова е трябвало да се съобрази
със съществуващите в имота законни и узаконени сгради и постройки и след като
това не е сторено, за тях се дължи обезщетение, което следва да бъде определено
от комисия по реда на чл.210 от ЗУТ. Следва да се има предвид, че по силата на
чл.16 ал.1 от ЗУТ се прехвърля безвъзмездно в полза на общината само до 25 % от
площта на имота, което не важи за законно построените в него сгради и постройки,
за които се дължи обезщетение. В изпълнение на чл.210 ал.3 от ЗУТ, решението на
комисията, назначена от кмета на общината трябва да бъде съобщено на
собственика на имот 10135.2526.882 и може да се обжалва по реда на чл.215 ал.1
от АПК. Съгласно чл.201 от АПК, решението на въпроса, дадено с това определение е задължително за
административния орган и за лицата, участвали при обжалването.
С
оглед на изложеното, обжалваната заповед трябва да бъде отменена и преписката
да бъде върната на кмета на община Варна за разглеждане по същество на молба с
рег.№РД18012673ВН/22.06.2018г. на Г.Г., като бъде изготвена оценка за
10135.2526.882.3 и 10135.2526.882.4 от комисия по чл.210 от ЗУТ и изплатено
обезщетение в полза на собственика.
Предвид
изхода на делото, в полза на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени поисканите
от него и сторени по делото съдебни разноски /държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение/ в общ размер
от 610 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл.200 от
АПК във връзка с чл.173 ал.2 от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ заповед
№3462/25.09.2018г. на кмета на община Варна.
ИЗПРАЩА преписката
на кмета на община Варна за разглеждане по същество на молба от Г.Х.Г. с
рег.№РД18012673ВН/22.06.2018г. относно започване на процедура по отчуждаване на
сгради с идентификатори 10135.2526.882.3 и 10135.2526.882.4 и определяне на
обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда.
На
основание чл.174 от АПК, ЗАДЪЛЖАВА кмета на община Варна да се
произнесе по молба от Г.Х.Г. с
рег.№РД18012673ВН/22.06.2018г. в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото
определение.
ОСЪЖДА община
Варна да заплати на Г.Х.Г. съдебни разноски в общ размер от 610 /шестстотин и
десет/ лева.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: