Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260117
гр.Бургас, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана П., като разгледа НАХД
№ 473 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Н.К.като ЕТ „Д.-Д.К”
ЕИК *****с адрес: гр. *****против наказателно постановление № 1393-F522272/25.11.2019г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С
жалбата се посочва, че жалбоподателят е неправилно санкциониран като бил избрал
да се осигурява само за здравно осигуряване, които суми за здравно осигуряване
внасял редовно по сметка на НАП, подал за 2018г. и декларация образец 6. Моли
също така като добросъвестно да се прецени, че за наетото лице ежемесечно подавал в срок декларация обр.
1 и обр. 6. Намира, че липсва умисъл да укрива данни,
допуснат бил технически пропуск да подаде декларация обр.
1, не била налице щета на фиска и счита, че
нарушението е маловажно. Моли да се отмени НП.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за
него се явява адв. Г.намира, че НП следва да се
отмени и, че в платежното нареждане, с което били платени осигуровките се
съдържа информация за какво е наредена сумата.
За
Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт
С., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 13.12.2019
г., а жалбата е депозирана на 18.12.2019 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
На
06.11.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като самоосигуряващо се лице е
нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО вр.
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ, като не е подал
в срок до 26.11.2018 г. данни с
декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец октомври 2018 година. Мястото
на подаване на декларация Образец 1 за
всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас.
Декларация
Образец 1 за месец октомври 2018г. била подадена в ТД на НАП Бургас на
05.11.2019г. и била приета с вх. № 023581908211113/05.11.2019г. АУАН е връчен
на представител на ЕТ „Д.-Д.К” на 06.11.2019г. и същият в тридневен срок е
депозирал възражение срещу АУАН като е посочил, че е допуснал техническа
грешка. Изложени са обстоятелства, че миналия месец, т.е. месец октомври 2019г., подал добросъвестно молба в ТД на НАП и така
се установило липсата на подадена декларация обр. 1
за месец октомври 2018г., която след извършена проверка била подадена.
Административнонаказващият орган сезиран с
преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е
издал обжалваното постановление.
Съгласно
платежно нареждане на 28.11.2018г. ЕТ „Д.-Д.К”
е внесло по сметка на НАП сума в размер на 40,80 лева за осигуряване за периода
01.10.2018г. – 31.10.2018г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в
срока по чл. 34 ЗАНН. Срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от момента, в който
АНО е узнал за нарушението (в този смисъл Решение № 978 от 17.2.2020 г. по адм.д. № 10831/2019 г. на Административен съд – София;
Решение № 7416 от 28.11.2019 г. по адм.д. № 9231/2019
г. на Административен съд – София; Решение № 890 от 10.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1079 / 2020 г. на V състав на Административен
съд – Варна; Решение от 05.02.2020 г. по к. адм. н.
д. № 374/2019 г. на VI състав на Административен съд – Русе и др.). В случая административнонаказващия орган е узнал за нарушението при
подаване на молба от жалбоподателя за проверка през месец октомври 2019г. АУАН е издаден на
06.11.2019г., а наказателното постановление на 25.11.2019г., с което са спазени
предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
Съдът
намира обаче че АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като не е съобразил, че се касае за маловажен
случай и не е взел предвид подаденото от жалбоподателя възражение срещу АУАН. Изводът за маловажност на деянието подлежи
на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на
ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. В конкретния случай
жалбоподателят сам е инициирал производството във връзка с установяване за това
защо е налице разминаване между надвнесените по партидата му суми, а са налице
задължения по ДЗПО, именно по повод на подадената от него молба АНО е
установил, че липсва подадена декларация обр. 1,
жалбоподателят веднага след установяване
на нарушението е отстранил неговите последици, а именно декларацията е приета
на 05.11.2019г. Дължимите суми за
осигуряване са внесени по сметка на НАП и АНО в продължение на една година не е
установил необходимост тези суми да бъдат разпределени. Следва да се отчете и
обстоятелството, че липсват данни за други подобни нарушения от жалбоподателя,
очевидно се касае за добросъвестност от негова страна, поради което съдът
намира, че конкретния случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца в сравнение с други подобни случаи, поради което счита, че
се касае за маловажен случай и наказателното постановление следва да се отмени.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В
случая право на разноски има само жалбоподателят, който не е поискал присъждане
на такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 1393-F522272/25.11.2019г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което на ЕТ „Д.-Д.К” ЕИК *****с
адрес: гр. *****за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр.
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 2005г. на МФ на основание чл.
355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.