С мотивирано постановление от 15.07.2016 г.
Районна прокуратура гр. Луковит е внесла по реда на чл. 375 от НПК предложение
за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Д.П.С., ЕГН ********** *** и налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро
вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 5, ал.
2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – за това, че на 17.12.2015 г., около 15.40 ч.,
в гр. Луковит, Ловешка обл., на ул. ".******" № 2, при управление на
МПС - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег. №
ОВ **** АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП - не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - не съобразил
скоростта си с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, не намалил скоростта и не спрял,
когато възникнала опасност за движението, с което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на В. А. Й., ЕГН **********, от гр. Луковит, изразяваща се в: травматично счупване на лява раменна кост,
с разместване на фрагментите, давела до трайно затрудняване движението на лява
ръка за около 6-7 месеца и травматично счупване на дясна подбедрица, довела до
трайно затрудняване движението на десен крак за около 1 година.
Районна прокуратура гр. Луковит не изпраща
представител в съдебно заседание.
Обвиняемият Д.С. участва в
производството по делото лично и с упълномощения си защитник адв. Р.Л. ***,
който пледира подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“, моли съдът на осн. чл. 78а, ал.
4 от НК да не налага наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,
като излага доводи за съпричиняване на
престъпния резултат от страна на
пострадалата пешеходка, счита, че е налице виновно нарушение от
пешеходката на правилата за пресичане на пътното платно (чл. 113 от ЗДвП), изтъква
добрите характеристични данни на подзащитния си. Обвиняемият в обясненията си
пред съда не оспорва фактите, изложени в постановлението на РП – Луковит,
изказва съжаление за случилото се. Моли да запази свидетелството си за
управление на МПС, тъй като с това изкарва прехраната си – работи като
шофьор, всеки ден кара по-малкия си брат от с. Петревене до училище в гр. Луковит.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Д.П.С. е роден на *** г. в гр. Русе, ЕГН **********,***,
българин, българско гражданство, със средно специално образование, работи като
шофьор в „М. **“ ООД гр. Луковит, неосъждан.
Обвиняемият
С. е правоспособен водач на МПС от 2012 г.,
категория „В“, не е наказван по административен ред за извършени
нарушения по ЗДвП, съгласно справката за нарушител. До момента не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, видно от
справката за съдимост.
На 17.12.2015 г., обв. С. управлявал
лек автомобил марка "Форд", модел „Фокус", с рег.№ ОВ **** АТ,
като около 15.40 часа бил спрял на улицата под СОУ "А. К." в гр.
Луковит, намираща се на север от кръстовището обръщалото, образувано от път 1-3 и ул. „Възраждане“,
платното водещо за центъра на гр. Луковит, като и двете улици били с еднопосочно движение
– ул. „Момчилец“ за гр. София, а ул. „Възраждане“ – посока Плевен . По същото време, на левия тротоар на
ул. „Момчилец“ в гр. Луковит, се намирала пешеходката В. А. Й.. На кръстовището на ул. „Възраждане“
и ул. „Момчилец“ бил спрял и друг автомобил - марка „Мерцедес“. Обв. С.
потеглил с автомобила си, като пропуснал да преминат автомобилите по път 1-3,
навлязъл в пътното платно, с посока на движение към София, като поел по ул. „Момчилец“.
По същото време св. В. Й. предприела пресичане на пътното платно, на ул. „Момчилец“
№ *, посока ул. „Кръгояр“. Пешеходката
навлязла по платното отляво надясно за автомобила на обвиняемия, а той към
кръстовището с ул. „Кръгояр“. Междувременно автомобила марка „Мерцедес“ също
предприел движение по ул. „Момчилец“, в лявата част на пътното платно. По
същото време обвиняемият с автомобила си приближил автомобила марка „Мерцедес“, като се движил в дясната част
на пътното платно по ул. „Момчилец“. Св. Йорданова пресякла частта от платното
пред автомобила марка „Мерцедес“ и навлязла в дясната част на пътното платно на
ул. „Момчилец“. Скоростта на управлявания от обвиняемия автомобил била
по-голяма от тази на автомобила марка „Мерцедес“ и той започнал да го
изпреварва. С предна дясна част на автомобила обв. С. ударил пешеходката.
Предната броня на автомобила ударила долните крайници на св. Й.. Тялото й
загубило равновесие и се наклонило към предната част на автомобила. Получил се
втори контакт между десен фар и страничната част на тялото на пострадалата.
Автомобилът, управляван от обвиняемия продължавал да се движи, като водачът, реагирал
на удара и завил волана наляво в опит да предотврати удара с пешеходката.
Тялото на св. Й. изцяло паднало на пътното платно, отдясно на автомобила, с
отблъскване надясно към ул. „Кръгояр“. Обвиняемият спрял автомобила, до левия
бордюр на левия тротоар на ул. „Момчилец“. Отишъл до пешеходката, при която
вече били св. Д. М. Ц. и попитал дали бил подаден сигнал на Спешна помощ. След
пристигане на автомобил на Центъра за спешна медицинска помощ, св. Й. била
откарана до МБАЛ в гр. Луковит, където последната била прегледана и
консултирана. Пробата за алкохол на обвиняемия С. била отрицателна.
Видно от заключението на
автотехническата експертиза, скоростта на автомобила управляван от обвиняемия
преди настъпването на ПТП-то била 40-50 км/ч., „опасната
зона"/разстоянието за спиране/ при тази скорост е от 22,31м. до 30,68 м., отстоянието
на автомобила за тази скорост от мястото на удара с пешеходката, е от 48м. до
78 м., т.е. разстоянието на автомобила, от момента на възникване на
опасността/слизането на пешеходката на пътното платно/ е по-голяма от „опасната
зона" за спиране, обвиняемият е имал неограничена видимост към
пешеходката, по- голяма от „опасната зона" за спиране на автомобила.
Пътнотранспортното произшествие било предотвратимо от техническа гледна точка
от страна на обвиняемия С.. Същият е имал достатъчно време и техническа
възможност към момента, в който е възприел пешеходката, да предприеме спиране и
да спре до мястото на удара.
Вследствие на настъпилото ПТП, видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза на св. В. А. Й. било причинено
травматично счупване на лява раменна кост, с разместване на фрагментите, довела
до трайно затрудняване движението на лява ръка за около 6-7 месеца и
травматично счупване на дясна подбедрица, довела до трайно затрудняване
движението на десен крак за около 1 година., т.е. средна телесна повреда, по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, преценени по реда на
чл.378, ал.2 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него; констативен протокол за ПТП;справка за нарушител;справка за съдимост; характеристични
справки, характеристична справка от работодателя, трудов договор, длъжностна
характеристика, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
протокол за химическа експертиза; протоколи за разпит на свидетели;
съдебно-медицинска експертиза, автотехническа
експертиза, както и от обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно
заседание, които макар и лаконични, имат характер на направени самопризнания.
Доказателствата са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Обвиняемият Д.П.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б"
пр.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК, във вр. чл. чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
От
обективна страна на
17.12.2015 г., около 15.40 ч., в гр. Луковит, Ловешка обл., на ул.
"Момчилец" № *, при управление на МПС - лек автомобил марка
"Форд", модел "Фокус", с рег. № ОВ **** АТ, е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
Като водач на МПС обвиняемият Д.С. не е
изпълнил задължението си, установено в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, както и това по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП – да съобрази скоростта си с характера и интензивността на
движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Това е така, тъй като при движение със скорост 40-50
км/ч, разстоянието на автомобила от
момента на възникване на опасността (слизането на пешеходката на пътното
платно) до мястото на удара (48м до 78 м) е по-голямо от „опасната зона“ за
спиране (22,31 до 30,68 м), обвиняемият е имал обективната възможност да
възприеме пешеходката (имал е неограничена видимост към нея), да намали
скоростта и да предприеме спиране преди конфликтната
точка.
Настъпва
и съставомерният резултат, а именно причиняване на средна телесна
повреда на св. Й., изразяваща се в наличието на посочените по-горе
травматични увреждания. Същевременно се установява пряката причинно-следствена
връзка между причинените на пострадалата травматични увреждания и настъпилото
ПТП.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вина непредпазливост. Обвиняемият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но в конкретната обстановка,
нарушавайки правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е била длъжен и е могъл да предвиди възможността за настъпване на
вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът
призна обвиняемия Д.С. за виновен в
извършване на престъплението чл. 343, ал. 1, б. "б" пр.2-ро, вр. чл.
342, ал.1 от НК, във вр. чл. чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
След като съобрази квалификацията на престъплението
и данните за личността на извършителя, съдът прецени, че по отношение на обвиняемия
Д.С. са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК – обвиняемият е пълнолетно лице; не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78А НК; престъплението е извършено по непредпазливост и за него към
момента на извършването в НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” за
срок до три години или “пробация”; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
Предвид горното, след като съдът
призна обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. "б" пр.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК, във вр. чл. чл. 5, ал. 2, т.
1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,, на основание чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 2500 лева.
При определяне на размера на административното наказание “глоба” като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид изключително ниската
степен на обществена опасност на обвиняемия предвид чистото му съдебно минало,
много добрите характеристични данни, липсата на каквито и да били
противообществени прояви, пълната липса на нарушаване на правилата за движение
по пътищата преди инцидента. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прие завишената обществена опасност на престъплението,
което е едно от най-често извършваните в страната, увреждащо собствеността,
здравето и живота на гражданите.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция. Същото съответства изцяло на тежестта на
извършеното транспортно престъпление.
В разпоредбата на чл.78А, ал.4 НК налагането на административно наказание
„лишаване от право да се упражнява определена дейност”, каквато в настоящия
случай е управлението на МПС, е предвидено като алтернативна възможност
за кумулативното му налагане. Като взе предвид липсата на налагани санкции по ЗДвП преди
инцидента, което дава основание обвиняемият да бъде приеман като примерен водач
на МПС и обосновава извод, че деянието му е една инцидентна проява, наред с
обстоятелството, че работата му като шофьор е единствен източник на доходи, съдът счита, че налагането и на
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” би се оказало
излишна репресия към обвиняемия. Ето
защо съдът счете, че на обвиняемия не следва да се налага
административно наказание «лишаване от право да управлява МПС», поради което
не наложи същото.
В хода на досъдебното производство са направени разноски за
изготвяне на експертизи, в общ размер на 360.22 лева, които с оглед признаване
на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, на осн. чл.189,ал.3 НПК бяха възложени в негова тежест.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: