№ 2810
гр. Варна, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хр. Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Хр. Р. Митев Гражданско дело №
20253110104533 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по молба на М. Д. Н., с която е отправено искане за налагане на
мерки за защита срещу домашното насилие по отношение С. С. С..
В молбата за защита се излага, че страните били в дългогодишна
интимна връзка, а през м. януари, февруари и март на 2021 г. и на 2022 г.
живеели на фактически съпружески начала, която интимна връзка по желание
на молителката била прекратена в началото на 2025 г. След прекратяване на
връзката им ответникът започнал ежедневно да я търси по мобилния й номер,
като в някои дни обажданията му били над 30 бр., затова тя блокирала
основания му телефонен номер. Той обаче започнал да купува други СИМ
карти, които тя също блокирала, когато установявала, че я търси ответникът.
Раздразнен от блокирането, той започнал да й изпраща многобройни имейли,
по подобие на чат-кореспонденция в мобилно приложение, съдържащи към
нея провокации тя да му се обади и да го отблокира. Когато не получил
очаквания от него ефект, започнал да й пише заплахи, че ще си плати за
всичко, че я проучва и ще разбере много неща за нея, че ще се занимава само с
нея оттук нататък, че ще я злепостави пред близки за нея хора и я обиждал с
думите „дребна душица". Започнал да ходи до нейния адрес както през деня,
така и вечер след 22:30 ч. На 12.01.2025 г. ответникът се обадил на
молителката 38 пъти от номер +359 *** започвайки в 8:40 ч., от които 24 пъти
били във времето от 13:08 ч. до 22:49 ч. На 22.01.2025 г. молителката
блокирала ответника от контактите в електронната си поща. На 30.01.2025 г.
ответникът се обадил на молителката 20 пъти за времето от 9:15 ч. до 23:37 ч.
и продължил с обаждания в 0:07 ч. и 0:16 ч. на следващия ден. На 07.02.2025 г.
1
имала пропуснати 12 обаждания от ответника, 13 приети и 2 отхвърлени за
времето от 10:45 ч.до 23:34 ч. След седмото позвъняване, тя започнала да му
звъни и го набрала 11 пъти, за да го увещае да спре да я търси. На 25.02.2025 г.
отново й се обадил – в 11:19 ч. от номер +359 ***. След неприето първо
обаждане, след две минути и звъннал пак, тя вдигнала и разговаряли. В 13:53
ч. отново й позвънил. Тя му върнала обаждане на основания му номер и
двамата разговаряли. В 16:09 ч. той проверил дали е отблокиран основания му
номер и когато узнал, че не е, й прозвънил веднага и двамата разговаряли. В
21:34 ч. отново звънил от основния си номер +359 ***. Ядосан, че не
отблокиран, отишъл на адреса й и започнал да звъни на звънеца й от
домофонната уредба на входа. Молителката излязла на терасата си и го видяла
как той нещо дърпа от некролога на майка й на дървото пред входа. Той
започнал да снове между дървото и входната врата на блока, опитвайки се да
направи нещо. В 21:44 ч.тя му звъннала на основния му мобилен номер и
провела с него разговор, за да го пита за дърпането. Той й отговорил, че
търсил нещо, с което да й затъкне звънеца на входа, за да й звъни цяла нощ,
щом не го отблокира. В 21:52 ч., тръгвайки си от входа на молителката,
ответникът я е набрал по телефона. На 03.03.2025 г. ответникът й позвънил
още в 09:15 ч. и до 23:48 ч., прозвънявания били 20. На същия ден посетил
адрес й в 21:15 ч. Звънял по домофонната уредба на входа, за да я накара да
отблокира основния му номер. Тя излязла на терасата си и му се обадила по
телефона. Той си тръгнал, но се върнал отново към 22:40 ч. и пак започнал да
й звъни на домофонната уредба. Тя се показала на балкона. Тогава той й
наредил с думи и жестове „Обади се!". Викал й отдолу: „Ти какво си
въобразяваш?! Няма да те оставя!". За да престанат дългите му натискания на
звънеца й по домофона в късния час и за да не събуди съседите, тя се
принудила да го отблокира. Набрала го на два пъти в 22:40 ч. и 22:42 ч., като
при всеки от двата разговора му заявила, че не това е начина за уреждане на
отношенията им и помолила да се прибере. На следващата сутрин в 9:15 ч. й
звъннал със заплахи, че до края на живота си ще се занимава единствено с нея,
че няма да смее тя да се покаже от дома си, че няма да може да се погледне в
огледалото, че ще я съсипе, имал документи и снимков материал, че нямало
сам да влезе в гроба. В този ден общо обажданията на ответника към
молителката продължили до 21:42 ч. и били 7. На 13.03.2025 г. обажданията
започнали в 9:05 ч. и продължили до 22:15 ч., като 17 от тях били входящи, а 8
- пропуснати. На същия ден в 18:57 ч. той отново бил пред нейния вход.
Звънял е настойчиво на звънеца й от домофонната уредба на входа и я набирал
от мобилния си номер. На 29.03.2025 г. ответникът осъществил заканата си
към нея от 17.01.2025 г., че ще притеснява близките й, като посетил
местоработата на зет й. Вечерта на 29.03.2025 г. той се свързал с нея в 20:15 ч.
от испански номер +34 *** и двамата разговаряли. След като на 02.04.2025 г.
подала сигнал до полицейските органи, в 16:07 ч. той й се обадил от номер
+359 ***. Молителката пропуснала обаждането му в 16:23 ч. В 16:29 ч.
разговаряли за кратко. В разговор от 16:37 ч. той й казал, че„никой нищо" не
2
може да му направи, че не го е страх от никого и може всеки да купи, че дори
да се стигне до издаване на ограничителна заповед той няма да я спазва.
Последвали други две обаждания в 19:44 ч. и в 20:49 ч. На 03.04.2025 г. той
започнал да й звъни от 10:18 ч. Три от обажданията молителката пропуснала,
а на четвъртото от 10:31 ч. отговорила. В 11:07 ч. му изпратила съобщение по
Вайбър. От 12:02 ч.до 12:48 ч. той разговарял с нея още 4 пъти. До 20:28 ч.
обажданията станали общо 16. На 04.04.2025 г. ответникът се обадил на
молителката в 9:44 ч., от блокиран на предния ден номер. Около обяд отишъл
пред жилищния й вход. Тя го видяла от терасата, докато идвал към входа й и
се скрила в жилището. Той упорито звънял по домофонната уредба и по
мобилния телефон. След като тя не му отворила входната врата на блока, той
преминал на отсрещния тротоар срещу жилищния вход и гледал към
апартамента й, за да провери дали тя е вътре. Продължил да й звъни по
телефона и я причаквал близо до входа. В 14:24 ч. се обадил от разблокиран от
молителката негов номер и до 22:21 ч. й прозвънил още 16 пъти. На
08.04.2025 г., прибирайки се към дома си, молителката видяла, че ответникът
бил пред входа на блока, в който живеела, и звънял на звънеца й. Докато
двамата се разминавали на улицата, той заплашително и злобно през зъби я
нарекъл „Мръсница". Искал да продължи разговора си с нея, но тя го
отминала набързо и се прибрала във входа. На 10.04.2025 г., докато
разговаряла по телефона с приятел на ответника, чула заплашителния „леден"
глас на ответника, който й се заканял: „О-о-о, ще говориш!" „Ще те съсипя!"
„Цял живот докато си жива, ще се влачиш по съдилища и прокуратури." На
15.04.2025 г.в 15:07 ч. отново й прозвънил от номер +359 ***. Обаждане
получила и на 24.04.2025 г. Молителката изтъква, че по време на връзката им
ответникът бил изпадал в депресивни състояния и заплашвал със
самоубийство с притежавания от него боен пистолет след злоупотреба с твърд
алкохол. Посочва и, че той изисквал от нея да я чува по телефона в началото на
всеки ден и преди заспиване държал да знае къде и как тя прекарва
ежедневието си чрез чести и настоятелни обаждания, а когато тя не отговаряла
веднага на обаждането, изпадал в яростни настроения, предполагайки, че тя е
била с друг мъж. От настъпване на раздялата им я безпокоял ежедневно по
мобилен телефон и на електронна й поща, обиждал я и я заплашвал. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на молбата, като се
постановят мерки за закрила по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 ЗЗДН, както и за издаване на
заповед за незабавна защита.
С писмено становище ответникът оспорва твърденията за извършено
домашно насилие спрямо молителката и по-конкретно на 04.04.2025г. и
10.04.2025г. Не оспорва, че двамата с нея са били в интимна връзка за период
повече от 30 дни, както и че са живели заедно, но сочи, че това е станало само
през периода 16.01. до 30.01., през м.февруари и 5 дни през март 2021г. Не
оспорва, че й е звънял и й е писал. Твърди, че тя започнала да му пише
съобщения, които били около 510 на брой за същия период с обидни епитети,
грозни квалификации и клипове, с които тя целяла да го засегне, като пишела
3
под тях, че ставало въпрос за него. Поддържа, че изпращаните от него имейли
били в отговор на нейните. Обажданията до него били 163 на бр., от които 12
пъти на 07.02. след 23:00 ч. и 25 последователни пъти на 11.02. след 20:00 ч.
Част от съобщенията били „Педераст“, „Иби си майката в гъза“, „Гръмни се с
пистолета“, заплашвала го, че ще го съди и че ще спечели много пари от него.
Едновременно с подаване на молбата за защита молителката изтрила своите
съобщения. Оспорва твърденията, че на 04.04. в 12:34 ч. е бил пред дома на
молителката и е звънял на входната й врата. Твърди, че на 03.04.2025г. бил до
след един часа с дъщеря си и съпруга й и сутринта станали късно. Оспорва да
е застрашил живота на молителката на 10.04. Сочи, че притежава газов, а не
боен, пистолет и отрича да има суицидни мисли.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителката,
поддържа молбата за защита, посочва, че е доказано извършено домашно
насилие от ответника в психологически аспект.
Процесуалният представител на ответника, моли да се остави молбата за
защита без уважение.
От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
От справките НБД се установява, че С. С. С. е на 78 години, а М. Д. Н.
ще навърши 70 годни октомври месец 2025г.
Страните не оспорват, че са били в дългогодишна интимна връзка, която
по желание на М. Н. била прекратена в началото на 2025г.
Ответникът не оспорва, че след раздялата започнал да звъни и пише на
молителката, която блокирала телефонния му номер.
В периода от 22.01.2025г. до 1.02.2025г. С. С. е изпратил многобройни
имейли до М. Н., чиито текстово съдържание било в смисъл да му се обади. В
част от съобщенията е написано - „ще съжаляваш“, „аз не съм приключил“,
„ако не ме разблокираш и се обадиш, идвам да ти звъня“, „пристигам“, „ти
какво си въобразяваш, блокирам и пито платено. Ще впрегна всичките си
сили и възможности. Имам за всичко документи и снимки“, „Ок ти грешиш
действам“.
Горното се установя от приложените по делото електронни съобщения/
л.18 – л.34/
По делото са приложени многобройни съобщения, изпратени, чрез
мобилно приложение, в част от тях ответникът пише на молителката, „че я
обича“, „че греши“, „не иска война“.
Ответникът призна и се установява от вложените по делото справки от
мобилните оператори, че след като молителката му блокирала телефонния
номер, започнал да закупува сим карти/ към момента на негово име има
регистрирани 16 телефонни номера/.
4
С. С. признава, че в периода от месец януари до април 2025г, се е
обаждал многократно от различни телефонни номера на молителката, в
различни часове на денонощието до 23 часа, да иска обяснения за
прекратяване на взаимоотношенията им, което се подкрепя от предоставените
телефонни разпечатки. В същия този период и молителката се е обаждала и
изпращала съобщения на С. С., много на брои пъти, което изрично се признава
от молителката и установява от предоставените разпечатки на телефонни
разговори и съобщения.
От свидетелските показания Хр. Р., които съдът кредитира, като пълни
ясни и непротиворечиви се установява, че в края на месец март С. С. е търсил
молителката в неговия апартамент и го попитал дали има контакт с нея, и дали
знае телефонния номер на дъщеря й. Свидетелят му казал, че най – вероятно
М. е при дъщеря си в Бургас, и ще му се обади като я види. Ответникът му се е
обаждал да пита за молителката още два три пъти в рамките на два три дена
след срещата им. След като видял М. Н. му се е обадил да му съобщи, че се е
прибрала. Молителката му споделила, че се чувства притеснена от
постоянното звънене на ответника.
От свидетелските показания на Цв.Ж., които съдът кредитира, като
пълни ясни и непротиворечиви, се установява, че свидетелят е собственик на
ресторант, посещаван редовно от С. С., който му е споделил, че с М. Н. са се
разделили, и той много страда. Показал му съобщения, в които молителката го
нарича с обидни думи. Понеже ответникът нямал близки роднини в България
се е надявал на една подобна връзка и бил много разочарован от случилото се.
В началото на месец април ответникът С. отишъл пред блока на
молителката, започна да звънни продължително на звънеца й пред входа,
махнал некролог от близко дърво и с габърчето, с което бил закачен залостил
звънеца за да звънни постоянно.
Горното се доказва от свидетелските показания на Т. Д., които съдът
кредитира, като, пълни ясни и непротиворечиви, подкрепя се от изсушените
сигнали до тел. 112, и се призна от ответникът, който в о.с.з на 16.06.2025г.
заявява, че след като срещу него е издадена заповед за незабавна защита е
престанал да ходи и да звънни.
От вложените по делото амбулаторни листи/ л. 71 – 75/ се установява, че
М. Н. страда от хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и
остеопороза, оплаквала се от безсъние, неспокойствие, стягане в гърдите,
страх, тревожност, главоболие.
В о.с.з на 16.07.2025 молителката е предоставила декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, с която декларира, че с ответникът са се засекли с ответника, на
пешеходна пътека на бул. „8 – ми Приморски полк“, които и казал
заплашително, „ трябва да говорим“. Уплашила се. Седнала на пейка до
общината. Не след дълго видяла С. С., да преминава на отсрещния тротоар,
той я видял, но я подминал.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
5
правни изводи:
За да бъде издадена заповед за защита следва да са налице следните
предпоставки:
Молителя да е лице посочено в чл. 3 от ЗЗДН.
Да е осъществен акт на домашно насилие описан
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се наМ.т в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Страните са били в интимна връзка, следователно молбата е подадена от
и срещу легитиМ.ното по закон лице чл.3, т.2 от ЗЗДН.
Налице е и следващия елемент от фактическия състав, а именно
осъществен акт на психическо насилие. В законодателството липсва легална
дефиниция на психическо насилие. Съдебната практика и теория го определя,
като действия които имат отрицателно отражение върху психиката на едно
лице, поражда в него негативни емоции и изживявания, създават чувство за
малоценност, предизвикване на страх, всяко поведение което може да намали
самочувствието на жертвата, нейното достойнство и самооценка. Актове на
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, изолация, тормоз. Преценка
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
В настоящия случай установеното поведение от страна на ответника С.
С.ов, изразяващо се в многобройни телефонни обаждания и изпращане на
съобщения, както и нежелани посещения пред блока на молителката, е довело
в нея негативни емоции и изживявания. Същото следва да се квалифицира
както вид тормоз.
На следващо място, по делото се установи, че създалата ситуация е
предизвикала на молителката силен стрес безсъние нервност, което я е
накарало да потърси медицинска помощ, което преценено с оглед нейните
възраст и психически особености потвърждава извършеното психическо
насилие.
Доводът, че молителката също се е обаждала и изпращала съобщения на
ответника неоснователен. Дори това поведение да се квалифицира като
тормоз, и от нейна страна съответно домашно насили, това не оправдава
извършеното от ответника такова. В производства по ЗЗДН е неприложим
института на реторсия. Даването на обяснения от молителката за раздялата, е
изцяло нейно желание и карането да стори това против волята й също следва
6
да се квалифицира като психическо насилие. От приложените по делото
съобщение може да се направи обосновано предположения, че М. Н. е дала
някакви обяснения на С. С.ов, за прекратяване на интимната и връзка, но
последния е отказал да ги приеме. С. С.ов е следва да възприеме ситуацията и
да не задълбочава конфликта.
Съвкупно от изложеното, съдът наМ., че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие
върху лицата и евентуалните последици.
Въз основа на посочените критерии съдът наМ., че следва да се наложат
следните мерки :
по чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от
домашно насилие, като най – леката мярка и предупреждаваща за в бъдеще,
ответникът да не извършва домашно насилие.
по чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН забрана на ответника да приближава на по-
малко от 100м. М. Н. и жилищата й с адрес: гр. Варна, ул. „***" №54, ет. 2, ап.
3, и гр. Бургас, кв. „***“, бл. **, ет. 4, ап. 18, и от мястото й за социални
контакти: гр. Бургас, кв. „***“, бл. **, ап. 21, за срок от осем месеца. Съдът
наМ. същата за подходяща предвид установеното по делото, че ответникът е
посещавал жилището на молителката, което е предизвикало неприятно
изживяване и нежеланието на същата да се виждат лично.
по чл.5, ал.1 , т. 4 от ЗЗДН – забрана на С. С. С. да осъществява контакт с
М. Д. Н., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи
за комуникация, за срок от 8 месеца.
Съдът прие същата за подходяща, предвид, че актовете на домашно
насилие са осъществени чрез телефонни разговори и електронни съобщения.
Настоящият състав наМ., че срокът на наложените мерките по чл.5, ал.1,
т. 3 и т. 4 от ЗЗДН от осем месеца е подходящ. Става въпрос от хора от трета
възраст, периода на мерките ще ги предпази от нежелани стресови ситуации.
Ще им даде възможност да осъзнаят и приемат дадената ситуация, да се
възстановят от случилото си и да продължат да живеят живота си както
намерят за добре за тях.
В молбата за защита е поискано да се наложи мярка по чл.5, ал.1, т. 6 от
ЗЗДН. Съдът не е обвързан с поисканите в молбата за защита мерки, като
наМ., че не е необходимо да я налага.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски, на основание 78, ал. 1 от ГПК в
размер на 1110 лв.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд
7
държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу домашно насилие, упражнено над М.
Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***" №54, ет. 2, ап. 3 от С. С.
С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ ***“ № 3, ап. 3 както следва:
ЗАДЪЛЖАВА С. С. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. Д. Н., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на С. С. С., ЕГН **********, да приближава М. Д. Н.,
ЕГН **********, на по-малко от 100 /сто/ метра, както и да не се приближава
на по-малко от 100 /сто/ метра от жилищата й с адрес: гр. Варна, ул. „***"
№54, ет. 2, ап. 3, и гр. Бургас, кв. „***“, бл. **, ет. 4, ап. 18, и от мястото й за
социални контакти: гр. Бургас, кв. „***“, бл. **, ап. 21, за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 72
– 11.04.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на С. С. С., ЕГН **********, да осъществява контакт със
М. Д. Н., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА
считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 72 –
11.04.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 3, ап.
3 да заплати на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***" №54, ет.
2, ап. 3 сумата от 1110 / хиляда сто и десет лева/ разноски сторени гр. д
№4553/2025 на ВРС, от които 1100 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лева
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ ***“ № 3,
ап. 3, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от
8
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 23.07.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9