Решение по дело №290/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№266                                                18.07.2023г.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар  Ива Атанасова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 290 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:    

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Д.И. ***, против Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001/ 23.12.2021г., издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д.Х.Г. – И. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 120/  практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно определените данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 51 806.19лв., ведно с лихви в размер на 26 124.01лв., както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2014г. в размер на 20 332.64лв. и прилежаща лихва в размер на 13 723.33лв; за 2016г. – 1 349.81лв. – главница и 636.71лв. лихва; за 2017г. – 2 244.52лв. – главница и 831.16лв. лихва и за 2018 г – 6 814.15лв – главница и 1 832.40лв. лихва; Вноски за ДОО: за 2014г. – 4 229.28лв – главница и 2 854.51лв лихва; за 2016г. – 1 637.56лв – главница и 772.44лв лихва; за 2017г. – 3 556.48лв главница и 1 316.99лв лихва; за 2018г. – 5 843.64лв. главница и 1 571.42лв лихва; Вноски за ЗО: за 2014г. – 1 900.80лв главница и 1 282.93лв. лихва; за 2016г. – 615.04лв. главница и 290.12лв. лихва; за 2017г. – 1 275.87лв. главница и 472.46лв. лихва и за 2018г. – 2 006.40лв. главница и 539.54лв. лихва.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорват се направените изводи от приходната администрация относно наличието на неотчетени приходи/доходи от страна на жалбоподателя, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Счита, че неправилно органите по приходите са приели, че е извършвал търговска дейност като ЕТ през процесния период от време и, че като физическо лице е действал в качеството си на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ. В тази връзка твърди, че действията по продажба на собствени недвижими имоти придобити по време на брака му, не са извършвани по занятие и не е реализирана печалба от тези сделки която да подлежи на облагане. Поддържа, че осъществените сделки по същността си представляват управление на имотите, придобити в режим на СИО, като покупките и продажбите са за обезпечаване на собствени на семейството нужди, а не с цел печалба. Отделно от това, възразява и срещу определената от ревизиращите органи данъчна основа за облагане, респ. осигурителен доход. Изтъква, че тя е определена неправилно, тъй като не са взети предвид всички разходи, които са направени във връзка с придобиването, стопанисването и продажбата на недвижимите имоти през ревизирания период. Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че в нарушение на регламентирания в чл.3 от ДОПК принцип на обективност в административното производство не са установени обективно и в пълнота, съответно не са преценени безпристрастно всички факти и обстоятелства от значение за направените изводи за наличие на публични задължения, включително не са взети предвид и представените от него в хода на ревизията писмените доказателства и обяснения. С подробно изложени в жалбата доводи, е направено искане Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001/ 23.12.2021г., потвърден с Решение № 120/ 21.03.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив и в представено по делото писмено становище.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 73 от 26.01.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621000597-020-001 от 03.02.2021г., издадена от Г. Н. Ч. на длъжност Началник сектор /л.193, т.I/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. и Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на Д.Х.Г.-И. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Л. Л. Б. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР, което е сторено на 09.02.2021г. по електронен път/л.196, т.I/. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед № Р-16001621000597-023-001/ 26.03.2021г./л.180, т.I/, на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК – по молба на ревизираното лице, считано до 26.06.2021г. Със Заповед № Р-16001621000597-143-001/ 05.07.2021г./л.176, т.I/, на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, считано от 05.07.2021г., като срокът за завършване на ревизията е определен на 19.08.2021г. Този срок е бил удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621000597-020-002/ 16.08.2021г. /л.163, т.I/ и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621000597-020-003/ 13.09.2021г./л.146, т.I/, издадени и подписани от Г. Н. Ч., Началник сектор, като е определено ревизията да завърши до 19.10.2021г. Заповедта за възлагане на ревизия, цитираните заповеди за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г. Н. Ч. в посоченото му длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16001621000597-098-001/01.10.2021 г./л.129, т.I/, издадено от директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, са иззети правомощията на Г. Н. Ч. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на И. К. К., в качеството му на възлагащ орган. Именно в това му качество от И. К. К., на длъжност Началник сектор е била издадена и Заповед за изменение на ЗВР № 16001621000597-020-004/ 01.10.2021г./л.135, т.I/, но видно от съдържанието й, с нея не са променени, нито обхвата на ревизията, нито срока, нито състава на ревизиращия екип.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице; извършени са справки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Д.Х.Г.-И. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Л. Л. Б. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621000597-092-001/ 02.11.2021г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице И.Д.И. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за вноски за ДОО и вноски за ЗО за 2014г., 2016г., 2017г. и 2018г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Д.Г.-И. и от Л. Б., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

По отношение на установените задължения са направени констатации, въз основа на които е прието, че осъществените от ревизираното лице разпоредителни сделки с недвижими имоти през ревизирания период, са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма предвиден за едноличните търговци.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 02.11.2021г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 110, т.I от делото). Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 16.12.2021г., видно от уведомление № Р-16001621000597-РУС-001/ 16.11.2021г./л.124, т.I/.

На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице на 14.12.2021г. е подадено възражение, регистрирано с вх.№ 94-00-7794/ 14.12.2021г./л.283 и сл, т.II/, с което се оспорват обективираните в съставения ревизионен доклад констатации и направените правни изводи. Представени са и допълнителни доказателства.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от И. К. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Х.Г.-И. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001/ 23.12.2021г. с който на И.Д.И. са установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 51 806.19лв., ведно с лихви в размер на 26 124.01лв., както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2014г. в размер на 20 332.64лв. и прилежаща лихва в размер на 13 723.33лв; за 2016г. – 1 349.81лв. – главница и 636.71лв. лихва; за 2017г. – 2 244.52лв. – главница и 831.16лв. лихва и за 2018 г – 6 814.15лв – главница и 1 832.40лв. лихва; Вноски за ДОО: за 2014г. – 4 229.28лв – главница и 2 854.51лв лихва; за 2016г. – 1 637.56лв – главница и 772.44лв лихва; за 2017г. – 3 556.48лв главница и 1 316.99лв лихва; за 2018г. – 5 843.64лв. главница и 1 571.42лв лихва; Вноски за ЗО: за 2014г. – 1 900.80лв главница и 1 282.93лв. лихва; за 2016г. – 615.04лв. главница и 290.12лв. лихва; за 2017г. – 1 275.87лв. главница и 472.46лв. лихва и за 2018г. – 2 006.40лв. главница и 539.54лв. лихва. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са споделени направените в него фактически и правни изводи.

Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от И. К. и от Д.Г.-И., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Ревизионният акт е връчен на И.Д.И. на 10.01.2022г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за електронно връчване/л.81, т.I от делото/.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, И.Д.И. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив /чрез пощенски оператор – л.68, т.I/ на 21.01.2022г. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, с вх. № 94-00-558/ 24.01.2022г./л.51-л.64, т.I/.

С Решение № 120/ 21.03.2022г. Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.42-л.48, т.I от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло РА № Р-16001621000597-091-001 от 23.12.2021г., с който на И.Д.И., са установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 51 806.19 лв. главница и 26 124.01 лв. лихви.

Решение № 120/ 21.03.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на И.И. по електронен път на 29.03.2022г. /л.41, т.I от делото/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя, в т.ч. съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна служебна проверка относно валидността на оспорения на оспорения Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001/ 23.12.2021г., в аспекта на постановяването му от компетентни органи по приходите, като част от преценката на неговата законосъобразност, на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл.168, ал.1, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16001621000597-091-001/ 23.12.2021г., потвърден с Решение № 120/ 21.03.2022г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.19-л.22, т.I от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621000597-020-001 от 03.02.2021г., е издадена от Г. Н. Ч. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002421000597-020-001 от 03.02.2021г., съответно и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001621000597-020-002 от 16.08.2021г. и № Р-16001621000597-020-003/ 13.09.2021г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Г. Н. Ч..

Възложената ревизия на И.Д.И. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001621000597-020-001 от 03.02.2021г. органи по приходите – Д.Х.Г.-И. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Л. Л. Б. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001621000597-092-001/ 02.11.2021г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16001621000597-092-001/ 02.11.2021г. и РА № Р-16001621000597-091-001 от 23.12.2021г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/.

Както бе посочено по-горе, по време на висящото ревизионно производство с Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16001621000597-098-001/ 01.10.2021г./л.129, т.I/ на Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, са иззети правомощията на Г. Н. Ч. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на И. К. К., в качеството му на възлагащ орган. Въз основа на това решение, оспорения Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001 от 23.12.2021г. е издаден от И. К. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и от Д.Г.-И. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия.

В случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето възложило ревизията. В решението за изземване на Директора на ТД на НАП - Пловдив като правно основание е посочена разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК.

Съгласно цитираната разпоредба в приложимата й редакция, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Разпоредбата на чл.7, ал.3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган като предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността.

Няма съмнение, че при изземване за разглеждане и решаване на ревизионната преписка или конкретен въпрос по чл.7, ал.3 от ДОПК и възлагането им на друг орган по приходите, в тежест на приходната администрация е доказването на някоя от хипотезите на нормата.

В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че в посоченото решение на директора на ТД на НАП Пловдив за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка като фактическо основание за постановения резултат е посочено, че тъй като съгласно заповед № 2-364/ 24.09.2021г. на изпълнителния директор на НАП, Г. Н. Ч. е определен да изпълнява и длъжността „началник отдел“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол, отдел Ревизии“, „служебните задължения, свързани с тази длъжност, поставят служителя в трайна невъзможност да осъществява правомощията на орган по възлагане на ревизии/ОВР/ по текущи производства“.

Като доказателство за наличието на основание по чл.7, ал.3 от ДОПК е представена цитираната Заповед № 2-364/ 24.09.2021г. на Изпълнителния директор на НАП/л.12, т.I от делото/, с която на Г. Н. Ч. на длъжност Началник сектор, при условията на вътрешно съвместителство се възлага да изпълнява и длъжността „началник на отдел“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, считано от 01.10.2021 г. за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца. В нея изрично е уточнено, че останалите условия по служебното правоотношение остават непроменени. Въз основа на тази заповед обаче не може да се приеме, че е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК. В случая не е налице такава промяна на служебното правоотношение, по силата на която лицето вече да не разполага с определени правомощия, за да се приеме, че е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебни задължения (в случая, заключаващи се в упражняване на правомощия), каквито лицето вече няма. Напротив, Г. Ч. не е загубил персоналната си компетентност като орган, възложил ревизията във връзка с издаване на РА, тъй като в случая не е налице преназначаване на различна длъжност или такава промяна в длъжността, която да води до отпадане на компетентността. Той е запазил компетентността си в пълен обем. От съдържанието на заповедта на изпълнителния директор на НАП е видно, че на Г. Ч. се възлагат единствено и само допълнителни компетентности, наред с тези които вече притежава, за което му се определя и допълнително възнаграждение. Касае се за допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност, по смисъла на чл.16 от Закона за държавния служител. В този смисъл, не е налице и новата хипотеза, уредена в сега действащата редакция на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като не се установява такава промяна в длъжността, която да води до отпадане на компетентността.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.7, ал.3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на неприключилите ревизионни производства към 01.10.2021г. Възлагането на допълнителни компетентности и отговорности при условията на вътрешно съвместителство не може да се квалифицира нито като трайна невъзможност на компетентния орган по приходите, след като неговата основна длъжност е същата – началник сектор в отдел „Ревизии“, нито като невъзможност, поради отпадане на компетентността. В конкретиката на казуса, по делото дори липсват каквито и да било доказателства, които да сочат на разлика в длъжностите, заемани от възложителя на ревизията при първоначалното възлагане на ревизията и впоследствие, към момента на издаване на оспорения РА. Напротив, съгласно сочената по-горе заповед Г. Ч. е продължил да заема длъжността „началник сектор“, поради което не може да се приеме, че той е бил в трайна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения, така както изисква разпоредбата на по смисъла на чл.7, ал.3 ДОПК. Изцяло в посочения смисъл е Решение № 6694/21.06.2023г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11290/2022г.

Следва се отбележи, че както нееднократно се посочва в практиката на ВАС, нормата на чл.7, ал.3 ДОПК е специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени случаи и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията на обективност, безпристрастност и законосъобразност. След като решението за изземване на конкретната преписка от възложителя на ревизията е издадено без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството възложител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт като цяло.

Предвид констатираната нищожност на РА, не следва да се обсъжда въпроса относно неговата материална законосъобразност.

По изложените съображения жалбата се явява основателна. Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001/ 23.12.2021г., потвърден с Решение № 120 от 21.03.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като издаден от некомпетентен орган, следва да се обяви за нищожен.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Установява се, че разноските по делото са в размер 5785лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева/, като включват разноски за държавна такса - 10лв.; заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 2860 лв. /съгласно договор за правна помощ и съдействие от 11.04.2022г.- л.10, т.I/; възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза в размер на 1465 лева/съгласно пл. нареждания - л.232, л.272, л.273 и л.306, т.I/; възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 1450 лева/съгласно пл. нареждания - л.307, л.530, л.531 и л.555, т.I/. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че същото е определено дори под минималния размер, който съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата й редакция/ се установява, че е 2 867,91 лева и няма основание за намаляването му.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОБЯВЯВА за нищожен Ревизионен акт № Р-16001621000597-091-001/23.12.2021г., издаден от И. К. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Х.Г.-И. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 120/ 21.03.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на И.Д.И. са установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 51 806.19лв., ведно с лихви в размер на 26 124.01лв., както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2014г. в размер на 20 332.64лв. и прилежаща лихва в размер на 13 723.33лв; за 2016г. – 1 349.81лв. – главница и 636.71лв. лихва; за 2017г. – 2 244.52лв. – главница и 831.16лв. лихва и за 2018 г – 6 814.15лв – главница и 1 832.40лв. лихва; Вноски за ДОО: за 2014г. – 4 229.28лв – главница и 2 854.51лв лихва; за 2016г. – 1 637.56лв – главница и 772.44лв лихва; за 2017г. – 3 556.48лв главница и 1 316.99лв лихва; за 2018г. – 5 843.64лв. главница и 1 571.42лв лихва; Вноски за ЗО: за 2014г. – 1 900.80лв главница и 1 282.93лв. лихва; за 2016г. – 615.04лв. главница и 290.12лв. лихва; за 2017г. – 1 275.87лв. главница и 472.46лв. лихва и за 2018г. – 2 006.40лв. главница и 539.54лв. лихва.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - София, да заплати на И.Д.И., ЕГН ********** ***, сумата от 5 785.00 /пет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: