Решение по дело №11074/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 август 2023 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20211110211074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3985
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110211074 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-463/08.06.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на П. Х. П., в качеството му на член на Съвета на директорите
на „Монбат“ АД, с ЕИК: ********* е наложена „глоба“ в размер на 7 000 лева
за нарушение на чл. 114 б, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. първо, хипотеза
трета от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), като се претендира и приложение на чл.
28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Не претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 14.12.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че след като на 18.09.2020 г. е
била избран за член на Съвета на директорите на „Монбат“ АД и считано от
тази дата не е подал в 7-дневен срок декларация за обстоятелствата по чл.
114б, ал. 1 от ЗППЦК пред КФН. Декларацията е трябвало да бъде подадена
до 25.09.2020 г., като по този начин на 26.09.2020 г. в гр. София е извършил
нарушение на чл. 114 б, ал. 1 от ЗППЦК.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 24, чл. 27 и чл.
53 от ЗАНН, чл. 15, ал.1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, предл. второ от
ЗППЦК на жалбоподателката е наложена глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК, от 7 000 лева, за нарушение на чл.
114 б, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. първо, хипотеза трета от ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката В. С. – актосъставител, се установява,
че при извършена проверка е било установено, че жалбоподателят, в
качеството си член на Съвета на директорите на публично дружество, не е
изпълнил задължението си в законовия срок – 7 дни от избирането си, който
тече от 18.09.2020 г., когато е избран за член на Съвета на директорите на
„Монбат“ АД, да декларира обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК., т.е.
до 25.09.2020 г. включително пред КФН и на 26.09.2020 г. вече е извършил
нарушението. Показанията са обективни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства приложени по делото, поради
което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение. Съдът кредитира посочените писмени доказателства като
обективни, поради което ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
2
От показанията на двамата свидетели И. Д. (л. 80 от делото) и Ч.Д. (л.
91 от делото), се установява, че дружеството е било непряко контролирано от
А. и П.Б. и избирането на жалбоподателя е било предварително известно, че
ще бъде осъществено, тъй като такова е било тяхното предварително
намерение. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 114 б, ал.
2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. първо, хипотеза трета от ЗППЦК, като в
качеството си на член на Съвета на директорите на публично дружество, не е
изпълнил задължението си, в срок до 7 дни от възникване на това му качество
- от избирането му да декларира пред КФН обстоятелствата по ал. 1 на същия
член, а именно информацията:
1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне
25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи
участват, или чиито прокуристи са;
3. за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че
могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че срокът
започвал да тече от вписването на това обстоятелство в Търговския регистър.
Без съмнение, вписването на това обстоятелство има конститутивен ефект,
съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от ТЗ, в какъвто смисъл са и
3
възраженията на защитата. Разпоредбата на чл. 114 б, ал. 2 от ЗППЦК обаче е
ясна и категорична – тя вменява задължение на избрания за член на
управителен орган на дружеството, да декларира, предвидените в закона
обстоятелства, в 7-дневен срок от избирането му. Очевидно законодателят е
„изтеглил“ в един по-ранен момент изискването за публичност и прозрачност
на членовете на управителните органи на публично дружество, поради което
и оплакванията на жалбоподателя и неговата защита, в обратен смисъл са
неоснователни и не държат сметка за точния смисъл на закона. В посочения
смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 812/09.02.2023 г., по адм.
дело № 9961/2022 г. по описа на АССГ, 18-ти кас. състав, Решение №
1855/22.03.2023 г., по адм. дело № 11368/2022 г. на АССГ, 6-ти кас. състав, в
които решения са били разгледани подобно случаи с други членове на Съвета
на директорите на „Монбат“ АД), които разрешения се споделят и от
настоящата инстанция, и от които разрешения съдът не намира основание да
отстъпи.
Нарушението е било извършено от жалбоподателя с форма на вината
пряк умисъл – деецът е формирал представи в съзнанието си че е избран за
член на управителен орган на публично АД и в това си качество е задължен
да декларира посочените в закона обстоятелства в 7-дневен срок от
избирането му, но въпреки това не е изпълнила това свое задължение. По този
начин лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието и е искало
неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на
просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието
на дееца, относно общественоопасните му последици.
При реализацията на административнонаказателната отговорност, АНО
е наложил глоба в размер на 7 000 лева, в минимално предвидения от закона
размер, поради която същата не може да бъде намалявана допълнително.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (декларацията така и не е
била подадена след възникване на задължението; подадената предварително
декларация не е породила правни последици, деклараторът не носи
наказателна отговорност за декларираните обстоятелства, защото не е
възникнало задължение за декларирането на тези обстоятелства, поради което
същата не може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство) и
4
на нарушителя (за жалбоподателя не са установени нито многобройни, нито
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи за
нетипично ниска обществена опасност), както и от смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. Нарушението е формално,
поради което не се изисква настъпването на вредоносен резултат, поради
което и липсата на такъв не може a priori да се счита като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Налагането на глоба в минимален размер
съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради
което и не се налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо исканията на защитата за
приложението на тази разпоредба, следва да се оставят без уважение.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-463/08.06.2021
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на П. Х. П., в качеството му на член на Съвета на директорите
на „Монбат“ АД, с ЕИК: ********* е наложена „глоба“ в размер на 7 000 лева
за нарушение на чл. 114 б, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. първо, хипотеза
трета от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, П. Х. П., с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията за финансов надзор
(КФН), сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6