Номер 34828.08.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – Враца
На 28.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
Секретар:Миглена Н. Костадинова
Прокурор:Николай Вълков Лалов (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20201400200310 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от Н. С. Н. , изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание Н. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
С.М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с
доводи, че осъденият няма положителни прояви, не осъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение от 18.06.2020 г., постановено по НОХД № 26/20 г.
по описа на PC Мездра и имащо значение на влязла в сила присъда, Н. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а и т. 12, вр.чл. 130, ал. 2
НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 25.06.2020 год., като до момента
е изтърпял фактически 2 месеца и 3 дни. От предварителен арест му се зачитат 2
месеца и 25 дни или общо 4 месеца и 28 дни.
1
Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1 месец и 2
дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
Поради краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е
правена. Въпреки това, като причини и детерминиращи фактори за извършване на
престъплението са посочени ниско правно съзнание, некритично отношение към
предишните му криминални деяния.
Рискът от вреди към обществото е със средни стойности и е продиктуван от
криминалното му минало.
Рискът от вреди за служителите и за останалите лишените от свобода по време
на изтърпяване на присъдата е среден. Склонен е да се въвлича в неправомерни
взаимоотношения и възмездни услуги.
В изготвения план за осмисляне на свободното време като цели са били
заложени пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС, ограничаване участието в
субкултурни дейности и удовлетворяване на религиозни потребности.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди се
запазват в средните стойности за всички категории.
От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е
констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в
Н. се наблюдава частична положителна промяна, но относително краткия престой в
МЛС не позволява пълноценното проследяване на поведението му и отношението му
към режимните изисквания.
Въпреки това е посочено, че осъденият спазва изискванията на ЗИНЗС, няма
извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван
поради липсата на положителни прояви до момента.
По отношение на престъплението обаче, отчасти признава вината си и е слабо
критичен към извършеното деяние.
Вграден е в група на териториален принцип. Не показва враждебни нагласи и
не влиза в конфликти. Податлив е на негативно влияние, склонен е да се въвлича в
нерегламентирани дейности и да реализира нарушения предимно от користен характер.
Среден е рискът от вреди за обществото и се определя от настоящото деяние и
криминалното минало, където има присъди за користно насилствени правонарушения
и закана за убийство. Не осъзнава изцяло тежестта на извършените закононарушения,
не е склонен да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и
2
нормите в обществото. Рискът от вреди е насочен към случайни непознати.
За времето на престоя в затвора не поддържа връзка с близките си. Не е заявил
желание за работа.
Според ИСДВР, индивидуално - корекционната работа с Н. следва да
продължи основно в посока за промяна в нагласите, формиране на критично
отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на
проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване. Към настоящия етап от
изтърпяване на присъдата л. св. все още не е дал достатъчно категорични доказателства
за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Формираните
криминални нагласи и нежеланието му за спазване на законите и правилата
предопределя евентуалното продължаване на престъпната дейност и вероятността да
причини вреди с поведението си в обществото.
Договорените дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в
пълен обем.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони, които
са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Риска от вреди е запазил средните
си стойности за всички категории. За времето на престоя в затвора, Н. не е поддържал
връзка с близките си, като при постъпването си е подписал и декларация за отказ да
проведе безплатен телефонен разговор, за да ги уведоми за постъпването си в затвора.
Не е заявил желание за работа. Не е участвал в корекционни програми.
Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за
съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали
3
обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента
не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения
институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една
потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за
лишаване от свобода. Следва да се отбележи и обстоятелството, че настоящето деяние
е било извършено в условията на домашно насилие и само седмица след като Н. е бил
освободен от затвора по изтърпяване на поредното му наказание.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. С. Н. , роден на *** год. в
с. Бели извор, обл. Враца, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено
му с протоколно Определение от 18.06.2020 г., постановено по НОХД № 26/20 г. по
описа на PC Мездра и имащо значение на влязла в сила присъда, в размер на 6 месеца,
с остатък от 1 месец и 2 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4