Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба подадена от процесуалния представител на касатора - главен юрисконсулт Б. Л., срещу Решение № 14 от 05.02.2024 година, постановено по АНД № 303 по описа за 2023 година на Районен съд – Р..

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-1139-001464 от 28.07.2022 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, в частта, с която на Р. С. Б., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 6, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като подробни съображения за твърденията си излага в касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част, предмет на касационна проверка и потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба вх. № 1183 от 23.04.2024 г., пълномощникът на касационния жалбоподател - главен юрисконсулт Б. Л., поддържа касационната жалба и моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоистанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна, в случай че се претедират такива за адвокатско възнаграждение над минималния размер.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба Р. С. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява. С представена по делото молба оспорва жалбата и моли съда да постанови решение с което да потвърди решението на първоистанционният съд, като правилно и законосъобразно.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник, счита касационната жалба за основателна. Предлага на съда да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че на 30.03.2022 г. в 16:15 часа в [населено място] на [улица]пред сградата на Областната управа, Р. Б. е паркирала собствения си лек автомобил [Марка], модел „Ц 180 компресор“ с рег. № [рег. номер], непосредствено преди пешеходната пътека тип „Зебра“, обозначена с пътна маркировка М8.1. Съставен е фиш, серия Х, № 541388 от 30.03.2022 г., в отсъствие на водача с изготвяне на уведомление, поставено на предното стъкло на автомобила. Срещу фиша е подадена жалба, оставена без разглеждане с Определение № 203/18.05.2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, а преписката по нея е изпратена на МВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ за предприемане на действия по компетентност. Същото е потвърдено с Определение № 35/13.06.2022 г. по описа на А. съд – Кюстендил. В изпълнение на дадените задължителни указания на съда е съставен АУАН № 169552/15.07.2022 г., като в същият е посочено и второ нарушение – непредставяне на контролен талон, неразделна част от СУМПС. Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспореното НП № 22-1139-001464 от 28.07.2022 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Р. Б. са наложени административни наказания по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и по чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева. Наказанието по второто нарушение било отменено с влязло в сила Решение № 141/19.05.2023 г., постановено по АНД № 232/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като в останалата част А. съд – Кюстендил е отменил решението на първоистанционния съд и го е върнал за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на оспорване пред възивния съд по АНД 303 по описа на Районен съд – Р. е било НП № 22-1139-001464 от 28.07.2022 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, в частта, с която на Р. С. Б., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 6, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева.

С Решение № 14 от 05.02.2024 година, постановено по АНД № 303 по описа за 2023 година на Районен съд - Р. е отменено процесното наказателно постановление. След преценка и анализ на доказателствата, събрани и приобщени по делото, решаващият съд е направил извод, че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че описаната фактическа обстановка не е установена безспорно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Отделно от това е намерил за основателно възражението на жалбоподателката за това, че не е установена датата на паркирането на автомобила на място по-малко от 5 метра от пешеходната пътека на [улица]в [населено място], тъй като от представения снимков материал, на който е заснет процесният автомобил не може да бъде установено дали нарушението е извършено на посочените в обжалваното НП дата и час. Констатирал е, че наказващият орган не е установил при условията на пълно и главно доказване посоката на паркиране на автомобила и разстоянието на същият от пешеходната пътека, с оглед дадените от А. съд – Кюстендил указанията в тази насока.

За да постанови решението си Районен съд - Р. е събрал и приобщил по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство. Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В тази връзка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд - Р. фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи. Установените процесуални нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи от първоинстанционния съд. Последният е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд - Радомир е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Предвид липсата на своевременно заявено от ответника искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН настоящия касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. съдебно решение № 14 от 05.02.2024 година, постановено по АНД № 303 по описа за 2023 година на Районен съд - Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.