№ 156
гр. П., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500629 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д. № 763 по описа на
съда за 2020 година е оставен без разглеждане като процесуално недопустим
предявения от „М.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
И.Г., чрез пълномощник юрисконсулт К.И.К., със седалище и адрес на
управление: грС., бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за призоваване: грС.,
бул.“Ц.Ш.“ №40, ет.8 против Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.“О.М.“ №12, вх.А, ет.7, ап.20 иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК -
за приемане за установено, че Д. Г. Д., с ЕГН ********** дължи на „М.Б."
ООД, ЕИК ********* следните суми, дължими по Договор за финансов
лизинг №AG0004719: 70,40 лева - незаплатена главница по лизингови вноски,
включена в анюитетните вноски с падеж от 17.10.2018г. до 27.11.2018г.;
980,12 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 5,06 лева -
неустойка за забавени плащания за периода от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.;
1350,57 лева - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя;
313,33 лева - разходи за заплатени от лизингодателя застрахователни премии;
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 в съда и е прекратено производството по делото в тази му част.
Осъден е Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“О.М.“ №12,
вх.А, ет.7, ап.20 да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано
1
от управителя И.Г., с пълномощник юрисконсулт К.И.К., със седалище и
адрес на управление: грС., бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за призоваване: грС.,
бул.“Ц.Ш.“ №40, ет.8 сумата в размер на 702 лева, представляваща разходи за
възстановяване владението на лизинговия актив, предмет на Договор за
финансов лизинг №AG0004719 от 17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във
връзка с чл.8.7.10 от Общите условия към договора за финансов лизинг, както
и разноски по делото, съобразно уважения иск, в размер на 211,65 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от Д.Д. ,чрез назначения му
особен представител адв.К.. Жалбата е против решението ,в частта с която е
уважен осъдителен иск на „М.Б.“ ООД, в размер на сумата 702 лева, разходи
за възстановяване владението на лизинговия актив, предмет на Договор за
финансов лизинг №АС0004719 от 17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във
връзка с чл.8.7.10 от Общите условия към договора за финансов лизинг,
както и разноски по делото, съобразно уважения иск, в размер на 211,65 лева.
Намира решението в тази част за неправилно .
Действително, според чл.8.7.10 от Общите условия при които е сключен
процесният договор за лизинг , лизингополучателят се задължавал да
възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дни от издаване на
счетоводен документ от страна на последния разходите, направени от
лизингодателя във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия
актив при прекратяване на договора, поради неизпълнение, когато
лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в сроковете и условията на
Раздел 14, както и разходи, направени от лизингодателя при условията на
чл.14.5.
Тази обща уговорка , както и данните , че ищеца е платил на
17.12.2018г. по фактура № **********/03.12.2018г. на „Е.Б.К.Т.п" ЕООД,
сумата 702 лв. с ДДС на основание рамково споразумение между тях са дали
основание на съда да приеме иска за основателен и доказан по размер .В
същото време , съдът пропуснал да се произнесе по възражението за
нищожност на тази клауза. Процесният договор бил от категорията „
относителни” търговски сделки , при която едната страна е физическо лице „
потребител”и в отношенията между страните се прилагат разпоредбите на
ЗЗП . Ето защо въпросната клауза е нищожна (като неравноправна )защото
вменява на икономически по слабата страна задължения от абстрактен
2
характер в изключителен интерес на другата страна . Моли при решаване на
делото въвзивния съд да уважи това възражение и да отхвърли иска като
недоказан по основание и по размер . Нито рамковият договор между ищеца и
третото лице , нито плащанията извършени между тях са противопоставими
на ответника -по аргумент от чл.21 ал.1 от ЗЗД . Следователно сами по себе
си те не доказват , че ищеца действително е направил претендираните
разходи и те са били необходими за връщане на автомобила в държане на
ищеца . Още повече , че от данните по делото е видно , че след отправената
от ищеца и получена от ответника покана за връщане на актива е съставен
приемо- предавателен протокол без да е видно участието на третото лице,
което сочело на извода , че автомобилът е бил върнат доброволно от
ответника . При това положение ,предявения иск бил неоснователен ,
евентуално недоказан по размер .
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и иска –
отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от „М.Б." ООД .
Намират жалбата неоснователна и молят решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
В първоинстанционното производство се доказало наличието на
валидно сключен и действителен договор за финансов лизинг, по който
Лизингополучателят е предоставил за ползване на Лизингодателя лизингов
актив - употребявано МПС. Доказало се неизпълнение от страна на
Лизингополучателя - ответник на задължението му за заплащане на
лизингови вноски и съответно развалянето на договора поради неизпълнение
с уведомление, връчено на ответника на 19.11.2018 г.
Лизингополучателят не е изпълнил задължението си да предаде
Лизинговия актив на собственика - Лизингодател в договорения двудневен
срок на посочения адрес в гр.С., а напротив - предал го е едва на 27.11.2018 г.
в гр. П., с което е принудил Лизингодателя да извърши допълнителни разходи
за издирване, изземване и транспортиране. Доказа се, че Лизингодателят
действително е извършил този разход и съгласно Общите условия,
приложими към процесния Договор, той подлежи на възстановяване от
3
Лизингополучателя. Невярно е твърдението, че процесният договор бил
относителна търговска сделка, лизингът е абсолютна търговска сделка.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против Д.Д. „М.Б.“ ООД твърди, че предявява
исковете си в изпълнение на указания от съда по реда на чл.415 аб.1 от ГПК.
На 17.09.2018г. между „М.Б." ЕООД (с вписана впоследствие промяна в
правната форма в ООД), в качеството на лизингодател и Д. Г. Д. в качеството
на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №AG0004719. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността
върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Mazda", модел
„6", идентификационен номер на рама J..C601...., рег.№Р. и е предоставил
ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо -
предавателен протокол. Лизингополучателят е заплатил авансово
първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на
финансирането е 12750,00 лева. Твърди, че всички съществени условия са
подробно описани в договора, приетите от клиента Общи условия и
приложенията - неразделна част от договора..
Срока на договора бил 84 месеца, изтичащ на 17.09.2025г., съгласно
приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг,при фиксиран лихвен процент в размер на 39,60%, съответно размер
на месечни анюитетни вноски от 450,19 лева.
Лизингополучателят не е извършил нито едно плащане по погасителен
план, с което е изпаднал в неизпълнение на договорните си задължения, но
продължил да ползва лизинговия актив до 27.11.2018г., на която дата след
връчено изявление от лизингодателя за разваляне на договора, поради
неизпълнение, лизинговият актив е върнат във владение на собственика -
лизингодателя и е съставен Приемо-предавателен протокол между страните.
Претендира неплатени лизингови вноски и лихви, неустойка,
застрахователни премии.В тази част исковете са предявени като
установителни и исковата молба е оставена без разглеждане и
производството по делото – прекратено. Постановеното определение не е
обжалвано от страните.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.14.4, във връзка с
чл.8.7.10 от Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на
лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на
лизинговия актив. За целта са ползвани услугите на трето лице „Ем Би Кей
Груп" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 06.06.2017г. между
4
„М.Б." ЕООД и „Ем Би Кей Груп" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза
на 500 лева без ДДС за възстановяване на актив до 3,5 тона, увеличена с 50
лева без ДДС за възстановяване на актив извън грС. и 35,00 лева без ДДС
допълнителни разноски на изпълнителя, за което е издадена фактура
№**********/03.12.2018г.
Извършени били действия по издирване и изземване на лизинговия
актив, като за изземването е съставен приемо-предавателен протокол от
27.11.2018г., подписан от ответника.
Съобразно изложеното, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.342 ал.2 от ТЗ, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, счита, че
гореописаните суми са дължими, поради което моли съда да постанови
решение, с което да осъди Д. Г. Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца
сума в размер на 702,00 лева, представляваща разходи за възстановяване на
владението върху лизинговия актив след разваляне на процесния Договор.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника.
Не са оспорени изложените в исковата молба обстоятелства относно
сключването на договора , предаването на автомобила , съответно забавено
плащане на лизингови вноски и момента , до който е ползвал автомобила.
Оспорва претенцията по отношение на претендираните разходи за
издирване и изземване на автомобила. Не се налагало извършване на такива
разходи и те действително не били сторени.
Оспорвайки установителните искове особеният представител на
ответника твърди, че процесният договор за финансов лизинг съдържа
заблуждаващи и неравноправни клаузи, които поради нищожност не следва
да се прилагат – относно лихвения процент и неустойката.
Оспорва осъдителния иск за сумата 702.00 лв. - по основание и по
размер. Твърди, че ищецът не е направил твърдените разноски, договорът му с
третото лице няма сила по отношение на ответника, а и при нормални
обстоятелства подобни разходи биха били в тройно по- нисък размер. Ако в
ОУ съществува клауза, която задължава лизингополучателя да заплати
абстрактни разходи, то тя е неравноправна, т.е. нищожна и съда не следва да я
прилага.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не се спори по делото , че между страните е сключен договор за
финансов лизинг на 17.09.2018 година.
Не се спори още, че ответникът по иска не е изпълнил задължението си
5
за заплащане на лизинговите вноски , поради което и на 19.11.2018 година по
инициатива на лизингодателя договора е прекратен .
На 27.11.2018 година е съставен приемо- предавателен протокол, носещ
подписа и на двете страни, с който е удостоверено връщането на лекия
автомобил на лизингодателя.
В Общите условия на договора е предвидено задължение на
лизингополучателя да възстанови на лизингодателя в срок от пет работни дни
определени разходи/т.8.7/, сред които разходи във връзка с възстановяване
държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора поради
неизпълнение, когато актива не е върнат в сроковете на раздел 14 , както и
разходи при условията на чл.14 ал.5.
В т.14.1 е уговорено задължение на лизингополучателя в срок от два
дни след прекратяване на договора да върне лизинговата вещ на място ,
посочено от лизингодателя на свой риск и за своя сметка. Ако не изпълни
това свое задължение, на основание т.14.5 лизингодателя има право да обяви
лизинговия актив за издирване и предприеме действия по принудителното
изпълнение , като разноските за сметка на лизингополучателя.
Така както са уговорени конкретните клаузи не са неравноправни , тъй
като не се касае за уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Между М.Б. ЕООД и Ем Би Кей Груп ООД е сключен договор на
6.07.2017 година с предмет извършване на действия по изземване на
лизингови активи. Уговорката е действията да се извършват по изрично
писмено възлагане, като в анекс към сключения договор са уговорени и
размерите на възнаграждението за изпълнение на действията.
На 3.12.2018 година е издадена фактура , в която е включена и сума от
535 лева без ДДС от Ем Би Кей Груп ООД, като сумата е описана като „такса
по дог.4719“и възстановяване на разходи“.
По издадената фактура е извършено плащане от ищеца, като няма данни
за извършени плащания от лизингополучателя. В този смисъл е заключението
на експерта, прието по делото.
При така установеното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Видно е от доказателствата по делото , че договора между страните е
прекратен на 19.11.2018 година,а лизинговия актив е предаден на 28.110208
година. Изрично между страните е уговорено задължение на
лизингополучателя след прекратяване на договора в срок от два дни да върне
лизинговия актив. Не необходимо да бъде поканен или пък да се установява,
6
че е отказал връщането , за да се породи задължението за възстановяване на
разходите.Действително договора между М.Б. ЕООД и Ем Би Кей Груп ООД
не обвързва лизингополучателя,но ищеца и не цели това.Чрез него и
представената фактура , както и от заключението на експерта се доказват
извършените разходи.Възражението,че такива разходи са нереални не е
доказано.
Ищецът е доказал извършените от него разходи , съответно
заплащането им, поради което правилно първоинстанционният съд е нмерил
иска за основателен и го е уважил.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски – изплатеното възнаграждение на особен представител в размер на
300 лева и юрисконсултско възнаграждение , което като се има предвид
материалния интерес , правната сложност и предприетите действия от
представител на ищеца , съдът определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д. №
763 по описа на съда за 2020 година, в частта , с която е осъден Д. Г. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“О.М.“ №12, вх.А, ет.7, ап.20 да заплати на
„М.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Г., с
пълномощник юрисконсулт К.И.К., със седалище и адрес на управление: грС.,
бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за призоваване: грС., бул.“Ц.Ш.“ №40, ет.8
сумата в размер на 702 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението на лизинговия актив, предмет на Договор за финансов лизинг
№AG0004719 от 17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от
Общите условия към договора за финансов лизинг, както и разноски по
делото, съобразно уважения иск, в размер на 211,65 лева.
Осъжда Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“О.М.“ №12, вх.А,
ет.7, ап.20 да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя И.Г. разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7