№ 232
гр. Варна , 02.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900133 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. А. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Одесос“ 19, ет.2, ап.3, срещу „Бизнесконсулт“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Одесос“ 19, ет.2, ап.3 и П. А. П., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. „С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** обективно и субективно съединени
искове за прогласяване нищожността на договори за заем, сключени между „Бизнесконсулт“
ООД и П. А. П. в периода 2015г. – 2019г. на стойност 26643.64лв и договор за обективна
новация от 2017г., по силата на който задължението на „Бизнесконсулт“ ООД за плащане на
стойността на положен от П.П. личен труд по договори за изработка е новирано в
задължение по договор за заем за сумата от 10826лв., като противоречащи на закона – чл.38,
ал.1, пр.1 ЗЗД, в евентуалност за прогласяване нищожността на втория договор поради
заобикаляне на закона.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е съдружник в ответното дружество и
притежава дялове, равняващи се на 50% от капитала на дружеството. Ответникът П.П. е
другият съдружник и управител на дружеството. В периода 2015г. до 2019г. П.П. сключил с
„Бизнесконсулт“ ООД, представлявано от него като управител, множество договори за заем,
в резултат на което дружеството му дължи сума в общ размер от 26643.64лв. Сочи се, че
договорите са сключвани без предварително да е прието решение от Общото събрание.
Излага се за взети решения за приемане на част от сумите като заем към дружеството по
протокол от 04.08.2017г. Излага се, че ищецът няма достъп до документите на фирмата и
данни за вземанията е открил в решение №2/03.01.2020г. на ОС – Варна по т.д. 1051/2019г.,
което представя. Сочи се и че Общото събрание е признало положения и незаплатен поради
липса на средства труд от Пл. П. за обезпечаване на поддръжката и нормалното
функциониране на къща за гости „Вила Дива“ в размер от 10826лв. като заем отпуснат на
дружеството. През 2019г. Пл. П. предявил иск пред ОС – Варна и за сумата от 10826лв. С
влязло в сила решение №109/05.06.2020г. по в.т.д. №151/2020г. на Апелативен съд – Варна,
„Бизнесконсулт“ ООД било осъдено да заплати на Пл. П. и сумата от 10826лв. по договор за
новация. Сочи се, че по делата на ВОС и ВАпС дружеството е било представлявано от
особен представител, който е провел защитата съобразно ограничения обем от информация,
с която е разполагал, а обективната истина е останала неразкрита. Въз основа на влезлите в
сила решения, бил издаден изпълнителен лист от 06.07.2020г. и по искане на взискателя Пл.
П. било образувано изпълнително дело №20218950400256 по описа на ЧСИ Л. Станев, по
което е насрочен опис и оценка на недвижими имоти – ид.ч. от земя и самостоятелен обект в
сграда, които са част от къща за гости „Вила Дива“, чрез която „Бизнесконсулт“ ООД
извършва стопанската си дейност. Сочи се, че по този начин на публична продан ще бъде
1
изнесено имущество за задължения, произтичащи от нищожни сделки. Правният си интерес
от предявените искове за нищожност ищецът обосновава с обстоятелствата, че последиците
от нищожните сделки се отразяват пряко върху имуществото на дружеството, което ще
намалее, а това ще рефлектира върху правата на ищеца на съдружник – право на дивидент,
ликвидационен дял. Поради това, желае да осуети плащането на фиктивно поетите
задължения и придобиването на изгодни правни последици от Пл. П. от собственото му
недобросъвестно поведение. Сочи се, че отнемането на обекта, предмет на принудително
изпълнение, ще направи невъзможно осъществяването на основната стопанска дейност на
дружеството. Излага се и че самото решение на ОС, с което се признават задължения на
дружеството към съдружника, страда от порок, защото при изчисляване на мнозинството не
е приспаднат дела на Пл. П. от капитала, а в гласуването не е участвал К.П., а гласовете на
Елка П.а не са достатъчни за приемане на решението. В тази връзка се поддържа нищожност
на решението на ОС. Настоява се и че чрез превръщане на задължението на
„Бизнесконсулт“ ООД за плащане на стойността на положения от Пл. П. личен труд по
договори за изработка в задължение по договор за заем се заобикаля данъчното и
осигурителното законодателство. Моли се за уважаване на предявените искове. Отправя се и
молба за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на мерки спиране
на изпълнението по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Л. Станев и временно
отстраняване на Пл. П. от длъжността „управител“ на дружеството.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Установителният иск е субсидиарна форма на защита и допустимостта му е
обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита.
С решение № 133 от 22.11.2011г. по т.д.№ 17/2011 на I т. о. на ВКС, решение № 217
от 10.03.2016г. по т.д. № 2296/2015г. на I т. о. на ВКС, както и с определение
№16/08.01.2021 по ч.т.д. №2401/2020г. на ВКС, II т.о., е разяснено, че не е лишен от правен
интерес иск на съдружник/акционер за прогласяване нищожността на сделка, сключена от
дружеството, когато са наведени твърдения, че сделката рефлектира върху имуществените
права на ищеца като съдружник, които са елемент от членственото му право.
Правният интерес от предявен установителен иск, също така, както е посочено и в
гореописаните съдебни актове, винаги се преценява конкретно, с оглед наведените доводи
от ищеца и конкретна фактическа обстановка. Съобразявайки последното, настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай, провеждайки търсената защита, ищецът няма
да постигне целения от него и заявен в исковата молба правен резултат, а именно осуетяване
на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело с взискател П.П. и
длъжник „Бизнесконсулт“ ООД по изпълнително основание, издадено въз основа на влязло
в сила осъдително решение между тези страни.
Влязлото в сила решение между тези страни е задължително и се ползва с
изпълнителна сила. Провеждането на исковете за нищожност от съдружника К.П. не би
било основание за преодоляване на вече формираната сила на пресъдено нещо и отпадане
на изпълнителната сила на осъдителното решение в отношенията между взискателя и
длъжника. Съдружникът К.П. - ищец в настоящото производство се явява трето лице за
изпълнителното производство. Защитата на третите лица в изпълнителния процес е
изчерпателно предвидена в разпоредбите на чл.435 и чл.440 ГПК, а търсената в настоящото
производство защита от ищеца не обосновава приложение на посочените норми. Успешно
проведени искове по чл.26 ЗЗД не биха били основание и за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433 ГПК. Новото решение не би могло да има за
последица настъпване на основание за отмяна на предходното решение, тъй като не попада
в хипотезите на чл.303 ГПК. Ищецът К.П. е трето за сделката лице, но не от категорията
2
трети лица в процеса – необходими другари, легитимирани да искат отмяна по чл.304 ГПК.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че с оглед конкретните
твърдения и фактическа обстановка, за ищеца липсва правен интерес от търсената защита
поради невъзможността ищецът да постигне посочения в исковата молба целен правен
резултат.
Недопустимостта на предявените искове обуславя връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. д. №133 по описа на Окръжен съд - Варна за
2021г., на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца с частна жалба, пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3