РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Белоградчик, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200101 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Ц. П. от гр. К., обл. В., ул. “ ...................“ №
..., с ЕГН **********, срещу НП № 22-0242-000138/26.04.2022 г. на Началник
РУ в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което П. е санкциониран за
извършено нарушение по чл. 146 ал.1 от ЗДвП, като му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 3000,00 лв. на осн. чл.178 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат най-общо оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да го отмени.
Оспорва се – отрича, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
твърдят се нарушени правила при провеждане на производството, при
съставяне на АУАН и издаване на постановлението. В с.з. жалбоподателят не
се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и
излага мотиви за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща
1
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 05.04.2022 г. , се провеждал полицейски контрол по линия на КАТ в
гр. Д., обл. В. На посочения ден, около 15.20 ч., в посоченото населено място,
на ул. ”Г. Димитров” срещу дом № 114, жалбоподателят Р. П., управлявал
тов. авт. м.” Мерцедес МВ 100 Д 2.4“ с рег. № СВ 7457 КК, с посока на
движение към гр. В. Автомобилът не бил негова собственост, но с него той
извършвал превоз на кола, натоварена върху каросерията. П. бил забелязан от
свид. Т. Т. и М. М. – служители на РУ-Белоградчик, първият - мл.
автоконтрольор, който и го спрял. Поискани били документи на П.– относно
регистрацията на МПС, и негови лични - като водач на МПС, каквито той
имал и били изрядни. Т. и колегата му обаче, забелязали видимо с просто
око, че каросерията на автомобила не била с нормалната за този вид и модел
дължина, била по-дълга, като придаването на такава удължена форма било
извършено посредством допълнителни метални елементи. Липсвали
стоповете, отзад на автомобила.
На основание фактите от проверката, св. Т., съставил на П. АУАН №
GA561684/05.04.2022 г., в присъствието на свидетеля – очевидец на
извършване и установяване на админ. нарушение – колегата си М., а именно
по чл.146 ал.1 от ЗДвП. Самият нарушител подписал съставения му акт и
получил копие от него, като не направил възражения. Въз основа на
посочения акт е издадено обжалваното НП № 22-0242-000138/26.04.2022 г. на
Началник РУ в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Запознавайки се с АУАН и НП, съдът от формална страна не намира
нарушения при оформянето на тези документи. Издадени са от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от закона реквизити, актът е съставен в
2
присъствието на нарушителя, той го е подписал, получил е копие от същия.
НП е връчено на П. лично. Поради това, съдът приема, че при изготвяне на
АУАН и НП са спазени материалните и процесуалните правила за съставяне
на АУАН и издаване на НП.
Съдът не може да приеме обаче, за безспорно установено и доказано, че
жалбопод. Р. П. е извършил нарушението, приписвано му с АУАН и НП. От
показанията на разпитания по делото свидетел – актосъставител иначе, се
доказва, че на посочените в АУАН и НП място и дата, жалбоподателят е бил
спрян за проверка, като водач на управляваното от него МПС – товарен
автомобил, не негова собственост. Свидетелят потвърди пред съда и
останалата фактическа обстановка по случая – видими с просто око промени в
конструкцията на каросерията на автомобила, с добавяни елементи от метал,
макар и да не можа да го опише по-подробно и назове като име. Въпреки
оспорването в жалбата си, П. не ангажира по делото никакви доказателства в
подкрепа на тезата си – че не е била налична такава промяна, но на практика
доказателства – че той е извършил същата - няма. Законът вменява
отговорност на лицето, което „без да спазва установения ред, комплектува с
основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно
превозно средство“ – чл.178 ал.1 т.2 ЗДвП, т.е. на лицето технически
направило измененията в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства“, а не на лице, управляващо такъв автомобил. Няма
никакви доказателства по случая - в резон и с факта, че автомобилът не е и на
водача П., а на трето лице, че именно П., и кога, е извършвал някакви
манипулации по каросерията на автомобила, а не го е получил например за
ползване именно в този вид.
Аргументите иначе на жалбоподателя - за липса на данни в СРМПС
част І и техническа годност за употреба на автомобила – са основателни
принципно. Действително в свидетелството за регистрация на МПС няма
указание за размери на каросерията на автомобила, но пък ЗДвП забранява
промяната на конструкцията на която и да е част от него, извън създадената в
производствения му процес, освен по надлежен ред. Редът не е ясен обаче, но
житейски приемливо е да се приеме, че не е допустимо тези промени да не са
съгласувани с производителя или някакъв специализиран, контролен орган.
Обстоятелството, че автомобилът е преминал преглед за техническа
3
изправност на 20.04.2021 г., т.е. до 20.04.2022 г. той е предполагаемо
технически изправен / ако не настъпят увреждания по него до края на
периода/, не означава от друга страна, че някой, нерегламентирано не може
след преминатия преглед да осъществи промени в конструкцията / чрез
промени в агрегатите, габаритите и товароносимостта на МПС/, или както е в
случая удължи каросерията. Т.е. възможно е след проведения на 20.04.2021 г.
преглед, по автомобила да се извършвани ремонтни дейности, довели да
забранените промени. Но няма доказателства кой е сторил това, нито лично
водача П. – кога е получил – осъществил, фактическа власт над това МПС, за
какъв период и с какво основание, т.е. няма доказателства дали той,
собственикът или друго, трето лице си е позволило нарушаване /промяна/
производствената конструкция на автомобила и кога.
Предвид гореизложеното – недоказано авторство на деянието и вина на
лицето, посочено в АУАН и НП като нарушител, съдът намира, че НП, с
което е санкциониран жалб. П. за извършено от него според АНО нарушение,
е не законосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0242-000138/26.04.2022
г. на Началник РУ към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което Р. Ц. П. от
гр. К., обл. В., ул. „........................“ № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за
извършено нарушение по чл. 146 ал.1 от ЗДвП, като му е наложено наказание
4
„глоба“ в размер на 3000,00 лв. на осн. чл.178 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес
гр. Видин, обл.Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц.
П. от гр. К., обл. В., ул. „.....................“ № ..., с ЕГН **********, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5