РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Перник, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от А.Ч. и Б.Ч. против решение 260763/25.06.2021г. по
гр.д. № 7566/2018 г. на РС – Перник, с което е признато за установено по предявения от
Р.М., Я.М. и Я.М. срещу А.Ч. и Б.Ч. иск с пр. основание чл. 108 ЗС, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ 550/1460 ид.ч. от ПИ с ид. №
63152.501.13, с площ 1864 кв.м., находящ се в ***, съгласно КККР на с. ***, общ. ***,
одобрена със Заповед № 14-300-5-1 от 09.08.2004 г. на Началника на СГКК – гр.
Перник, при съседи: ПИ 63152.501.14, ПИ 63152.501.15, ПИ 63152.501.17, ПИ
63152.501.18 и ПИ 63152.501.12, ведно с построената в имота жилищна сграда с ид.
63152.501.13.2 със ЗП от 68 кв.м., идентичен със стар имот, представляващ 550/1460
ид.ч. от парцел *** в кв. ** по плана на с. ***, общ. ***, утвърден със Заповед № III-
234 от 09.04.1976 г. на Кмета на Община Перник, целият с площ 1460 кв.м., при
граници: улица, Д.Ш., М.П. и горско стопанство, заедно с двуетажна масивна жилищна
сграда, построена върху 60 кв.м., находяща се в източната част на парцела, на
основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство, като
ответниците са осъдени да предадат владението върху имота на ищците.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното
1
решение в частта на диспозитива е недопустимо, тъй като с исковата молба е предявен
иск по чл. 108 ЗС – за връщане на имот, който се владее без правно основание, а не иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване на право на собственост. По същество се
излагат доводи за неправилност на решението с искане същото да бъде отменено
включително и в частта за разноските и спорът бъде решен по същество, като бъде
отхвърлен изцяло предявеният иск.
Въззиваемите излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решенето.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1
ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.
Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
заявен петитум /ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика и осъждане на
ответника да му предаде владението на същия/ предявеният иск е по чл. 108 ЗС.
Предмет на делото по иска по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищеца и искът
съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът
притежава собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. Съгласно т. 2 А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС
по т. д. № 4/2014 г., ОСГК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с
отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на
ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с пр. осн.чл. 108 ЗС и не
се е произнесъл недопустимо, поради което доводите в жалбата за недопустимост на
решението са неоснователни.
С оглед на горното обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на
спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
се установяват следните относими за спора факти:
С Нот. акт № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 28 от 1999 г. за покупко-продажба на
недвижим имот на 29.01.1999г. А. Ч. и А. Ч. са продали на Б. М. недвижим имот,
представляващ 550/1460ид. ч. от дворно урегулирано място, находящо се в с. *** и
представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на с. ***, общ. ***, утвърден със Заповед
№ ІІІ-234 от 09.04.1976г. на Кмета на Община Перник, целият с площ 1460 кв. м., при
подробно посочени граници, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, построена
върху 60 кв. м. и находяща се в източната част на парцела. Не се спори и се установява,
че горепосоченият имот и сграда са закупени от Б. М. по време на брака му с Р. М. и
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК -85г. имотът и сградата са придобили
характер на съпружеска имуществена общност, независимо че имотът и сградата са
закупени само на името на Б. М., като след смъртта на Б. М. на ***. СИО върху имота
2
и сградата е прекратена и на основание чл. 27 СК - 85г., чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
правото на собственост върху имота и сградата е придобито от преживелия съпруг и
неговите наследници – ищците Р. М., Я. М. и Я. М.
Идентичността на описаните в нот. акт № ***, т. *** рег. № ***, д. № 28 от 1999
г. парцел ***, в кв.** по рег. план на с. ***, общ. *** и двуетажна масивна жилищна
сграда, построена върху 60 кв. м. и находяща се в източната част на парцела, с
процесния имот и сграда по КККР на с. ***, община *** се установява от приложените
скица на поземлен имот и сграда, в които е отразено, че ПИ с ид 63152.501.13, ведно с
построената в имота сграда с ид. 63152.501.13.2, има номер по предходен план: ***, кв.
**.
По реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е изслушана във въззивното производство съдебно
- почеркова експертиза, от заключението на която категорично се установява, че
подписът в графа „продавачи:1“ и „продавачи:2“ в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 28 от 1999 г. е изпълнен от
А.М.Ч., съответно е изпълнен от А.С. Ч.. Подписът в графа „купувач“ в същия нот. акт
е изпълнен от Б.Р.М.. Това дава основание да се приеме, че волята на страните по Нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 28 от 1999
г. е да бъде прехвърлен-продаден процесният недвижим имот, представляващ 550/1460
ид. ч. от поземлен имот с ид. № 63152.501.13 в с. ***, съгласно КККР на с. ***, община
***, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 60 кв. м. и
находяща се в източната част на имота. Следователно заявеното деривативно
придобивно основание- договор за продажба е породил вещноправно действие и
легитимира ищците за собственици на процесните имот и сграда.
От съвпадащите доводи-твърдения на страните и гласните доказателства следва
безспорният факт, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесния
имот, но не се установява при доказателствена тежест на ответниците, че упражняват
фактическата власт на правно основание, а ако заявяват свои вещни права – да докажат
противопоставимо на ищците придобивно основание.
Възражението на жалбоподателите- ответници за придобиване на имота и
сградата по давност не е релевирано своевременно в срока по чл. 133 ГПК /отговорът
на исковата молба е подаден от лице без представителна власт и в указания от РС срок
процесуалното действие без представителна власт не е изрично писмено потвърдено от
ответниците, алтернативно не е представено пълномощно на подалия отговора, което
да предхожда подаването на отговора и съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК процесуланото
действие се смята за неизвършено/, поради което е преклудирано. Следователно и
първоинстанционният, и въззивният съд не дължат произнасяне по това възражение с
оглед забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК и липсата на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3
ГПК, съответно ангажираните от ответниците доказателства за установяването на това
3
възражение не следва да бъдат обсъждани от първоинстанционния и въззивния съд с
решението си.
Същото е и неоснователно, тъй като съгласно писмените доказателствата по
делото купувачът Б. М. е декларирал процесния имот и сграда като собствени пред
данъчните органи през 1999 г., придобит с нот. акт № *** като с нак. постановление №
178/22.04.2000г. на ТДД-гр. Перник е наказан с глоба от 20 лв., за това че е декларирал
имота и сградата след срока по чл. 14 от ЗМДТ; ищците Р. М., Я. М. и Я. М. са
декларирали процесния имот и сграда като собствени пред данъчните органи през 2003
г., за който са заплатили задълженията за данък и такса битови отпадъци за периода
01.02.2003 г. – 30.11.2003 г., 01.02.2005 г. – 30.11.2005 г., 01.07.2019 г. – 01.11.2021 г.
От показанията на св. Г. и св. К. се установява, че след като през 1999 г. Б. М. и
съпругата му-ищцата Р.М. закупили къщата започнали да правят ремонт, тъй като била
недовършена, след което семейството живяло там до смъртта на Б. М. през ***г., а след
смъртта на съпруга на ищцата започнали да ходят по-рядко. През това време
ответниците А. и Б. живеели в една барака в същото дворно място, а през 2011 г. се
нанесли в къщата и не пускали ищцата Р. да влезе там. Около 2010-2012 Р. пуснала
наематели в имота, които отстранили ответниците, но след това те пак се нанесли.
Последното се потвърждава от сключения от ищцата Р.М. като собственик-наемодател
и наемателя Б. М. на 21.09.2011 г. договор за наем с предмет процесната масивна
жилищна сграда – къща със ЗП 60, 00 кв. м. по нот.акт, а по скица 68 кв. м., с ид.
63152.501.13.2, състояща се от два етажа и партер, построена в източната част на УПИ
с ид. 63152.501.13 по КККР на Общ. ***, с. ***, за срок от 6 месеца, както и от заверен
препис от Протокол за въвод във владение от 05.03.2012г. по изп. д. № 106/2012г. по
описа на ЧСИ С. Б., с който взискателят -наемател Б. М. е въведен във владение на
масивна жилищна сграда – къща със ЗП 60, 00 кв. м. по нот.акт, а по скица 68 кв. м., с
ид. 63152.501.13.2, състояща се от два етажа и партер, построена в източната част на
УПИ с ид. 63152.501.13 по КККР на Общ. ***, с. ***.
Изброените доказателства несъмнено установяват и дават основание да се
приеме, че ищците са считали себе си за собственици на процесния имот и сграда по
причина, че собствеността им е била прехвърлена от ответниците с валиден и сключен
в предвидената от закона форма договор за покупко-продажба. Всички тези действия
на ищците по наглеждане, отдаване под наем и организиране на опазването на
процесния имот и сграда, включително и съдебна защита от посегателствата на
ответниците срещу собствеността на ищците, в съвкупност представляват действия по
ползване и разпореждане, които правомощия ищците като собственици упражняват
върху имота и сградата, включително и правомощието владение като собственици
върху имота и сградата, както лично, така и чрез трети лица – наемател.
Същевременно при възложената им доказателствена тежест, ответниците не
4
доказват пълно и главно (несъмнено) завладяване на процесния имот и сграда, с
намерение за своене и за отнемане владението от купувача Б. М. и неговата съпруга Р.
М. и впоследствие от наследниците на Б. М. – ищците по делото, които са станали
собственост на ищците след продажбата на имота и сградата през 1999 г. Дори да е
вярно твърдението, че след продажбата на имота и сградата през 1999 г. ответниците-
продавачи са имали фактическа власт върху продадения имот и сграда, то при договор
за продажба предаването на имотите на купувача-ищците е част от задължението на
продавача-ответниците, поради което осъществяваната от продавача фактическа власт
върху продадения имот и сграда съставлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС,
поради липсата на намерение за своене на продадените вещи и започва да я държи за
новия владелец - купувача. След като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане от продавачите-ответници, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може
да доведе до придобиване на собственост по давност. За да е налице завладяване е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго изключително за себе си да намери външен израз чрез действия доведени до
знанието на собствениците-ищци, които недвусмислено да отричат правата на
собственика, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. В противен случай осъществяваната фактическа власт не може да породи
последиците по чл. 79 от ЗЗД. Ответниците не са придобили фактическата власт върху
имота на правно основание, което е годно да ги направи собственици, поради което
следва, че не са имали качеството на добросъвестен владелец и следователно кратката
5 – годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС е неприложима, поради което те са
могли да го придобия вследствие на десетгодишно давностно владение по чл. 79, ал. 1
ЗС.
От доказателствата не се установява, че ответниците са извършили някакви
действия, различни от инцидентно и скрито „нанасяне“ в процесните имот и сграда, с
които да са проявили и заявили пред ищците промяна в намерението си за своене на
имота и сградата. Установените „нанасяния“ на ответниците в сградата, които са били
възможни поради достъпа им до съсобствения терен, върху който е построена
сградата, не могат да се приемат като владение на имота и сградата, и при положение
че не е било явно и постоянно установено и демонстрирано спрямо ищците. Следва да
се обърне особено внимание, че презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а
за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение, каквото в
случая по гореизложените съображения ответниците не са доказали. Без значение е
дали ищците, които са станали собственици на процесните имот и сграда след
закупуването им през 1999 г. ползват собствените си имот и сграда, защото с това те не
са загубили правото си на собственост, още по-малко - само поради това, процесните
имоти не може да бъдат придобити в собственост от ответниците, след като
5
собствеността не е придобита по възможните според закона способи от ответниците.
Напротив – установено е, че правомощието владение ищците-собственици валидно са
упражнявали, както лично, така и чрез трети лица, както и са упражнявали чрез
различни по съдържание действия, като законът няма предвид само господство над
вещта от ищците-собственици във физическия смисъл на думата. Освен това, ако
ответниците са считали, че собствениците-ищци не са ползвала процесните имот и
сграда и не се интересуват от тях, респ. че ответниците са владели против волята на
ищците-собственици и пр., ответниците са могли да се снабдят с нотариален акт за
собственост по давностно владение за чуждия имот и сграда, като един начин да
докажат, че са ги владели и съответно отстранили ищците-собственици от имота и
сградата, каквито доказателства не са налице.
В обобщение, ответниците не доказват, че упражняваното на правомощието
владение изразяващо се във фактическата власт с ясно демонстрираното намерение за
своене върху процесните имот и сграда върху тях от купувача Б. М. и неговата съпруга
Р. М. и впоследствие от наследниците на Б. М. – ищците по делото, през целия период
от 1999г. и насетне, които като собственици упражняват върху процесния имот и
сграда, е смущавано по никакъв релевантен начин от ответниците, до момента на
подаване на исковата молба срещу ответниците в съда през 2018 г., респ. ответниците
не доказват осъществяване на изискуемото от чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишно
непрекъснато, явно владение върху процесния имот и сграда до подаване на исковата
молба срещу тях в съда през 2018 г., което е основание да се приеме, че възражението
за придобивна давност е неоснователно.
След като се установява, че заявеното придобивното основание – валиден
договор за покупко-продажба, легитимира ищците като собственици на твърдяната
идеална част от процесния недвижим имот и изключителни собственици на процесната
сграда; ответниците упражняват фактическата власт върху имота и сградата и според
правата на ищците и към настоящия момент, а същевременно не са доказали
възражението си, че са преобразували държането на техните части от имота и сградата
във владение и че са придобила чрез давностно владение правата на ищците - т. е.
основание да владееят имота и сградата и по отношение на правата на ищците, респ.
основание за осъществяване на фактическа власт върху процесния имот и сграда от
ответниците, противопоставимо на ищците, то ревандикационният иск е основателен.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с
тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по
6
въззивното производство.
Въззиваемите претендират, но не доказват разноски по въззивното
производство, включително и липсва договор за правна защита за уговорено и
заплатено адв. възнаграждение, като представеният списък по чл. 80 ГПК не доказва
направени разноски, поради което такива не им се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260763/25.06.2021г. по гр.д. № 7566/2018 г. по описа
на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7