МОТИВИ ПО
АНД №1921/15г. ПО ОПИСА НА **РС
Постъпило е предложение от **РП
за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Р.П.С. и А.А.М. с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК за извършено от тях
престъпление по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
В
съдебно заседание районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител.
В
съдебно заседание обвиняемият Р.П.С., редовно призован, не се явява. Чрез
защитника си моли съда алтернативно за оправдателно решение или за минимално
наказание.
В
съдебно заседание обвиняемият А.А.М. дава частични обяснения по обвинението и моли
съда алтернативно за оправдателно решение или за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна
следното :
Обвиняемите Р.П.С. и А.А.М.
живеят в гр.*** и са приятели. На
03.10.2014г. обвиняемият С. имал рожден ден, който отпразнувал на 10.10.2014г.
в квартирата си на ул."***" №**, където живеел заедно със
свидетелката В.П.К.. Обвиняемият С. поканил приятели, между които и обвиняемия А.А.М.,
свидетелите А.П.А., Б.И.Б., Н.Б. Н.. Около полунощ пред квартирата дошъл братът
на обвиняемия М. - свидетелят М. А.М., който търсел брат си. Обвиняемият М.
излязъл отвън, като след него излезли и всички останали. Двамата братя се скарали
и се сбили, като обвиняемият С. се намесил, за да ги разтърве, но също се
включил в боя на страната на другия обвиняем. Пристигнали полицейски служители и
след предупреждение, лицата се разотишли. Поради уведомяването, че двамата
братя се бият, там пристигнала и сестрата на М. - свидетелката З.А.М. с мъжа, с
който живеела - свидетеля С.Ф.С.. Тръгнали да се прибират и гостите на празника
- свидетелите А.П.А. и Н.Б.Н.. В близост до кафе „***" същите били
нападнати от свидетеля М. А.М., който им нанесъл удари. Свидетелят Н.Б.Н.
избягал, а М. продължил да удря А.. В този момент към тях се присъединил
свидетелят С.Ф.С.. Последният и свидетелят М.А.М. си тръгнали и настигнали свидетеля
Н.Б.Н. като го попитали дали се е обадил на другите. Свидетелят Н.Б.Н. заявил,
че е търсил само свидетеля А.П.А., но той не му вдигал телефона. Свидетелят
М.А.М. пак го ударил. Свидетелят А.П.А. се обадил на обвиняемия С. и на свой
приятел - свидетеля А.Д. А. за сбиването. Обвиняемият С. известил обвиняемия
А.А.М. за същото и всички се събрали и тръгнали към квартирата на свидетелите
С.Ф.С. и З.А.М., където разбрали, че ще бъде и свидетелят М.А.М.. Пред
квартирата пристигнали двамата обвиняеми, свидетелите Б.И.Б., А.П.А., Н.Б.Н.,
А.Д.А., В.П.К.. целта на групата била да се саморазправи със свидетеля М.А.М.
за нанесения бой на свидетелите А.П.А. и Н.Б.Н..
Квартирата
се намирала на ул."*** на партерен етаж на сградата и в нея били свидетелите
С.Ф.С., З.А.М., сестрата на последната - свидетелката А.А. М. с малолетната си
дъщеря и свидетелят М.А.М.. Около четири часа сутринта на 11.10.2014г. всички
седели в едната стая и пиели кафе. Изведнъж чули силен шум и в жилището нахлули
двамата обвиняеми, свидетелите А.П.А., Б.И.Б., А.Д.А.. Свидетелите Н.Б.Н. и
В.П.К. останали на улицата пред квартирата. Обвиняемият С. нападнал свидетеля
М.А.М. като крещял и ругал с неконкретизирани изрази, двамата се удряли,
дърпали и блъскали, като обвиняемият нанасял удари с крака и юмруци. Обвиняемият
А.А.М. също крещял, налитал на брат си, но се сбил със свидетеля С.Ф.С. като му
нанасял удари с глава и юмруци. Свидетелят С.Ф.С. също отвърнал на ударите. Детето
плачело ужасено, жените крещели и се опитвали да разтърват биещите се и да ги
укротят като ги молели да спрат. Двамата обвиняеми се биели в различни съседни
стаи като в хода на боя били счупени от тях стъкло на прозорец, на междинна
врата и огледало. Свидетелите, които
влезли, не се включили в скандала, побоищата и чупенето на стъкла. Свидетелят
М.А.М. успял да вземе нож и с него нанесъл два прободни удара на обвиняемия С..
Всички избягали от квартирата с изключение на този обвиняем, тъй като някой заключил вратата
на имота. Обвиняемият А.А.М. се върнал и разбил с крак входната врата. Обвиняемият
Р.П.С. тръгнал да бяга с останалите, но паднал поради кръвозагуба от раните си.
Били подадени множество сигнали на тел.112 и пристигналият екип на ЦСМП го
откарал в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-***, където му била оказана
своевременна и компетентна медицинска помощ. При извършения оглед на
местопроизшествието било констатирано счупване на стъкло на входната врата.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза на
обвиняемия Р.П.С. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и
страдание, в резултат на нанесения побой и две прободни наранявания.
По
този начин от обективна и субективна страна обвиняемите Р.П.С. и А.А.М. са осъществили състава на
престъпление по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна двамата
обвиняеми на 11.10.2014г. в гр.***, в съучастие като съизвършители, извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Двамата обвиняеми, в тъмната част на денонощието, по
малките часове на деня, нарушили спокойствието на живущите и присъстващите в
квартирата, влезли в същата силом и се сбили със свидетелите С.Ф.С. и М. А.М.,
мотивирани от желание за саморазправа с тях вследствие на конфликтни ситуации,
възникнали малко преди това. Обвиняемият Р.П.С. блъскал и нанасял удари с ръце
и крака на М.А.М.. Обвиняемият А.А.М. блъскал и нанасял удари с юмруци и глава
по С.Ф.С.. Тези действия били съпроводени с викове, буйстване и
неконкретизирани ругатни от обвиняемите, счупване на прозорец, огледало и
стъкла на две врати. Извършеното изплашило присъстващите в квартирата, сред
които имало и малолетно дете, и ги възмутило. С тези непристойни действия
двамата обвиняеми скандализирали обществото, брутално пренебрегвайки нормите на
нравствеността и изразили висока степен на неуважение към личността на
пострадалите от боя и към присъстващите. От субективна страна деянието е извършено
от двамата обвиняеми с евентуален умисъл. Двамата обвиняеми са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и преследвайки пряката си цел за саморазправа са
допускали тези последици, отнасяйки се безразлично към тях. Всеки един от
съучастниците е съзнавал сходното участие на другия в изпълнение на деянието,
съзнавал е общественоопасния характер на своето и на съпътстващото поведение на
съизвършителя, без пряко да цели това
участие, съгласявайки се с него.
Съдът
не прие за основателни правните доводи на защитата на обвиняемия Р.П.С., че
извършеното от последния се явява недоказано и представлява непристойна проява
по личен мотив, поради което е приложим чл.1, ал.2 от УБДХ. Съдът приема, че по
отношение на обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към
него важи казаното по-горе. Действително от многобройните свидетелски показания,
включително и от обясненията на обвиняемия А.-А.М., не може да се установи по категоричен
начин кой точно от двамата обвиняеми кое конкретно стъкло на врати и прозорец е
счупил. В тази си част всички свидетелски показания и обясненията на обвиняемия
А.А.М. се разминават едно с друго и взаимно си противоречат, но в съвкупност те
установяват по безспорен начин, че тези действия са в резултат на физическата
агресия на обвиняемите. Съгласуваността и сходността на техните действия,
насочени към осъществяване на намисленото, обуславя правен извод за еднакъв
принос по отношение на престъпния резултат. Извършеното от обвиняемите деяние
не изпълва фактическия състав на чл.1, ал.2 от УБДХ. Не е налице непристойна
проява, характеризираща извършеното противоправно поведение с по-ниска степен
на обществена опасност от тази по чл.325, ал.1 от НК. Мотивът за саморазправа
не е личен, а е реакция на агресивно насилническо поведение на свидетеля М.А.М.
по отношение на свидетелите А.П.А. и Н.Б.Н., към което поведение С.Ф.С. не е
имал отношение. Обективираното от обвиняемите поведение е надхвърлило неличния
мотив към нападнатите. Ответната реакция на свидетеля М.А.М., изразена в защита
чрез удари и нанасяне на две прободни рани с нож, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание, не
представлява нито обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието
на обвиняемия Р.П.С., нито такова, изключващо вината на същото.
Налице
са основанията за приложението на чл.78а от НК за двамата обвиняеми : същите са пълнолетни, не са
осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от деянието няма причинени имуществени
вреди, за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено порицание. Смекчаващи вината
обстоятелства за двамата обвиняеми – чисто съдебно минало, млада възраст, добри
характеристични данни, недобро материално положение. Отегчаващи вината
обстоятелства за двамата обвиняеми – упоритост на престъпната проява.
Гореизложеното с оглед на превеса на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства мотивира съда да наложи и на двамата обвиняеми на основание
чл.78а, ал.1 от НК административно наказание глоба в размер от по 1000лв.
за всеки един от тях.
Водим от горното съдът постанови
приложеното решение.
Районен съдия
: