Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 27.09.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Юлиана Шулева,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 3882 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20273052/10.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 592 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 67-ми състав, районният съд е
осъдил на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ ответникът В.И.С.
да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 686,53 лева, представляваща
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
08.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата в размер на 69,24
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 14.09.2017 г. до 24.04.2019 г., сумата в размер на 22,55 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за топлоснабден имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к, „*********, абонатен № 269904. С
първоинстанционното решение съдът е отхвърлил иска за стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 3617,00 лева, иска за
обезщетение за забавено плащане на главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 14.09.2017 г. до 24.04.2019 г. до пълния предявен размер от 414,71
лева, иска за цена на услугата дялово разпределение до пълния предявен размер
от 30,05 лева, и иска за сумата в размер на 5,12 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 14.09.2017 г. до 24.04.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
е бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 81,50 лева -
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
в първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ищцовото дружество е било осъдено да заплати на адвокат М.
Ц. З. сумата в размер на 416,18 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Ищецът е обжалвал решението на районния
съд в частите, с които е бил отхвърлен искът за сумата над присъдената в размер
на 686,53 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия, до пълния предявен размер от 3617,00 лева, ведно със законната лихва
до окончателното ѝ изплащане, и за сумата над 69,24 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница, до пълния предявен размер
от 414,71 лева. В жалбата се посочва, че съгласно Общите условия на ищеца от
2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., клиентите не
заплащали обезщетение за забава съгласно чл. 33, ал. 4 до изравняване на
отчетния период, като едва след това се начислявало обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва. Твърди се, че за исковия период от м.
05.2015 г. до 30.04.2018 г. били относими Общите условия от 2016 г., в сила от
11.07.2016 г. В чл. 33, ал. 2 от тях било прието, че клиентите заплащат
стойността на фактура по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за отчетния период в 45-дневен
срок за периода, за който се отнасят, като издаваната обща фактура през месец
юли/август е за целия предходен отоплителен сезон. Задълженията за общата
фактура от 31.07.2017 г. ставали изискуеми едва на 15.09.2017 г., като от този
момент следвало да тече давността. Твърди се, че към датата на депозиране на
исковата молба дължимите суми не били погасени по давност. Издадените кредитни
известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно били възприети от съда
като изискуеми задължения по фактури – задължението ставало изискуемо в
посочения в Общите условия срок след издаване на общата фактура. Неправилен бил
изводът на районния съд, че ищецът не бил доказал изпадането на ответника в
забава. Съгласно Общите условия, в сила от 11.07.2016 г., за ищеца не било
налице задължение за удостоверяване на публикуването на общата фактура чрез
нотариално заверен констативен протокол, за да се докаже изпадането на клиента
в забава – клиентите следвало да заплатят дължимото в 45-дневен срок от
публикуване на сайта, без да е необходимо изпращането на покана. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, и уважаване на исковите претенции в пълен размер. Направено
е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивна жалба от ответника, в който се поддържа, че
жалбата е неоснователна. Посочено е, че от представените доказателства от ищеца
се установявало публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
за месец 05.2016 г. и м. 06.2016 г. падежът на вземанията е настъпил след
изтичането на 30 дни от края на месеца. Ответникът не се съгласява с
възражението, че не било доказано изпадането на ответника в забава, като
страната е цитирала изводите на съда. Направено е искане за оставяне в сила на
решението на СРС и присъждане на сторените от страната разноски пред настоящата
инстанция.
Не е постъпило становище от третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението в осъдителната част и в
отхвърлителната част касателно иска за цена на услугата дялово разпределение и
иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение не
е било обжалвано и е влязло в сила.
В открито съдебно заседание страните не
се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 3617,00 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 414,71 лева, представляваща мораторна лихва за забава от
14.09.2017 г. до 24.04.2019 г., сумата в размер на 30,05 лева, представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 5,12 лева,
представляваща лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода
от 14.09.2017 г. до 24.04.2019 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
ж.к. „*********, ет. *****.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
оспорил исковете по основание и размер, направил е възражение за погасителна
давност и по отношение на пасивната му легитимация.
От представеното по делото копие от
протокол от събрание на етажните собственици е видно, че на 20.02.2002 г. Общото
събрание на етажните съсобственици на сградата на адрес: гр. София, ж.к. „*********
е взело решение за сключване на договор с „В.Е.С.” ЕООД за топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода. На 01.04.2002 г. е бил
подписан договор за извършване на услугата.
По делото са представени два договора –
от 01.11.2007 г.и 29.07.2015 г. между ищеца и третото лице – помагач „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Видно от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 66, том I,
рег. № 3029, дело № 56 от 2007 г. М.А.П.е дарила процесния недвижим имот на
ответника, като си е запазила пожизнено право на ползване върху него. От
приложената по делото справка за данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява, че М.А.П.е починала на 19.08.2007 г.
По делото са представени индивидуални
справки за топлинна енергия с титуляр ответната страна, протоколи за неосигурен
достъп за отчет за разпределители/топломери и водомери за топла вода, в т.ч. и за
процесния имот за 2018 г., общи условия на ищцовото дружество.
По делото е изготвено и прието
заключение по назначена съдебно-техническа експертиза. От него се установява,
че сумите за сезон 2016/2017 г. и сезон 2017/2018 г. са били начислени на база
брой потребители – 4 броя, като общата дължима сума за топлинна енергия възлиза
на 3616,99 лева.
Въз основа на гореустановените
фактически положения въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо. Въззивният съд счита, че постановеното решение е и правилно с
оглед наведените в жалбата оплаквания.
За да отхвърли исковите
претенции в обжалваната част, районният съд е уважил частично възражението за
настъпила погасителна давност, своевременно инвокирано от ответника в отговора
на исковата молба. Въззивният съд се съгласява с изводите на контролираната
инстанция в тази насока.
Съгласно чл. 111, буква
„в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и
тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях
давността да не е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за
тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае
се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на
топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи
се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че
размерът на тези задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид
предвиденото в приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
Неправилно във
въззивната жалба се твърди, че за исковия период от м. 05.2015 г.
до 30.04.2018 г. били относими Общите условия от 2016 г., в сила от 11.07.2016
г. На първо място, исковият период за задължението за незаплатена цена на
топлинна енергия е от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., а не както се посочва в
жалбата – от м. 05.2015 г. За задълженията за главница от м. 05.2016 г. и м.
06.2016 г. са приложими Общите условия от 2014 г., влезли в сила сила на
12.03.2014 г. и действали до влизане в сила на Общите условия от 2016 г.,
последните в сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от
2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството. За задълженията за главница за исковия период от м. 07.2016 г. до
30.04.2018 г. и за задълженията за законна лихва за целия исков период (от
14.09.2017 г. до 24.04.2019 г.) са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните
дължими суми за топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата
фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия
след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да
се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Предвид приложимите към исковия период
Общи условия по отношение изискуемостта на вземанията и обстоятелството, че
исковата молба е била входирана на 08.01.2020 г., районният съд правилно е
посочил, че вземанията за главница за периода от м. 05.2016 г. до м. 10.2016 г.
са погасени по давност.
Несъстоятелен е доводът касателно общата
фактура от 31.07.2017 г. Издаването на общата
фактура не променя предвидения в Общите условия начин за определяне на падежа
на месечните задължения – отправяне на покана от кредитора чрез публикуване на
фактурите на интернет страницата му или изтичане на предвидения срок. Общата
фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане
на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е.
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло
да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е
сума за доплащане. Бланкетни и лишени от връзка с мотивите на районната
инстанция са доводите в жалбата по отношение на кредитни известия за прогнозно
начислени суми, неуспешното доказване на изпадането на ответника в забава или
по отношение на удостоверяването на публикуването на общата фактура, тъй като
съдът изобщо не е развивал мотиви в посочения смисъл, за да може настоящата
инстанция да извърши инстанционен съдебен контрол върху правилността на
изводите.
Що се отнася до оспорването в жалбата
касателно отхвърлената претенция за законна лихва върху главницата за топлинна
енергия, следва да се отбележи, че въззивникът не е развил конкретни оплаквания
в тази насока. За относимо възражение може да бъде счетено единствено това
касателно приложението на правилата за погасителна давност. Районният съд е
уважил изцяло по период претенцията за вземането, тъй като правилно е приел, че
към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл период по-дълъг от три
години от най-старата дата. Изрични оплаквания в жалбата касателно определения
на основание чл. 162 от ГПК като основателен размер на вземането обаче липсват,
поради което въззивният съд не дължи проверка в тази насока.
Предвид гореизложеното
въззивният съд счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част.
При този изход от спора на въззиваемата
страна се полагат разноски. Претендират се такива в размер на 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, за уговарянето и заплащането на което са били
представени доказателства. Дружеството-въззивник е направило възражение за
прекомерност, което се явява неоснователно предвид минималните размери,
определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20273052/10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 592 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 67-ми състав, в частта, в която са били отхвърлени исковете за сумата над присъдената в размер на 686,53 лева до пълния предявен размер от 3617,00 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане, и за сумата над 69,24 лева до пълния предявен размер от 414,71 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 14.09.2017 г. до 24.04.2019 г.
Решението в останалата част не е било обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца-въззивник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.