Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9430 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от И.А.Г. искова молба, с която моли съдът да установи
правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1603.5655, с
площ от 1 698 кв.м. по отношение на държавата, М.Н.З. и „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД („УСБАЛО“ ЕАД) и да
осъди третия ответник да й предаде владението върху имота.
Твърди,
че наследодателят й З.П.А.закупила през 1928 г. нива с обща площ от 3 дка в Дървенишки район, м. „Герена“,
гр. София. През 1939 г. мястото било заснето и отразено в изработения
кадастрален план като имот пл. № 2540а от к.л. 9 и площ от 3 050 кв.м.
През 1949 г. имотът бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, като бил съставен АДС №
339 от 27.07.1949 г. В този акт имотът фигурирал като нива, находяща се в
землището на с. Дървеница, м. „Герена“ с площ от
3 000 кв.м. Към 25.02.1992 г., когато влязъл в сила ЗВСОНИ, имотът се
намирал в кв. „Дървеница“, м. „Югоизточен район“ по плана, одобрен със заповед
№ 283/04.10.1967 г. В по-голямата си част – 1 999 кв.м. имотът попадал в
парцел І от кв. 6, отреден за „болница“, като североизточната му част –
1 051 кв.м. попадала под улица. За парцел І от кв. 6 по плана на гр. София
бил съставен АДС № 1773/02.07.1990 г., а площта му била 78 789 кв.м. По
заявление от 15.05.1992 г. за обособяване на имота като самостоятелен УПИ и
отписването му от актовите книги кметът на СГО постановил отказ, с мотиви, че
имотът попадал в района на онкологичния институт.
През
1997 г. след допълнително проучване и анализ, областният управител на СО издал
заповед № РД057-105/12.05.1997 г., с която наредил отписване от актовите книги
за недвижими имоти държавна собственост на одържавения имот, описан като „имот,
находящ се в гр. София, в землището на бивше с. Дървеница, м. „Герена“, кв. „Младост“, имот пл. № 2540а (стар),
представляващ нива с площ от 3 050 кв.м. В заповедта била посочена
годината на съставяне на акта за одържавяване – 1943 г. (вм.
1949 г.) Допуснатите в заповедта грешки били поправени със заповед на областния
управител от 27.07.2000 г. За да нареди отписване на имота от актовите книги,
областният управител счел, че имотът съществува реално до размерите, в които е
отчужден и собствениците не са получили обезщетение, поради което имотът е
излязъл от патримониума на държавата. Със заповед № РД-50-51/17.03.2006 г.
кметът на район „Студентски“, СО одобрил попълването на кадастралния план на
гр. София, м. „Югоизточен район“, кв. 6, одобрен със заповед № 283/04.10.1967
г. с поземлен имот № 3133. Площта на имота била определена на 2 955 кв.м.
Във
връзка с изграждането на столичния метрополитен със заповед № РД-40-80/09.08.2006
г. кметът на СО отчуждил реална част от притежавания от ищцата поземлен имот №
3133, кв. 6, м. „Югоизточен район“ с площ на частта от 1 257 кв.м., при
граници: съществуваща улица, ПИ № 3133 и от две страни ПИ № 51, кв. 6 за
нуждите на изграждане на метростанция 12 и участък между метростанция 11 и
метростанция 12 – етап от обект: „Трасе на І-ви метродиаметър“. Реалната част
от ПИ е отредена за трасе на І-ви метродиаметър, съгласно ПУП.
Със
заповед № РД-50-13/08.02.2008 г. кметът на район „Студентски“ одобрил изменение
на кадастралния план за кв. 6 – м. „Югоизточен район“, с нанасяне на имоти №
5654 – общинска публична собственост и 5655 – собственост на И.Г.. Имотите
попадали в к.л. № 550, като площта на имот № 5654 била посочена като 1 257
кв.м., а на имот № 5655 – 1 698 кв.м.
Към
настоящия момент одържавеният и реституиран имот се намирал в кв. „Дървеница“,
м. „Южна градска територия – 2 част“, като по действащия регулационен план
попадал в УПИ І от кв. 13, отреден „за онкологичен институт“. За района, в
който се намирал имотът, била одобрена кадастрална карта от АГКК, като за
частта, попадаща в УПИ І от кв. 13, собственост на И.Г. след отчуждителните действия на СО бил определен идентификатор
68134.1603.5655.
Ищцата
твърди, че за УПИ І – за онкологичен институт в кв. 13, м. „Дървеница“ по плана
на гр. София, м. „Дървеница“, в чиито граници попадал собствения й недвижим
имот имало съставен АДС № 08023 от 25.07.2012 г. Държавата предоставила
управлението на имота на М.Н.З., а той от своя страна предал стопанисването и
управлението на имота и разположените в него сгради и съоръжения на „УСБЛО“ ЕАД.
Опитите
на ищцата да уреди спора относно имота си с държавната администрация останали
без успех, като й противопоставяли възражението, че реституционният ефект на
чл. 1 от ЗВСОНИ не бил настъпил. Поради това предявява иск за установяване на
собственическите й права върху процесния имот и осъждане на „УСБАЛО“ ЕАД да й
предаде владението върху него.
Ответникът
Държавата, чрез министерство на Р.Р.Б. (МРРБ) оспорва
иска с твърдения, че имотът е публична държавна собственост, което не
позволявало реституирането му по реда на ЗВСОНИ.
В АДС №
08023 от 25.07.2012 г. държавата била собственик на УПИ І-за Онкологичен
институт, с площ от 70 959 кв.м. в кв. 13, м. „Дървеница“ и част от него
бил процесният имот - № 5655. Имотът се управлявал от МЗ и представлявал
прилежащ терен към сградите на болничен комплекс, ползван от „УСБАЛО“ ЕАД. Налице
били два АДС под № 339, единият от които, приложен към исковата молба, бил
изписан на машина и посоченото в него основание за завземане бил ЗОЕГПНС, а
вторият – изписан на ръка, с направени отбелязвания, че нива в землището на с.
Дървеница била отчуждена за нуждите на бронирания полк през 1946 г., но този
текст бил зачертан без отразяване, че поправката е на актосъставителя.
Поради това ответникът възразява, че имотът е отчужден по ЗОЕГПНС. Не била
открита и отчуждителната преписка.
Преди
влизане в сила на ЗОЕГПНС през 1949 г. имотът на ищцата бил отчужден по Закона
за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885
г. (ЗОНИДОП). С Указ № 29 от 10.12.1943 г., издаден от регентите на България, в
името на Негово величество Цар Симеон ІІ била прогласена обществена полза и
спешност на завладяването за нуждите на войската в землището на с.
Дървеница-Софийско около 827 235 кв.м. частни и общински места, съгласно
приложен план и скица. В плана под № 14 бил отразен процесният имот, а в
списъка на собствениците бил вписан Д.С.на нива от 4 130 кв.м., част от
парцел. Според писмо № 721 от 14.04.1947 г. на ХІІ кметско представителство до
министерство на войната, при извършена проверка се установило, че имот № 14 в
списъка на отчуждените имоти за нуждите на бронираната бригада не бил
собственост на Д.С., а 2 580 кв.м. от него принадлежали на З.А.. Разликата
до 4 130 кв.м. оставала за С.. Поради възникнал спор за собственост между Д.С.и
З.А., административен акт за имот № 14 по плана на отчуждението не бил
съставен. Министерство на войната завзело имота и настъпил ефектът на
„фактическо отчуждаване“.
Впоследствие
с Указ № 12 от 1947 г. съгласно чл. 4 от Наредба-закон за градоустройствения
съвет при СГО, теренът е определен за образцов поправителен дом за маловръстни
към с. Дървеница. В протокол по регулачна преписка №
28 от 1949 г. от СГНС било отразено, че мястото в гр. София, Дървеница, което
се отчуждавало за нуждите на Школата на народната младеж, части от имоти, в
т.ч. и имот 2540а се оценявали по 40 лв/кв.м. С
решение от 04.01.21957 г. по гр.д. № 1402/1955 г. на СОС оценката била изменена
по отношение на собствениците на местата, включително на З.А.. С протокол от 31.08.1950
г. управата на ІV райсъвет по реда на ЗПИНМ и ППИНМ във връзка с регулачна преписка 28 от 1950 г. били определени спорните
цени на частните и общински места в м. „Дървеница“, сред които имоти били части
от пл. 14.
Въз
основа на така извършените отчуждавания бил съставен АДС № 1773/02.07.1990 г.
за застроено дворно място с площ от 78 789 кв.м., идентично с УПИ І, кв.
13–за онкологичен институт. Съобразно предходни и действащия регулационен план,
отреждането на имота не било изменяно - за болница – онкологичен институт, с
изключение на част от имот пл. № 5655 – 1257 кв.м., отредени за изграждане на
метростанция 12 и участък между метростанция 11 и метростанция 12 – етап от
обект: „Трасе на І-ви метродиаметър“, които към този момент били публична
общинска собственост. Строителството на онкологичния институт било реализирано,
като теренът имал обслужващо значение за болничния комплекс. Използването на
имота като лечебно заведение – част от територията на Национален онкологичен
център било за задоволяване на обществени потребности от национално значение и представлявал
публична държавна собственост, изключващо възстановяването му по реда на
ЗВСОНИ. Отделно от това, имотът не съществувал и реално до размерите, в които е
отчужден и мероприятията върху него били осъществени.
При
условията на евентуалност се позовава на придобивна давност, като от 22.11.1997
г. до датата на завеждането на исковата молба през 2014 г. държавата
осъществявала непрекъснато и необезпокоявано владение.
Ответникът
М.Н.З. също е подало отговор, в който счита претенцията на ищцата за
неоснователна, поради отчуждаване на имота за нуждите на войската с Указ № 29
от 09.12.2943 г. След влизане в сила на Закона за благоустройство на населените
места (ЗБНМ) имот пл. № 2540а бил отчужден за нуждите на Школа на народната
младеж (протокол на СГНС от 04.01.1949 г.) С решение от 04.01.1957 г. на
Софийски окръжен съд по гр.д. № 14102/1055 г. била изменена оценката на
обезщетението, определено за отчуждения имот на З.А.. Дори и да били налице
безспорни факти за отчуждаване на имота по ЗОЕГПНС, индицията
за определяне на обезщетение представлявала пречка за възстановяване на
процесния имот по ЗВСОНИ. Имотът представлявал публична държавна собственост,
предоставена за управление на МЗ, като в него било реализирано строителство на
онкологичен институт, понастоящем представляващ „УСБАЛО“ ЕАД, като целият терен
имал обслужващо предназначение за постройките в болницата. Сградите били
построени в периода 1951 г. – 1965 г. Имотът представлявал публична държавна
собственост, което е мотивирало областния управител на област София със заповед
№ РД-15-046/23.02.2011 г. да отмени заповед за отписване от актовите книги за
държавна собственост № РД-57-105/12.05.1997 г. на имот нива с площ от 3 050
кв.м. в землището на с. Дървеница. С решение № 1665/2014 г. заповед №
РД-15-046/23.02.2011 г. била потвърдена. Ответникът МЗ се позовава евентуално
на придобивна давност, текла в периода 1992 г. до датата на завеждането на
исковата молба.
В подадения
от „УСБАЛО“ ЕАД отговор е изразено становище за неоснователност на иска по
съображения, изложени от другите двама ответници: имотът представлявал публична
държавна собственост и макар теренът да не бил изцяло застроен, той имал
обслужващо предназначение за построените през 50-те и 60-те години на ХХ век
сгради. Този статут имотът имал към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което
представлявало пречка за реституцията. Ответникът противопоставя и евентуално
възражение за придобивна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Предявени
са субективно пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявените искове за установяване
собственически права на ищцата относно процесния имот, в нейна тежест е да
докаже основанията, от които произтича правото й.
От своя страна,
ответниците противопоставят възражения за публично правен статут на процесния
имот, препятстващ настъпването на основанията за ex lege
реституция на имота в приложение на чл. 1
от ЗВСОНИ, а също и отчуждаването му по ред, изключващ приложението на посочения
нормативен акт.
На първо място и с
оглед особеностите на случая – наличие на два различни по начин на попълване, а
частично и по съдържание АДС № 339/27.07.1949 г., следва да се отбележи, че
актовете за държавна собственост нямат конститутивно
действие. Нито горепосочените АДС, нито един от съставените впоследствие актове
за държавна собственост не пораждат вещно право на собственост за държавата, а
само го констатират. На второ място, посоченото в акта основание за завземане
на имота подлежи на доказване на общо основание. Липсата на преписка по ЗОЕГПНС
не е пречка да се установи дали, кога и как е отчужден имота, при наличие на
данни в други съхранени документи, представени по делото, а също и при
съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал.
Не се спори между страните и от приетия по делото
нотариален акт № 145, том ІІІ, рег. № 581, дело № 549/27.03.1928 г. на І
нотариус при Софийски окръжен съд, се установява, че И.Н.Ш.е продал на З.Д.А.празно
неурегулирано място, находящо се в района на с.
Дървеница, м. „Герено“, състоящо се от 3 дка по
нотариални актове, а именно: 2 дка по нот. акт № 68, том ХІ, дело № 1702/1926
г. и 1 дка по нотариален акт № 91, том ХІІ, дело № 2261/1926 г.
След смъртта си на 27.10.1970 г. З.А. е оставила за
свои наследници съпруга си Д.П.А.(починал 1973 г.) и дъщеря си М. Д.Д.(починала 2002 г.) Ищцата И.А.Г. е единствен наследник на
М. Д., както и на З.А..
С Указ № 29 от 10.12.1943 г., в името на Н.В. Симеон
ІІ, цар на българите, регентите на България постановяват, на основание чл. 2,
пар. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена
полза, да се отчужди за нуждите на войската в землището на с. Дървеница –
Софийско около 827 235 кв.м. частни и общински места, съгласно приложени
план и скица; да се прогласи спешността на завладяването на имотите съгласно
чл. 54 от закона; стойността на отчуждените имоти да се заплати от съответния
параграф на Министерство на войната.
В списъка на собствениците на имотите в землището на
с. Дървеница, отчуждени за нуждите на войската с горепосочения указ е отразено,
че се отчуждава част от парцел № 14 с площ от 4 094 кв.м., собственост на Д.С..
На л. 60 – 63 от делото се съдържат данни за наличен
спор за собственост по времето на приемането на указа между З.А. и Д.С., поради
което с писмо № 7971/718-122 от 26.08.1946 г. на министерство на войната до
софийски областен директор се моли да не се съставя административен акт за
парцел № 14 по плана на отчуждението за имот № 14 в списъка, на името на Д.С.,
с площ 4 180 кв.м. до представяне на съдебно решение от заинтересованите
собственици.
В случая към указ № 29/10.12.1943 г. са приложими
правилата на глава VІІ от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна
и обществена полза (обн. ДВ, бр. 18/23.02.1885 г.). Спешността на завладяването
на земите, които подлежат на отчуждение е прогласена в т. 2 на указа. Тъй като
се касае за военни спешни работи, не се прилагат формалностите по глава І и ІІ
на ЗОНИДОП (отм.), а правилата по чл. 64 и сл. от закона. За отчуждената за
военни нужди част от имот № 14 не се твърди да е съставен административен акт
по чл. 69 от ЗОНИДОП (отм.), нито да е постановено съдебно решение по чл. 70 от
същия закон за предварително определяне на обезщетение и съответно съдебно
решение по чл. 72 от ЗОНИДОП (отм.) за окончателно определяне на обезщетението
за отнемането.
Съгласно постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения
на ВКС, базирани и на практика на стария ВКС, създаден през 1880 г. и действал
до 1944 г. е прието, че отчуждителният ефект настъпва
със завземането на имота от администрацията, дори да не са изпълнени формалностите
на закона. В тези случаи собственикът не може да иска възстановяване на старото
положение, а единствено заплащането на справедливо обезщетение. В този смисъл е
решение № 601/29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС, І г.о. и цитираните
в него решение № 325 по гр. д. № 233/1935 г. на ВКС, III ГО и решение №
505/04.10.1937 г. по гр. д. № 314/1936 г. на ВКС, III ГО. Това е хипотезата на
т.нар. „фактическо отчуждаване“, при което завладяването на имота от държавата
е равностойно на отчуждаването му. Фактическото действие - влизане на държавата
във владение на посочените за отчуждаване имоти е приравнено по правни
последици на придобиване на собственически права.
По делото са налице безспорни данни, че към 30.11.1946
г. всички отчуждени имоти за завладени. В донесение № 11307/712-122 от
30.11.1946 г. на полковник Попов, вр. командир 1 бронирана бригада до министерство
на войната се сочи, че бригадата е влязла във владение на отчуждените места от
момента, в който са почнати строежите върху същите – септември 1944 г., като
най-напред е започнало построяване на едно шосе през района, а през ноември е
започнало поставяне основите на две казармени постройки. Към 30.11.1946 г.
бригадата имала и построени гаражи и сгради за бензинови складове, които използвала.
За отговор на въпроса коя част от имот № 14, и в
частност дали цялата нива от 3 дка по нотариалния акт от 1928 г. попада
под отчуждителното действие на княжески указ № 29/1943
г. следва да се обсъдят заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-технически
експертизи. Вещото лице С. Б. е установило, че към момента на съставянето на
АДС № 339/1949 г. за територията на м. „Герена“ в
землището на с. Дървеница са съществували два плана: кадастрален план на м.
„Напоително поле“, изработен през 1939 г. с разписен лист към него и план на
военния терен в с. Дървеница и списък на собствениците на ниви, изработен във
връзка с указ № 29/10.12.1943 г.
Според кадастралния план от 1939 г. имот пл. № 2540а е
съдържал 3 000 кв.м., записани в разписния лист на името на З.Д.А.. В
първоначалната редакция на плана имот пл. № 2540 е нанесен с граници, показани
на приложение № 1 към експертизата, с площ от 9 320 кв.м., съответстващи
на площта на имота по разписната книга – 9 290 кв.м. Имоти пл. №№ 2539а и
2540а са били нанесени на по-късен, но времево неустановен етап, като части от
имот пл. № 2540, при което отделните имоти са се идентифицирали с площи, както
следва: имот пл. № 2540а – 3 000 кв.м., имот пл. № 2540 – 3 080 кв.м.
и имот пл. № 2539а – 3 240 кв.м.
Според планът на военния терен в с. Дървеница – парцеларен план, изработен с цел установяване границите и
собствеността на засегнатите от мероприятие на министерство на войната имоти,
отчуждената част от имот № 14 е 4 180 кв.м., от обща площ на имота
5 600 кв.м.
Така даденото от вещото лице заключение се потвърждава
и от заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, като в т.
Б.1 се сочи, че имот пл. № 2540а от кадастралния план от 1939 г. е идентичен с
имот № 14, част от който е отчуждена с княжески Указ № 29/10.12.1943 г.
При съпоставяне на двата плана – кадастралния от 1939
г. (приложение № 1 от допълнителната експертиза) и плана на военните имоти
(приложение № 3) се установява, че под отчуждителното
действие на Указ № 29/10.12.1943 г. е попаднала западната част от имот № 14,
заключена между букви К-Л-Г-Д-Е-Ж-З-И-К, съгласно приложение № 5 от
допълнителната експертиза. От нея собствената на З.А. част, попаднала под отчуждителното действие на указа е оцветената в зелен цвят
по букви К-Л-Е-Ж-З-И-К, с площ около 2 300 кв.м. по изчисление на
експертизата.
Следователно, не целият имот от 3 дка е бил отчужден
по ЗОНИДОП (отм.). Частта между букви А-Б-Л-К-А е останала незасегната. Този
извод се потвърждава от безспорните данни по делото, че след завладяване на имоти
за военни мероприятия през септември 1944 г. е предприето отчуждаване на
останалата част от имот пл. № 14 по реда на благоустройствените закони.
Част от имот пл. №
2540а се отчуждава за нуждите на Школата на народната младеж, съгласно протокол
от 28.11.1949 г. по регул. преписка № 29/1949 г. С
протокол от 28.11.1949 г. оценителната комисия по чл. 139 от Закона за
благоустройството (ДВ, бр. 117/1941 г.) е определена цената на кв.м. от
имотите. С протокол от 31.08.1950 г., комисията по чл. 67 от Правилника за
планово изграждане на населените места (ДВ, бр. 51/02.03.1950 г.) имотите,
които не са включени в протокола от 28.11.1949 г. (включително част от имот пл.
№ 14) и които също се отчуждават за нуждите на Школата на народната младеж, са
допълнително оценени. С решение от 04.01.1957 г. по гр.д. № 14102/1955 г. на Софийски
окръжен съд оценките и по двата горепосочени протокола са изменени и е
определена окончателна цена на кв.м. Съдържанието на решението има действие по
отношение на З.А., което, освен че потвърждава заключението на допълнителната
експертиза за частично засягане на имота на наследодателя на ищцата от Указ №
29/10.12.1943 г., води и до извод за проведена отчуждителна
процедура по ППИНМ и ЗПИНМ. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗБНМ,
недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия
на общините, държавата и обществените учреждения се считат за отчуждени по
силата на самия регулационен план. Следователно, в случая държавата е придобила
останалата част от имот пл. № 14 и съответно имот п. № 2540а по плана на м.
„Напоително поле“, м. „Дървеница“ на правно основание - по силата на самия
регулационен план.
В настоящото
производство нито се твърди, нито се представят доказателства за проведена
процедура по отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Посоченото
основание за отчуждаване на имота по ЗОЕГПНС беше опровергано от безспорно
настъпилото „фактическо отчуждаване“ по ЗОНИДОП (отм.) на 2 300 кв.м. от
имот № 14, и съответно част от имот пл. № 2540а, собственост на З.А. през 1946
г.
Собственическите
спорове на наследодателя на ищцата със С.Д.са поставили в неяснота и държавните
органи, и лицата с претенции към нивата от 3 дка за титуляра
на правото да получи обезщетение по ЗОНИДОП (отм.). Вероятно това е и причината
в декларацията по ЗОЕГПНС (л. 205 от делото) З.А. да включи и нива от
3 000 кв.м. в землище на с. Дървеница, като собственоръчно е посочила
имотът да е „отчужден от Воен. М-во за нуждите на …
полк с закон от 1946 г. но неплатено по спор за получаване суми“. При
съпоставка на декларираното от А.и съхранената информация в компютърна справка в
СО, район „Средец“ се установява, че нивата от 3 000 кв.м. липсва. Към
1948 г. З.А. не е била собственик на поземления имот, поради което отчуждителното действие на ЗОЕГПНС не е могло да настъпи.
Казаното се отнася не само до „фактически отчуждената“ по Указ № 29/10.12.1943
г. част. С указ № 12/20.02.1947 г. е определен терен за образцов поправителен
дом на маловръстни към с. Дървеница. Последвали са различни отреждания на
имота, но безспорно собствеността върху целия имот пл. № 2540а е преминал в
собственост на държавата.
С цел изключване
на евентуални съмнения за приложимост на ЗСВОНИ поради отчуждаване на част от
имота по ЗОЕГПНС, следва да се отбележи, че имотът не съществува реално до
размерите, в които е бил отчужден. Това се потвърждава от позволителните
билети, както и от строителството и стопанисването на сградите и обслужващия ги
терен през годините. След построяване на сграда съгласно позволителен билет №
10/26.01.1951 г. за Централна младежка школа при ЦК на ДНСМ, с разпореждане №
346/13.04.1957 г. на МС тя е предоставена безвъзмездно на министерство на
народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ) за нуждите на онкологична болница.
През 1958 г. МНЗСГ получава правото да извърши строителство и след издадени
позволителни билети в периода 1958 г. – 1965 г. в УПИ І-за онкологичен институт
са изградени надстройки и пристройки в терена. В заключението на първоначалната
експертиза е посочено, че предвид отреждането на УПИ І – за болница и в който
попада и процесният имот не е възможно да се образува самостоятелен УПИ.
Отделно от това,
не без значение е и обстоятелството, че част от този имот, отреден за
обществено мероприятие – болнично заведение е усвоена за изграждане на трасе на
І-ви метродиаметър.
По тези съображения и като не се доказа да са налице правопораждащи правото
на собственост на ищцата основания, безпредметно е обсъждането на въпроса кой
от ответниците упражнява фактическа власт върху имота и дали има противопоставими на И.Г. права.
С оглед изхода на спора, на ответниците се дължат сторените от тях разноски
за производството.
МРРБ, като процесуален субституент на държавата е представил списък, според
който е направил разноски в общ размер от 700 лева.
В размер на 400 лева следва да бъде определено и дължимото юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на МЗ и „УСБАЛО“ ЕАД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Г., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на Държавата, чрез м.на Р.Р.Б. и М.Н.З., че ищцата е
собственик на имот с идентификатор 68134.1603.5655 с площ от 1 698 кв.м.,
с административен адрес гр. София, район „Студентски“, ул. „*********“, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг
обществен обект, комплекс, със съседи 68134.1602.6212, 68134.1602.6201,
68134.1602.6202.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Г. иск с правно основание чл.
108 от ЗС за признаване за установено по отношение на и на „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, че ищцата е
собственик на имот с идентификатор 68134.1603.5655 с площ от 1 698 кв.м.,
с административен адрес ***, район „Студентски“, ул. „*********“, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг
обществен обект, комплекс, със съседи 68134.1602.6212, 68134.1602.6201,
68134.1602.6202 и осъждането му да предаде владението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.А.Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, пл. „*********да заплати на Държавата, чрез м.на Р.Р.Б., съдебен адрес *** сумата от 700 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.А.Г., ЕГН **********,
пл. „*********да заплати на М.Н.З., с адрес гр. София, пл. *********сумата от
400 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.А.Г., ЕГН **********,
пл. „*********да заплати на „У. с. б. за а. л. по о.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 400 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: