№ 211
гр. С.З., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Атанас Д. Атанасов
Н. Ил. Уруков
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20255500500272 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Е. И. Б., чрез адв.С. Б. от САК против решение № 5/06.01.2025г. по гр.д.№
1596/2021 г. по описа на Районен съд гр. К..
Въззивницата Е. И. Б. обжалва първоинстанционното решение, като
постановено в противоречие със събраните гласни доказателства,
представените писмени такива и при неправилно тълкуване на разпоредбите
на Закона за собствеността и другите нормативни актове относими към
института на придобивната давност. Сочи, че тези недостатъци правят
съдебния акт необоснован и неправилен. Счита, че с исковата молба не се
установява и доказва активна процесуална легитимация на ищците, а именно,
че те са собственици по наследство на процесния недвижим имот, т.е. липсва
доказателство за собствеността на спорното право, а именно документи за
собственост на конкретния недвижим имот, от който да се направи
категоричен извод, че същият е бил собственост на наследодателите Й.М.И. и
М. Г. И. от където вече да се установява право на собственост по наследяване.
Твърди, че скицата на имот не е титул за собственост. Такъв бил Нотариален
акт или друг приравнен на него документ, но във всички случаи подлежащ на
вписване в нарочен за това регистър, а към представената в исковата молба
скица посочват, че дори не е посочена сигнатура на нот.акт, поради което
сочи, че скицата не е доказателство чия е собствеността, а само доказателство
за местонахождението на имота, номер по регулационен план, пространство и
1
съседи. Счита, че констатацията, че отмяната на Констативния нотариален акт
от съда указва, че Г. не е считал имота за свой собствен, въпреки това е правил
значителни подобрения в него без да ги съгласува с другия наследник и без да
търси приспадащата му се част от разходите съобразно квотата, въпреки, че е
живеел със семейството си в цялата къща и ползвал цялото дворно място с
идеята, че той ще остане собственик само на ½ ид.част е нелогична. Освен
това сочи, че плащането на местни данъци не доказва фактическото владеене
нито намерението да се владее за себе си или да се противопостави на
владените на друг, който владее за себе си. Посочват, че за упражняването на
владение, неговата продължителност и конкретност за съответния имот –
предпоставки за основателна претенция за давност, Постановлението на
нотариуса не оставя съмнения за коментираните от свидетелите факти и след
като показанията са прочетени и след това подписани от изразилите ги следва
да се заключи, че процедурата е изрядна и установяваща безспорно
осъществената придобивна давност.
Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено
друго, с което съдът отхвърли предявеният иск, като недоказан и присъди
всички разноски в тежест на ищците.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което въззивницата
твърди, че в диспозитива на решението си Районният съд е признал
собственост в полза на ищците в размер 4/6 идеални части от процесния имот,
като счита това постановяване е недопустимо, тъй като от една страна, такова
искане не е отправяно към съда и от друга страна, от събраните и приложени
доказателства по делото и от нормите в Закона за наследството, по никакъв
начин не може да се направи извод, че наследствената маса, поделяема между
двама братя може да има друго разпределение, освен по равно - по 1/2 идеална
част за всеки, съответно за техните наследници, страните в процеса. Прави
искане съда да обезсили постановеното присъждане на собственост върху 4/6
идеални части от процесния имот, вместо законно установените и доказани
равни квоти за страните, низходящи на двама братя или по 1/2 идеална част за
всяка. В случай, че съда не възприеме искането за недопустимост на
постановеното първоинстанционно решение относно постановеното
разпределение на идеалните части, то молят съда да го отмени, като
недоказано и конкретно - ищците да притежават по-голяма идеална част, а
именно общо 4/6 от процесния недвижим имот, като постанови съсобственост
при равни квоти – 1/2 идеална част общо за ищците и толкова идеални части
общо - за ответниците. В случай на отмяна с Решение на съда на констативен
нотариален акт по обстоятелствено проверка, последният се счита за
несъществуващ и правата върху вещта се уреждат от Закона за наследството,
като наследствената маса се разделя по правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН:
„Децата на починалия наследяват по равни части". Заявява, че поддържа
исканията направени във въззивната жалба, както и аргументите изложени в
нея, както и исканията за присъждане на разноски.
Въззиваемите Й. Д. И., М. М. Ш. и Д. М. Н., чрез адв. М.Ш. от АК С.З.,
2
заявяват, че считат подадената въззивна жалба и допълнението към нея
подадено след законовия срок за неоснователни и молят съда да ги остави без
уважение. Считат, че изложените в жалбата съображения са неоснователни и
вътрешно противоречиви, както и некореспондиращи с установените по
делото факти и доказателства. Считат, че постановеното решение е подробно,
мотивирано, като съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и е направил своите правни изводи, а посочената многобройна
съдебна практика е безпротиворечива, включително и тълкувателно решение
на ВКС, както и други решения на този съд. Вземат становище по всяко от
наведените във въззивната жалба твърдения. Молят съда да вземе предвид
основанията посочени в писмената защита депозирана пред Районен съд К., в
която излагат подробни съображения относно всички доказателства събрани
по делото. Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и
допълнението към нея и да потвърди решението на Районен съд К., като
правилно, законосъобразно и мотивирано, както и да им присъди сторените
съдебни разноски пред настоящата инстанция, за което прилагат Договор за
правна помощ и списък с направените разноски.
Въззиваемата М. И. Г. редовно и своевременно призована не се явява.
Депозирала е писмено становище до съда.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са единствените и законни наследници на общия
наследодател М.Й.И., починал на 04.09.2012г. Ответникът Г. Й.М. бил брат на
наследодателя им М.Й.И.. Родителите им - Й.М.И. - починал на 31.07.1980 г. и
М. Г. И. - починала на 04.11.1989 г. са били жители на с.Г., общ.П.Б., където са
живели през целия си живот и там са починали. По време на брака си Й.М.И.
и съпругата му М. Г. И. закупили в с.Г. дворно място с площ от 644 кв.м.,
представляващо по сега действащия план на селото УПИ VIII-134 в кв.14 при
граници и съседи на имота: от изток - улица, от запад - УПИ X-132, от север -
УПИ VII-136 и от юг - УПИ ГХ-133. В него те построили жилищна сграда на
един етаж, състояща се от три стаи и коридор, както и едно мазе под една от
стаите. В тази къща двамата заживели с двете си деца. По-късно в годините
построили и лятна кухня, която се ползвала дълги години от Й.М. като
работилница, а по-късно по предназначение като лятна кухня. Тази лятна
кухня се състояла от едно помещение, тоалетна и баня. Също така двамата
построили и гараж намиращ се на югоизточната граница на имота. Двете им
деца - М.Й. и Г. Й., са живели с родителите си в този имот, като след
навършване на пълнолетието си го напуснали. В имота са останали да живеят
родителите им, като първи е починал Й.М., а след това и съпругата му М. И..
След смъртта на двамата родители, този имот останал в наследство на двамата
им сина, които го декларирали в Данъчна служба на общ.П.Б., съответно всеки
3
по 1/2 ид.ч. и са започнали да му плащат дължимите данъци - всеки за своята
част. Твърдят, че са съпруга и двете дъщери на един от братята - М.Й., който
починал на 04.09.2012 г. Преди смъртта му и след това, те много често ходили
в имота, като втората и третата ищца изкарвали по цяло лято при баба си и
дядо си. След смъртта на наследодателя им М.Й., продължили да посещават
имота, да се грижат за него, като плащали и дължимите данъци за всички
години и до сега. Междувременно, ответникът Г. Й.М. заживял в имота със
съпругата си и със тяхното съгласие ползвали и тяхната 1/2 ид.ч. от него. През
2012 г., след смъртта на наследодателя им М.Й. подали декларация в Данъчна
служба на Община П.Б. и прехвърлили партидата за 1/2 ид.ч. от баща им на
трите наследници. От тогава и до сега получавали известия за дължимите
данъци и редовно ги плащали. През последните десет години, посещавали
имота и се грижили за него като съсобствен и това тяхно право не им било
оспорвано от ответника. За това, били учудени защо не получили от Община
П.Б. известие за дължим данък върху този имот за 2021 г. След посещение в
Община П.Б. разбрали, че ответникът представил нотариален акт№141, т.V,
рег. №9951, д.№ 772 от 14.10.2020 г. на Нотариус Н.К., за собственост,
придобит по давностно владение на недвижимия имот. Тъй като са
собственици на 1/2 ид.ч. от описания в този нотариален акт недвижим имот и
неправомерно ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост върху
целия имот това пораждало и правният им интерес за предявяване на иска за
собственост. В хода на производството е допуснато уточнение досежно
идеалната част от имота в съсобствеността на ищците като наследници на
починалия в хода на производството първоначален ответник. Молят съда, да
постанови решение с което след като се признае за установено по отношение
на ответника, че Й. Д. И., М. М. Ш. и Д. М. Н. са собственици по наследство
на общо 4/6 ид.части от следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в
с.Г., общ.П.Б., с площ от 644 кв.м., за което по плана на с.Г. е отреден УПИ
VIII- 134 в кв.14 по плана на същото село, ведно с построените в това дворно
място: жилище на един етаж с площ от 66 кв.м., с прилежащото мазе с площ
от 12 кв.м., гараж на един етаж с площ от 36 кв.м. и жилище на един етаж с
площ от 10 кв.м., при граници и съседи на имота: от изток - улица, от запад -
УПИ Х- 132, от север - УПИ VII-136 и от юг - УПИ IX-133, да отмени
Нотариален акт №141, т.V, рег.№ 9951, д. №772 от 14.10.2020 г. на Нотариус
Н.К., вписан в Службата по вписвания при Районен съд-К. с вх.рег.№5292, акт
140, т.Х1Х, д.№3979 като осъди ответника да им предаде собствеността и
владението върху 4/6 ид.части от недвижим имот. Претендират съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че от
2008година със съпругата си трайно живеели в имота, ремонтират го,
направили са редица подобрения, които увеличавали стойността му и то
изцяло със собствени средства. От 2008г. той и съпругата му владеели и
упражнявали необезпокоявано фактическата власт върху целия имот. От 2008
4
г., нито една от ищците не е посещавала имота и не е давала средства за
извършените в имота текущи ремонта и трайни подобрения. През последните
близо 13години, ищците нито веднъж не посетили имота. Той и съпругата му
от 2008г. направили в имота следните подобрения, с които увеличили
стойността му а именно: построили гараж, лятна кухня, баня и тоалетна в
двора; направена била нова ограда на целия двор, която измазали, боядисали и
2 пъти сменяли керемидите; - на къщата сменили покрива два пъти, сменени
улуците, ремонтирали терасата, направили каменен цокъл на къщата, който
бил лакиран, сменена била дограмата на 5 прозореца с нова ПВС дограма,
сменена била входната врата с нова ПВС врата, оправени били напуканите
тавани, като била направена изолация, шпакловка и боядисване, направено
било парно в цялата къща с прекарани тръби и купени и поставени радиатори,
закупен бил и монтиран един климатик, къщата била боядисана изцяло
отвътре, направена била външна изолация на цялата къща, шпакловка и
боядисване - два пъти; -в лятната кухня монтирали нова ПВС врата, сложен
теракот вътре и пред кухнята, сменена била мивката и шкафчетата, купена
била нова печка тип „камина“, кухнята била шпаклована и измазана отвън и
отвътре; - в банята и тоалетната - поставена нова ПВС врата, нов ел.бойлер,
нови тоалетна чиния и казанче, поставени плочки. В двора бил изграден
метален навес до гаража, а в задния двор до банята, направени мраморни алеи
за цветя. Сочи, че от 2008г. до датата на издаване на констативния нотариален
акт - 14.10.2020г. изтекла предвидената в закона придобивна давност в полза
на ответника, поради което прави възражение за придобиване на имота по
давност. С уточняваща молба от 22.11.2021 г. са описани по вид и размер от
ответника Г. М. ремонтни дейности и подобрения в процесния имот,
извършени в периода м.05.2004 г. до м.01.2021 г., чиято обща стойност е 22800
лв. На основание чл.72, ал.3 от ЗС, прави възражение за упражняване на
правото на задържане до изплащане от ищците на направените от него
подобрения в имота. На основание чл.72, ал.2 от ЗС, претендира ищците да
заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на имота.
Моли съда, да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск и да
уважи направеното възражение за изтекла в негова полза придобивна давност,
ведно с всички произтичащи от това законови последици, както и да уважи
направените искания и възражения с правно основание чл.72 от ЗС.
Претендира съдебни разноски.
В хода на производството ответникът Г. Й.М. е починал на 16.03.2022 г.
и заместен от наследника Р.С. М.- съпруга, която в о.с.з. пояснява, че бракът
им е бил сключен през 1985 г.
В хода на производството поради смъртта на новоконституирания
ответник Р.С. М. като наследник на първоначалния ответник, на 18.11.2023 г. е
заместена на основание чл.227 от ГПК от законните й наследници М. И. Г. и Е.
И. Б., които са участвали в процеса.
За основателността на иска по чл. 108 ЗС следва да се докаже наличието
на елементите от фактическия състав на чл. 108 от ЗС при условията на
5
кумулативна даденост, а именно - ищците да са съсобственици при
посочените квоти и на посочените основания на имотите, предмет на
ревандикация, а ответниците да го владеят или държат без правно основание.
Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищците при
условията на главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд е
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх.№030/11.03.2021 г., че
Й.М.И., с ЕГН-********** е починал на 31.07.1980 г. и оставил следните по
закон наследници: 1.М.Й.И.-син, починал на 04.09.2012 г. със законни
наследници: 1.1.Й. Д. И.-съпруга, 1.2.М. М. Ш.-дъщеря и Д. М. Н.-дъщеря;
2.Г. Й.М.-син.
Видно от скица №144/15.09.2021 г. на Община П.Б., процесния
недвижим имот- УПИ УШ-134, в кв.14 по плана на с.Г., общ.П.Б., с площ 644
кв.м. и граници: изток - улица, запад - УПИ X-132, север - УПИ VII-136 и юг -
УПИ К-133 е собственост на наследници на Й.М.И.. Представени от ищците и
приети по делото са 17 бр. приходни квитанции, издадени от Община П.Б. за
платени данък земя и сграда и такса битови отпадъци за недвижим имот с
адрес с.Г., ул.“******* за периода 2011 г.- 2020 г.
По делото е приет и дубликат на нотариално дело №772/2020 г. по описа
на Нотариус Н. К., рег.№** на НК, с район РС-К.. Съгласно заверено копие на
нотариален акт №141, том V, рег.№9951, д.№772 от 14.10.2020 г. на Н. К.,
нотариус рег.№** на НК, с район РС- К., Г. Й.М. с ЕГН-********** е признат
за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Дворно
място с площ от 644 кв.м., за което по плана на с.Г. е отреден УПИ VIII-134 в
кв.14 по плана на същото село, ведно с построените в това дворно място:
жилище на един етаж с площ от 66 кв.м., с прилежащото мазе с площ от 12
кв.м., гараж на един етаж с площ от 36 кв.м. и жилище на един етаж с площ от
10 кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ VII-135, улица, УПИ IX-133 и
УПИ Х-132.
По делото са представени: удостоверение изх.№070/18.04.2022 г. на с.Г.,
общ.П.Б., съгласно което Г. Й.М., починал на 16.03.2022 г. е с наследници по
закон: 1.Р.С. М.-съпруга и 2.М.Й.И.-брат, починал на 04.09.2012 г. със законни
наследници: 2.1.М. М. Ш.-дъщеря и 2.2.Д. М. Н.-дъщеря; копие на
удостоверение изх. №15736/20.11.2023 г. за наследници на Р.С. М., починала
на 18.11.2023 г. с наследници по закон: М. И. Г.-дъщеря и Е. И. Б.- дъщеря.
За изясняване обстоятелствата по делото пред първоинстанционния съд
са разпитани свидетелите Д. Х.Т., Д.В.Д., М. М.Т. и П. И. И..
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
депозирала писмено заключение, неоспорено от страните. Съгласно
заключението със сумата от 9081 лв. се е увеличила стойността на процесния
имот в резултат на посочените от ответника дейности и подобрения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Основателността на
6
ревандикационния иск се определя от кумулативното наличие на три
релевантни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, последната да се
намира във владение или държане на ответника и фактическата власт върху
вещта да се осъществява от ответника без правно основание. Липсата на който
и да е от трите елемента води до неоснователност на претенцията.
По делото ищците извеждат активната си материално материално-
правна легитимация на съсобственици на процесния имот на основание
наследствено правоприемство.
Установено е по делото, че процесният недвижим имот е бил
собственост на Й.М.И. и М. Г. И.. След тяхната смърт имотът станал
съсобствен при равни права - по 1/2 идеална част на нисходящите им
наследници М.Й.И., починал на 04.09.2012 г. с наследници трите ищци, както
и Г. Й.М. -първоначалния ответник, починал по време на съдебното
производство и заменен от Р.С. М., починала в хода на делото и заменена на
основание чл.227 от ГПК от ответниците М. Г. и Е. Б..
Не е спорно, че първоначалният ответник Г. Й.М. е упражнявал
фактическата власт върху имота, заедно със съпругата си Р.С. М..
От събраните по делото гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК въззивният съд приема за
установено, че в от 2005 г., когато Г. Й.М. и Р.С. М. трайно се установили да
живеят в процесния имот, те са сменили керемидите на покрива и направили
външна изолация на къщата, сменили са дограмата на къщата и лятната кухня,
ремонтирали са терасата и оградата, боядисали стаите и поставили парно,
измазали лятната кухня и сменили дограмата, поставили плочки в банята.
Установено е също така, че гаражът и лятната кухня са били строени приживе
на родителите Й.М.И. и М. Г. И.. По делото не е установено горепосочените
ремонтни дейности да са извършени със знанието и без противопоставянето
на наследодателя на ищците.
Основният довод на ответната страна е, че наследствените идеалните
части на ищците, са придобити по давност. Право на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност при условията на чл.79, ал.1 от ЗС с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Основните признаци на
владението са обективен и субективен. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик, а субективният елемент на владението е
намерението за своене. Само фактът на упражняване на фактическа власт от
единия сънаследник върху целия имот в продължение на повече от 10 години,
не е достатъчен за извод за осъществено владение като придобивно основание.
Този сънаследник се счита владелец на своята идеална част и държател на
идеалните части на останалите наследници-съсобственици на имота. За да
породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на
намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието
на останалите наследници-съсобственици чрез извършването на такива
7
действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил
изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
Разпоредбата на чл.69 от ЗС предполага наличието на намерение за своене, но
тази законова презумпция не намира приложение в отношенията между
сънаследници / арг. Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк. д.
№1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. В тежест на сънаследника, упражняващ
фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е
упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано,
непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите
сънаследници намерението си да свои техните части имота като свои. В
трайната съдебна практика на ВКС се приема, че не е достатъчно едно лице да
ползва имота според неговото предназначение, да го поддържа и ремонтира,
да го декларира и да заплаща данъците му, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е
наследствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия
съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да
му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ-
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 от ЗС не изразява
намерение за своене./решение №566/21.06.2010 г. по гр.д.№1053/2009 г. на
ВКС I г.о., решение №596/30.06.2010 г. по гр.д.№1534/2009 г. на ВКС, I г.о.,
решение №110/20.03.2012 г. по гр.д.№870/2011 г. на ВКС, II г.о., решение
№161/19.07.2013 г. по гр.д.№1163/2013 г. на ВКС, II г.о., решение
№192/16.02.2017 г. по гр.д.№763/2016 г. на ВКС, I г.о. и др./. Извършените от
съсобственика-сънаследник Г. Й.М. в процесния имот ремонти дейности,
следва да се възприемат като действия по поддръжка на съсобствената вещ, за
което той може да иска припадащата се част от разходите от другите
съсобственици на основание чл.30, ал.3 от ЗС, поради което те не надхвърлят
нуждите на обикновеното ползване и не може да се приемат като достатъчно
доказателство за установено от него владение върху чуждата идеална част.
Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на
правото по чл.31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да
се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите
съсобственици. Действително първоначалният ответник е упражнявал
фактическа власт върху спорния имот заедно със съпругата си, но с оглед
правото му по чл.31, ал.1 от ЗС това не може да се приеме като демонстрация
на намерение за своене. Действията по подобряване на имота не са
достатъчни, за да се приеме, че наследникът е променил държането на частите
на останалите сънаследници в намерение за своене, тъй като всеки от
съсобствениците може да извършва действия по поддръжка и да прави
разходи за имота, за които отговарят останалите съсобственици съразмерно на
частта си / определение №60286/28.06.2021 г. по гр.д.№1317/2021 г. на ВКС, I
г.о., определение №571/22.12.2020 г. по гр.д.№2956/2020 г. на ВКС, II г.о.,
8
решение №302/24.06.2011 г. по гр.д.№1168/2010 г. на ВКС, I г.о., решение
№110/20.03.2012 г. по гр.д.№870/2011 г. на ВКС, II г.о., решение
№635/25.10.2010 г. по гр.д.№1405/2009 г. на ВКС, I г.о./. По делото не е
установено първоначалният ответник, заедно със съпругата си да са
извършили други действия, освен подобренията, с които да е обективирано
намерението да своят имота за себе си, съответно да отричат правата на
останалите наследници. Снабдяването на сънаследник -съсобственик с
констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си, не е
сред действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници
намерението на сънаследника-съсобственик да свои целия имот.
Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително
производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не
участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им,
докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Съгласно чл.1 от
Правилника за вписванията, вписването се състои в даване на гласност на
подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в правилника. В ЗС и в
Правилника за вписванията не е въведено задължение гражданите да следят за
съдържанието на книгите за вписване, нито в ЗС е въведена презумпция, че те
са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове.
Според чл. 113 от ЗС поредността на вписването на нотариалните актове е от
значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и
същ имот от същия собственик по различно време, в обхвата на която хипотеза
не се включва придобиване право на собственост на основание давностно
владение от сънаследник върху наследствен имот / решение №161/19.07.2013
г. по гр.д.№1163/2013 г. на ВКС, II г.о., решение №705/29.10.2010 г. по гр.д.
№1744/2009 г. на ВКС, I г.о./.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства пред
РС-К., въззивният съд намира, че първоинстанционния съд правилно е приел,
че не е установено по делото първоначалния ответник - наследник Г. Й.М. да е
демонстрирал и да е противопоставил на другия наследник М.Й.И.
намерението си да владее неговата 1/2 идеална част от имота за себе си. Не е
установено и, че след смъртта на М.Й.И. през 2012 г. Г. Й.М. да е
демонстрирал и пред наследниците му- ищците по делото намерението си да
владее като своя тяхната наследствена част от имота. Едва след завеждане на
делото през 2021г. първоначалния ответник Г. Й.М. явно и недвусмислено е
заявил намерението си да свои целия имот в т.ч. наследствената идеална част
на ищците. Следва да се посочи, че макар да е установено, че другият
наследник- бащата на ищците не е обитавал и не е ползвал процесния имот, то
сам по себе си факта на неупражняване на вещни права не може да се
квалифицира нито като отказ от тях, нито като признание на променено
субективно намерение на първоначалния ответник Г. Й.М. като държател на
наследствената му идеална част при липсата на доведено до сънаследника
след неговата смърт и до знанието на наследниците му-ищците за променено
намерение за своене / в т.см. решение №185/13.07.2011 г. по гр.д.№794/2010 г.
9
на ВКС,11 г.о. и решение №140/17.03.2006 г. по гр.д.№797/2005 г. на ВКС, I
г.о./. Предвид изложеното въззивният съд намира, че нито към датата на
съставянето на нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижим имот по давностно владение №141, том V, рег.№9951, д.№772 от
14.10.2020 г. на Н. К., нотариус рег.№** на НК, с район РС-К., нито и към
датата на подаване на исковата молба /21.05.2021 г./ е изтекъл в полза на
първоначалния ответник Г. Й.М., починал в хода на производството,
изискуемият се от чл.79, ал.1 от ЗС десет годишен срок на давностно
владение, признато от закона като оригинерно основание за придобиване на
право на собственост върху наследствената идеална част от имота. Като се
вземе предвид настъпилото в хода на производството правоприемство по
чл.227 от ГПК и разпоредбата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.2, изр.2 от ЗН въззивният
съд намира, че ищците са собственици общо на 4/6 ид.част от процесния
наследствен недвижим имот, а ответниците общо на 2/6 ид.части от него. С
оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че са налице и трите
кумулативни предпоставки на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск е
основателен и доказан и правилно и законосъобразно е уважен.
Съгласно чл.537, ал.2 от ГПК, както и разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №3/2012 г., по тълк.д.№3/2012 г. на ВКС, ОСГК,
констативния нотариален акт за собственост се издава в едностранно
охранително производство с участието само на молителя. В случай, че този
акт засяга правата на трети лица, породеният гражданскоправен спор се
решава по исков ред. При евентуално уважаване на иска за собственост,
издаденият акт се отменя или изменя. В случая предявеният от ищците иск е с
правно основание чл.108 от ЗС е основателен, поради което констативен
нотариален акт №141, том V, рег.№9951, д.№772 от 14.10.2020 г. на Н. К.,
нотариус рег.№** на НК следва да бъде отменен в частта относно признатите
права на ищците или общо до размер на 4/6 идеална част.
Относно възражението за подобрения и право на задържане, въззивният
съд намира, че решението на КРС и в тази част е правилно и законосъобразно.
Правото по чл.72, ал.3 от ЗС е потестативно по своя характер и дава
възможност на добросъвестния владелец, да задържи вещта до заплащането
на дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията. Разпоредбата
на чл.72, ал.1 от ЗС предоставя право на добросъвестния владелец да
претендира за извършените от него подобрения сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тях. Добросъвестно по смисъла на чл.70 от
ЗС е владението, когато владелецът е придобил вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или когато формата на сделката е опорочена. Съгласно чл.74, ал.1
от ЗС недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези
подобрения, а съгласно ал.2, когато собственикът е знаел, че се правят
подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца
10
се уреждат съгласно чл.72 ЗС. В случая предвид гореизложените мотиви
въззивният съд приема, че първоначалният ответник по предявения
ревандикационен иск Г. Й.М. е държател, а не владелец на имота. Тъй като за
държателя на имот не са приложими разпоредбите на чл.72 и чл.74 от ЗС за
извършени подобрения в имота /арг. т.1 на ППВС №6/1974 г., решение
№153/28.06.2012 г по гр.д.№821/2011 г. на ВКС, II г.о., решение
№620/12.07.2007 г. по гр.д. №744/2006 г. на ВКС, II г.о./., то възражението за
подобрения и право на задържане се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му
не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
По разноските:
С оглед изхода на делото - неоснователност на въззивната жалба не
следва да се присъждат разноски за въззивницата. Следва въззивницата Е. И.
Б. да бъде осъдена да заплати на въззиваемите Й. Д. И., М. М. Ш. и Д. М. Н.
направените разноски за настоящата инстанция, които са общо в размер на
1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 06.01.2025г., постановено по гр.дело
№ 1596/2021г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Е. И. Б. с ЕГН- ********** с постоянен адрес гр.София,
ж.к.“Люлин“ бл.719, вх.А, ет.7, ап.48 като наследници на Р.С. М., с ЕГН-
**********, починала на 18.11.2023 г., конституирана на основание чл.227 от
ГПК в правата на първоначалния ответник Г. Й.М., с ЕГН-**********,
починал на 16.03.2022 г., да заплати на Й. Д. И., с ЕГН- ********** с адрес
с.Т., общР., ул.“*****, М. М. Ш., с ЕГН-********** с адрес гр.С., обл.С.,
ул.“***** и Д. М. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.К., бул.“********
направените по делото разноски за въззивната инстанция, които са общо в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12