Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 31.03.2021година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І-ви граждански състав, в
публично заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАРТ, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЕВГЕНИЯ РУСЕВА……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 976 по описа на съда за 2020 година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260397 от 30.10.2020г., постановено по
гр.д. № 5414/2019г. Плевенския районен съд е отхвърлил предявения на основание
чл.109 от ЗС иск от М.П.Д. *** и М.Г.П. ***, против „***“ООД гр.Плевен, представлявано
от Н.Б.Ж., за осъждане на ответника „***“ ООД да възстанови преминаващия през
собствения му имот УПИ ІХ-697, кв. 90 по плана на с. ***, общ. Долна
Митрополия, отводнителен канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от
собствения на ищците УПИ ІІ-699, кв.90 по плана на с. ***, като неоснователен. Отхвърлен е и обективно съединения с него, при условията на
евентуалност, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата от 8 200лв. – стойността на разрушен отводнителен
канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от собствения на ищците УПИ
ІІ-699, кв.90 по плана на с. ***, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от М.П.Д. и М.Г.П., чрез пълномощника им адв.Д.Д., в частта с
която е отхвърлен иска им с правно основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД за сумата 4336.69лв.
и в частта за разноските. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано на
доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени подробно в
жалбата. Въззивниците молят окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС,
частично и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен
иска по чл.45 вр. чл.49 ЗЗД до размера 4336.69лева, съобразявайки доводите във
въззивната жалба.
Въззиваемият ” ”ООД, представляван от Н.Б.Ж., чрез
пълномощника му адв.И.П.М. е взел становище, че жалбата е неоснователна. Аргументите
са изложени в пледоарията по същество на пълномощника.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
съединени/при евентуалност/ искове по чл.109 ЗС и по чл.45, вр.49 ЗЗД за
осъждане на ответника да възстанови преминаващия през имота на ищците отводнителен канал, а ако това възстановяване
е обективно невъзможно – да бъде осъден да им заплати сумата от 8 200лв., представляваща
нанесената им щета в размер на разходите, направени от тях за разрушения канал/,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендирани са и деловодни разноски.
Безспорно е
по делото, а и съгласно представените нотариален акт № 28, т. 3, д. 1079/1963г.
на Плевенски нотариус, удостоверение за наследници на Пенко Гергов Дановски и
скица, изд от Община Д.Митрополия на 09.08.2019г., ищците М.Г.П. и М.П.Д. са
собственици на УПИ ІІ-699, кв.90 по плана на с. ***, ведно с построените в този
имот сгради. Не се спори и че съседния на този имот - УПИ ІХ-697 е собственост
на ответника „***“ ООД, представляван от Н.Б.Ж.. Безспорно е, че с писмено
споразумение без нотариална заверка на подписите от 05.06.2010г., собствениците
на двата имота са се споразумяли за подмяна на тръби на съществуващ тръбопровод, отвеждащ дъждовните води от сградите,
построени в имота на ищците, към дерето, като към този момент собственик на
имота, в който са били положени отводнителните тръби е бил физическото лице Н.Б.Ж..
В споразумението не е посочено откъде минава този тръбопровод, за чия сметка е
подмяната, нито откога съществува този тръбопровод.
Няма спор и относно това, че със Заповед №
РД-09-292/19.10.2015г., Кметът на Община Д.Митрополия е наредил на ответника Н.Ж., като собственик на УПИ ІХ-697,
да осигури свободен достъп до имота си на
ищците М.Д. и М.П., които да извършат ремонт на отводнителен канал,
отвеждащ повърхностните дъждовни води от техния имот, подземно, през УПИ
ІХ-697, а именно – изкопни дейности, подробно описани, ремонт на тръби, направа
на пясъчна подложка под и над тръби, зариване на изкопа, подравняване и
възстановяване на терена, като няма спор, че те са извършили такъв ремонт със
свои средства.
Безспорно е
и обстоятелството, че на 24.06.2019г. в с. *** е валял проливен дъжд,
вследствие на което в сграда в имота на ищците са настъпили вреди, описани в
констативен протокол за оглед на „Дженерали“ АД от 25.06.2019г. и че от Кметство
с.***, на ищцата М.П.Д., като собственик на имот, находящ се на пл. ***, ѝ
е разрешено включване на дъждовните води от улуците на постройките в
канализацията на аптеката в с. ***.
Безспорно е и се установява от признанието на ответника,
че през 2018г. е получил разрешение за строеж на закрит навес в собствения си
имот, и че при строежа е достигнал до тръби. На направеното от него запитване
до Кмета на Община Д.Митрополия, получил писмен отговор от 30.05.2019г.,
съгласно който за отводнителен канал през неговия имот, няма строителни книжа и
не е издавано разрешение за строеж в Община Д.Митрополия, поради което
премахнал съоръжението.
Спорно, с оглед предмета на въззивно обжалване, е дали
са налице предпоставките за уважаване на предявената при условията на
евентуалност претенция по чл.45, вр. чл.49 ЗЗД.
При произнасянето си по спора, въззивния съд
съобрази следното:За да отхвърли иска районният съд е приел, че липсва право на
преминаване през имота на ответника, поради което собственикът на УПИ ІХ-697 е
в правото си да разполага със своя имот и да реализира инвестиционните си
намерения, за каквито отводнителния канал на ищците е попречил. Това негово
право препятства уважаването на иск по
чл. 45 от ЗЗД, тъй като за уважаването му е необходимо да бъде доказано, освен
другите предпоставки, най-вече виновно противоправно поведение на ответника,
каквото в приел, че не е налице. Премахването на тръбите на канал, преминаващ
през собствения на ответника имот, при липса на задължение от негова страна да
търпи в имота си наличието на такова съоръжение, не може да бъде прието за
противоправно.
Действително, както правилно е установил районният
съд липсва документ, удостоверяващ право
на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти в съответствие с изискванията на чл. 193 от ЗУТ.
Налице е обаче съществуващ/заварен/ отводнителен канал, който заинтересованите
ищци са получили разрешение със заповед на Кмета на Община Долна Митрополия да
ремонтират. Впоследствие, той е бил разрушен по нареждане на ответника по повод
започнало строителството на постройката в неговия имот. Установено е, че това е
станало едва след като е получил отговор от Община Долна Митрополия, че няма
налични строителни книжа за изграждането на отводнителния канал и в този
смисъл, последния представлява незаконен строеж.
Съгласно чл. 78, ал.2 ЗУТ при
липса на канализация или когато поради наклон на терена канализацията не е в
състояние да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да осигуряват
свободното протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични
съоръжения (канализационни шахти, канавки и други).Съгласно
чл.103, ал.1 от Закона за водите поземленият сервитут е тежестта, наложена
върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот,
наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.Съгласно ал.2 поземленият
сервитут произтича от закона или от правна сделка, а съгласно чл.3 поземлен
сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване. Разпоредбата на чл.105 от Закона за водите регламентира, че законните поземлени сервитути за частна полза са тези,
които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и
водопрекарване.От заключението на СТЕ, приета от РС се установява, че процесните
имоти са именно такива. Вещото лице е установило, че отпадните води от
процесния много стар канал са с характер на смесени отпадни води – битови води
и част от дъждовните води. Той е бил част от стара канализация, от времето
преди да се обособи УПИ ІІ-699, кв.90, собственост на ищците от парцел Х,
кв.90, по стария план от 1926г., съгласно скица № 767.Съществуващите шахти и
много стара канализация е обслужвала двата парцела, но в община Д.Митрополия
няма запазени строителни книжа. Същия канал е бил с изтекъл гаранционен срок за
експлоатация.Посочено е, че понастоящем такъв канал не съществува и причината
за това е строежа в имота на ответника, който от своя страна е снабден с всички
необходими строителни книжа съгласно ЗУТ. Даден е и отговор, че не е възможно
възстановяване на съществуващия канал, поради осъществения законен строеж.
Правилен е и извода на РС, че Заповед №
РД-09-292/19.10.2015г. на Кмета на
Община Д.Митрополия, с която е наредено ответникът, като собственик на УПИ
ІХ-697, да осигури свободен достъп до имота си на ищците, за извършване на
ремонт на отводнителен канал, отвеждащ повърхностните дъждовни води от техния
имот, подземно през УПИ ІХ-697, не представлява учредяване на сервитут при условията
на чл. 193 ал. 3 от ЗУТ.Същевременно обаче разпоредбата на чл.108, ал.1 от
Закона за водите създава законен сервитут по см. на чл.103 и чл.105 от същия, с
предвиждането, че собствениците на разположените по-горе
имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да
утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти. По силата на този законен сервитут ответникът е
бил длъжен да приеме в имота си и да не препятстват протичането на отпадните
води през съществуващия при закупуването му отводнителен канал. В случая обаче,
въпреки че ищците, със съгласието на собственика на съседния имот, са извършили
ремонт на съществуващата в имота му стара отводнителна система, като са
подменили тръбите с нови, по-късно тя е била премахната. След като Община Долна
Митрополия не е взела предвид наличието на сервитутно право, тъй като не е
съхранила строителните книжа за изграждането на старата канализация поемаща и повърхностни дъждовни води,
фактически е разрешила премахване на отводнителния канал от страна на собственика
на служещия имот. Посочените в заключението на ВЛ изисквания за спазване на
строителни правила и норми са приложими при изграждането на нова канализационна
мрежа и нямат приложение за настоящия случай, на заварена такава, изградена
преди въвеждането им.
Съществуването
на стар отводнителен канал, както се посочи по-горе е установено от заключението на ВЛ, прието от РС, които е
посочил, че канала е съществувал много преди 2010г., когато, съгласно
признанието на този неизгоден за ответника факт/в отговора на исковата молба/,
ответницата е заявила желанието си да подмени старите му тръби, с което Н.Б.Ж.
се е съгласил и е подписал споразумението от 05.06.2010г. С него собствениците
на двата имота са се споразумели за подмяна на тръби на съществуващия
тръбопровод, които към този момент са били износени от многогодишна употреба. От
показанията на разпитания пред РС свидетел К.К.- бивш кмет на с. ***, се
установява, че ремонт на отводнителния канал ищците са правили през 2010г, когато той е бил кмет. Ремонта е
правен във връзка с отваряне на аптека в селото. Установява, че имотът, в който
се е намирала аптеката се намира по-настрани от имотите на страните и че в
канала, който тогава е ремонтиран, се е включвал друг канал, който преминавал
през имота на ответника. Установява, че ищците и ответника тогава се
споразумяли да се направи ремонт на преминаващия през имота на ответника канал и
той да се влее в този на аптеката. В показанията си свидетелят твърди, че през
2019г. процесния канал видимо бил разрушен при изкопни работи в имота на
ответника, както и че след проливен дъжд, се е получило наводнение в мазето на
сградата в имота на ищците. От показанията се установява още, че водите от
канала, преди премахването му, влизали през неголяма шахта в имота на ищците,
близо до имота на ответника, че каналът бил с ПВЦ тръби, около 30 см., положени
под земята. Свидетелят твърди, че е виждал полагането им при ремонта на канала
на аптеката.
Съгласно приетата от РС Съдебно – оценъчна
експертиза за разходите по изграждане на премахнатия от ответника канал през
имота му, извършени през 2010г., стойността на вложените материали и труд е в
размер общо на сумата 4336.69лв., която представлява и размера на вредите
понесени от ищците от разрушаването му. Следователно, лишавайки ги от
сервитутното им право, ответникът е действал противоправно, като следва да
отговаря за вредите причинени от работниците, на които е възложил разрушаването
му.Отговорността на възложител е обективна – за чужди противоправни действия.
При
установеното по-горе от фактическа и правна страна, въззивният съд намира, че
иска с правно основание чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан до
размера 4336.69лв., до който следва да бъде уважен.За разликата до първоначално
заявения размер от 8 200лв., решението на Плевенски РС е влязло в сила. Сумата
се дължи/съобразно поисканото/ ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. Поради гореизложеното, решението на Плевенски
районен съд следва да бъде отменено, на основание чл.271 ал.1 от ГПК, в частта
с която иска по чл.45, вр. чл.49 ЗЗД е отхвърлен до размера 4336.69лв. и в
частта за разноските с произнасяне по същество в горния смисъл. С оглед изхода
на делото, ищците имат право на разноски по компенсация в размер на 562.36лв.за
първата инстанция и на разноски за настоящата в размер на 86.73лв. направени за
държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ,
на основание чл.271 ал.1 от ГПК
решение № 260397 на Плевенския районен съд, постановено на 30.10.2020г. по
гр.д. № 5414/2019г. по описа на съда, в частта с която иска по чл.45 вр. чл.49 ЗЗД е отхвърлен до размера 4336.69лв. и в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 45, вр.чл.49 от ЗЗД „***“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от Н.Б.Ж. да заплати на М.П.Д., с ЕГН **********,***, и М.Г.П.,
с ЕГН **********,***, сумата от 4336.69лв.,
представляваща вреди от разрушен
отводнителен канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от собствения
на ищците УПИ ІІ-699, кв.90 по плана на с. ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от15.08.2019г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.273 ГПК „***“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул***,
представлявано от Н.Б.Ж., да
заплати на М.П.Д., с ЕГН **********,***,
и М.Г.П., с ЕГН ********** ***, деловодни разноски в размер на общо на 649.09лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: