РEШЕНИЕ
Номер 981
Година 2014 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ІV граждански състав
На 08.04.2014 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: С.К.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2603 по описа за 2013 година
намери за установено следното:
Субективно
пасивно съединени
искове с правно основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането във вр. с
чл. 45, чл. 48 и чл. 122 ЗЗД.
Ищецът Застрахователна
компания “Уника”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Юнак”№11-13 чрез юрисконсулт Г.П. твърди, че на *** в *** на *** при станало
ПТП, управлявания от Х.А.Н. т.а. марка “Мерцедес”, модел “Спринтер 316” с
рег.№РВ 9977 МТ при движение на заден ход е ударил пешеходката Г. А. Т. в
момент, в който същата е пресичала улицата. В резултат на удара пострадалата е
получила множество травми, вследствие на които е починала. Твърди, че по случая
е било образувано НОХД №648/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд,
приключило с одобрено от съда споразумение, по силата на което Х.Н. се е
признал за виновен в това, че като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при управление
на посоченото по-горе МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, включително
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изискващ водачът да притежава свидетелство за
управление, и е причинил по непредпазливост смъртта на Г. А. Т. от ***. Сочи,
че за автомобила има сключена застраховка “гражданска отговорност” при дружеството
– ищец, обективирана в полица №0511180299102 със срок на действие от
26.08.2011г. до 25.08.2012г. Законните наследници и низходящи на пострадалото
лице – Е.Р.Т. и А.Р.Т. са подали молба с вх.№7744/22.06.2012г. до застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение. По молбата ищеца твърди, че е
образувана щета под №11410540204 и след разглеждане на претенциите на всеки
един от наследниците е определена и изплатена като обезщетение сумата от по 36 000,00
лева, като при определяне на този размер са отчетени характера и тежестта на
претърпените неимуществени вреди от загубата на единствения родител, както и съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на Г. Т., което е определено на 50%. Като
поддържа, че така изплатените обезщетения като размер съответстват и на трайно
установената съдебна практика, ищецът предявява регресен иск за солидарното
осъждане на непълнолетния пряк причинител и неговите родители за сумата от 72 000,00
лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответниците
– Х.А.Н. ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка С.Н.Н., А.Х.Н.
ЕГН ******** и С.Н.Н. ЕГН ********** всички с постоянен адрес *** оспорват иска.
Не оспорват обстоятелството, че в производството по НОХД №648/2012г. на ПОС Х.Н.
се е признал за виновен за това, че при управление на посочения автомобил, като
непълнолетен и без да притежава свидетелство за управление на МПС, по
непредпазливост е причинил смъртта на Г. А. Т. Не спорят и за това, че към
момента на ПТП за автомобила е имало сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ищцовото дружество, поради което същото в съответствие със
задълженията си е изплатило застрахователно обезщетение на наследниците на
пострадалата. Сочат, че влязлото в сила определение на наказателния съд е задължително
за гражданския съд, но няма обвързваща сила относно размера на изплатеното
обезщетение. Считат, че размерът на платеното обезщетение е прекомерно завишен
и несправедлив, тъй като: не са били взети предвид обстоятелството, че
пострадалата и нейните синове не са били в добри отношения; майката е имала
здравословни проблеми и е имала нужда от придружител; съседи често са ставали
свидетели на упражнявано от синовете спрямо тяхната майка физическо насилие и
психически тормоз; пострадалата е била трудно подвижна, обгрижвана от своята
сестра, с която е била дори в деня на инцидента; не е било взето предвид
становището на извършителя относно релевантни за размера на дължимото
обезщетение обстоятелства.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Не се спори, а последното се установява и
от приложеното НОХД № 648/2012г. по описа на Окръжен съд Пловдив, че с
определение от 11.06.2012г. е одобрено постигнато между представителя на
Окръжна прокуратура – Пловдив и подсъдимия Х.Н. споразумение, с което последния е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. в вр. с чл. 342, ал.1, вр. с
чл. 63, ал.1, т. 3 НК, за това, че на *** в ***, като непълнолетен, но като
разбиращ свойството и значението на извършеното е могъл да ръководи постъпките
си при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер” 316 ЦДИ
с рег. № РВ 99-77 МТ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.
5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП,
чл. 25, ал.1 ЗДвП, чл. 40, ал.1 ЗДвП, чл. 40, ал.2 ЗДвП, чл. 150 ЗДвП, чл.
150а, ал. 1 ЗДвП, чл. 77, ал.1 ППЗДвП, чл. 94, ал.1 ППЗДвП и чл. 94, ал.2 ППЗДвП
и е причинил по непредпазливост смъртта на Г. А. Т. от ***.
Коментираното
налага да се приеме за установено извършеното деяние, противоправността му и
виновността на дееца, вкл. и досежно това, че същия е управлявал товарен
автомобил без да притежава свидетелство за това.
Няма
спор и, че гражданската отговорност на управляващия товарен автомобил „Мерцедес
Бенц”, модел 316, с рег. № РВ 99-77 МТ е била застрахована при дружеството
ищец, за което е издадена полица № 45/01.06.2011г. и за период на покритие от
26.08.2011 г. до 26.08.2012г.
С
молба вх. № 7744 от 22.06.2012г. Е.Р.Т. и А.Р.Т., в качеството им на увредени
лица по смисъла на чл. 265, ал.2 КЗ, вследствие смъртта на тяхната майка Г. Т.
са поискали дружеството застраховател ЗК „Уника” АД на гражданската отговорност
на водача на товарен автомобил „Мерцедес Бенц”, модел 316, с рег. № РВ 99-77
МТ, да им определи и заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
С протокол от 31.08.2012г. и след преглед на представените от молителите
документи, застрахователно – медицинската комисия на ЗК „Уника” АД е определила
обезщетение в размер на по 36 000 лв., като е отчела съпричиняване на
негативния резултат от Г. Т. в размер на 50 %.
На 05.09.2012г. е постигната спогодба между увредените лица и
застрахователя, обективирана в договор за спогодба, по силата на която ЗК
„Уника” АД е поела задължението в петнадесет дневен срок от подписване на
същата да преведе по посочени сметки на увредените лица, обезщетение в размер
на по 36 000 лв., като последните са заявили, че нямат други
неудовлетворени претенции към застрахователя или към прекия причинител на
увреждането. Не се спори, а последното се установява и от приетата от съда и
без резерви от страните ССчЕ на в.л. Н. Г., че на 20.09.2012г. по откритите
разплащателни сметки на А.Т. и Е.Т. са били преведени от ЗК „Уника” суми от по
36 000 лв. на всеки от тях, а като основание за това е записано „Щета
11410540204”.
Регресното
право на застрахователя срещу застрахования е уредено от законодателя в
хипотезите на чл.274, ал.1 и ал.2 КЗ. В конкретният случай се твърди от ищеца,
а не се опровергава и от ответниците
обстоятелството, че при станалото на *** ПТП причинителя му е управлявал
товарен автомобил без да е притежавал свидетелство за правоуправление на същия
или налице е хипотезата на чл. 274, ал.2 КЗ, при която виновните застраховани
лица, въпреки че са платили застрахователна премия не се освобождават от
гражданската си отговорност.
Спорът
по делото е концентриран досежно границите на гражданската отговорност на
прекия причинител и солидарно отговорните с него родители, като според
последните при определяне на дължимото обезщетение застрахователя не се е
съобразил със спецификата в отношенията между пострадалата и нейните низходящи.
Тук внимание заслужават събраните по делото гласни доказателствени средства и
конкретно показанията на св. А.У., които съдът кредитира като преки и
непосредствени и същевременно без родство между страните. Така свидетелят
твърди, че от 40 години познава баба Г., която сочи, че никога не ходела никъде
сама, а винаги била придържана от някого. Според свидетеля баба Г. не можела да
ходи сама, а също и не виждала, не
можела да чува и си държала главата надолу. Св. У. твърди, че сестрата на Г. му
споделяла, че никой не й обръща внимание, както и че свидетелят присъствал на
случай, в който полиция дошъл и от него разбрал, че малкия син на баба Г. я
тормозил да му прехвърли къщата, но тя отказала и така възникнал конфликт.
Сочи, че от полицията разбрал, че баба Г. е била тормозена и преди, както и че
същата никога не е била придружавана от някой от синовете си, а само от своята
сестра и внуци. Свидетеля твърди, че баба Г. била „много зле”, като уточнява,
че около година преди инцидента се отбил да й ремонтира вратата, когато всички
действия се извършвали от сестра й, а баба Г. гледала само надолу и всичко
което искала да каже се препредавало от сестра й. Сочи, че от пет години двора
на къщата, в която живеела баба Г. и нейните синове е занемарен – обрасъл с
треви и необработван. В аналогичен смисъл са и показанията на св. Г. П., които
съдът кредитира като дадени от лице без родство със страните и подкрепящи се от
останалите събрани доказателства. Така свидетеля твърди, че е бил очевидец на
станалия на трети март инцидент, при който видял бабата, придружавана от
нейната сестра да вървят, при което и след движение на буса назаден бабата била
блъсната. Св. П. уточнява, че здравословното състояние на бабата не било добро,
което било видимо – винаги гледала надолу, не можела да си вдигне главата и
била придружавана от нейната сестра. Твърди, че от братовчед на своята
приятелка знаел, че бабата не живяла добре – не била в добри отношения със
своите синове, както и че разчитала за придружител единствено на своята сестра,
а влошените отношения с низходящите й наложили и посещения на полицията.
От приетата от съда и без
резерви от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. С.З. се установява,
че най – вероятния от техническа гледна точка механизъм на анализираното ПТП е
факта, че Х.Н. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 316” по
платното за движение на *** в посока от север на юг, южно от кръстовището с ***,
като непосредствено преди Т- образното кръстовище Н. е установил авотомобила на
място и е потеглил на заден ход по същата улица *** в посока от юг на север. По
същото време експерта твърди, че пешеходката Г. Т. и К. Б. са се движили по
платното за движение зад автомобила, като в момент, в който товерен автомобил
„Мерцедес” е достигнал зоната около *** на *** е настъпил удара в задната част
на товарния автомобил и в тялото на Г. Т. Сочи, че от удара пешеходката Г. Т. е
паднала върху платното за движение под автомобила, а впоследствие тялото й е
било издърпано до мястото и положението, отразени в протокола за оглед и видно
от фотоалбума на местопроизшествието. Като основни причини от техническа гледна
точка за станалото ПТП експерта сочи
обстоятелството, че Х.Н. не е реагирал своевременно на опасността от
удар с намиращите се зад автомобила пешеходки и че Г. Т. се е движила по
платното за движение зад автомобила, при наличие на тротоари.
От
съдебно медицинската експертиза на проф.д-р И.Д., изготвена по писмени данни,
която съдът кредитира като компетентна и неоспорена от страните установява, че
при изследване на трупа на Г. Т. са установени следните травматични увреждания:
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка; кръв в мозъчните
стомахчета; счупване на костите от основата на черепа; кръвонасядане по
вътрешната повърхност на меките черепни покривки; разкъсно – контузни рани,
охлузвания и кръвонасядания по кожата в областта на главата; кръвонасядания и
охлузвания по кожата на двете длани и кръвонасядане на меките тъкани в областта
на съчленяването на дясната ключица и гръдната кост. Експерта сочи, че
непосредствена причина за смъртта на Г. Т. е остра сърдечно – съдова и
дихателна недостатъчност в резултат на черепно – мозъчна травма, изразяваща се
в контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и изпълване на
мозъчните стомахчета с кръв, като механизма на причиняване на уврежданията е
процеса на въздействие на травмиращия тъп предмет върху тялото на човека, водещ
до възникване на определени наранявания. Твърди, че най – вероятен начин за
причиняване на уврежданията е факта, че при движението на автомобила назад
същия е блъснал пострадалата в областта
на дясното рамо с причиняване на кръвонасядане на меките в областта на
съчленяването на дясната ключица с гръдната кост. Уточнява, че падането на
пътното платно е било опосредено чрез ръцете и краката на пострадалата, като
най – вероятно първия удар на главата в пътното платно е било в дясно челно с
причиняване на счупването на костите от черепната основа в дясната половина на
предната черепно – мозъчна ямка, а останалите увреждания на мозъка, на неговите
съдове са причинени от удари на главата по пътното платно при преобръщане на
тялото. Изводът на експерта е, че травматичните увреждания по тялото на Г. Т.,
както и причината за нейната смърт са в причинно – следствена връзка с
процесното ПТП.
Направено
и подържано е възражение от ответниците, че изплатеното на наследниците на Г. Т.
обезщетение не е съобразено с приноса й за ПТП-то, както и с вида, характера и
степента на увреждането, което се обосновава с факта, че постигнатото между
застрахователя и пострадалата споразумение за размера на неимуществените вреди
не ги обвързва, тъй като не е подписано от тях. Изцяло следва да се съобразят
възраженията на ответниците, доколкото същите не са страна в създаденото между
застрахователя и пострадалото лице правоотношение, приключило с подписването на
споразумение между тях, в който смисъл са и разсъжденията на ВКС в постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 130 от 03.05.2013г. по т.д. № 244/2010г., т.о., ТК, докладчик М. К. Основателно е възражението, че пострадалата се
е движила не на определените за това места или в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, който задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно, което нарушение е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД до размер от ½. Ясно
е, че коментирания вредоносен резултат не би настъпил в случай, че пострадалата
се беше придвижвала по определените за това места – тротоари или банкет на
пътното платно. При определяне дължимия размер на обезщетението следва да се
вземат предвид установените, посредством събраните гласни доказателства и
конкретно показанията на св. У. и П. факти и конкретно –
съществувалите влошени отношения между пострадалата и нейните низходящи,
установения факт, че възрастната жена е била подпомагана предимно от своята
сестра и никога от своите низходящи и същевременно да се отчете обстоятелство,
че същата е била единствения жив родител на Е. и А. и макар в немлада възраст,
без данни да е страдала от тежки морфологични изменения на вътрешните органи
/вж. разпита на проф.д-р Д. при приемане заключението му в открито съдебно
заседание на 04.02.2014г./ и в този смисъл внезапността и неочакваността на
настъпилото събитие. Тук за
яснота ще се посочи, че съдът не кредитира събраните по делото гласни
доказателствени средства и конкретно показанията на свидетелите – Е.Т. и А.Т., тъй като
последните двама са заинтерисовани от изхода на спора, което при съобразяване
на чл. 172 ГПК и при преценката им с оглед всички данни по делото го прави
недостоверни. Казаното до тук обосновава като необходим и достатъчен размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Е.Т. и А.Т.,
вследствие смъртта на тяхната майка Г. Т. сумата от по 50 000 лв. С
коментираният размер съдът счита, че ще се спази критерия по чл. 52 ЗЗД за
справедливост при определяне на обезщетението и то като се отчетат приетите за
установени факти, които имат отношение към дължимия размер. От последно
посочения следва да се отчете признатия размер на принос на пострадалата при
настъпване на вредоносния резултат – ½ или размера, който се дължи на
всеки от низходящите на пострадалата е сумата от по 25 000 лв.
За
сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013г.
до окончателното й заплащане следва да се ангажира при режим на солидарност
отговорността на ответниците, а за разликата до пълния заявен размер от
72 000 лв. иска ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, които съдът констатира да са в размер на сумата от 4104.17 лв., представляващи разноски,
съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен от юристконсулт Г. П.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х.А.Н.
ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка С.Н.Н., А.Х.Н. ЕГН **********
и С.Н.Н. ЕГН ********** всички с постоянен адрес *** солидарно да заплатят на
ЗК «Уника»
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Юнак» № 11-13
сума в размер на 50 000 лв., представляващо изплатено от ЗК «Уника» АД на Е.Р.Т. ЕГН ********** и А.Р.Т.
ЕГН ********** застрахователно
обезщетение по щета № 11410540204 за настъпилите неимуществени вреди от ПТП,
станало на ****, причинено от Х.А.Н. ЕГН ********** при управление на МПС «Марцедес»,
модел «Спринтер 316», ДК № РВ 9977 МТ, за който е сключен договор по риска
«Гражданска отговорност», ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013г. до
окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
72 000 лв.
ОСЪЖДА Х.А.Н. ЕГН **********
действащ със съгласието на своята майка С.Н.Н., А.Х.Н. ЕГН ******* и С.Н.Н. ЕГН
********** всички с постоянен адрес *** да заплатят общо ЗК «Уника» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Юнак» № 11-13 сума в размер на 4104.17 лв., представляващи разноски,
съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен от юристконсулт Г. П.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
СЪДИЯ: