Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 15 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от С.К.С. против Сдружение с
нестопанска цел „***“, с която е предявен иск
с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване
за установено съществуването на членствено правоотношение на ищеца с ответното
сдружение.
В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че през 2015 година ищецът С.К.С. е приет за член на
Сдружение с нестопанска цел „***“, че през 2016 г. същият е избран и за председател на контролния съвет на сдружението. Посочва се,
че в началото на месец октомври 2018г. ищецът поискал от управителния съвет на
сдружението да му бъдат предоставени счетоводни регистри, налични отчети на
ръководните органи, протоколи от заседания на ОС и УС и др., с цел
осъществяване комплексна проверка върху приходите и разходите и изпълнение
решенията на органите на сдружението и за изготвяне от контролния съвет на
доклад за предстоящото на 05.10.2018 г. общо събрание. Посочва се, че същият
ден ищецът бил уведомен, че той вече не бил член на сдружението, че по решение
на управителния съвет му било отказано достъп до документите, че на проведеното
на 05.10.2018г. общо събрание председателят на сдружението оповестил, настъпило
автоматично „отпадане“ на членственото правоотношение на ищеца на основание чл.
13, ал. 4 от Устава, поради плащане на селекционната услуга за 2017г. със
забава. Твърди се, че по разпореждане на председателя на сдружението
заплатеният от ищеца членски внос (за селекционни услуги през 2018 г.) бил
върнат от сдружението с довод липса на основание за внасянето му, че по
нареждане на председателя на сдружението се препятствало и упражняване на
членските права на ищеца, че ищецът не бил допускан да вземе участие с право да
гласува на проведените след 05.10.2018 г. общи събрания, че председателят на
сдружението отказал
да сключи с ищеца договор за селекционна дейност, каквато дейност сдружението
било длъжно да осъществява по отношение племенните стада на членовете си.
Посочва се, че с молба от 04.09.2019 г. С.К.С. отново поставил
въпрос на управителния съвет за членство в сдружението, като предложил, ако
органът не го счита за член, молбата да се счита за приемане за член, че
председателят на сдружението отговорил, че молбата не била подадена по образец,
без да се представи надлежния такъв. Твърди се, че в действащия към 05.01.2018
г. устав е налице текст, според който „имуществените вноски се плащат
след получаването на субсидията за селекционна дейност на една или две вноски.
При две вноски срокът е до 10-то число на месец юни, а втората до 10-то число
на месец декември“ (чл. 32, ал. 1, т. 2 от Устава), че за 2017г. ищецът получил
субсидия на 19.12.2017 и на 21.12.2017 г., че с оглед на това, неполучаване на
към този момент на издадена от сдружението фактура за задължението му и предвид
неясната формулировка на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Устава, ищецът внесъл дължимите
имуществени вноски на 28.09.2018 г. Ищецът твърди, че активно е участвал в
дейността на сдружението-ответник за периода от 2016 до 05.10.2018 г. (денят,
на който му е обявено, че членството му в сдружението е отпаднало), че като
председател на контролния съвет присъствал на всички проведени през този период
заседания на управителния съвет и на проведените общи събрания, че негово
участие са извършвани
проверки относно финансовата дейност на организацията и точното изпълнение на
оперативния план на координатора на организацията, че той е изготвил доклада на
контролния съвет за 2016 г. по горните въпроси, че доклад и проверка от
контролния съвет за следващата 2017 г. не е извършвана, поради отказ за
съдействие от председателя на сдружението.
В писмения
отговор и допълнителния такъв на исковата молба от ответника се прави
правоизключващо възражение – за отпаднало членствено правоотношение, поради
невнасяне на установените имуществени вноски. Поддържаното от ответника
фактическо основание на възражението е изградено следните твърдения и
оспорвания: че ищецът не е внесъл в срок членския си внос за 2017 г., както и
че не е изпълнил задължението си да заплати членски внос за 2018 г.; че ищецът
е получил субсидии на 19 и 21 декември 2017 г., с оглед на което е следвало да
внесе членския си внос най-късно до 10 юни 2018 г.; че в периода от месец
декември на 2017 г. до месец юни 2018 г. ищецът нееднократно е канен от
служители на сдружението да заплати дължимия членски внос, но същият отказвал
да изпълни, без да дава мотив за това; че между ищеца и ответника е налице
договор № 70 от 10.11.2016 г. за селекционно племенна работа и анекс към
договора от 26.06.2017 г. и че в договора и анекса е установена уговорка,
според която ищецът трябва да заплати услугите съгласно спецификацията на една
или две вноски - до 10-то число на м. юни и до 20-то число на м. декември, и че
с оглед на тази уговорка, ищецът трябва да внесе най-късно до месец декември на
2017 г. дължимия от него членски внос за същата календарна година; че за
дължимия за 2017 г. членски внос на ищеца е издадена фактура № 557 от
17.04.2018 г. на стойност 1444,50 лева; че на 29.09.2018 г. внася членския си
внос за 2017 г., с посочване на основание за внасянето „членски внос и лихва“,
като сумата е приета от сдружението в изпълнение на задължението до
автоматичното прекратяване на членственото правоотношение; че между ищеца и
ответника е налице договор № 69 от 28.11.2017 г. за селекционно племенна работа
и че в договора е установена уговорка, според която ищецът трябва да заплати
услугите съгласно спецификацията на една или две вноски - до 10-то число на м.
юни и до 20-то число на м. септември 2018 г., като ищецът предложил внесъл
дължимата от негова страна сума в размер на 1444,50 на 20.12.2018 г., която му
е върната, поради отпадналото му членство със сдружението; че макар да е бил
уведомен за тях, ищецът не е оспорил взетите решения на
заседанието на управителния и контролния съвет на сдружението от 02.10.2018 г.,
с който е констатирано отпадането на членството му; че поради
отпадането на членственото му правоотношение ищецът е спрял да заплаща каквито
и да било парични вноски към сдружението, като не е внасял дължимия от негова
страна членския внос за 2019 г. и за 2020 г.
Ищецът С.К.С. взема участие в производството по делото лично
и с процесуалния представител по пълномощие адв. Г.Х., която поддържа
предявения иск, а в хода на устните състезания излага доводи за неговата
основателност и моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото.
В представени по делото писмени бележки, пълномощникът на ищеца доразвива
съображенията си за основателност на иска.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „***“ взема
участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв.
А.Д., който оспорва иска, а в хода на устните състезания излага доводи за
неговата неоснователност и моли за отхвърлянето му и за присъждане на
разноските по делото. В представени по делото писмени бележки, пълномощникът на
ответника доразвива съображенията си за неоснователност на иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът е обявил на страните за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване, че в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел е вписано Сдружение с нестопанска цел, с
наименование „***“, определено за извършване на дейност в обществена полза.
Безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване е, че в
периода 2015 г. - 2017 г. С.К.С. е бил член на Сдружение
с нестопанска цел, с наименование „***“, че в началото на месец октомври 2018
г. С.К.С. е поискал да му бъдат предоставени
отчетните документи, че същите не са му предоставени, поради преценка от
органите и служителите на сдружението, че е настъпило автоматичното
прекратяване на членственото правоотношение на ищеца и че съществува възможност
за евентуална злоупотреба с исканите книжа.
През календарните 2016 и 2017 години ищецът С.К.С. е бил
председател на контролния съвет на сдружението и в това му качество е
присъствал на заседанията на управителния съвет, проведени на 19.04.2016 г., на
04.05.2016 г., на 13.12.2016 г, 10.05.2017г., на 11.07.220 г. и на 28.09.2020
г., което се установява от протоколите на проведените заседания, а качеството
му на председател за същия период – от удостоверение на ОС Ловеч, по ф.д. №
505/2000 г.
На 02.10.2018 г. е проведено събрание на управителния
съвет на сдружението. Видно от протокола на събранието, след вземане на решение
по т. 1 от дневния ред за приемане отчета на сдружението за периода 06.10.2016
г. – 02.10.2018 г., председателят на сдружението И.Ц. информирал управителният
съвет, че председателят на контролния съвет и председател на общото събрание С.К.С.
се е самоизключил съгласно чл. 13, ал. 4 от устава на сдружението, след което И.Ц.
предложил на управителния съвет да предложи на общото събрание да попълни
състава на контролния съвет и да реши казуса за председател на общото събрание,
защото г-н С. не е легитимен. След изказването на И.Ц. от управителния съвет е
взето решение с четири гласа „за“ и един „въздържал се“, след което в протокола
е удостоверено, че управителният съвет е взел решение с обикновено мнозинство да
предложи на общото събрание за негов председател да бъде избран Г.Г., както и
че е взел решение за предоставяне на документите на контролния съвет за изготвяне
на доклада.
На 05.10.2018 г. е проведено годишно отчетно общо
събрание на сдружението. Видно от протокола на събранието, след приемане на
дневния ред и представяне на гостите, председателят на сдружението И.Ц. обявил,
че поради неспазване на устава (неплащане в срок на селекционната услуга за
2017 г.) С.К.С. се е самоизключил като член на сдружението и с оглед на това,
че същият е бил и председател на общото събрание, предложил да се избере нов
такъв.
Изявлението на И.Ц. относно самоизключването на С.К.С.,
направено на проведеното общо събрание от 05.10.2018 г., се установява и от
показанията на свидетелите К.Д., Х.Х., М.Й. (членове на сдружението) и Ц.Н.
(служител на сдружението). От техните показания се установява и основанието,
посочено от И.Ц. за самоизключване – неплащане на селекционната услуга за 2017
г.
Между С.К.С. като възложител и Сдружение „***“
като изпълнител е сключен договор № 70 от 10.11.2016 г. за
селекционно племенна работа и анекс към договора от 26.06.2017 г. В съглашенията
е установена уговорка (чл. 12 и чл. 14 от анекса), според която възложителят С.К.С.
се задължава да заплаща на изпълнителя предвидените индивидуални цени, посочени
в спецификацията, чиито общ размер е 1255 лв. (1004 лв. – размер на
селекционната услуга и 251 лв. – членски внос), като селекционните услуги,
извършвани по договора, се заплащат на една или две вноски – до
10-то число на месец юни и до 20-то число на месец декември, а годишният
членски внос се заплаща при сключване на договора за селекционна услуга, по
посочената в него банкова сметка. *** (1255 лв.) от Сдружение
„***“е
издадена фактура № 541/26.06.2017 г., в която за получател е означен С.К.С..
С договор
за селекционно-племенна работа № 69 от 28.11.2017 г. С.К.С., като възложител, се задължил да заплати на Сдружение „***“
сумата от 1444,50 лв. (чл. 11 от договора), представляваща сбор от размера на годишен
членски внос (1 лв. на контролирано животно) и цените на предвидените в
договора селекционни услуги, като в договора е установено, че цената на
селекционните услуги се заплаща на една или две вноски – до десето число на
месец юни и до 30 число на месец септември (чл. 13). В договора е установена
уговорка, според която при забавяне на плащанията по чл. 14, възложителят дължи
неустойка в размер на 0,3% на ден, но не повече от 8% от стойността на
неплатената част. За сумата по договора от Сдружение „***“ е
издадена фактура № 557/17.04.2018 г., в която за получател е означен С.К.С..
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че за
календарните 2016, 2017 и 2018 години С.К.С. е
получил от ДФ
„Земеделие“ субсидии за селекционна дейност, като за 2016 г. е
получил 8183,11 лв. чрез две плащания – 5769,20 лв. на 28.10.2016 г. и 2413,89 лв. на
07.12.2016 г., за 2017 г. е получил еднократно сумата от 18672,22 лв., платена на 19.12.2017 г., и за 2018 г. е
получил 20414,64 лв. чрез две плащания – 764,89 лв. на 18.06.2018 г. и 19649,75 лв. на 14.12.2018
г. Сумата по фактура № 541/26.06.2017 г. в общ размер на 1355,40 лв. е платена на
29.09.2018 г. чрез EASY PAY, превод № 0200794824185, като посоченото в превода основание е членски внос и лихва. От
заключението се установява, че плащането е отнесено към дължимата селекционна
услуга и членски внос за 2017 г., че размерът на платения от ищеца членски внос
към сдружението-ответник за 2017 г. е 251 лв. и 20,08 лв.
лихва (общо 271.08
лв.), а останалата
част от платена сума 1084,32 лв. е цената на селекционната
услуга и лихва върху нея. Експертът уточнява, че е приел сумата по фактура № 541/26.06.2017 г. за неплатена в края на 2017 г. единствено заради постъпване на плащането в
следващата 2018 г., а не в текущата година на издаване на фактурата. От
заключението се установява, че на 20.12.2018 г. от Алианц Банк България, ФЦ
Севлиево, от С.К.С. е наредено по банковата сметка на сдружението в ЦКБ АД клон
Троян плащане на сумата по фактура № 557/17.04.2018 г., включваща годишен
членски внос и цените на предвидените в договор № 69/28.11.2017 г. селекционни услуги,
че на
следващия ден сумата
е върната обратно по банковата сметка на ищеца с основание - неправомерен превод.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с
правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване за
установено съществуването на членствено правоотношение на ищеца с ответното
сдружение е неоснователен. Същото правоотношение е прекратено на едното от
двете възможни и релевантни към случая основания – при отпадане (чл. 22, ал. 1,
т. 5 ЗЮЛНЦ). Другите основания по закон, установени в чл. 22, ал. 1 ЗЮЛНЦ са
неприложими към конкретния случай, доколкото ищецът не е подавал молба за
напускане на сдружението, което не е прекратено.
Не е налице изключване на ищеца като член на сдружението
(чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ), защото по делото не се установи вземане на такова
решение от управителния съвет. В съответствие с чл. 22, ал. 3 от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), действалият към 2018 г. устав на
сдружението е предвижда възможност за изключване на съдружник по решение на
управителния съвет. В протокола от заседанието на управителния съвет, проведено
на 02.10.2018 г., не е вземано решение за изключване на ищеца, защото такова в
него не е вписвано. Отбелязването на взетите от управителния съвет решения е
императив, произтичащ от устава на сдружението (чл. 37, ал. 1), с чието
въвеждане се обезпечава правната сигурност. Затова при липса на вписано в
протокола решение за изключване на ищеца, съдът не би могъл да приеме, че
такова е взето от управителния съвет. Извод за изключване на ищеца не може да
се изгради и от вписаното в протокола решение на управителния съвет да се
предложи на общото събрание за негов председател да бъде избран Г.Г. (на
мястото на С.С.) и за попълване състава на контролния съвет, защото изгубване качеството
председател на общото събрание или на контролния съвет, не води до автоматично
отпадане на членството. Последното е самостоятелно и независещо от
съществуването заемането на други длъжности в сдружението. Извод за изключване
на ищеца не може да се изгради и от удостовереното в протокола от 02.10.2018 г.
изявление на председателя на управителния съвет на сдружението И.Ц., че С.К.С.
се е самоизключил съгласно чл. 13, ал. 4 от устава. Това изявление е на един от
членовете на управителния съвет, затова то не е изразява волята на управителния
орган, а от друга страна, то е изявление за факт - „самоизключване на ищеца“ (в
смисъл отпадането му като членство), а не волеизявление, насочено към пораждане
на правната последица изключване, настъпваща от взето решение на органа по чл.
22, ал. 3 ЗЮЛНЦ, в сл. от управителния съвет. Касае се за две различни основания
за прекратяване на членството - при отпадане и с изключване, като последното
настъпва само и единствено по решение на съответния орган на сдружението, а
първото независимо от такова волеизявление, само при невнасяне установените
имуществени вноски и системно неучастие в дейността, констатирано по документи
по реда, предвиден в устава на сдружението (чл. 22, ал. 2-4 ЗЮЛБНЦ).
Налице е обаче отпадане на ищеца като член, поради наличие
на релевираното от ответника основание – невнасяне на установените имуществени
вноски, в частност членския внос. Макар спиране плащането на членския внос за
селекционни услуги, приложен в спецификацията към договора, да е установено
като самостоятелно основание за прекратяване на членството (чл. 13, ал. 1 от
устава), същото съставлява частно проявление на общата хипотеза невнасяне
установените имуществени вноски по чл. 22, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Отпадането поради невнасяне
установените имуществени вноски трябва да се констатира документално по ред,
предвиден в устава на сдружението (чл. 22, ал. 4 ЗЮЛНЦ). В устава на
сдружението-ответник не е установен такъв ред, поради което за невнасянето на
дължимите от ищеца имуществени вноски подлежи на чрез допустимите по ГПК
доказателствени средства. Доколкото неплащането е отрицателен факт, за
установяването му е достатъчно от ответника да е водено редовно счетоводство, в
което задълженията на членовете към сдружението да са намерили надлежно
отразяване, без да е необходимо изрично документиране на липсващото плащане. От
ответника е водено счетоводство и в него са намерили отразявания задълженията
на ищеца за съответната година, така и неговите плащания, времето на тяхното
извършване и приемането им от ответника.
Във връзка с основанието спиране плащането на членския
внос за селекционни услуги, приложен в спецификацията към договора, в устава е предвидено
единствено, че членството се прекратява автоматично при неплащане на членски
внос в продължение на шест месеца (чл. 13, ал. 4 от устава). Макар да не е изрично
посочено, началото на този срок следва да се свързва с настъпване падежа на
вземането за членски внос, доколкото с изтичането му се свързва санкционната
последица – прекратяване на членството. Изискуемостта на вземанията за членски
внос за селекционни услуги е установена в устава и се свързва с получаване на
субсидията за селекционната дейност, на една или две вноски, като при
получаване на две вноски, срокът на първата е до 10-то число на месец юни, а на
втората до 10-то число на месец декември (чл. 32, ал. 1, т. 2 от устава). За
2017 г. ищецът е получил еднократно субсидия в размер на сумата от 18672,22 лв., платена на 19.12.2017 г., поради което последната дата се
явява падеж на вземането за членски внос за 2017 г. и начало на срока по чл.
13, ал. 4 от устава, поради което същият е изтекъл на 19.06.2018 г. При липсващо плащане до тази дата,
следва да се приеме, че членственото правоотношение е прекратено с изтичане на
шестмесечния срок по чл. 13, ал. 4 от устава. Настъпването на
тази последица е автоматично, без да е необходим допълнителен факт (решение от
орган на сдружението), вкл. оповестяване отпадането на ищеца като член. Плащането
на членския внос за 2017
г. е извършено след шестмесечния срок (на 29.09.2018 г.), при настъпило
отпадане на ищеца като член, поради което приемане на сумата от
дружеството-ответник не би могло да доведе до „възстановяване“ на отпадналото
членство. Същото се отнася и за плащането на членския внос за 2018 г., с оглед
на което платената от ищеца сума му е върната на ответника, като дадена без
основание. Липсата на плащане в шестмесечни срок не е извинително за ищеца,
който е знаел основанието и размера на вземането към ответника (индивидуализирани
в договора с ответника и в издадената от него фактура), вкл. банковата сметка,
по която е трябвало да се нареди дължимата сума. Ето защо не би могло да се
приеме, че ответното дружество е изпаднало в забава, за да се изключат
неблагоприятните за ищеца последици от неговата забава, сред които и отпадане
на членството му. Касае се за парична престация, поради което липсата на пари
или наличие на непреодолима сила не го освобождават от задължението за плащане.
По изложените съображения съдът приема, че членството
на С.К.С. в Сдружение „***“ е прекратено с отпадане на ищеца като член, поради липсващо плащане на
членския внос за 2017 г., в шестмесечния срок по чл. 13, ал. 4 от
устава. В този смисъл предявеният от С.К.С. против Сдружение с нестопанска цел
„***“ иск с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване
за установено съществуването на същото правоотношение, е неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед отхвърлянена иска ищецът следва да заплати на
ответника претендираните разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК), които са доказани в общ
размер на 1140 лв. – 180 (депозит за вещо лице) и 960 лв. (заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.С., с ЕГН **********, с адрес: *** против Сдружение с нестопанска цел „***“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** иск с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване за установено съществуването на членствено правоотношение на ищеца с ответното сдружение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.К.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Сдружение
с нестопанска цел „***“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1140 лв., представляваща общ размер на
разноскире по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: