№ 95
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от А. А. Р. от гр.Габрово, чрез
адвокат С. М. срещу определение № 13315/05.12.2022г. постановено по гр.
дело № 2507/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение
молбата на адв.С. М., като пълномощник на ответника А. Р. за изменение на
постановеното по делото решение 3401 от 20.10.2022г. в частта за разноските
с присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като несъобразено с чл.2 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски
хонорари Иска се цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане
на разноски съобразно молбата по чл.248 от ГПК.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия Топлофикация София ЕАД, с
който жалбата се намира за неоснователна и се иска оставянето й без
уважение.
За да възникне правото на разноски за страните по делото, следва да се
постанови съдебно решение по делото. Според настоящият съдебен състав
съдебното решение следва да бъде издадено в писмена форма и подписано с
мастилен подпис от издалия го съдия. Вярно е че, както чл.360а от ЗСВ, така и
чл.102а ал.1 от ГПК изискват всички актове на съда да се издават в
електронна форма. Същевременно обаче ГПК е запазил и изискването
крайните актове на съда /било то решения или определения/, да се създават и
в още една форма – писмена /чл.235 ал.4 от ГПК/, като този писмен акт се
изисква да се подпише материално от всички съдии взели участие в
постановяването му /чл.236 ал.3 от ГПК и чл.254 ал.2 т.7 от ГПК /. Доколкото
чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички актове и
процесуални действия на съда, а нормите на чл.235 ал.4 от ГПК, чл.236 ал.3
от ГПК и чл. 254 ал.2 т.7 от ГПК са специални правни норми и касаят само
1
крайния акт на съда, то специалните правни норми следва да се приеме, че
дерогират общата правна норма и от достатъчност само на електронната
форма за акта изискват и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на
съдията. Това изискване за писмена форма на окончателния съдебен акт,
косвено се потвърждава и от изискването чл.406 ал.3 от ГПК за правенето на
надлежна бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен
лист. За издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл.408
ал.1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по силата на чл.412 т.12 от ГПК и за
заповедите за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК. Което също се
потвърждава от изискването на чл.418 ал.2 от ГПК /норма идентична с тази
на чл.406 ал.3 от ГПК/.
По делото липсва съдебно решение, което да е подписано с мастилен
подпис от съдията-докладчик. Приложеният писмен препис от решение на
л.83 и л.84 от делото не е подписан от съдията. Ако би ставало дума за
канцеларски пропуск, то изискването за подпис би могло да се санира с
прилагането на подписано съдебно решение по делото. Но видно от това
съдебно дело става дума за отказ на съдията да подписва съдебните си актове
изобщо с мастилен подпис. Не е подписано определението за насрочване на
делото и предварителния доклад /л.69-70/, не е подписан и протокола от
съдебно заседание /л.81-82/. Което говори на въззивния съд, че не става дума
за пропуск на съда, да се подпише един съдебен акт, а за отказ да се подпише
в това число и съдебното решение. Поради което по делото не е постановено
валидно решение в изискуемата от закона форма. Ето защо на базата на
нищожни решения не е допустимо да се присъждат каквито и да е съдебни
разноски, на никоя страна.
За разлика от всички други актове по това дело именно обжалваното
определение № 13315/05.12.2022г. е подписано от съдията докладчик с
мастилен подпис, макар и като част от друга заверка, но подписа на съдията е
поставен именно там където следва да се подпише съдебния акт, според
графичното оформление дадено в ЕИСС. Ето защо обжалваното определение
е валидно издадено, а жалбата е неоснователна по горните мотиви и
обжалваното определение на съда следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13315/05.12.2022г. постановено по
гр. дело № 2507/2022 г. по описа на РС Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3