Р Е Ш Е Н И Е
№ 811/21.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
Трети административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
Тихомир Гергов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело №
600 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по
искова молба на А. Х. Х. с ЕГН ********** и Т.А.Х. с ЕГН **********,***, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 154 496 лева,
обезщетение за имуществени вреди и по 30 000 лева или общо 60 000 лева
неимуществени вреди за всеки един от ищците, за периода от 23.12.2022 г. до
03.01.2023 г., ведно със закона лихва от датата на внасяне на иска пред Окръжен
съд Пловдив – 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
се и мораторна лихва в размер на 1219.38 лева, дължима за периода от 23.12.2022
г. до 17.01.2023 г., за главница в размер на 154 496 лева и мораторна лихва по
236.78 лева или общо 473.56 лева, за претендираните обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева или общо 60 000 лева,
дължими за периода от 23.12.2022 г. до 17.01.2023 г., изчислени посредством
лихвен калкулатор от системата на НАП.
В исковата молба и в
направеното уточнение към нея – Допълнение на искова молба с вх. №
6327/26.07.2023 г. се твърди, че същата е насочена срещу извършената
административната дейност на кмета на район „Централен“, като претенциите са
към Община Пловдив в резултат на извършената административна дейност на кмета
на район „Централен“, който
въз основа на своя Заповед № РД-16-1251 от
28.06.2016 г., при наличието на висящ процес пред Административен съд Пловдив,
по адм. дело № 2231/2022 г. и направено изрично искане за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта, което административно обезпечение е
било допуснато от ВАС, с издаване на обезпечителна заповед, самоволно и без да
изчака резултата от цитираното административно дело, в рамките на последния
работен ден и по време на коледните празници, фактически е извършил действия по
премахване, разрушаване на собствената на ищците „Четириетажна жилищна сграда“,
без съгласието на обитателите и собствениците.
Посочено е, че
оплакването е породено от действие или бездействие на длъжностното лице, като
същото се изразява в откраднати, унищожени и оставени на произвола извън къщата
вещи, подробно посочени в списък, приложен по делото. Касае се за фактически
активни действия на кмета на район „Централен“, град Пловдив по физическото
премахване на недвижимия имот, което той е осъществил ангажирайки неустановен
брой роми от квартал „Столипиново“, без да контролира дейността им по събиране
и съхранение на движимите вещи. С тези си действия се сочи, че същият е
причинил имуществените вреди, които са исковата претенция по делото, както и
неимуществени такива в посочения от ищците размер.
В съдебно
заседание ищците, редовно призовани, се явяват лично. Молят съда да уважи
исковата им претенция. Представят писмени доказателства.
Ответникът
– Община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище вх. № 10148/01.12.2023 г., в което по изложени
съображения е застъпено становище за неоснователност на иска. Счита, че
исканият размер на обезщетението за нанесени имуществени и неимуществени вреди
е изцяло недоказан както по основание, така и по размер. Посочено е, че
администрацията на район „Централен“ на законно основание е пристъпила към
принудително изпълнение на влязла в сила заповед, с която е наредено
премахването на четири етажа жилищна сграда, собственост на ищците, като
незаконна. Поддържа, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия
на служители при ответника, от които да са причинени вреди на ищците. Моли съда
да отхвърли изцяло исковата претенция като недоказана по основание и размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не
се доказаха действия и бездействия от страна на Общинска администрация, така че
да е нарушен редът, който е регламентиран в Наредбата на Община Пловдив, приета
във връзка с разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Липсата на доказване на такива
действия и бездействия в нарушение на Наредбата влече като правна последица недоказване
на исковата претенция, поради което няма и причинени и доказани вреди.
Административен съд –
Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея
доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на
прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, съдът приема, че се
претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, изразяващи се в болки
и страдания, причинени от действията на административния орган по изпълнение на
Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“.
Установи се по
делото, че е била издадена Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район
„Централен“, за премахване на незаконен строеж „Четириетажна жилищна сграда“,
собственост на ищците, с идентификатор 56784.520.696 по КК на КР на гр.
Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Бургас“ № 1. Същата е влязла
в законна сила съгласно Определение № 224/31.01.2017 г., постановено по адм.
дело № 276/2017 г., по описа на Административен съд Пловдив, потвърдено с
Определение № 8482/03.07.2017 г. по адм. дело № 3085/2017 г. на ВАС, както и с
Определение от 22.02.2017 г., по адм. дело № 235/2017 г. по описа на
Административен съд Пловдив, потвърдено с Определение № 4000/31.03.2017 г., по
адм. дело № 3043/2017 г. на ВАС, и в този смисъл подлежи на изпълнение.
От представените
писмени доказателства се установява, че е издадена Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2400-3577/20/ от 20.07.2017 г., с която ищците за поканени
в 30 (тридесет) дневен срок от получаването й да изпълнят доброволно заповедта
за премахване на незаконен строеж. Поканата е редовно връчена на ищците на
24.07.2017 г. С Протокол от 19.04.2022 г. е констатирано, че заповедта не е
изпълнена в срока за доброволно изпълнение и строежът не е премахнат, поради
което общинската администрация е пристъпила към процедура по принудително
премахване.
Към настоящото
производство е приложено адм. дело № 1446/2022 г. по описа на Административен
съд гр. Пловдив, образувано по искане на кмета на район „Централен“ – Община
Пловдив във връзка с образувано производство по принудително изпълнение на
Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“, с която е
наредено премахването на незаконен строеж „Четириетажна жилищна сграда“,
находяща се в ПИ с идентификатор 56784.520.696 по КК на КР на гр. Пловдив, с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „Бургас“ № 1, който поради липса на
друга техническа възможност за изпълнение е поискал да бъде разрешено влизането
и отстраняването на имота, респективно жилището, без съгласието на неговите
собственици и обитатели. С Определение № 914/07.06.2022 г. съдът е разрешил на
кмета на район „Централен“, община Пловдив влизане в имот и сграда, описани в Заповед
№ РД-16-1251/28.12.2016 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на процесния незаконен строеж, без съгласието на
обитателите и собствениците, до извършване на всички действия по принудително
изпълнение на заповедта за премахване. Същото е влязло в законна сила на
18.10.2022 г.
По делото е
представено Определение № 1419/08.02.2023 г., постановено по адм. дело №
1205/2023 г. по описа на ВАС – Второ отделение, с което е отменено Определение
№ 1868/21.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2231/2022 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив, като вместо него е постановено друго, с което
се допуска обезпечение на предявения от А.Х.Х. и Т.А.Х. иск, с правно основание
чл. 292 от АПК, като спира изпълнението на Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г.
на кмета на район „Централен“ Община Пловдив, до влизане в сила на решението по
предявения иск, за което да се издаде обезпечителна заповед.
За изясняване на относимите факти
и обстоятелства по делото са разпитани трима
свидетели – И. А. М., Р. Д. А. и А. Н. Г..
От показанията на свидетеля И. А.
М. се установява, че свидетелят познава ищеца от тридесет и няколко години във
връзка с работа по мюфтийството и по ислямските въпроси. Свидетелят заяви, че
вечерта на 22.12.2022 г. ищецът А. му се е обадил да го вземе от летището. Това
е станало вечерта около 10 часа, като два часа по-късно са били в гр. Пловдив
на адреса на къщата му. Според свидетеля ищецът е бил много притеснен, тъй като
на 23.12.2022 г. било разпоредено да бутнат къщата му. В този ден – 23.12.2022
г. ищецът, свидетелят и още много други хора са били пред къщата, където са
присъствали служители от общината. Всички са присъствали на изнасяне на
покъщнината, която е била натоварена на камиони и коли. След това е пристъпено
към бутането и премахването на дограмата. Свидетелят заяви в съда, че първо е
събран багажа и чак след това са бутнати първите етажи с климатиците. Бутането
на къщата е продължило седмица – две, като към настоящия момент цялата къща е
съборена, само от първия етаж е останало нещо, но не става за живеене. Може да
се влезе на долния етаж, защото има останала бетонна плоча, но са бутнати
прозорци и всичко друго. На зададените му въпроси свидетелят отговори, че ищецът
и семейството му са били там още преди да започне самото събаряне – на 23.12,
когато е започнало изнасянето на вещите. Къщата била луксозно обзаведена с
всичко необходимо - хладилници, климатици, бойлери, печки, оборудвана кухня и
т.н. В къщата имало много злато, което ищецът казал, че не му е върнато.
Свидетелят не знае дали ищците са имали възможност доброволно да си изнесат
вещите предварително. А. не е имал възможност да прибере нещо от ценностите си
преди това, защото се е прибрал едва късно вечерта.
От показанията на свидетеля Р. Д.
А. се установява, че ищецът го е помолил да присъства при събаряне на къщата на
23.12.2022 г. Свидетелят заедно със св. А. Г. и В. С. е присъствал при изнасянето
на вещите. Той бил посочил на служителите на администрацията къде се намира
златото на ищеца. Според свидетеля в една торба са намерени златни бижута – мъжки
и дамски гривни – големи, широки, мъжки ланци, пръстени, които са били иззети
за съхранение в каса. Свидетелят е категоричен, че по това време А. е бил в
Германия и затова го е помолил да присъства на изнасянето.
От показанията на свидетеля А. Н.
Г. се установява, че на 23.12, рано сутринта, около 08.00 ч., свидетелят бил
потърсен от свой колега адв. В. С., с който помещават обща кантора. Той го е
помолил да посети къщата на А.Х. ***, където имало много хора и полиция.
Петнадесет минути по-късно свидетелят е бил на посочения адрес, където имало
полиция и в малки камиончета се е осъществявало изнасяне на покъщнината. Свидетелят
се е легитимирал и уведомил служителите, че е помолен от ищеца да присъства на
изнасянето на вещите като свидетел. По това време А. бил в чужбина, откъдето е
звънял с указания къде има ценности в имота. Според свидетеля в къщата, зад
гардероб, са открити златни накити. На вещите е направен опис от комисия,
ръководена от юриста на общината господин С.. Свидетелят е бил допуснат от
юристите да присъства при откриване на тези вещи, независимо, че не е имал
пълномощно. Освен него и юристите, съответно служители на общината, на изнасянето
е присъствал и роднина на г-н Х.. Златни накити са намерени и на долния етаж на
къщата в найлонова торба. Всичко е било описано и подписано
от състава на комисията.
Свидетелят заяви, че бил
присъствал и при връщането на вещите на собствениците в сградата на район
„Централен“ в Пловдив. Вещите, за които се е предполагало, че са златни, т.е.
вещите с по-висока стойност са били отделени и съхранени в каса на общината. Имало
съставен опис, но във вида, в който се връщали златните накити, свидетелят
нямал усещането, че същите били описани в деня на 23.12. В съдебно заседание
свидетелят заяви, че всички присъстващи не са имали знание дали накитите са
златни, но по вида, който имали си личало, че са скъпи и със златен произход. В
протокола било посочено, че са със златист цвят, но това не може да се твърди, тъй
като не са взимани проби. Свидетелят посочи, че според него вещите на ищеца не
са били съхранявани добре. Между тях имало начупени сервизи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим,
като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени и неимуществени вреди
в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на ответника. Претенцията
е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно
чл. 205 от АПК – Община Пловдив. Съгласно посочената разпоредба искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно
чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съдът намира иска за
неоснователен и недоказан по следните съображения.
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на
държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.
Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно – липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
Следователно при
всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ) и причинно-следствената
връзка за настъпването на вреди от тази незаконосъобразна дейност. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва
закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата
на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между
тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди – тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. Безспорно е в правната доктирна и практика, че обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим
съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на
обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост
се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и
естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението.
Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и
тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна
практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за
настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна
дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. В конкретния случай в
тежест на ищците е било да докаже по безспорен начин, че са претърпели твърдените
от тях в исковата молба вреди от имуществен и неимуществен характер, както и
причинната им връзка с незаконосъобразните действия на служителите.
Следователно, първата
предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на
държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на ответника. Не се доказа в настоящото производство наличие на
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника
при извършеното изнасяне на имуществото на ищеца и събарянето на незаконния
строеж.
Установи се по
делото, че служителите при общинската администрация са действали
законосъобразно, като са пристъпили към принудително изпълнение на влязла в
сила Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ Община
Пловдив, с която е наредено премахване на незаконен строеж. Напълно
законосъобразно е пристъпено към принудително изпълнение след като на ищците е
дадена възможност за доброволно премахване с връчването на Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2400-3577/20/ от 20.07.2017 г.. Освен това преди извършване на действията по принудително изпълнение от кмета на район „Централен“ – Община Пловдив е направено
искане до Административен съд Пловдив, да разреши влизането и отстраняването в
имота, респективно жилището, без съгласието на неговите собственици и обитатели.
Съдът с Определение № 914/07.06.2022 г. е разрешил на кмета на район „Централен“
– Община Пловдив, влизане в имот и сграда, описани в Заповед №
РД-16-1251/28.12.2016 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на процесния незаконен строеж, без съгласието на
обитателите и собствениците, до извършване на всички действия по принудително
изпълнение на заповедта за премахване. Същото е влязло в законна сила на
18.10.2022 г.
С оглед на това, съдът намира, че
действията по принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконен
строеж, които са предприети от служителите на ответника, са извършени на
законно основание и не представляват незаконосъобразни действия или бездействия
както се сочи в исковата молба. Следва да се отбележи, че действително с
Определение № 1419/08.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1205/2023 г. по
описа на ВАС – Второ отделение, е допуснато обезпечение на предявения от А.Х.Х.
и Т.А.Х. иск, с правно основание чл. 292 от АПК, като съдът е спрял
изпълнението на Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район
„Централен“ Община Пловдив, до влизане в сила на решението по предявения иск,
но същото е постановено 40 дни след извършване на действията по принудително
изпълнение. Тоест, съдът намира, че към момента на осъществяване на действията
по принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж,
административният орган е действал на валидно правно основание, поради което не
може да се приеме, че извършените от него действия са незаконосъобразни.
От друга страна видно
от съвкупните гласни и писмени доказателства не бяха събрани доказателства, които
да потвърдят тезата на ищците в исковата молба, че от действията по изнасяне на
покъщнината им и събаряне на жилищната сграда, същите са претърпели имуществени
и неимуществени вреди.
На първо място по
делото не бяха ангажирани доказателства, въпреки дадените указания относно
тежестта на доказване, че посочените вещи по списък, включително златни накити,
са били изнесени неправомерно и не са били върнати на ищците. От разпита на св.
А. и св. Г., които са присъствали при описа на намерените вещи се установява,
че на място са присъствали множество общински служители, които са протоколирали
всяка една намерена вещ, съответно са положени подписи на комисията по направения опис. Свидетелите са категорични,
че вещите, включително и намерените накити са не само протоколирани, но и
заснети на видео. Не е спорно, че същите са съхранени и върнати на ищците.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите по отношение на това, че
намерените накити са златни. По делото не са доказа да е извършвана експертиза
за установяване на ценността на намерените бижута, нито категорично се доказа,
че е изнесено по-голямо количество, отколкото е върнато на ищците срещу подпис.
Така например свидетеля Г. заяви пред съда, че според него накитите са златни,
защото видимо изглеждали така, както и че имал усещането че са върнати на ищеца
по-малко вещи отколкото са изнесени. Същият е присъствал при описване на
вещите, но не е отмятал същите по опис, нито се е подписал на изготвените
протоколи. Тези негови възприятия са субективни, нереалистични и в сферата на
предположението, доколкото същият използва
термини като „имах усещането“ и „изглеждали златни“. Както бе казано по делото
не се доказа да е изготвена експертиза, която да установява, че намерените
накити са златни, нито са оспорени изготвените от назначената комисия протоколи
и описи, установяващи техния брой.
Съдът не кредитира
показанията на св. Г. и св. А. и по отношение на обстоятелството дали ищците са
присъствали при изнасянето на покъщнината им и събарянето на жилищната сграда,
тъй като същите са противоречиви на показанията на св. М.. Последният заяви
пред съда, че ищците са присъствали по време на изнасянето на вещите им, тъй
като лично ги е докарал предишната вечер от летището. Според първите двама
ищците са били извън страната в Германия и оттам са провеждали телефонни
разговори с тях. Според св. М. те са били пред дома си на 23.12.2022 г., когато
се е извършвало принудителното изпълнение. С оглед на това съдът не кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и А., тъй като счита същите
за противоречиви и несъответстващи на останалите събрани по делото
доказателства. Същите са близки приятели на ищеца и като такива вероятно са
заинтересовани от изхода на делото.
С оглед на това съдът
намира исковата претенция за имуществени вреди за неоснователна като
недоказана.
Съдът намира, че в
случая ищците не са претърпели и твърдените от тях неимуществени вреди, както и
че липсва причинно-следствена връзка между сочените за незаконосъобразни
действия и твърденията за вреди. Липсва законова презумпция, че вредоносният
резултат настъпва автоматично. Освен това не може да се приеме, че е настъпило
реално увреждане на ищците, тъй като по делото не се събраха доказателства същите
да са в такова емоционално и психическо състояние, което да предполага
твърдените болки и страдания. Описанието в исковата молба предполага единствено
промяна в емоционалното състояние на ищците, за което обаче обезщетение не се
дължи, такова се дължи само за реално увреждане. Всеки човек има индивидуална
особеност на характера и по различен начин възприема оказващите му влияние
външни фактори, но не всяко отражение върху душевното му състояние дава
основание да се приеме, че следва да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди. В тежест на ищците в исковото производство е да докажат настъпването на тези
вреди, като установи техния характер и интензитет.
В конкретния случай ищците твърдят
настъпването на посочени от тях неимуществени вреди като притеснения и преживян
стрес. Установяването на тези обстоятелства обаче изисква събиране на относими
доказателства, основаващи се на специални знания – медицинска документация,
обективираща компетентно медицинско заключение. Ищците са ангажирали единствено
свидетелски показания, от които се установяват факти относно техните лични
възприятия, но не свидетелстват за това по какъв начин същите са допринесли за
неблагоприятната промяна в неврологичния и психически статус, както и обемът на
тази промяна.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че ищците не са доказали настъпването на
неимуществени вреди, както и причинна връзка между действията на служителите на
Община Пловдив и евентуално настъпилия според тях вредоносен резултат, поради
което предявеният иск за неимуществени вреди се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
По делото не е
направено искане за присъждане на направени по делото разноски от ответната
страна, а и такива реално не са направени, поради което съдът не следва да се
произнася в частта за разноските.
Воден от горното,
Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.
Х. Х. с ЕГН ********** и Т.А.Х. с ЕГН **********,***, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от общо 154 496 лева, обезщетение за имуществени
вреди и по 30 000 лева или общо 60 000 лева неимуществени вреди за всеки един
от ищците, за периода от 23.12.2022 г. до 03.01.2023 г., ведно със закона лихва
от датата на внасяне на иска пред Окръжен съд Пловдив – 17.01.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
и исковата претенция на А. Х. Х. с ЕГН ********** и Т.А.Х. с ЕГН **********,***,
за заплащането на мораторна лихва в размер на 1219.38 лева, дължима за периода
от 23.12.2022 г. до 17.01.2023 г., за главница в размер на 154 496 лева и
мораторна лихва по 236.78 лева или общо 473.56 лева, за претендираните
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева или общо 60 000
лева, дължими за периода от 23.12.2022 г. до 17.01.2023 г., изчислени
посредством лихвен калкулатор от системата на НАП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)