Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на осми
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 673 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от И.Е.К., ЕГН**********,***, ***против К.И.И.Б. ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ***, в която твърди, че съгласно
изпълнителен лист от 20.09.2011 год., издаден по ЧГД №***год. по описа на
Районен съд-гр.***, ищеца е осъден да
заплати на „***“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
сумата от 1 840.82 лв.-главница, 575.65 лв.-договорна лихва за периода от
28.03.2008 год. до 30.12.2009 год., 704.30 лв.-законна лихва за забава за
периода от 30.04.2008 год. до 24.06.2011 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-12.07.2011 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в
размер на 62.42 лв. за държавна такса и 100 лв. адвокатски хонорар. Твърди, че въз основа на така посочения
изпълнителен лист и подадена молба вх.№***год. от страна на „***“ЕАД, ЕИК ***,
гр.***, срещу ищеца е образувано изпълнително дело №***по описа на Ч.Т.К. ***
действие Окръжен съд-гр.***. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ***всички действия по чл.18 от ***,
които включват и определянето начина на изпълнение-избирането на изпълнителен
способ. Твърди, че след образуването на изпълнително дело №***, е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх.№19661/12.09.2012 год., която е връчена
на 09.12.2013 год, в която покана същевременно
е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Твърди, че така насроченият
опис не е извършен, по делото не са описани и оценени вещи, собственост на длъжинка. Твърди, че на 5.05.2015 год., по силата на
договор за прехвърляне на вземания, вземането от ищеца е прехвърлено от страна
на „***“ЕАД, гр.***, на ответника „***БГ“ЕАД, гр.***. Предвид обстоятелството,
че по изпълнително дело №***, взискателят не поискал
извършване на изпълнителни действия повече от две години, съгласно чл.433,
ал.1, т.8 от ТПК, с Постановление за прекратяване №40502/20.09.2018 год. , ***е
прекратил изпълнително дело №***, като е направил констатация в този смисъл и е
отразил /прогласил/ на гърба на изпълнителния лист, че изпълнителното
производство делото, следва да се счита прекратено по силата на закона, /поради
т. нар.„перемпция”/. Твърди, че на 20.09.2018 год.,
на основание на същия изпълнителен лист от 20.09.2011 год., издаден но ЧГД №***год.
по описа на Районен съд-гр.*** и молба вх.№38098/20.09.2018год., подадена от
ответника „***БЕ“ЕАД гр.***, при същия ***, посочен по-горе, срещу ищеца е
образувано второ по ред изпълнително дело под № ***. Съгласно поканата за
доброволно изпълнение изх.№45501/18.10.2018 год., задължението по изпълнително
дело № *** към 18.10.2018 год. възлиза на 7147,70 лв., от които 3843.04 лв. неолихвяема сума, 1840.82 лв. главница, 640.50 лв. лихви,
54.80 лв. разноски по и.д., както и таксата по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските по З***с включен ДДС в размер на 645.54 лв. в полза на Ч.Т.К. както
и др. суми, дължими до този момент, в общ размер на 150 лв. Заедно е поканата
за доброволно изпълнение от страна на ***е насрочен и опис на движими вещи в
дома на ищеца в гр.*** на 08.11.2018 год. от 11:00-13:00 ч. Твърди, че така
също, по това изпълнително дело, със запорно
съобщение изх.№43992 от 10.10.2019 год. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, което получава в „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, в
качеството на негов ***и ***до размера на посочения в запорното
съобщение към 10.10.2019 год. дълг, а именно -7
398.77 лв. Твърди, че съобразино запорното
съобщение, сумата на дълга от 7398.77 лв. включва: 1840.82 лв. главница, 823.05лв. лихви, неолихвяема сума 3843.04 лв., в полза на взискателя, както и такси по изпълнението и разноски в
размер на 228.80 лв., а така също и таксата по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските по З***с включен ДДС в размер на 663.06 лв. в полза на ****** Т.К..
В запорното съобщение е посочено също, че при
изплащане на запорираната сума, тя следва да се
увеличи допълнително с лихвите върху главницата от 10.10.2019
год. до датата на изплащане на запора. Излага съображения, че съглссно т.10 от Тълкувателно решение ТР №2/2013 год. от
26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа
за 2013 год., когато взискателят две години не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на пълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 на датата на изтичане
на две години от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Посочва, че в мотивите към тълкувателното решение
изрично е посочено и предприемането на кои именно изпълнителните действия в
рамките на определен изпълнителен способ, /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и /или е предприето по
инициатива на частния *** по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ***/ прекъсват давността, като тях почва да тече нова
такава. Давността се прекъсва /съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД/ с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането, като насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на ***а,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ. назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Счита, че поради обстоятелството, че по изпълнително дело №***насроченият
на 10.01.2014 год., от 11:00 до 13:00 ч. опис в дома на ищеца не е извършен,
съответно няма и оценка на движими вещи, самото насрочване на този опис не се
явява последно валидно изпълнително действие по делото, което да прекъсва
давността. Счита, че предвид това, че ***е длъжен да приложи съответен
изпълнителен способ, като последно валидно изпълнително действие по делото,
което прекъсва давността, следва да се счита възлагането на правомощията по
чл.18 от ***. изършено с подадената от ***“ЕАД. ЕИК ***,
молба вх.№***год. за образуване на изпълнителното дело. От датата на
възлагането- 27.08.2012 год., което е действие водещо до прекъсване на
давността, тече новата обща петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
като по отношение на вземането срещу ищеца, счита, че съшата
е изтекла на 27.08.2017 год. Счита, че с оглед изложеното по-горе, изпълнително
дело № *** по описа на Ч.Т.К. с рег.№***на КЧСИ, е образувано на 20.09.2018
год., към който момент вземането на ответника срещу ищеца вече е било погасено
по давност. Моли да бъде признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че И.Е.К.,
ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „К.И.И.Б.“ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес управление:***,***, сумата от 7398.77 лв.. от която
1840.82 лв., представля-ващи
главница, 823.05 лв. лихви, неолихвяема сума, 3843.04
лв., в полза на взискателя, както и такси по
изпълнението и разноски в размер на 228.80 лв., а така също и таксата по т.26
от Тарифа за таксите и разноските по З***с включен ДДС в размер на 663.06 лв. в
полза на ****** Т.К., част от които суми са отразени в изпълнителен лисг от 20.09.2011 год., издаден по ЧГД №***год. по описа
на Районен съд-гр.*** в полза на „***“ЕАД, ЕИК ***, и са предмет на бразуваното изпълнително дело № *** по описа на ***с рег.№***на
К***, с район на действие ***ския окръжен съд, като
погасено по давност. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Твърди, че нa 17.12.2007 г. между „***" ЕАД
(предишно наименование „***" АД), с универсален правоприемник е "***
С.А.", клон България, в качеството му на ***, от една страна и И.Е.К., в
качеството му на ***, от друга, е подписан Договор за кредит № ***- ***, по
силата на който в полза на И.Е.К. е отпусната сума в размер на 2028.00 лв. /две
хиляди двадесет и осем лева/, която да послужи за потребителски нужди. Общата
стойност на плащанията възлиза на 2886,37 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет
и шест лева и тридесет и седем стотинки/. Определени са 24 на брой анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 109.85
лв. /сто и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, с изключение на последната,
която е 109.77 лв. Фиксиран е краен срок на погасяване на сумите, спрямо
договора за кредит, като първата анюитетна вноска е
била с падежна дата 30.01.2008 г., а последната: 30.12.2009 г. Твърди, че
вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите
уточнени в горепосочения договор за кредит, ***ът
"***" ЕАД е финансирал ***я, а за И.Е.К. е възникнало задължение да
издължи горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор. Твърди,
че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на И.Е.К.,
***ът се е снабдил със Заповед за изпълнение N°
3291/13.07.2011 г. по описа на Районен съд гр.- ***, с което е прекъсната
теклата до момента погасителна давност, като действие по принудително
изпълнение, съгл. Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВНС. В мотивите на т. 14 от същото се развива виждането, че прекъсване
на давността може да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това
прекъсване и може да реагира ...Както при действието на Закона за давността,
така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на
производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната,
без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са
съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне
без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най- малкото да
престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по
друг начин.". В хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното
производство и може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до
издаване на изпълнителен лист срещу него - за същият съществува възможността да
депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената
Заповед за изпълнение. Още повече, че „ ...Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание манифестира
желанието на ***а да започне принудително изпълнение, като ползва облекчен ред
за снабдяване с изпълнителен лист - то не е действие на същинско принудително
изпълнение, но е пряко насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява
действие за принудително изпълнение. Това е активно поведение на ***а, а давността е последица на бездействието. ***ът не бива под страх от погасяването на вземането по
давност, да е принуден да предяви вземането си с иск." По тази причина
счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл.
чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 20.09.2011 г. с издаване на изпълнителен лист.
Твърди, че по молба на "***"
ЕАД от 27.08.2012 г. е образувано изп. дело № ***/2012
г. по описа на Ч.Т.К. с per. № ***към К***и е
приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В молбата си за
образуване, взискателят е възложил на Ч.Т.К.
правомощията по чл. 18 ***. Счита, че на тази дата е прекъсната погасителната
давност, тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013
г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ***), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ Счита, че по аргумент на
противното, следва да бъде прието, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 З***е редовна и води до
прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Счита, че след образуване
на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт
обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата
страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтича от
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана
в ППВС № 3/18.11.1980 г„ която е била в сила към датата на образуването на
изпълнително дело № 1551/2011 г. по описа на Ч.Т.К. Подобно становище е
възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се
дава разрешение на въпроса свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС
№ 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително
производство „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото
производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като
по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. N°
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IVIII ГО, издадено по
реда на чл.290 ГПК, Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/ 2018 г.,
в този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и
Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г.,
Решение № 61 от 24.07.2019 г. на Окръжен съд-Видин по в.гр.д № 217/2019 г., с
което съдът потвърждава Решение № 172 от 12.04.2019 г. по гр.д. №3004/2008 г.
на Районен съд-Видин). Излага аргументи, че спрямо рамката, поставена от горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително
дело № 1551/2011 г., образувано по описа на Ч.Т.К. на дата 06.07.2011 г. намира
приложение текста на ППВС N° 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД
след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в” ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност
на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира...". От
предходното следва извода, че за периода от образуване на изпълнително дело № ***/2012
г. по описа на Ч.Т.К. до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече.
Давност започва да тече отново след влизане в сила на това решението, арг. Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IVIII ГО,
"... като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по
силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" от ЗЗД. Действието на това спиране е
преустановено с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС". Счита, че с оглед гореизложеното, следва да
се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело № ***/2012 г. по
описа на Ч.Т.К. - 27.08.2012 г. до датата на постановяване на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намира
приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент, от който започва да тече 5-годишната погасителна давност е
датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането
се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В условията на евентуалност, ако
съдът не приеме възприетите постановки в цитираното решение на Върховния
касационен съд, излага следните доводи, с което счита, че погасителната давност
за оспореното вземане не е изтекла: По време на образуваното на 27.08.2012 г.
изпълнително производство по изпълнително дело № ***/2012 г. /перемирано/ и по преобразуваното въз основа на същия
изпълнителен лист изпълнително дело № 2487/2018 г. - и двете по описа на Ч.Т.К.
по желание на взискателя са били предприети множество
изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност, видно
от преписката по горепосочените изпълнителни дела. Твърди, че на дата
12.09.2012 г. по изпълнително дело N9 ***/2012 г. е изпратена Покана за
доброволно изпълнение, която на 09.12.2013 г. е получена, и с която е насрочена
датата 10.01.2014 г. за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи, находящи се в дома на И.Е.К.. На дата
20.09.2018 г. по молба на „К.И.И.Б." ЕАД е
образувано изпълнително дело N9 2487/2018 г. по описа на Ч.Т.К. с per. № ***към К***и е приведен в изпълнение гореописания
изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят
е възложил на Ч.Т.К. правомощията по чл. 18 ***, което още веднъж прекъсва
погасителната давност. На дата 18.10.2018
г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, с която на 08.11.2018 г. от
11:00 до 13:00 часа е насрочен опис, оценка и публична продан на движимите вещи
находящи се в дома на И.Е.К.. На дата 25.10.2019 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение получавано от И.Е.К., при ***„***"
ООД. На дата 30.10.2019 г. отново е изпратена Покана за доброволно изпълнение,
с която на 27.11.2019 г. е насрочен
опис, оценка и публична продан на движимите вещи находящи
се в дома на И.Е.К.. На дата 15.05.2015 г. между "***" ЕАД в
качеството му на Цедент и „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер, се е
сключил договор за цесия, по силата на който "***" ЕАД е прехвърлило
вземанията си по сключения с И.Е.К. Договор за кредит № ***-*** от 17.12.2007
г. на „К.И.И.Б." ЕАД. С пълномощно № ***от
09.06.2015 г., предишният *** (цедентът) е
упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, да уведоми
от името на "***" ЕАД всички длъжници по
вземания на "***" ЕАД, които "***" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Твърди, че предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "***" ЕАД, чрез
пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника И.Е.К..
Изпратеното уведомление не е получено от И.Е.К. и се е върнало с отметка
„Сменен адрес". Излага съображения, че съгласно универсалните условия за
предоставяне на пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на
адреса, поради отсъствие на получателя (или пълнолетен член на домакинството),
в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да
се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20
дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в
пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие,
което се доставя по реда на препоръчаните пратки. Твърди, че съгласно т. 8 от
Общите условията по договор за кредит № ***-***: „Всички съобщения с изявления
на ***а, отправени към ***я се считат за получени и узнати от ***я , ако бъдат
изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща, или
съобщени по телефон на лицето, посочено на този документ в съответните полета. ***ят
удостоверява чрез подписването на настоящия документ изричното си съгласие за
получаване на съобщеният отправени от ***а по начините и чрез средствата,
описани в предходното изречение." Счита, че фактът, че уведомлението се е
върнало със статус „Сменен адрес" и не е получено от длъжника, в никакъв
случай не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия ***, предвид
уговореното в самия договор за кредит. Ето защо, следва да се приеме, че
уведомлението е надлежно изпратено до длъжника, но неполучено от него по негова
вина. Следователно, длъжникът по договора е надлежно уведомен за прехвърляне на
задълженията му - в този смисъл и Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело N° ***г.
на Районен съд - гр. ***. Твърди, че по този начин ответното дружество е
положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието
на И.Е.К.. Моли, в случай че решаващият състав на Районен съд гр. *** приеме,
че следва И.Е.К. да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да
бъде прието приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД.В този смисъл е
установената трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК. Моля да бъде обърнато внимание, че в депозираната
от И.Е.К., искова молба не е взето под внимание и въобще не се упоменават
предприетите действия по събиране на вземането. Предприемането на всяко едно от
горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсване
погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика
на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.
д. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „е" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния *** по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ***)...". Излага
аргументи, че въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват
неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект
за давността. Това са: „ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана; присъединяването на ***; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач;
насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица." Не е необходимо предприемането
на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. №
884/69 r., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя
да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от
съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради
ненамирането на длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва
становище, че при предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод
направено искане отстрана на взискателя законодателят
не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че
той е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то ще се
достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници
към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия
и към поощряването им за тази недобросъвестност. Твърди, че в настоящия случай
погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "***" ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД, Ч.Т.К.
не са бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на
образуваното изпълнително дело N9 ***/2012 г. и новообразуваното изпълнително
дело № 2487/2018 г., което доказва отношение за активно събиране на сумите по
изпълнителния титул. Моли претенцията
да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 20.09.2011г., същия е издаден на основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ ***/2011г. на РС-***, по което И.Е.К. е осъден да заплати на ***а „***“ ЕАД сумата от 1840,82 лв. главница по договора за кредит, 575,65 лв. възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008г. до 30.12.2009г., 704,30 лв. лихва за забава за периода 30.04.2008г. до 24.06.2011г., в едно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението/12.07.2011г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 62,42 лв. за държавна такса и 100 лв. адвокатски хонорар.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. се установява, че „***“ ЕАД е прехвърлило на К.и.и. Б. ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, подробно описани в Приложение 1 към договора. Съгласно Приложение 1 е прехвърлено и вземане от И.Е.К., произтичащо от Договор ***-***.
Съгласно Пълномощно /л.40 от делото/ „***“ ЕАД е упълномощило К.и.и. Б. ЕАД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. от името на „***“ ЕАД съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
Приложено е Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до И.К., с което той е уведомен, че задължението му към „***“ ЕАД е прихвърлено на К.и.и. Б. ЕАД. Видно от Известие за доставяне/л.43 от делото/ до И.К. е изпратено Уведомление за цесия, което не е получено.
По делото е представен заверен от Ч.Т.К. препис от изп.дело № ***. От него и в частност от следните документи се установява:
С молба № 12793/27.08.2012г., е видно че е подадена до Ч.Т.К. и с нея е отправено искане за образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист от 20.09.2011г. по ч.гр.д.№ ***/2011г. по описа на РС-***. С молбата на частния *** са възложени правомощия по чл.18 ***.
С покана за доброволно изпълнение от 12.09.2012г. И.К. е уведомен, че е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 10.01.2014г.
Видно от Постановление от 20.09.2018г. е прекратено производството по изп.д.№ ***по описа на Ч.Т.К. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По делото е представен заверен от Ч.Т.К. препис от изп.дело № ***. От него и в частност от следните документи се установява:
От Молба № 38098/20.09.2018г. е видно, че е подадена до Ч.Т.К. и с нея е отправено искане за образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист, който се намира в кориците на изп.д.№ ***по описа на Ч.Т.К. С молбата на частния *** са възложени правомощия по чл.18 ***. Направено е искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи в дома на длъжника.
Видно от покана за доброволно изпълнение от 18.10.2018г. е насрочен опис на дата 08.11.2018г. на движими вещи в дома на длъжника.
Видно от Запорно съобщение № 43992/10.10.2019г. е наложен запор върху трудовотъ възнаграждение на длъжника от *** ООД до размера на вземането по изпълнителното дело. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 25.10.2019г. видно от известие за доставяне/л.111 от делото/.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Съобразно
разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му
не е настъпила.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен
иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради което
отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че изпълнителния лист е
издаден на съдебно изпълнително основание, по което има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на
ответника възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване на
вземането на ответника с влязал в сила съдебен акт по
ч.гр.д.№ ***/2011г. по описа на РС-*** за сумите по издадения изпълнителен
лист, ответника по делото е бездействал повече от 5 години, поради което
установеното със съдебен акт вземане се е погасило с изтичането на общата
5-годишна давност. Не е спорно между страните, че вземането на ответника по
делото за процесните суми е установено с влязъл в
сила съдебен акт. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането, установено със
съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт. Видно е, че вземането на ответника е
установено към датата на издаване на процесния
изпълнителен лист 20.09.2011г., от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
В чл.116 ЗЗД са
посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя.
Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013
на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането, а не успешното
извършване на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният
процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния *** по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на ***а, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Видно
от гореизложеното давността за процесното вземане е
започнала да тече не по-късно от датата на издаване на изпълнителен лист 20.09.2011г.
и е била прекъсната съгласно представените по делото доказателства от носещия доказателствената тежест ответник на дата 27.08.2012г, когато с молба № 12793/27.08.2012г., на частния *** са
възложени правомощия по чл.18 ***, и е направено искане за образуване на
изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист от 20.09.2011г. по ч.гр.д.№ ***/2011г. по описа на РС-***. С
молбата на частния *** са възложени правомощия по чл.18 ***. Последващите изпълнителни действия по образуваното
изпълнително дело № ***са както следва: С покана за доброволно изпълнение от
12.09.2012г. И.К. е уведомен, че е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника на 10.01.2014г. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Видно е от гореописаната
последователност, че има изпълнително действие на 12.09.12г., с което е
насрочен опис на движими вещи на длъжника. От дата 12.09.12г. до 12.09.2014г. са изминали повече от 2
години, през които не са извършвани изпълнителни действия по изпълнително дело
№ ***, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 12.09.2014г. поради
настъпилата перемпция. Този факт е констатиран и с Постановление
от 20.09.2018г., с което е постановено прекратяване на производството по изп.д.№ ***по описа на Ч.Т.К. на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Видно е, че след прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК не са извършвани и други изпълнителни действия, но
дори и да бяха извършвани, те не биха могли да бъдат зачетени. Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановената в
тази връзка съдебна практика изпълнителното дело се счита прекратено по силата
на закона в случай, че в период от две години от последното изпълнително
действие нито от съдебния изпълнител, нито по възлагане от взискателя,
са предприети други изпълнителни действия. В настоящия случай изпълнително дело
№ ***/2012г. се счита прекратено по силата на закона на 12.09.2014г. Съгласно
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК При прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Ответника се позовава
на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен
акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна
норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този
момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за
изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното
между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези
последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено
и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и
спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според
което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на
давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на
закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл,
имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна
давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът ѝ е всякога
пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК)./така
Решение 252/17.02.2020г. по гр. дело № 1609/2019 г. на 3-то г.о. на ВКС/.
Предвид
гореизложеното, в настоящия случай, новата давност е започнала да тече от прекратяването
на производството по изп.д.№ ***по описа на Ч.Т.К. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 12.09.2014г. и следва да изтече, в случай че
няма последващо прекъсване на давността на
12.09.2019г. След прекратяване на на изп.д.№ ***по силата на закона
на 12.09.2014г. не са извършвани изпълнителни действия, но и да бяха изъвршвани, те не
биха могли да бъдат зачетени. Към датата на
тяхното извършване изпълнителното дело би било прекратено по силата на
закона, като е без значение, че съдебния изпълнител не е бил издал
постановление за това, поради което такива изпълнителни действия по прекратеното
изпълнително дело не е биха били валидно извършени, не следва да бъдат зачетени
и не биха произвели действие по прекъсване на погасителната давност за
вземането. Такива изпълнителни действия не биха били валидно извършени поради
прекратяването по силата на закона на изпълнителното дело и не биха произвели
действие по прекъсване на давността. Първото валидно изпълнително действие след
прекратяване на изп.д.№ ***е извършено на дата 20.09.2018г.
след образуване на ИД № *** и подадената
Молба № 38089/20.09.2018г., с която на частния *** са възложени правомощия по
чл.18 ***. Направено е искане за извършване на опис, оценка и публична продан
на движимите вещи в дома на длъжника. Поради изложеното съдът приема, че по
отношение на ищеца е предприето валидно изпълнително действие на дата 20.09.2018г.,
тъй като в молбата се съдържа направено искане за прилагане на определен
изпълнителен способ и са поискани съответни изпълнителни действия. Това валидно
изпълнително действие е прекъснало давността преди нейното изтичане. Както беше
посочено по-горе новата давност е започнала да тече на 12.09.2014г. с датата на
прекратяване по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.производтво по изп.д.№ ***и би следвало да изтече на 12.09.2019г. Установява
се, че не е изтекъл 5-годишния давностен срок тъй
като същия е прекъснат и е започнала да тече нова 5-годишна давност на
20.09.2018г., поради което вземането не е погасено по давност. Само за пълнота
на изложението може да бъде посочено, че дори, ако бъде прието, че липсва последващо прекъсване на давността в хода на производството
по изп.д.№ ***след датата на възлагане на ***на правомощията по чл.18 З***с молба № 12793/27.08.2012г.,
то изпълнителното производтво би било прекратено по
силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 27.08.2014г. и давността
би следвало да изтече на 27.08.2019г., като отново би била прекъсната преди да
е изтекла на 20.09.2018г. с гореописаната молба № 38089/20.09.2018г.
При тези изводи на
съда, предявения иск се явявя неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
в настоящото производство деловодни разноски в определен от съда на основание
чл.78, ал.8 ГПК на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Е.К., ЕГН**********,***, ***против
К.И.И.Б. ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, *** иск с правно основание чл.439 ГПК, по да бъде признато за
установено, че ищеца не дължи на ответника плащане, като погасени по давност на
сумите от 1840,82 лв. главница по договора за кредит, 575,65 лв. възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008г. до
30.12.2009г., 704,30 лв. лихва за забава
за периода 30.04.2008г. до 24.06.2011г., в едно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението/12.07.2011г./ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист
от от 20.09.2011г. по ч.гр.д.№ ***/2011г. по описа на
РС-***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Е.К., ЕГН**********,***, ***да плати на К.И.И.Б.
ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, направените деловодни разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: