РЕШЕНИЕ
Номер 287 06.11.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на десети
октомври две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана
Калоянова
при секретаря Галина
Кунчева като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 312
по описа за 2023 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на
вътрешните работи (ПУДАМВР).
Образувано е по жалба на Т.Л.К., ЕГН **********, с адрес
*** против Заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. на Ректора на Академията на
Министерството на вътрешните работи. С обжалваната заповед младши инспектор Т.Л.К.
- младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР Русе е отстранен от обучение в курс I.B.2.1 Курс за
изпълнителска длъжност „Разузнавач“ (Противодействие на конвенционалната престъпност/Противодействие
на икономическата престъпност и Борба с организираната
престъпност/Противодействие на престъпността през държавната граница)“ за
допуснати 8 (осем) отсъствия от учебни занятия без уважителна причина.
Заповедта се обжалва като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Иска се
от съда обжалвания административен акт да бъде отменен. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител адв. Н. Д.,***, поддържа жалбата на
основания, изложени в нея; претендира присъждане на адвокатски хонорар предвид
безплатната защита на жалбоподателя и представя писмена защита.
Ответникът
– Ректор на Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР), представя
административната преписка. Редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява
и не се представлява. С молба с вх. № 4134/ 09.10.2023 г., подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, иска да се даде ход на делото в
негово отсъствие.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната
неблагоприятно от него; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Със Заповед № 8121к-3675/11.04.2023
г. на „за“ главен секретар на МВР, младши инспектор Т.Л.К. - младши
автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД МВР Русе, личен № ******, е изпратен на обучение на курс за повишаване
на професионалната квалификация I.B.2.1 Курс за изпълнителска длъжност
„Разузнавач“ (Противодействие на конвенционалната престъпност/ Противодействие
на икономическата престъпност и Борба с организираната престъпност/
Противодействие на престъпността през държавната граница)“ във факултет
„Полиция“ при АМВР, считано от 18.04.2023 г. до 16.06.2023 г.
Със Заповед №
4581з-770/20.04.2023 г. на ректора на АМВР, К. е записан в посочения курс за
посочения период.
На 16.05.2023 г., комисия
съгласно Заповед рег. № 4581з-24/06.01.2023 г. на ректора на АМВР е извършила
проверка за алкохол, наркотици и техните аналози на обучаеми от факултет
„Полиция“ при АМВР, като сред проверяваните обучаеми лица е бил и Т.Л.К..
Действията на комисията и резултатите са обективирани в Констативен протокол
рег. № 4581р-9857/ 16.05.2023 г. Установява се, че проверката е извършена в
служебно помещение № 316 в ректората на АМВР на адрес гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 1, за времето от 09:05 часа - 09:35 часа. За установяване
наличието на алкохол е използвано е техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с № P/N 8319700 и S/N AR.LL – 0384, а за изследване
наличието на наркотични вещества и техните аналози – „Драг тест“ - 5000. Към
протокола е приложен резултата от изследване за алкохол на К., като
техническото средство е показало стойност 1,35 ‰.
Със Заповед №
4581з-1068/16.05.2023 г. на ректора на АМВР, на основание чл. 214, ал. 1, т. 2
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено
временното отстраняване от обучение на специализанта К.. Заповедта е връчена на
К. в условията на отказ в 11:50 часа на 16.05.2023 г., в присъствието на свидетелите
комисар доц. д-р С. М., началник сектор „Комендатура и оркестър“ (КО) Р. П. и
началник курс М. И..
От Констативен протокол
рег. № 4581р-9945/17.05.2023 г. се установява, че при същите условия, при които
е извършена проверката на 16.05.2023г., но в периода 08:40 – 09:50 часа,
резултатът на К. е 0,00 ‰.
След запознаване с
резултатите от проверката на специализантите, обективирани в Констативен
протокол рег. № 4581р-9945/17.05.2023 г. и по-специално с тези на К., ректора
на АМВР е постановил Заповед № 4581з-1094/17.05.2023 г., с която отменя Заповед
№ 4581з-1068/16.05.2023 г. за временното отстраняване на К.. Заповедта е
връчена на адресата срещу подпис в деня на нейното издаване.
По делото е представена
Докладна записка рег. № 4581р-10290/23.05.2023 г. на началник курс факултет
„Полиция“. В нея са описани извършените две проверки за употреба на алкохол и
наркотични вещества и/или техни аналози и установените резултати. Посочено е
още, че ректора на АМВР е възложил на това длъжностно лице да извършва
ежедневна проверка за присъствието в учебни занятия на стажантите от S-седмичен
курс за повишаване на професионалната квалификация 1.В.2.1 Т.Л.К. и други
специализанти. Началникът на курса при тези проверки е установил за К.
следното:
ü
За
16.05.2023 г. – стажантът е отсъствал през целия учебен ден, общо 8 учебни часа
поради временно отстраняване.
ü
За
17.05.2023 г. стажантът е отсъствал първите 2 учебни часа, поради извършване на
повторен тест за алкохол, като след отрицателният резултат от теста е
присъствал на следващите 6 учебни часа.
ü
За
18.05.2023 г. – стажантът е присъствал на учебните занятия.
ü
За
19.05.2023 г. – началникът на курса е търсил К. в зала № 301, за да му връчи
покана за запознаване със заповеди и даване на писмени обяснения и/или
възражение, но е установил, че той отсъства. При разговор по телефона е
установил, че стажанта има време за самоподготовка, но е в Русе и е болен.
ü
За
22.05.2023 г. – К. е бил на изпит по „ООИД“ като е представил болничен лист Е
2021 1647836/19.05.2023 г. След това е подписал поканата и е представил писмени
обяснения.
Към докладната записка е представен списък на „курсантите/
студентите/ специализантите от 16.05.2023 г. 10,06 курс 1.В.3.1 и 1.В.2.1“ като по т. 29 е посочен Т.Л.К..
Списъкът е изготвен от отговорника на група. Представена е справка „Проведени
часове“ за периода
16.05-19.05, като съдът предполага, че се отнася за 2023 г. Приложена е справка
за „Преподаден
материал“, в която
са посочени учебните часове, но не се установява за какъв период се отнася
същата.
Със Заповед №
4581з-1242/29.05.2023 г. на основание чл. 49, ал. 4, т. 4 от ЗМВР и чл. 113,
ал. 2 от ПУДАМВР, ректорът на АМВР е постановил отстраняване на К. от обучение
в процесния курс 1.В.2.1 за допуснати 8 отсъствия от учебни занятия без
уважителна причина. В мотивната част на заповедта е посочено записването на К.
за участие в курса; правното основание същия да придобие качеството
специализант и йерархичната му зависимост от ректора на АМВР; проверките на
16.05.2023 г. и на 17.05.2023 г. и издадените заповеди в тази връзка;
цитираната докладна записка и установеното отсъствие на К. на 16.05.2023 г. от
8 учебни часа. Посочено е, че К. сам се е поставил в състояние на алкохолно
опиянение, което е довело до отсъствието му от учебни занятия по неуважителни
причини, като е уточнено кои причини следва да се считат за уважителни. И тази
заповед е връчена на К. в условията на отказ в 14:50 часа на 30.05.2023 г.,
като за свидетели на този факт са посочени И. М. Ч. и Н. Д. В. (ръкописното
изписване на фамилиите на лицата е нечетливо).
В жалбата, с която е
сезиран съда, се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована
„и
в нарушение на материалния закон“.
Твърди се, че е издадена в предвидената от закона писмена форма, „и
макар да е максимално пространна, то тя е немотивирана, което обуславя нейната
незаконосъобразност“.
Изложени са подробни теоретични разсъждения относно дефиницията на понятието
мотиви, тяхното значение за съда и къде същите могат да се съдържат; както и
относно правните последици при липса на същите. Иска се от съда да отмени
обжалваната заповед.
Ответникът е представил
отговор с вх. № 3209/26.07.2023 г., в който отново са изложени подробни
разсъждения за законосъобразността на заповедта – относно компетентността на
органа и правилното провеждане на производството по издаване на същата.
Посочено е, че жалбата на К. е бланкетна и твърдението за липса на мотиви е
неоснователно. Иска се от съда да отхвърли жалбата и да потвърди оспорената
заповед.
В отговор на
разпореждания на съда, обективирани в Определение № 753/26.07.2023 г. и
Определение № 773/01.08.2023 г., с молба вх. № 3331/04.08.2023 г. ответникът е
представил множество доказателства по опис, като от значение за спора са
следните от тях:
®
Ръководство
за уред за измерване на алкохол в издишания въздух “Алкотест Дрегер“ 7510.
®
Сертификат
№ 209/26.05.2022 г. за обучение на преподавател от АМВР за работа с различни
видове дрегери, включително и Алкотест Дрегер“ 7510.
®
Заповед
№ 4581з-24/06.01.2023 г. за определяне на комисия за извършване на проверка за
алкохол и наркотични вещества и техните аналози на служители и обучаеми от АМВР
съгласно Разпореждане рег. № 8121р-20982/12.10.2022 г. на министъра на
вътрешните работи.
Ответникът е представил
молба по хода на делото с вх. № 3493/18.08.2023 г. за насроченото на 22.08.2023
г. съдебно заседание, с която се иска даване ход на делото по същество и
отхвърляне на жалбата на К.. Аналогична молба (с вх. № 3736/11.09.2023 г.) е
представена за насроченото за 11.09.2023 г. съдебно заседание.
С молба с вх. №
4082/04.10.2023 г., по искане на жалбоподателя, ответникът е представил доказателства
и е изяснил писмено въпроса относно правилата за провеждане на проверки за
употреба на алкохол. Специалните правила за установяване наличието на алкохол,
наркотични вещества и техни аналози за служители и обучаеми в Академия на МВР
са регламентирани в Заповед per. № 45813-2062/19.10.2022 г. на ректора на АМВР,
която е приложена към молбата.
В последното по делото
съдебно заседание процесуалният представител на К. представя писмена защита, в
която се сочи, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон.
Въведено е твърдение, че „Тъй като в ПУДАМВР не е разписана процедура
по производство и издаване на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания
от ръководните длъжностни лица в АМВР във връзка с извършени дисциплинарни
нарушения от обучаващи се специализанти в академията, следва да бъдат прилагани
правилата от ЗМВР и ППЗМВР. Наложеното дисциплинално наказание на доверителя ми
е най- тежко от посочените такива в ПУДАМВР, като преди налагането му би
следвало да бъде спазена процедурата по производството, предписана в чл. 205 от ЗМВР и чл. 231, ал. 1 от ППЗМВР. Освен това процесната заповед е издадена в
нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР , което е съществено
нарушение на административно-производствените правила и е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.“.
Изложени са възражения
във връзка с установяването на нарушението, като се твърди, че на 16.05.2023 г.
К. е отсъствал поради заповедта на ректора на АМВР, а не поради употребата на
алкохол. Иска се от съда да отмени заповедта и да присъди адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
При така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК Съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Между страните не е
спорно, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 49, ал. 4,
т. 4 от ЗМВР Ректорът е пряк ръководител на служителите на
академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други
структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда
и дисциплината в академията като издава заповеди.
Според разпоредбата на
чл. 113, ал. 2 от ПУДАМВР Специализантите, които са допуснали
повече от три отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите
или са извършили дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от
академията, се отстраняват. Макар
в посочената разпоредба да не е предвидено кой административен орган има право
да отстрани специализант, то при съобразяване на посочената разпоредба на чл.
49, ал. 4, т. 4 от ЗМВР се установява, че това е ректора на АМВР. Отделно от
това, дейностите по отписване,
отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и
специализантите, регламентирани в Раздел II, Глава пета Учебен процес от ПУДАМВР (сред които е и
нормата на чл. 113, ал. 2) се реализират със заповеди на ректора на АМВР. По
делото е представена Заповед № 8121к-3209/ 12.02.2021 г. на министъра на
вътрешните работи за преназначаване на комисар доц. д-р И. П. В. на ръководна
длъжност ректор на АМВР със специфично наименование старши комисар. Именно той
е подписал заповедта за отстраняването на К.. В този смисъл заповедта е
издадена от компетентен орган.
В
ПУДАМВР не е предвидена специална форма за заповедите, с които специализант се
отстранява от учебни занятия. В конкретния случай приложима е общата разпоредба
на чл. 59 от АПК – заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, предвидени в ал. 2.
Основното
възражение на К. в предявената жалба е, че заповедта е немотивирана. Съдът вече
посочи, че в жалбата са изложени подробни теоретични съображения относно
същността на мотивите и тяхното значение за спора. Сочи се, че административният
орган не е изложил мотиви относно материалноправното основание за
отстраняването на жалбоподателя от курса и не се изложени фактически основания.
Така релевираните възражения са несъстоятелни. От фактическа страна безспорно
се установява, че К. се е явил на 16.05.2023 г. за учебни състояние в състояние
след употреба на алкохол. Съдържанието
на алкохол от 1,35 ‰ е
установено с техническо средство по надлежен ред. Вследствие на това свое
поведение К. е бил отстранен от участие в учебния процес със заповед на ректора
на АМВР и поради това е пропуснал 8 учебни часа без уважителна причина. В
съдържанието на заповедта са налични и съответните на тази фактическа
обстановка правни основания – чл. 113, ал. 2 от ПУДАМВР. Неотносими към
конкретния случай са разсъжденията относно излагането на мотивите в други
документи, тъй като в самата заповед се съдържат мотиви. В този смисъл
обжалвания административен акт съдържа мотиви и е постановен в надлежна писмена
форма.
Съдът не установи
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на същата. Извършена е внезапна проверка на специализантите
за употребата на алкохол, съставен е констативен протокол. Т.К. не е възразил
срещу установените при проверката резултати. Началника на курса, чрез декана на
факултет „Полиция“ е докладвал на ректора на АМВР за установеното нарушение.
Издадена е заповед за отстраняване на К. от занятия, която му е връчена в
условия на отказ. По силата на чл. 118б от ПУДАМВР Заповедите за отписване, отстраняване и временно отстраняване
подлежат на предварително изпълнение. Не са ангажирани доказателства К. да е оспорил тази заповед нито
по административен ред, нито по съдебен ред.
Преди да пристъпи към
излагане на мотиви във връзка с материалната законосъобразност на обжалваната
заповед, съдът намира за необходимо да посочи следното: Отстраняване от
обучение е действие, свързано с физическото недопускане на специализанта да
присъства и да вземе участие в процеса на обучение. Това действие е принципно
различно по характер и правни последици от ангажирането на дисциплинарната
отговорност на специализанта, реализирано чрез налагане на дисциплинарно
наказание при специално предвидена процедура. По тази причина законодателно
отстраняването и налагането на дисциплинарно наказание са регламентирани в
различни части на ПУДАМВР. Така отстраняването е нормативно регулирано в Глава пета
Учебен процес, Раздел II Отписване,
отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и
специализантите. Налагането на дисциплинарно наказание е уредено в Глава девета Дисциплинарна отговорност.
В този смисъл всички
изложени твърдения от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание и в представената писмена защита във връзка с нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон за налагане на
дисциплинарно наказание са неотносими, тъй като с обжалваната заповед не се
ангажира дисциплинарната отговорност на К..
На следващо място, дори
да следваше да се приложат норми, свързани с дисциплинарна отговорност (а това
в конкретния случай е недопустимо!), е необходимо да се посочи, че разпоредбите
на които се позовава процесуалния представител на К. от Правилника за прилагане
на Закона за Министерството на вътрешните работи не съществуват в правния мир,
тъй като този правилник е отменен ДВ, бр. 60/22.07.2014 г., в сила от
22.07.2014 г. В сега действащият Закон за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 53/ 27.06.2014 г.) не се предвижда
Министерският съвет да издаде правилник за прилагането на закона.
Настоящият съдебен състав
счита, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния
закон
Не е спорно между
страните, че К. е специализант по смисъла на чл. 54, ал. 5 от ПУДАМВР, съгласно
която норма Специализант е този, който придобива или повишава
професионалната си квалификация по специализиран учебен план, без да получава
по-висока образователна степен или нова специалност. Специализантите могат да
са служители на МВР или такива, които не са служители на МВР. Няма спор и относно факта, че К. е
държавен служител в системата на МВР и именно в това си качество се обучава в
АМВР.
Съдът приема за
неоснователни твърденията в писмената защита, че процедурата по установяване на
употребата на алкохол от К. не е спазена. Съгласно чл. 75 от ПУДАМВР Специализантите имат
задълженията по чл.
72, ал. 1. В препращащата норма (чл. 72, ал. 1) са уредени задълженията на
курсантите, т.е. нормативният акт приравнява специализантите на курсанти.
Безспорно по делото е
установено, че на 16.05.2023 г. К. се е явил на учебни занятия в състояние след
употреба на алкохол. Същият е временно отстранен от занятия с вече цитираната
Заповед № 4581з-1068/16.05.2023 г. на ректора на АМВР.
Съгласно чл. 75 от
ПУДАМВР Специализантите имат
задълженията по чл.
72, ал. 1. При съобразяване на чл. 72, ал. 1 от ПУДАМВР от значение за
конкретния казус са задълженията, визирани в чл. 72, както следва:
3. да изпълняват разпоредбите на този
правилник, нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР, както и
заповедите и разпорежданията на своите началници – като държавен служител в МВР на К.
безспорно е известно задължението му да се явява на работа в състояние, което
му позволява да извършва същата. Следва да се посочи, че участието в този
специализиран курс е форма на изпълнение на служебни задължения от страна на К..
Това задължение на жалбоподателя му е известно и от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като според т.
27 При изпълнение на служебните си задължения държавният служител не
трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на
наркотично или друго упойващо вещество.
4.
да участват редовно във всички занятия и мероприятия съгласно учебното
разписание и графика на учебния процес – при
неспазване на изискването по т. 3 К. няма как са вземе участие редовно в
занятията.
Според разпоредбата на
чл. 113, ал. 2 от ПУДАМВР Специализантите, които са допуснали
повече от три отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите
или са извършили дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от
академията, се отстраняват. При
неявяване на К. на обучение 8 учебни часа, налице е посочената хипотеза и
същият подлежи на отстраняване. В конкретния случай административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да
разпореди отстраняване или не.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от жалбоподателя. Като съобрази нормата на
чл. 143, ал. 3 от АПК (по аргумент на противното) и изхода на спора, настоящия
съдебен състав намира, че в полза на К. разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Л.К., ЕГН **********,
с адрес *** против Заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. на Ректора на Академията
на Министерството на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: