Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна, 04.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди
и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 5138 по описа за 2018г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С.Д.Н.
твърди в исковата молба, че за периода от 22.11.2011г. до 01.07.2015г. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество „Ю.и.“ ООД за длъжността „шофьор
товарен автомобил“, прекратено със заповед № 5/30.06.2015г., на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работата. Твърди се, че по
време на изпълнение на трудовите си задължения, на 01.12.2014г., около 10.45ч.,
на второкласен път ІІ, при км 15+300, в района на махала „Маревска“,
с. Г., община С., на прав участък в ремонт, обозначен с табели, регулиран с
пътни знаци, светофарна уредба и регулировчик, управлявайки товарен автомобил
„Фолксваген МАН“, с рег. № В 7581 РТ, се удря челно в насрещно движещия се
автомобил марка МАН, модел FLT, рег. № Е 17115 КР, при което е получил фрактура на
костите на лява предмишница и фрактура на костите на
ляво ходило. Излага, че с влязло в сила на 09.04.2015г. разпореждане №
274/19.03.2015г. на ТП на НОИ, гр. Варна, горната злополука е призната за
трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В резултат на уврежданията твърди в периода от
01.12.2014г. до 11.12.2014г. да е хоспитализиран в „МБАЛ Б.“ АД, отделени по
ортопедия, като на 02.12.2014г. е претърпял хирургична интервенция. Поставената
му окончателна диагноза е „Фрактура антебахи синистра парис дисталис. Фрактура осис метатарзи дигити ІІ ІІІ педис синистра. Фрактура косте VІІ и VІІІ синистра“. При оперативната интервенция на лявата предмишница са поставени две планки и осем броя винта,
което е наложило нова оперативна интервенция за отстраняването им. Разкъсноконтузната рана на стъпалото е била зашита и му е
поставена гипсова имобилизация. Последващо
е проведена рехабилитация. В резултат на горните травматични увреждания и болки
в гърдите, твърди да е търпял неимуществени вреди изразяващи се в преживени
болки и страдания.
Наред с тези
вреди излага да е търпял и имуществени такива, изразяващи се в направени
разходи в общ размер на 2402.98 лева, както следва: 1664.98 лева – за заплатени
два броя плаки за антибрахиум
– комплект с винтове; 80 лева – заплатени два броя пластмасов гипс; 58 лева –
заплатена потребителска такса за престоя му в горното болнично заведение и 600
лева, представляваща разлика между трудовото възнаграждение и изплатеното
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 01.12.2014г. до
22.06.2015г. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва
считано от 01.12.2014г. до окончателното и изплащане; сумата от 2246.32 лева
/съобразно допуснатото с протоколно определение от 05.11.2018г. изменение на
иска/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
реализирани разходи в посочените по-горе размери и пропуснати ползи в размер на
разликата между следващото му се трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за посочения по-горе период. Моли и
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Ю.и.” ООД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
дружеството за длъжността „шофьор на товарен автомобил“, както и че 01.12.2014г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие. Не оспорва и че в резултат на същото
ищецът е получил твърдяните травматични увреждания.
Твърди се обаче, че ищецът с виновното си поведение е станал причина за
увреждане на собственото си здраве. В тази връзка излага, че по повод
пътнотранспортното произшествие е образувано досъдебно производство №
820/2014г. по описа на 2-ро РПУ – Б., в рамките на което е установено, че
товарният автомобил, управляван от ищеца, в момента на сблъсъка се е движил със
скорост 57 км/ч, като причините за настъпване на същото са от субективен
характер: водачът е управлявал автомобила на сравнително висока предавка, респ.
високи скорости, при честа употреба на спирачната уредба, което е довело до
прегряване и отказ на спирачните механизми; скоростта му е била несъобразена с
пътните условия и е допуснал управление на автомобила с товар, който не е
укрепил. Установено в хода на досъдебното производство е, че пътнотранспортното
произшествие е било предотвратимо, ако ищецът се е движил с подходяща скоростна
предавка и укрепен товар. На ищеца е повдигнато обвинение, като въз основа на
изготвения обвинителен акт от 08.03.2016г. е образувано НОХД № 20161210200436
по описа на РС-Б.. Тъй като „Ю.и.“ ООД не е предявило граждански иск,
наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 343, ал. 2 НК. Материалите по случая се излага да
са изпратени на СПП при ОД на МВР Б. за ангажиране
административно-наказателната отговорност на Н.. С наказателно постановление №
176-1116-001138 ищецът е признат за виновен за извършено нарушение по чл. 6,
ал. 1 ЗДвП, като същото е потвърдено с влязло в сила решение на Административен
съд – Б.. Съдът от своя страна също е приел, че причината за пътнотранспортното
произшествие е от субективен характер и се дължи на виновното поведение на Н..
С оглед горното и предвид вменените на ищеца задължения с трудовата му
характеристика, факта, на преминат инструктаж и проведения с помощта на
дружеството задължителен курс за „Професионална компетентност и психо“, счита че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 1 КТ за изключване отговорността на работодателя. В условията на евентуалност се
твърди, че ищецът е проявил груба небрежност като не е положил дължимата грижа.
Вън от горното излага съображения, че претендираният
размер на неимуществените вреди не съответства на принципа на справедливостта,
доколкото претърпените травми не обосновават толкова дълъг период временна
нетрудоспособност, нито са налице данни за повторна оперативна намеса или
усложнения при лечението. Твърди, че ищецът е възстановен напълно и е трудово
ангажиран като шофьор. По изложените съображения моли за отхвърляне на
претенцията, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Следа съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между
страните, че С.Д.Н. е бил назначен в ответното дружество на длъжността „шофьор
товарен автомобил” за неопределено време, което се установява и от трудов
договор № 84/21.11.2011г. /л. 15/, което е било прекратено на 01.07.2015г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, със заповед № 5/30.06.2015г. /л. 16/.
Задълженията на С.Н.,
според представената по делото длъжностна характеристика – л. 43-44, са
включвали управление на товарен автомобил, като избира най-подходящия маршрут
за превоз за гарантиране на сигурността на товарите и безопасността на
движението по пътищата; извършва пред пътен преглед по изправността и
окомплектовката на автомобила; извършва текущо техническо обслужване на
камиона, при установена неизправност при преглед да докладва на прекия си
ръководител, наблюдава товареното и разтоварването или товари и разтоварва
автомобила; отговаря за правилното разполагане на товара при товарене, укрепва
товара; спазва правилата и инструкциите за безопасност на труда при работа с автомобила,
при извършване на товарно-разтоварни работи, спазва установените правила на
вътрешния трудов ред. В раздел 9 от длъжностната характеристика е посочено, че
работникът следва да познава Закона за движение по пътищата и Правилника за
негово прилагане, да притежава познания за устройството на автомобила и
техническата му поддръжка, да е запознат с правилата за товарене и разполагане
на товарите, както и начина за укрепването им, да познава наредбите за
осигуряване на безопасни и здравословни условия та труд при работа с
автомобили, извършване на товарно-разтоварни работи. Коментираната длъжностна
характеристика е връчена на С.Н. на 21.11.2011г.
Видно от
приложената на л. 46 от делото декларация, че С.Н. е декларирал, че е запознат
с Правилника за вътрешния ред на „Ю.И.“ ООД, както и че му е проведен начален
инструктаж.
От приложените на
л. 47-48 писмени доказателства се установява, че на 30.11.2014г. на С.Н. е
проведен инструктаж за превоз, разтоварване и безопасно движение.
Приобщена към доказателствения материал по делото е утвърдената на
09.05.2005г. от управителя на ответното дружество Инструкция за безопасна
работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността. В раздел І от същата е
посочено, че всеки водач на товарен автомобил е длъжен да спазва Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата, да се движи само с технически
изправно превозно средство; да извършва ежедневно техническо обслужване, като
особено внимание се обръща на спирачната система и органите за управление; да
контролира натоварването, разположението в укрепването на товара, както и
състоянието на товара по време на движение. В раздел ІІ е посочено, че се
забранява излизането на пътя за участие в движението на автомобил, който е
технически неизправен. В раздел ІІІ, т. 1 е посочено, че не се допуска до
експлоатация товарен автомобил с неизправна въздухокомпресорна
и въздухоспирателна уредба, с намалено налягане на
въздуха и с неизправни разпломбирани манометри. В
съдебно заседание на 10.09.2018г. ищецът заявява, че по време на изпълнение на
трудовите си задължения е бил запознат с така коментираната инструкция.
Не се спори и че
на 01.12.2014г., в района на километър 15+300 на път ІІ-19, в посока от гр.
Разлог към гр. С., е настъпило пътнотранспортно произшествие. В приложения на
л. 17 от делото констативен протокол за ПТП с пострадало лице е посочено, че
същото е предизвикано от ищеца С.Н., който движейки се в посоча към гр. С., на
участък от пят в ремонт, обозначен с табели и регулиран от регулировчик и
светофарна уредба, заобикаля спрелите пред него на червен сигнал пътно превозни
средства, не се подчинява на сигнала за спиране на регулировчика и удря челно
насрещно движещия се товарен автомобил.
Към материалите
по делото е приобщено НОХД № 436/2016г. по описа на РС-Б.. В рамките на
досъдебното производство, на 01.12.2014г. е извършен оглед на
местопроизшествието, като в приложения протокол е описано местоположението на
участниците в пътнотранспортното произшествие. Посочено е, че за иззети тахошайбите на двата товарни автомобила, като същите са
приложени на л. 50-51 от досъдебното производство. Изготвен е и албум от
пътнотранспортното произшествие. С обвинителен акт 08.03.2016г. на ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 5,
ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. С протоколно определение от
19.09.2016г. наказателното производство е прекратено по искане на ощетеното
юридическо лице – ответното дружество „Ю.и.” ООД, на основание чл. 24, ал.1, т.
9 НПК, вр. чл. 343, ал. 2 НК.
Видно от
приложеното на л. 67 от делото наказателно постановление № 17-111-001138 от
25.01.2017г., че на С.Д.Н. е наложена глоба в размер на 200 лева затова, че е
нарушил виновно чл. 6, т. 1 ЗДвП. Посочено в постановлението е, че ищецът, като
водач на товарен автомобил, на процесната дата, на
участък от пат в ремонт, обозначен с табели и регулиран с пътни знаци,
светофарна уредба и регулировчик, при подаден сигнал за спиране от
регулировчика при светеща червена светлина на светофара, същият заобикаля
спрелите пред него автомобили, продължава движението си без да се подчини на
сигналите на регулировчика и блъска насрещно движещия се на разрешен сигнал
влекач „МАН“. Наказателното постановление е потвърдено с решение по НАХД №
2162/2017г., по описа на Районен съд – Б., оставено в сила с решене по КНАХД №
112/2017г. на Административен съд – Б..
Приобщена към доказателствения материал по делото е и справка за наложени
на ищеца наказания по ЗДвП.
Видно от
приложените на л. 60 от делото обяснения на С.Н., депозирани пред работодателя
на 07.01.2015г., че ищецът е посочил, че към 8.30ч., управляваният от него
товарен автомобил е бил разтоварен в гр. Банско, след което тръгнал за гр.
София. Камионът бил в изправност. По време на движение са отказали спирачките и
се ударил, след което не помни нищо повече.
На л. 7-8 от
делото е приложена декларация за трудова злополука от ответното дружество,
заведена под вх. № 14830#1/19.12.2015г., досие № 274 на ТП на НОИ гр.Варна. В
същата е посочено, че работникът С.Д.Н., е претърпял злополука на 01.12.2014г.,
около 12.00ч. Видно от разпореждане № 274/19.03.2015г. на ТП на НОИ гр.Варна,
че настъпилата злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е
станала през работно време и по време на изпълнение на служебни задължения по
управление на товарен автомобил, собственост на осигурителя, при което
пострадалият допуска настъпване на пътнотранспортно произшествие, следствие на
което получава съчетано счупване на костите на дясна ръка, фрактура на седмо и
осмо ребро вляво, фрактура на втора и трета метатарзална
кости вляво.
От приложената на
л. 12-14 от делото епикриза се установява, че ищецът
е постъпил в „МБАЛ-Б.“ АД по спешност, след претърпяно пътнотранспортно
произшествие. При приема са установени промяна в конфигурацията на лявата предмишница и ляво стъпало; лявата предмишница
с паталогична подвижност в дисталната
част; променена дължина; лявото стъпало било оточно с
палпаторна болезненост; движенията в лявата ръка и
лявото стъпало били ограничени; разкъсно контузна рана по медиалната повърхност на левия глезен с
неравни ръбове и слабо кървяща с размери 7-8см на 2 см в дълбочина, без видимо
засягане на мускули и съдове; болки в гръдния кош. На 02.12.2014г. е проведено
оперативно лечение, при което контузията в предмишницата
е фиксирана с две захващащи планки и осем броя винтове. Поставена гипсова шина.
Разкъсно контузната рана е
обработена хирургично и е зашита. Поставена е гипсова имобилизация
на стъпалото. С.Н. е изписан от болничното заведение на 11.12.2014г. в добро
общо състояние.
Видно от
приложеното на л. 18 от делото заверено от страната копие от фактура №
**********/10.12.2014г., че стойността на 2 броя плаки
за антибрахиум – комплект с винтове, възлиза на
1660.00 лева, която сума е заплатена с вносна бележка от 10.12.2014г. /л. 19/.
От приложените на
л. 20 от делото фактура № 82/11.12.2014г. и касова бележка № 180/11.12.2014г.,
се установява, че ищецът е заплатил и сума в размер на 80.00 лева за 2 броя
пластмасов гипс.
Съобразно
приложените на л. 21 от делото копие от фактура № 8509/11.12.2014г. и касова
бележка № 8254/11.12.2014г., заплатената от С.Н. потребителска такса за престоя
му в „МБАЛ-Б.“ АД възлиза общо в размер на 58.00 лева.
Приобщени към доказателствения материал са и болнични листове /л.22-28/,
от които се установява, че за времето от 01.12.2014г. до 22.06.2015г. ищецът е
бил във временна нетрудоспособност поради съчетано счупване на долните краища
на лакътната и лъчевата кост, вследствие на трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
От приложеното на
л. 114 от делото писмо от ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Монтана, се
установява, че за времето от 14.10.2016г. до 01.06.2017г., ищецът е бил в
трудово правоотношение с „Бига-комерсиал“ ЕООД за
длъжността „шофьор лек автомобил“, а за времето от 04.07.2017г. и понастоящем с
„Йоел“ ЕООД, за длъжността „шофьор лек автомобил“.
По делото е
допусната съдебно-автотехническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и
неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК. В същото вещото лице излага,
че управляваният от С.Н. товарен автомобил е бил оборудван с тахограф от механичен тип с три пица – най-вътрешният
изписва линия, която показва изминатото разстояние, като една пълна линия от
връх до връх се равнява на 10км; средният писец – отчита времето на движение на
автомобила; най-външният писец показва скоростта на движение на автомобила във
всеки един момент. Според тахошабата, вещото лице
сочи, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 01.12.2014г., към
10.55ч. Съгласно записите от същата, водачът на товарния автомобил към 10.45ч.
вероятно е започнал спускане от м. „Предела“ с начална скорост от около 80
км/ч, движейки се в активен спирачен режим – на висока предавка с ниско
предавателно число, с постоянно използване на спирачната уредба. Този извод от
експерта се прави от записа на тахошайбата и в
частност от видимото няколкократно увеличаване и рязко намаляване на скоростта,
което би могло да бъде постигнато само при постоянно използване на спирачната
уредба на автомобила. В последните минути преди удара, вещото лице сочи, че
скоростта на автомобила е намалена до 60 км/ч и в момента на удара тя е била
около 57 км/ч. Посочено е, че ако движението на автомобила при спускане е било
осъществено на ниска предавка с високо предавателно число, без постоянно
използване на спирачната уредба, записът от тахошайбата
би бил равномерен, без постоянни колебания в скоростта на движение. В
заключение експертът сочи, че причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие са от субективен характер и се дължат на това, че водачът на
товарния автомобил се е движил по двупосочен път с низходящ наклон по посока на
движението му, с неукрепен товар в размер на около 4 тона. Движението му се е
извършвало на висока предавка, с ниско предавателно число, с често използване
на спирачната уредба на автомобила, което е довело до прегряване и отказ на
спирачната уредба. Движението се е извършвало със скорост, несъобразена с
пътните условия и това на автомобила.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че заключението е изготвено на база
документите, фотоалбумите от досъдебното производство, в това число и
приложените тахошайби. Експертът сочи, че липсват
каквито и да е доказателства, от които да може да бъде направен извод за
техническа неизправност на спирачките. Доколкото неукрепеният товар може да
повлияе на спирачната система, то и същият е оказал влияние върху настъпилото
произшествие, без обаче експертът да може да се определи в каква степен.
По делото е
допусната и съдебно-медицинска експертиза, от заключението по която се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е поучил
счупване на костите на лява предмишница, обусловили
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник; счупване на втора и
трета предходилни кости на ляво стъпало, обусловили
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник; счупване на четвърто и
осмо ребро и разкъсно-контузна рана в областта на
лява глезенна става. Посочено е, че счупването на предмишницата е лекувано оперативно. Самото счупване
причинява много силни болки до поставяне на имобилизация.
Оперативното лечение се провежда под анестезия, като в следоперативния период
се обезболява медикаментозно и поради тази причина
няма силни болки. Обичайният период на лечение на счупването на предмишницата е около 3 месеца, на счупването на предходилните кости на стъпалото – около 45 дни; разкъсно-контузната рана на глезена за около 15 дни и
счупването на четвърто и 8 ребро – за около месец. Посочено е, че при такава
комбинация от травматични увреждания обичайно срокът за възстановяване се
удължава с около месец.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че възстановителния процес на травмите трае
около 4 месеца. След оперативната намеса, ръката на ищеца е била обездвижена.
Свалянето на планките и винтовете става чрез хирургическа интервенция и има нов
възстановителен период от около 15-20 дни. През този период ищецът е можел да
си служи с ръката, тъй като няма имобилизация, но е
изпитвал болки през първите няколко дни, като от рана. След като планките са
свалени, това означава, че мястото към този момент е било доста добре
зараснало. На стъпалото също е била направена имобилизация.
Тъй като счупването е далеч от ставите, не би следвало ищецът да има
болки.
От заключението
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода
01.12.2014г.-22.06.2015г., по седемте броя болнични листове, на ищеца е
изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 2904.49 лева.
За същия период ищецът би получил брутно трудово възнаграждение в размер на
3347.83 лева. Разликата между изплатеното и обезщетение и брутното трудово
възнаграждение според експерта възлиза на 443.34 лева.
За установяване
на твърдяните от ищеца вреди по делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Николинка Димитрова Николова –
сестра на ищеца. Излага, че е видяла ищеца 3-4 дни след инцидента. Ръката му
била оперирана, вързана, кракът също. Изпитвал болки в ръката, крака. Бил
притеснен от инцидента, рухнал. След изписването му от болничното заведение
свидетелката излага, че останала в дома на брат си, за да помага. Ищецът се
предвижвал с патерици, ръката му била с шина. Лично свидетелката му е помагала
да се предвижда, да се облича, да се храни. Това продължило повече от месец.
След като му свалили шината от крака, продължил да се предвижда с патерици
около два месеца. Ръката на ищеца била с гипс около шест месеца. След като са
свалили същия и имплантите, ищецът продължавал да
изпитва болки. Провеждана била реабилитация. В емоционален план излага, че
ищецът преживявал инцидента, въпреки че малко говорел за него, бил затворен в
себе си, не излизал навън /тъй като не можел/, не се срещал с хора.
За установяване
на организацията на работа и механизма на пътнотранспортно произшествие
ответното дружество е ангажирало гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели – Димитър Господинов Митев и Г.Г.С..
Свидетелят Митев
излага, че към датата на пътнотранспортното произшествие е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество „мениджър продажби”. Излага, че преди
всяка експедиция на стоки шофьорите се инструктират, в това число как да се
движат по пътя, за укрепването на товара. Задължение на шофьорите е било
укрепването на товара. Излага, че при товарене на превозваните стоки не е
присъствал. Бил е обаче на мястото на произшествието, при което е възприел
увредената задна част на кабината на камиона. Оттук и прави извод, че товарът
не е бил укрепен.
Свидетелят Саморов излага, че е посетил мястото на местопроизшествието
след настъпването му, като е съставил констативния протокол за ПТП с пострадало
лица. Излага, че произшествието е било между два товарни автомобила. Към
момента на настъпване на произшествието е имало ремонт на път ІІ-19, като
движението се е осъществявало в една лента, регулирана с регулировчик, знаци и
светлинна уредба. Водачът на товарния автомобил, който се е спускал от прохода
Предела към гр. С., се е ударил в насрещно движещия се товарен автомобил, като
при удара товарът на спускащия се пада върху кабината и я деформира. Сочи, че
ако водачът на спускащият се автомобил се е съобразил с регулировчика и
светофарната уредба, пътнотранспортното произшествие не би настъпило.
Последната излага да е била рязана, за да може да се извади водачът, по който е
имало наранявания, не свидетелят няма съхранен спомен какви са били те.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата
на чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за вредите от трудова
злополука, която е причинила временна нетрудоспособност на работника или
служителя, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването й.
В настоящия
случай между страните не се спори, а и това се установи от коментираните
по-горе писмени доказателства, че ищецът към 01.12.2014г. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, на която дата и по време на изпълнение на
служебните му задължения е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат
на което е увредено здравето на С.Н.. Не се спори и че с разпореждане №
274/19.03.2015г. на ТП на НОИ гр.Варна злополуката е призната за трудова.
Първият спорен
между страните въпрос е налице ли са основания за ангажиране отговорността на
работодателя за обезвреда на вредите, причинени от
така настъпилата трудова злополука. В тази връзка ответникът твърди, процесната злополука да е настъпила изключително по вина на
пострадалия Н. и да не се дължи пряко или косвено на поведението на нито един
работник или служител на дружеството. Наличието на вина за настъпване на
злополуката на орган или служител на ответника е ирелевнатно
за имуществената отговорност на работодателя. Задължението на работодателя за обезвреда по чл. 200 КТ не е санкционна последица от
виновно противоправно неизпълнение на правни
задължения, а е законово прехвърляне върху него на професионалния риск от
увреждането на работника или служителя. Единствено при умишлено увреждане от
пострадалия е изключена отговорността на работодателя, в който случай съгласно
ал. 3 на чл. 55 КСО такова увреждане не съставлява трудова злополука. А както
съдът посочи по-горе, уврежданията на Н. са настъпили при трудова злополука по
см. на чл. 55, ал. 1 КСО, установена с влязъл в сила административен акт, като
по делото не са налице данни работникът да е увредил здравето си умишлено,
което би изключило отговорността на работодателя за злополуката.
С оглед горното
съдът намира, че ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за
претърпените от Н. имуществени и неимуществени вреди.
Установи се по
делото, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е получил
счупване на костите на лява предмишница, счупване на
втора и трета предходилни кости на ляво стъпало,
счупване на четвърто и осмо ребро и разкъсно-контузна
рана в областта на лява глезенна става. Проведено е
стационарно лечение за период от 10 дена, включващо и оперативно лечение. От
представените разходноопрадателни документи се установи,
че по повод горното лечение ищецът е заплатил 1664.98 лева за два броя плаки за антибрахиум – комплект с
винтове, 80.00 лева за два броя пластмасов гипс и 58.00 лева потребителска
такса. Наред с тази разходи от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира за установено, че ищецът е пропуснал да получи и
следващото му се трудово възнаграждение за периода на временна
нетрудоспособност, като размерът на търпяната от него вреда съставлява
разликата между изплатеното обезщетение и трудовото възнаграждение, което би
получил, или сумата от 443.34 лева.
Претърпените от
ищеца неимуществени вреди под формата на болки и страдания свързани с
настъпилите увреждания от трудовата злополука се установяват от приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, както и от
показанията на разпитания по делото свидетел.
Дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили за работника
вследствие на трудовата злополука следва да се определят в съответствие
с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 212 КТ, вр.
чл. 52 ЗЗД. Изхождайки от указанията, дадените в ППВС № 4/1964г., съдът намира за
релевантни следните обстоятелства: характерът на травматичните увреждания - счупване на
костите на лява предмишница, обусловили трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник, наложило провеждане на две
операции – първата с поставяне на два броя плаки с
осем винта и втората за изваждането им; счупване на втора и трета предходилни кости на ляво стъпало, обусловили трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник; счупване на четвърто и осмо
ребро и разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна ставасчупена дясна
бедрена кост, интензитета на търпяните болки от
горните увреждания – много силни болки от счупванията,
търпени за времето до провеждане на оперативното лечение и поставяне на гипсова
имобилизация, след което по-незначителни, както и
такива, но с по-малка интензивност за период от две седмици след втората
операция; продължителността на възстановителния процес – 4-5 месеца, отчитайки
и периода от време след втората операция; причинените неудобства – за времето,
през което ищецът е бил с обездвижен горен и долен крайник, същият се е нуждаел
от помощта на трети лица при предвиждане, при хранене; негативните емоционални
изживявания. Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа за справедливост,
съдът намира, че макар и несъвършено, общоприетият критерий за справедливост би
бил удовлетворен с присъждане на обезщетение в полза на ищцата от 15 000 лева
за претърпените физически болки и страдания и психически такива. За да формира
този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчете и факта на завършилото
с оздравяване лечение на травматичните увреждания, което не е съпътствано с
усложнения и е протекло нормално за такива увреждания продължителност, напълно
възстановяване на ищеца и липсата на факти и обстоятелства, които да дават
основания за неблагоприятна прогноза за здравословното състояние на Н. и в
частност пълноценното функциониране на горния и долен леви крайници. При
определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и икономическата реалност в
страната.
За определяне на
окончателното обезщетение обаче, съдът следва да обсъди и направеното от
ответника възражение за намаляване отговорността му, поради допринасянето от
страна на Н. за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
По въпроса
относно съдържанието на понятието „груба небрежност”, ВКС е постановил редица
решения – решение № 25 от 16.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 3233/2015г., ІІІ г.о.,
решение № 194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1248/2010 год., ІІІ г.о.;
решение № 548 от 24.07.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1490/2010 год., ІV г.о.;
решение № 79 от 27.02.2012 год. на ВКС по гр.д. № 673/2011 год., ІV г.о. и др.
В тях безпротиворечиво се приема, че груба небрежност
е налице само тогава, когато работникът не е положил дължимата грижа, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Такова поведение е правно укоримо, защото
пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата
грижа. Съдебната практика квалифицира нарушенията на правилата за движение по
пътищата, станали причина за пътнотранспортното произшествие при което е
пострадал работник или служител, като груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ /решение № 164 от 20.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 7672/2013г., ІV г.о.,
решение № 33 от 12.04.2018г. по гр.д. № 2292/2017г., ІІІ г.о. и др./.
От събраните по
делото доказателства, се установи, че ударът между двата товарни автомобила е
станал след като ищецът не е спрял на сигнала на регулировчика и светофарната
уредба, като е заобиколил спрелите автомобили и
продължил движението си напред, при което удря челно движещия се в обратната
посока товарен автомобил. Установи се, че горното се дължи на невъзможността на
Н. да спре управлявания от него товарен автомобил, което пък е резултат от
движението му при спускане от м. „Предела“ – в активен спирачен режим, на
висока предавка с ниско предавателно число, с постоянно използване на
спирачната уредба. Последното е довело до прегряване и отказ на спирачната
уредба. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че напълно възприема
заключението по автотехническата експертиза. Същото е
изготвено на база приобщените в о.с.з. на 10.09.2018г. материали по НОХД №
436/2016г., по описа на РС-Б. и съдържащите се в досъдебното производство
протокол за оглед на местопроизшествие, при който е изготвен и фотоалбум и
записите по надлежно иззетата тахошайба от камиона.
Официалните свидетелстващи документи, какъвто е протоколът за оглед на
местопроизшествие и иззетите такива по надлежния ред веществени доказателства
/каквото е тахошайбата/ са годни доказателства в
гражданското производство, поради което и няма пречки автотехническата
експертиза по делото да бъде изготвена въз основа на тях, какъвто е настоящия
случай. С оглед горното и при липса на доказателства за техническа неизправност
на спирачната уредба, за съда не е налице основание да не приеме, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на поведението на ищеца,
който сам се е поставил в ситуация на повишен риск, обусловило и невъзможността
му да се подчини на подадения сигнал да спре управлявания от него товарен
автомобил, а оттам и да не допусне настъпването на произшествието. Ищецът, като
шофьор на товарен автомобил с достатъчен опит /към датата на произшествието три
години/, който е преминал инструктаж преди поставената му задача, в това число
за безопасно шофиране /факт, удостоверен с подписа на Н./, очевидно е действал
при условията на груба небрежност, пренебрегвайки правилата за управление на
тежкотоварни автомобили при спускане да се движи на ниска предавка с високо
предавателно число, без постоянно използване на спирачна уредба, което не би
пренебрегнал най-небрежния шофьор на такъв автомобил, който се стреми да не
пострада или си навреди. Отчитайки механизма на настъпване на злополуката,
обективния принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат следва да се
приеме, че е в размер на 60%. Поради това и дължимото обезщетение от
работодателя, носещ професионалния риск от травматичното увреждане, следва да
бъде намалено с тази степен.
В обобщение,
съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за търпените от
него неимуществени вреди в размер на 6000 лева и имуществени, както следва:
665.99 лева за заплатени два броя плаки за антибрахиум – комплект с винтове; 32.00 лева за заплатени два
броя пластмасов гипс; 23.20 лева за заплатена потребителска такса и 177.34 лева
- разликата между
получените обезщетения за временна неработоспособност
и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода
01.12.2014г.
до 22.06.2015г. За разликата до
пълния предявен размер претенцията следва да бъдат отхвърлени.
Горните суми
следва да бъдат присъдени ведно с обезщетение за забава, по отношение на което
приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Или
по отношение на неимуществените вреди работодателят е изпаднал в забава от деня
на настъпване на произшествието. По отношение на имуществените вреди е
увреждането е настъпило от момента на реализиране на съответния разход, от
който момент работодателят следва да се приеме, че е изпаднал в забава – за
заплащане на двата броя плаки за антибрахиум
на 10.12.2014г., а на сумите за два броя пластмасов гипс и потребителска такса
на 11.12.2014г. От този дати следва да бъде присъдено обезщетение за забава,
като за времето от 01.12.2014г. до 09.12.2014г., респ. 10.12.2014г. претенцията
следва да бъде отхвърлена. Що се отнася до вредите под формата на пропуснати
ползи, работодателят е изпаднал в забава от деня в който служителят е следвало
да получи възнаграждението си. Доколкото обаче ищецът претендира обезщетение от
един по-късен момент – 23.06.2015г. от тази дата следва да бъде присъдено
такова.
Съобразно направеното от ищеца искане, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на С.Н. сторените от него разноски
за адвокатско възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева. С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и определения в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на възнаграждението,
съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 1500
лева. Или съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да
се присъди сума в размер на 600.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, или в полза на дружеството следва да се присъди
сумата от 772.80 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ВРС сумата от 275.94 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважената част от исковете и 140.00 лева за депозит за
вещи лица.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.и.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от 6000.00 лева /шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 01.12.2014г.,
ведно със законната лихва от 01.12.2014г. до окончателното заплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над 6000.00 лева до претендирания
размер от 15 000.00 лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Ю.и.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********,***, обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 01.12.2014г., както следва: сумата от 665.99 лева /шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща заплатена цена на два броя плаки
за антибрахиум – комплект с винтове, ведно със
законната лихва от 10.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; сумата
32.00 лева /тридесет и два лева/, представляваща
заплатена цена за два броя пластмасов гипс, ведно със законната лихва от
11.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; 23.20 лева /двадесет и три лева/, представляваща за заплатена потребителска
такса, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателното заплащане на
задължението и сумата от 177.34 лева
/сто седемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и
брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.12.2014г. до
22.06.2015г., ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното
заплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над 665.99
лева до 1664.98 лева, претендирана като разходи
за заплатена цена на два броя плаки за антибрахиум – комплект с винтове и за лихва за забава за
периода от 01.12.2014г. до 09.12.2014г., включително; за разликата над 32.00 лева до 80.00 лева, претендирана
като заплатена цена за два броя пластмасов гипс и за лихва за забава за периода
от 01.12.2014г. до 10.12.2014г., включително; за разликата над 23.20 лева
до 58.00 лева, претендирана като заплатена
потребителска такса и за лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до
10.12.2014г. и за разликата над 177.34
лева до 443.34 лева, претендирана като разликата
между получените обезщетения за временна неработоспособност и брутното трудово
възнаграждение, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Ю.и.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.и.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 772.80 лева /седемстотин седемдесет и два
лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.и.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от 415.94
лева /четиристотин и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща дължимата за производството държавна такса и депозит за вещи
лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: